Проблемите в образователната система на Република Малта

Въведение

Република Малта е малък остров разположен в Средиземно море, точно под Сицилия, източно от Тунис и над Либия. Исторически той е служил като порта между Северна Африка и Европа като част от велики империи като финикийците, картагените, римляните, византийците, арабите, норманите, рицарите на Свети Йоан, французите и накрая британците, от които се освобождават през 1964 г. и стават република пез 1974 г.[i] Малта става член на ЕС през 2004 г., което води до вълна от реформи по отношение на образованието, здравеопазването и социално-икономическия статус, за да могат да отговарят на критерийте на ЕС. [ii] Качеството на образованието се е повишило от гледна точка на това с какви знания учениците излизат след задължителната степен на образование.

Характеристики на образователната система на Малта

„Законът за образованието“, съгласно глава 327 от законите на Малта, гласи, че образованието е задължително за всички деца и младежи в Малта на възраст между пет и шестнадесет години, разделено на шест години основно образование, последвано от пет години средно образование. Родителите имат свободата да изпращат децата си в държавни училища или църковни училища, които са на пълен работен ден и предимно безплатни, или в частни училища, които изискват годишни такси за обучение. [iii]Също така съществува и предлагане на образование и грижи в ранна детска възраст (РДРД) от раждането до тригодишна възраст, последвано от центрове за детски градини, които помагат да се подготвят децата за лесно влизане в основното образование, като има общо 143 регистрирани центъра за грижи за деца до ноември 2019 г. [iv]

Началното образование се състои от класове със смесени способности, съчетаващи трите основни предмета английски, математика, малтийски и наука, религия/етика и физическо възпитание. То включва и практически умения като електронно обучение, устойчиво развитие, междукултурно образование, предприемачество, творчество и иновации. [v]Това ниво съществува в рамките на държавните „Мрежи на колежите“, които улесняват потока от деца, посещаващи едни и същи основни и средни училища в конкретна географска близост, като използват определени контролни списъци за оценка на грамотността, математиката и електронната грамотност между първи и трети клас.[vi]

Средното образование е разделено на прогимназиално и средно . Първият етап продължава две години като включва трите основни предмета, както и география, история, религия/етика, физика, ЛСКР (лично, социално и кариерно развитие), изкуство, чужди езици (например, италиански, немски, френски, арабски, испански) и т.н. Следващата част от средното образование обикновено се състои от ученици, посещаващи избираеми часове, избрани през втората година на средното училище, заедно с един чужд език и наука по техен избор.[vii] Това ниво разчита на непрекъснати форми на оценяване и годишни изпити в края на всяка година, завършващи с националните изпити за сертификат за средно образование (SEC). Те са организирани от борда за зрелост и средно образование (MATSEC) на Университета на Малта ( UOM), при което всички ученици на шестнадесетгодишна възраст полагат изпити, фокусирани върху трите основни предмета и избрани избираеми предмети, за да придобият квалификации, признати в Малта и от Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (EQF). [viii]

(Source: ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’, European Commission)

Средното образование гарантира, че учениците, които не са успели да издържат изпитите на SEC, имат втори шанс чрез програми за подготовка в училище Guze Ellul Mercer (GEM) 16+ или във Висшите средни училища в Малта и Гозо. Това също така предполага, че студентите, преминали трите основни предмета и други три предмета, могат да изберат да придобият по-високи степени на образование в двугодишни програми или в Junior College или Giovanni Curmi Higher Secondary в подготовка за висше образование в UOM чрез изпити за нива за напреднали или за средно ниво. Може също така да се използва по-практичен подход, като се посещава Малтийския колеж по изкуства, наука и технологии (MCAST), който предлага редица професионални програми, дипломи и степени в областта на науката, инженерството, счетоводството и икономиката. Друг вариант е Института за изследвания на туризма (ITS), фокусиран върху туристическата индустрия като основен гръбнак на икономиката на Малта. [ix]

Университетът на Малта (UOM) предоставя разнообразна гама от бакалавърски, магистърски и докторски програми, традиционно фокусирани върху правото, медицината, комуникациите, психологията и хуманитарните науки. Наскоро се разшири в нови дигитални области като блокчейн технология и киберсигурност..[x] Въпреки това, други публични и частни институции се конкурират с UOM, като се насочват към пазарната нисша за образование за възрастни, както се вижда от програмите, предлагани от Центъра за свободни изкуства и науки към UOM, както и Университета за трета възраст (U3E), за да предоставят предизвикателни програми за укрепване на критичното мислене и придобиването на различни умения..[xi]

Тази система може да се похвали със силна структура, фокусирана върху образованието за всички, за да влязат на пазара на труда с лекота. Осигуряване на свободен достъп навсякъде и значителна правителствена помощ като безплатни учебници и транспорт, както и субсидии за поддръжка и месечни стипендии за тези, които продължават на по-високи нива на образование са част от нещата, които Малта прави за учещите. [xii] Очевидно е, че Малта е направила големи крачки да инвестира сериозно в своята образователна система, като има сред най-високите държавни разходи за образование от 14,2% и отделя 5,3% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за образование, което е над средните стойности за ЕС. Те са съответно 10% и 4,7%. [xiii] Въпреки този положителен напредък обаче, системата остава силно обременена при изпълнение на критериите, нейните преподаватели се справят с бързия темп на реформи и значителното увеличаване на мигрантското население.

Недостижими образователни критерии

Данните за 2009 г. и 2018 г. от Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) и изчислените резултати от Евростат подчертават как процентът на 15-годишните, които не се представят добре в областта на четенето, смятането и науката, остава доста над средните за ЕС, възлизайки на 35,6%, 29,1 % и 32,5% съответно. Нивото на четене и писане на английски на децата от 5 клас в началните училища показва, че 65,8% от тях могат да говорят английски, понякога над ниво C1, но 32,8% от децата показват слабост в писането на ниво A1. [xiv]Освен това, данните от 2011 г. от проучването за напредък в международното изследване на грамотността при четене (PIRLS), проведено от Международната асоциация за оценка на образователните постижения (IEA), класира Малта на 35-то място от 45 участващи страни в проучването. Нивата на грамотност на учениците са сравними с това в Тринидад и Тобаго, като 25% имат ниска оценка за четене на английски език. Средният резултат за четене на малтийски език е по-лош от средния резултат за четене на английски език, което подчертава несъответствието между държавните, църковните и частните институции.[xv] Последният проблем се дължи на липсата на ресурси, където Bonnici (2021) обяснява в статията си, че „Малта е създала среда, в която някои студенти имат достъп до по-добри ресурси, просто защото могат да си го позволят“. Това показва, че образованието е неравностойно в държавните училища, извод, който е потвърден от проучването на Европейската комисия от 2020 г. Проучването предполага, че разликата между държавните и частните или църковните училища стига до две години несъответствие. [xvi] Въпреки целенасочените реформи, класните стаи остават доста големи, като законите ограничават размера на 26 ученика на клас, но не отговарят на съотношението учител-ученици, което се нарежда сред най-ниските в ЕС. През 2019 г. той възлиза на 12,8, 6,5 и 7,5 за начално, прогимназиално и горно средно ниво, което дава косвена индикация за индивидуален фокус за учениците.[xvii]

Друг исторически проблем за Малта е високият процент на преждевременно напусналите училище (ESL), който Евростат определи като „тези между 18 и 24 години, които нямат поне еквивалент на завършени (от 1 до 7 клас) в пет различни предмети и които не са в образование или обучение“. Възлизайки на 33% през 2005 г., той намалява до 16,7% до 2020 г., оставяйки Малта с втория най-голям процент и по-висок от средния за ЕС от 10%.[xviii] Коефициентът на заетост на тези с ниски образователни нива е 71,7%: най-високият в ЕС, което обяснява защо отпадането от училище е постоянен проблем. Това показва, че дори и с малко квалификации, хората все още намират работа в туристическата индустрия, която освен че е лошо заплатена, също пречи на успеха на кампаниите, целящи да намалят разходите и ползите от записването на по-високи нива на образование, както предполагат някои изследователи, поставяйки тази група в риск от социално изключване и безработица в бъдеще, тъй като се създават нови индустрии.[xix] Това също може да е проблем на поколенията. Една трета от общата работна сила е със средно образование, докато 50% остават без квалификации за SEC. През 2000 г. 7,4% от 30 до 34-годишните са придобили висша квалификация, като през 2020 г. те се покачват на 39,7%. Води се като успешно постигната цел, като разликата между половете е 46,5% от жените са посещавали по-високо образование, към 34,1% за мъжете.[xx]

Ниските резултати на учениците по основните предмети на MATSEC в средното и след средното ниво показва, че системата не отговаря на критериите. През 2021 г. 17% (642 от 3706), 18% (762 от 4162) и 14% (575 от 4086) от учениците са се провалили по малтийски, математика и английски език, в сравнение с резултатите от 2019 г. от 19% 17% и 12% съответно. Бившият министър на образованието Джъстин Каруана заяви, че този провал не може да се дължи на избухването на Covid-19 през 2020 г. [xxi]В отговор на това правителството обяви решение на Университета на Малта, че влизането в Младежки Колеж вече няма да изисква от студентите да преминават всички основни предмети, чужд език и наука. Преминаването само на един основен предмет би било новото изискване. Това решение получава обратна реакция от заинтересовани страни, особено от Малтийския съюз на учителите (MUT), които дори не са били консултирани. Те поставиха под въпрос решението като изборна тактика, като се има предвид, че на парламентарните избори през 2022 г. за първи път беше разрешено 16-годишните да гласуват. [xxii]Правителството подкрепя решението, тъй като може да се справи положително с въпроса за ESL, доколкото по-високите нива на образование представляват бариера за младежите. Изискванията за влизане в UOM все още остават бариера в това отношение, но мнозина се чудят дали това е посоката, в която образованието трябва да поеме.

Педагозите не могат да се справят

Няма достатъчно учители, които да обслужват всички ученици, особено по трите основни предмета. [xxiii] обаче, вместо да гледаме на образованието като на така наречения „елитарен бастион“ и да възлагаме образователното развитие единствено на плещите на преподавателите, по-добър подход би бил да се справим с нагласите и систематичния дисбаланс в начина, по който се третират преподавателите в Малта. Това е нагласа в смисъл, че професията се счита за една от най-ниските и най-слабо уважавани в малтийското общество, и това пречи на респекта, който учителите трябва да получават, когато преподават. Родителите доскоро не желаеха да участват в образованието на децата си и бъдещето на пазара на труда, рискувайки задълбочаването на социално-икономическите неравенства. [xxiv]От друга страна, през последните три години MUT, наред с други, критикува правителствените реформи, които се въвеждат без тяхна консултация, без осигуряване на обучение и професионално развитие за новите реформи, нито тези реформи са показали успех досега, за да получат подкрепата на преподавателите. Вместо това се твърди, че бързото темпо е подобно на „надбягване с плъхове“, което води до „умора от реформи“. Ето защо преподавателите се чувстват изтощени от количеството документи, които трябва да дадат приоритет пред други основни отговорности, като от своя страна не могат да се справят с липсата на дисциплина на учениците и подходящо поведение в класните си стаи. [xxv] Вместо това те призовават реформите да не бъдат само насочени към студентите като начин да се заобиколи необходимостта от балансиран подход, който също така взема предвид нуждите на преподавателите, решаваща причина много преподаватели да напускат сферата.[xxvi]

Проучването, проведено от д-р Чиркоп през 2020 г., се фокусира върху това как преподавателите изграждат образ на малтийското общество в класната стая и разкри как бързият темп на социално-икономически реформи след присъединяването на Малта към ЕС чрез въвеждане на развод, граждански съюз, еднополови бракът, промените в миграционната политика и дори неотдавнашното легализиране на производството на коноп оставят на преподавателите двойно задължение да трябва да съгласуват тези промени със собствените си религиозни, културни и морални системи, като косвено увеличават бариерите пред създаването на по-толерантно общество вътре и извън училищата. [xxvii] Това рискува да се систематизират въпросите за расизма и изключването на определени сексуалности, които се задържаха в обществото, но станаха по-изразени и видими през последните две десетилетия, превръщайки се в утвърдени граници на „ние“ срещу „те“ поради опасенията, че малтийската идентичност ще бъде отделен от своите културни, религиозни и социални корени в замяна на по-модерни, европейски или дори северноафрикански и средиземноморски, свързани с историята и отношенията на Малта с различни култури. [xxviii] Това насочва към по-широк междусекторен проблем, който съществува в Малта от 2002 г., този за увеличеното чуждо население в страната.

От икономическа необходимост до расизъм

Темата за расизма в Малта има противоречив характер, тъй като в миналото пазарът на труда изискваше предлагане на висококвалифицирани хора, които не присъстваха сред малтийското население и станаха зависими от привличането на чуждестранни работници, за да запълнят празнината в уменията, зависимост, която продължава и днес с най-новото развитие на пазара на игралната индустрия (приблизително 60% от която се състои от чуждестранни служители). .[xxix]Расистките нагласи стават по-разпространени поради факта, че чуждестранното население нараства от 14 725 през 2008 г. на 83 267 до 2019 г., или от 4% от общото малтийско население на 17%. Това добавя натиск върху 1322-те жители на квадратен километър – значително по-висок от Обединеното кралство с 244,3 жители/km2 или Италия с 19,2 244,3 жители/km2. Това беше отразено и в училищата, тъй като повече ученици от граждани на трети страни (TNCs) от Сирия, Либия и Сърбия се записват в училища в Северното пристанище, Северното пристанище и Югоизточните райони на Малта, като например в St. Theresa College , колеж Сейнт Бенедикт и колеж Сейнт Клеър. .[xxx] Въпреки ограниченията си, проучване на Frendo от 2021 г. показа твърди признаци на изключване и дискриминация срещу учениците мигранти в следгимназиалното образование по отношение на различното третиране към тях от връстниците в класната стая поради цвета на кожата или облеклото им, като им се задават расистки въпроси от преподавателите..[xxxi]

Расизмът е критичен проблем, който трябва да бъде разгледан чрез осигуряване на повече професионално развитие и обучение на педагозите по отношение на педагогически методи и преподаване на език, както и чрез задоволяване на образователните и емоционални нужди на тези, които може да имат травма поради своето миграционно пътуване или опит на злоупотреба. В допълнение, по-широката образователна система в Малта трябва да увеличи разпределението на ресурсите и да се съсредоточи върху училищата и районите, които обслужват концентрирани групи от чуждестранни ученици. Това би предизвикало по-широкото възприятие на чужденците, които представляват „заплахи“ за тяхната култура, език и перспективи за работа.[xxxii]

Заключение

След като се родих, израснах и преминах през образователната система на Малта, аз се сблъсках с тези проблеми от първа ръка и се сприятелих с много настоящи и бъдещи преподаватели в областта, които публично обсъждат тези актуални проблеми. Самата система е намерила своята основа през годините и има ясни доказателства, че миналите, настоящите и бъдещите поколения имат положителен достъп до качествено образование. Системата обаче трябва да запълни останалите празнини, тъй като всички заинтересовани страни пропадат през пукнатините. Има сериозна необходимост всички заинтересовани страни да се съберат, за да преоценят методите на преподаване, съдържанието, обучението и студентския набор, за да се гарантира, че всички те ще се възползват от системата, както първоначално е предвидено.

Written by Karl Baldacchino English Version https://brokenchalk.org/educational-challenges-in-the-republic-of-malta/

Edited by Olga Ruiz Pilato

Translated by: Ivan Evstatiev

Sources;

[i] Fenech, C. & Seguna, A. (2020) ‘Internationalisation of Maltese Society and Education’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 31-32.

[ii] Ibid., p. 30; see also Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 59-60; Gauci, T. M. (2021) ‘An Analysis of Educational Attainment in Malta: Policy Note’. Central Bank of Malta, pp. 4 & 12-13; see also European Commission (2019) ‘Education and Training Monitor 2019: Malta’, pp. 5-6.

[iii] European Commission, ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’. Eurydice. Available online from: https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/organisation-education-system-and-its-structure-49_en#:~:text=Education%20in%20Malta%20is%20compulsory,five%20years%20of%20secondary%20education. [Accessed 29/04/2022].

[iv] Ibid.

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.

[x] Ibid.

[xi] Ibid.; see also Mayo, P. (2012) ‘Adult Education in Malta: Challenges and Prospects’.  Journal of Adult Continuing Education, Vol. 18(1), p. 52.

[xii] Ibid.; see also Gauci, p. 5; see also Mayo, p. 58.

[xiii] Gauci, p. 22; see also European Commission (2019), p. 7; see also Bonnici, J. (2021) ‘Malta’s Educational System is Failing While We Play Dumb’. Lovin Malta. Available online from: https://lovinmalta.com/opinion/analysis/maltas-educational-system-is-failing-while-we-play-dumb/ [Accessed on 30/04/2022].

[xiv] European Commission (2019), p. 5; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, ‘Raising the Achievement of All Learners in Inclusive Education – Country Report: Malta’, p. 2.

[xv] European Agency for Special Needs and Inclusive Education, pp. 5-6.

[xvi] Bonnici; see also European Commission (2020) ‘Equity in School Education in Europe: Structures, Policies and Student Performance’, pp. 65 & 239-240.

[xvii] Gauci, pp. 22-23.

[xviii] Ibid., p. 4; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 6; see also Carabott, S. (2019) ‘Malta with Second Largest Number of Early School Leavers in Europe’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/malta-with-second-largest-number-of-early-school-leavers-in-europe.708292#:~:text=Malta%20has%20the%20second%20largest,2018%2C%20according%20to%20European%20data. [Accessed on 30/04/2022].

[xix] Ibid., pp. 10-11 European Commission (2019), pp. 8-9; see also Bonnici.

[xx] Ibid., pp. 8-11; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 4; see also Carabott.

[xxi] Fenech, J. (2021) ‘MATSEC Results to be Evaluated to Find Reasons for Poor Outcome – Education Minister’. Independent. Available online from: https://www.independent.com.mt/articles/2021-08-27/local-news/MATSEC-results-to-be-evaluated-to-find-reasons-for-poor-outcome-Education-Minister-6736236248 [Accessed on 30/04/2022].

[xxii] Farrugia, C. (2022) ‘Junior College No Longer Requires Passes in All Three Core Subjects’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/junior-college-no-longer-requires-passes-in-all-three-core-subjects.943710#:~:text=Students%20previously%20needed%20passes%20in%20Maltese%2C%20English%20and%20Maths&text=Students%20applying%20to%20enter%20Junior,one%20of%20three%20science%20subjects. [Accessed on 30/04/2022].

[xxiii] Times of Malta (2019) ‘The Failing Education System’. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/the-failing-education-system.701290 [Accessed 30/04/2022].

[xxiv] Ibid.; see also Bonnici; see also Vella, L. (2021) ‘Teachers Call for Action on Expert’s Report on State School Educators’ Challenges’. Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/111164/teachers_call_for_action_on_experts_report_on_state_school_educators_challenges#.Ym1EO9pBzIV [Accessed on 30/04/2022].

[xxv] Vella (2021); see also Vella, Matthew (2020) ‘Teachers Left Breathless by Reforms “Rat Race”, Says Union Boss’.  Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/100137/teachers_left_breathless_by_reforms_rat_race#.Yme-htpBzIW [Accessed on 30/04/2022].

[xxvi] Ibid.; see also Vella (2020); see also General Workers’ Union Malta, ‘Study: “Challenges that Educators Face”’. Available online from: https://gwu.org.mt/en/study-challenges-that-educators-face/ [Accessed on 30/04/2022].

[xxvii] Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 57-66.

[xxviii] Ibid., pp. 57, 59, 60 & 67-69.

[xxix] Times of Malta (2019); see also Bonnici.

[xxx] Fenech & Seguna, pp. 29-30, 34-38 & 40-41.

[xxxi] Frendo, F. (2021) ‘Reflections on the Little Rock: Assessing Migrant Inclusion in Maltese Post-Secondary Education’. Malta Journal of Education, Vol. 2(2), pp. 143, 145 & 150-153.

[xxxii] Ibid., pp. 154-155; see also Fenech & Seguna, pp. 40-41, 43-45 & 46.

Cover photo – https://www.kindpng.com/imgv/ihJhJbo_malta-map-flag-with-coat-of-arms-clip/, Photo by Aaron Burden on Unsplash