Прессъобщение – Адресиране на Тихата Криза: Broken Chalk призовава за Признание на Насилието срещу Жени и Момичета и неговото Влияние върху Образованието”

В свят, в който 1 от 3 жени е преживяла физическо или сексуално насилие, където на всеки час, 5 жени са убити от някого в собственото им семейство и където доказателствата сочат, че сексуалният тормоз е тревожно широко разпространен, е от изключително значение за глобалната общност да предприеме действия. Broken Chalk признава спешната необходимост за адресиране на широко разпространения проблем с насилието, основано на пол, което се отразява и в контекста на образованието. В училищата, сексуалният и психологическият тормоз са широко разпространена реалност – момичетата са възпрепятствани от това да следват образование поради детски бракове и насилие в собствените им домове и на път за училище.

Изострено от комбинираните ефекти на пандемията COVID-19, изменението на климата, икономическите кризи и политическата нестабилност, това насилие оказва пряко въздействие върху образованието, което възпрепятства упражняването на човешките права. Рисковете от насилие обезсърчават родителите да изпращат момичета на училище, особено в конфликтни ситуации, когато по време на пътуването си до училище те се страхуват от възможността за нападение и отвличане. Емпирично доказано е, че жертвите на насилие са много по-склонни да прекъснат образованието си или да имат образователни затруднения. Това представлява сериозна заплаха за равенството между половете и осигуряването на автономия за бъдещите поколения жени.

В рамките на този сценарий е обезсърчително да се наблюдава фактът, че само 0,2% от Глобалната Официална Помощ за Развитие (Global Official Development Assistance) е насочена към превенция на насилието, основано на пола. Следователно, Broken Chalk признава, че въздействието на насилието срещу жени и момичета (НСЖМ) е огромно и се простира отвъд физическото увреждане, като засяга самите основи на обществото, и възпрепятства равенството между половете, развитието и мира.

Насилието срещу жени и момичета има цена за обществото като цяло и по-специално за образованието на момичетата, поради което остава образователен приоритет. Първо, излагането на насилие от интимен партньор или домашно насилие е документирало отрицателни ефекти върху академичните резултати и поведенческите резултати на децата. УНИЦЕФ съобщава, че това е свързано с по-слаб речник и математически умения на възраст от 5 до 8 години. Второ, насилието срещу жени представлява един от факторите, поради които момичетата нямат достъп до образование: по света 129 милиона момичета не посещават училище. Личната несигурност в училище или социалната стигма и срам след преживяно сексуално насилие отчасти обясняват това. Момичетата и жените, които са претърпели психологическо насилие, също могат да пропускат училище в резултат на насилието върху тях.

Broken Chalk също признава всеобхватността на тормоза като форма на насилие срещу жени. В Европейския съюз 45 до 55% от жените са преживели сексуален тормоз от 15-годишна възраст. Проучване през 2021 г. в Англия и Уелс разкри, че 92% от ученичките потвърждават, че са получавали сексистки обиди от своите връстници в училище, а 61% от ученичките съобщават, че са преживели сексуален тормоз от връстници в училище. Потенциалната заплаха от преживяване на насилие в училище или на път за училище може да демотивира момичетата да посещават училище. В отзив на това, няколко държави като Гана и Индия експериментират с програми, които предоставят велосипеди на момичетата, за да осигурят по-безопасен вариант за транспорт, за да стигнат до училище.

Въпреки че е положена работа за елиминирането на НСЖМ, горните факти показват, че е необходима още много работа. Broken Chalk вярва, че образованието е от решаващо значение за работата в посока елиминиране на НСЖМ, тъй като много проучвания показват, че именно в образователната среда децата са изложени на насилие и са обучавани на такова. Следователно образованието е мощен инструмент, който може да се използва за промяна на културата, която учи младите и впечатлителни умове как да се държат с момичета и жени от насилствен начин, към по-мирен и уважителен. Освен това образованието може да се използва за обучение на момичетата и за повишаване на осведомеността за това какво представлява насилието, нещо, което много момичета дори не могат да разберат. В този смисъл, НСЖM е толкова нормализирано в световен мащаб, че жертвите понякога дори не осъзнават, че правата им са нарушени. Затова по-малко от 40% от жените, преживели насилие, търсят помощ от всякакъв вид или го докладват и намират справедливост.

Поради тази причина Broken Chalk се присъединява към 16-те дни на активизъм срещу насилието, основано на пола, годишна международна кампания, която започва на 25 ноември, Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени, и продължава до Деня на правата на човека на 10 декември. Мотото на кампанията тази година е „ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ! Инвестирайте за предотвратяване на насилието срещу жени и момичета“, а Broken Chalk се присъединява към движението и призовава за наложителна инвестиция за предотвратяване на насилието над жени и момичета, със специален акцент върху образованието за това. Освен това, Broken Chalk призовава за възприемане на междусекторна перспектива в работата, положена за изкореняването на НСЖГ, особено за разбиране на допълнителните трудности и атаки, пред които са изправени жените с различен цвят на кожата и от LGTBQ+ обществото, както в образованието, така и в ежедневието.

Подпис,

Брокен Чаук

Translated by Mira Vancheva and Maria Popova from the original Press Release: Addressing the Silent Crisis.

*Upon request, the article may be translated into other languages. Please use the comments section below*

Илхам Тохти: Активист, усмихващ се в лицето на несправедливостта

Илхам Тохти е бивш уйгурски професор по икономика в пекинския университет Миндзу, наскоро наричан „Китайският Мандела“ от „Guardian” е арестуван на 14 Януари, 2014 година. Той е обвинен в подбуждане на сепаратизъм, етническа омраза, и подкрепа на терористични дейности, поради неговата открита критика към политиката на китайското правителството. След ареста му,има двудневен открит процес между 17 и 18 септември, 2014 г., който води до осъждането му на доживотен затвор. Това шокира много чуждестранни и местни наблюдатели, приятели и организации, които подкрепиха Илхам. Илхам е виден активист, който се опитваше да запази езиковите, културните и религиозните права на малцинствените етнически уйгури. Уйгурите са тюркоезична и обикновено мюсюлманска група, живееща предимно в Синдзян  Уйгурският автономен регион (СУАР от сега нататък). Илхам е наричан „съвестта“ на уйгурския народ.

Предистория

Активистката кариера на Илхам започва през 1994 г., когато той започва да пише за нарушенията, които уйгурите в СУАР претърпяват. През 2006 г. той променя полето си за изява, като той и други учени създават уебсайта „Уйгур Онлайн“ (uighurbiz.org). Уебсайтът е бил платформа на китайски език, който се е стремял да преодолее продължаващото разделение между уйгурското малцинство и китайците Хан. Платформата на кратко, е служила на Илхам като пространство, в което гласа на уйгурите да бъде чут в страната и в чужбина. Той задълбочава темата как тежкото положение на уйгурите ги кара да се чувстват пренебрегнати от цялото общество и забравени от китайското правителство по отношение на социално-икономическото развитие. Илхам кани ханци на платформа за мирен и рационален дебат върху техните различни възгледи, защото както той подчертава, ханците не са врагове на уйгурите.

Чрез своя уебсайт, Илхам насърчава мирен подход и нито веднъж не подбужда или насърчава насилие. Той внимава да не наруши правителствени закони или основните споразумения, които съществуват в гражданското общество. Въпреки това, сайтът започва да привлича вниманието на китайското правителство, което забранява сайта за първи път през 2008 г., преди Китай да е домакин на Олимписйките игри. Правителството обяснява спирането на уебсайта с това, че на него се публикуват връзки с така наречените уйгурски екстремисти базирани в чужбина.  Големите етнически бунтове в Урумчи, столицата на СУАР, и терористичните атаки, вдъхновени от по-агрсивното разбиране на исляма, водят до около 200 убити, 18 000 задържани и към 35 изчезнали, на 5 Юли, 2009 г. След случая, Илхам открито говори за инцидента и публикува имената и лицата на онези, които са изчезнали. Това доведе до неговия домашен арест и по-късно задържане в арест за 5 седмици, докато след международен натиск, не е бил освободен.

Друг отличителен момент от живота на Илхам се случва, когато той и дъщеря му Джухър са на летището, за да хванат самолет към САЩ, където Илхам е поканен да бъде гостуващ лектор. Илхам бил спрян от властите, задържан и бит, докато гледал как качват дъщеря му на самолет за САЩ сама. Този момент бележи кулминацията в историята на Илхам. През 2013 г. уйгурско семейство катастрофира с джипа си на моста Джингшуй. Китайското правителство го определя като терористичен акт, което впоследствие води до засилване на интереса към Илхам Тохти от други държави. Същата година на 2 ноември, когато Илхам е на път към летището, за да вземе майка си, политически полицаи се блъскат в колата на Илхам. Властите използват заплахи и сплашване към Илхам, както и към семейството му, ако той не престане да комуникира с чуждестранни медии. С натиска върху себе си, той започва да изразява безпокойството си, че не е в безопастност. Дори пророчески, в разговор с Михрай Абделим, репортер на уйгурската служба за радио Свободна Азия, че наблюдението върху него от агентите на държавна сигурност се е увеличило, и че скоро гласът му ще бъде заглушен. Въз основа на тези притеснения, той моли последните му думи да бъдат пуснати в ефир едва след като бъде задържан.

Арест, насилие и открит процес

През Януари, 2014 г. около 20 полицаи нападат дома на Илхам и го пребиват пред очите на двете му малки деца. Те го задържат, а сайтът му е свален завинаги. На следващия ден, Хонг Лей, говорител на министерство на външните работи, обяснява, че Илхам е задържан за „криминални действия“. Обвиненията за задържането му са обявени февруари, като официалната версия е, че е обвинен в „сепаратизъм“, неясен доклад и никакви доказателства, които обаче водят до потенциална смъртна присъда. Арестът му предизвиква сериозна подкрепа като става ясно, че той се е противопоставил на призивите за независимост на СУАР и е за това регионът да остане част от Китай. Уебсайтът „Foreign Policy” публикува техния анализ на някои от запазените статии на Илхам от неговия доказателствен материал и никъде не намират пряк или косвен израз на сепаратизъм или искане на независимост. Илхам е бил държан на тайно място в продължение на 5 месеца, без достъп до никакъв контакт, както със семейство и приятели, така и с неговия адвокат Ли Фангпин. Това продължава до 26 юни, когато Ли съобщава, че Илхам е бил окован в първите 20 дни от задържането му е било отказвано храна в продължение на 10 дни. Тези действия представляват нарушения на международното право и със сигурност попадат в обхвата на жестокост, унизителност и брутализъм спрямо задържан. Мнозина вярват, че Илхам Тохти е бил изтезаван в продължение на месеци.

Илхам вижда семейството си само веднъж, осем месеца след задържането му. Ускореният процес признава Илхам за виновен и той е осъден на доживотен затвор макар и да отрича всички обвинения срещу себе си.   По време на процеса, прокурорите твърдят, че Илхам представя терористите като герои в часовете си, интернационализира уйгурския въпрос и дори се възползва от показания на студенти, които е принудил да го подкрепят. Някои от студентите са били принудително претърсвани, задържани, а някои са изчезнали в периода на делото. Тези действия помагат на прокурорите да съставят уличаващо дело, твърдящо, че Илхам не е миролюбивият човек за, който се представя, а точно обратното.

Зад борбата на Илхам

За какво наистина е делото срещу Илхам Тохти? Уйгурско-ханските отношения съществуват от основаването на китайската народна република (КНР), които въвеждат по-сурови политики срещу уйгурите , особено след като Си Дзинпин поема властта на Китай през март 2013 г. По-късно Дзинпин разкрива „големия стратегически план“, за СУАР, като Илхам изразява притесненията си, че натискът върху уйгурите е на път да се засили. Китайското правителство определя случая като „Уйгурски въпрос“ или „проблема на Синцзян“, който те са се опитали да разрешат чрез процес на синификация. По-късно той насърчи хан китайците да мигрират в региона чрез политики, които облагодетелстваха хан, за сметка на уйгурите, което води до социално-икономически дисбаланс. Илхам е жертва на китайската цензура на медиите, където дори днес, приложението Сина Уейбо,подобно на Туитър, може да вкара автор в затвора, ако явно критикува правителството. Лишаването от свобода на Илхам, доказва, че китайското правителство не приема хан и уйгури за равни. В отговор на предполагаемата терористична атака от уйгурите срещу ханците на гарата в Кунмин през 2014 г., правителството обявява народна война срещу терора. Основно противоречие е, че интернет служи като основен инструмент за търговия и комуникация, а вместо това Китай използва „Голяма защитна стена“, за да блокира навлизането на чуждо съдържание. Китай използва интернет като инструмент за разбиване, цензуриране и контрол на цивилните мнения в пространството. Китай намира за криминално разпространението на слухове в мрежата и изисква предварителна регистрация на всеки акаунт, който изказва мнение по политически въпроси.

 

Като автор на тази статия, заедно с моите колеги от “Broken Chalk”, изпитвам истинско състрадание към Илхам и хората като него, тъй като и аз също имам собствен блог, в който обсъждам опасенията си по текущи глобални проблеми. Свободното изразяване, по начина по, който Илхам го прави не е престпление, нито трябва да го прави поддръжник на тероризма, търговец на наркотици, продавач на оръжия или американски агент. Той наистина се е стремял да накара уйгурите и ханците да участват в дискусии, да пренебрегнат различията си и да станат по-обединени. Той избира да използва мирен метод, с който да образова другите за уйгурите, да премахне представата, че народът му са терористи и превратаджии и искат да свалят китайското правителство. За сметка на това, той стана политически мъченик, получавайки множество награди за стремежа си за разширяване на човешките права. Той се опитва да спаси народа си от многобройните нарушения на човешките права, които уйгурите изпитват от 2017 г. до сега под формата на побои, изтезания, изнасилвания, убийства и други.

В крайна сметка Илхам ще остане в историята, като осведомен, смел, притежаващ смелостта да се бори за етническите уйгури, като държи главата си вдигната пред лицето на несправедливостта.

За да прочетете и научите повече за Илхам Тохти, има скорошна публикация, наречена „Ние уйгурите нямаме дума: „един затворен писател говори“ (Verso Books). Това е поредица от събрани есета и статии от Илхам преди задържането му. Версия с меки корици и електронна книга са достъпни на:  https://bit.ly/3wiP6Mv

 

Written by Karl Baldacchino English Version : https://brokenchalk.org/ilham-tohti-an-activist-smiling-in-the-face-of-injustice/

Edited by Olga Ruiz Pilato

Translated by: Ivan Evstatiev

 

Sources;

[i] Kennedy, H. (2022) ‘We Uyghur’s Have No Say by Ilham Tohti Review – A People Ignored’. The Guardian. Available online from: https://www.theguardian.com/books/2022/mar/09/we-uyghurs-have-no-say-ilham-tohti-review-background-genocide-china [Accessed on 20/03/2022].

[ii] Makinen, J. (2014) ‘China’s Detention of Uighur Professor Ilham Tohti Worries U.S.’. Los Angeles Times. Available online from: https://www.latimes.com/world/worldnow/la-fg-wn-china-detention-professor-20140117-story.html#axzz2qljh0LfJ [Accessed on 19/03/2022]; see also Wong, E. (2014) ‘Uighur Scholar Ilham Tohti Goes in Trial in China on Separatist Charges’. The New York Times. Available online from: https://www.nytimes.com/2014/09/18/world/asia/separatism-trial-of-ilham-tohti-uighur-scholar-begins-in-china.html?_r=0 [Accessed on 19/03/2022]; see also Wertime, D. (2014) ‘An Internet Where Nobody Says Anything’. China File. Available online from: https://www.chinafile.com/reporting-opinion/media/internet-where-nobody-says-anything [Accessed on 19/03/2022]; see also Amnesty International, ‘Academicus Ilham Tohti: Levenslang Gevangengezet’. Available online from: https://www.amnesty.nl/wat-we-doen/themas/sport-en-mensenrechten/ilham-tohti [Accessed on 19/03/2022]; see also Denyer, S. & Rauhala, E. (2016) ‘To Beijing’s Dismay, Jailed Uighur Scholar Winds Human Rights Award’. The Washington Post. Available online from: https://www.washingtonpost.com/world/to-beijings-dismay-jailed-uighur-scholar-wins-human-rights-award/2016/10/11/d07dff8c-8f85-11e6-81c3-fb2fde4e7164_story.html [Accessed on 19/03/2022]; see also PEN America, ‘Ilham Tohti’. Available online from: https://pen.org/advocacy-case/ilham-tohti/ [Accessed on 19/03/2022].

[iii] Woeser, T. (2009) ‘Interview with Uyghur Scholar Ilham Tohti’. YouTube. Available online from: https://www.youtube.com/watch?v=aQT0iN1nMk8 [Accessed on 19/03/2022]; see also ‘An Internet Where Nobody Says Anything’; see also Johnson, I. (2014) ‘”They Don’t Want Moderate Uighurs”’. China File. Available online from: https://www.chinafile.com/library/nyrb-china-archive/they-dont-want-moderate-uighurs [Accessed on 19/03/2022].

[iv] ‘An Internet Where Nobody Says Anything’; see also ‘To Beijing’s Dismay, Jailed Uighur Scholar Winds Human Rights Award’; see also Tom Lantos Human Rights Commission, ‘Ilham Tohti’. United States Congress. Available online from: https://humanrightscommission.house.gov/defending-freedom-project/prisoners-by-country/China/Ilham%20Tohti#:~:text=Biography%3A%20Ilham%20Tohti%20is%20a,regional%20autonomy%20laws%20in%20China. [Accessed on 19/03/2022].

[v] ) ‘Interview With Uyghur Scholar Ilham Tohti’; see also PEN America (2014) ‘Ilham Tohti: 2014 PEN/Barbara Goldsmith Freedom to Write Award Winner’. YouTube. Available online from: https://www.youtube.com/watch?v=gm6YLWrnKPw [Accessed 19/03/2022].

[vi] Ibid.

[vii] ‘Ilham Tohti’. United States Congress; see also ‘An Internet Where Nobody Says Anything’.

[viii] known as 7/5 due to it being a sensitive date in China

[ix] ‘They Don’t Want Moderate Uyghurs’; see also PEN America, ‘Ilham Tohti’; see also Tohti, I. (2013) ‘The Wounds of the Uyghur People Have Not Healed’. Radio Free Asia. Available online from: https://www.rfa.org/english/commentaries/wounds-07052013134813.html [Accessed on 19/03/2022]; see also ‘To Beijing’s Dismay, Jailed Uighur Scholar Winds Human Rights Award’.

[x] PEN America, ‘Ilham Tohti’.

[xi] Ibid.; see also ‘They Don’t Want Moderate Uyghurs’; see also Tohti, I. (2013) ‘Uyghur Scholar Tohti Speaks About His Concerns Before Detention’. Radio Free Asia. Available online from: https://www.rfa.org/english/news/uyghur/interview-02072014182032.html [Accessed on 19/03/2022]; see also ‘China’s Detention of Uighur Professor Ilham Tohti Worries U.S.’.

[xii] ‘Uyghur Scholar Tohti Speaks About His Concerns Before Detention’; see also ‘They Don’t Want Moderate Uyghurs’.

[xiii] PEN America, ‘Ilham Tohti’; see also ‘China’s Detention of Uighur Professor Ilham Tohti Worries U.S.’; see also ‘Ilham Tohti’. United States Congress; see also ‘An Internet Where Nobody Says Anything’.

[xiv] ‘An Internet Where Nobody Says Anything’

[xv] Ibid.; see also ‘Uighur Scholar Ilham Tohti Goes in Trial in China on Separatist Charges’; see also Cao, Y. (2014) ‘China in 2014 Through the Eyes of a Human Rights Advocate’. China File. Available online from: https://www.chinafile.com/reporting-opinion/china-2014-through-eyes-human-rights-advocate [Accessed on 20/03/2022].

[xvi] ‘Academicus Ilham Tohti: Levenslang Gevangengezet’; see also ‘An Internet Where Nobody Says Anything’; see also ‘Uighur Scholar Ilham Tohti Goes in Trial in China on Separatist Charges’; see also ‘China in 2014 Through the Eyes of a Human Rights Advocate’.

[xvii] ‘An Internet Where Nobody Says Anything’; see also ‘China in 2014 Through the Eyes of a Human Rights Advocate’; see also ‘China’s Detention of Uighur Professor Ilham Tohti Worries U.S.’; see also ‘They Don’t Want Moderate Uyghurs’; see also ‘To Beijing’s Dismay, Jailed Uighur Scholar Winds Human Rights Award’.

[xviii] PEN America, ‘Ilham Tohti’; see also European Foundation for South Asia Studies, ‘Language, Religion, and Surveillance: A Comparative Analysis of China’s Governance Models in Tibet and Xinjiang’. Available online from: https://www.efsas.org/publications/study-papers/comparative-analysis-of-governance-models-in-tibet-and-xinjiang/ [Accessed on 20/03/2022].

[xix] Ibid.; see also ‘China in 2014 Through the Eyes of a Human Rights Advocate’; see also ‘An Internet Where Nobody Says Anything’.

[xx] ‘An Internet Where Nobody Says Anything’; see also ‘China in 2014 Through the Eyes of a Human Rights Advocate’.

[xxi] Ibid.

[xxii] Ilham Tohti is the recipient of PEN America’s 2014 PEN/Barbara Goldsmith Freedom to Write Award, the 2016 Martin Ennals Award for human rights defenders who show deep commitment and face great personal risk, Liberal International’s 2017 Prize for Freedom, was nominated in 2019 and 2020 for the Nobel Peace Prize, and awarded in 2019 Freedom Award by Freedom House, the Vaclav Havel Human Rights Prize by the Parliamentary Assembly of the Council of Europe (PACE), and the Sakharov Prize for Freedom of Thought.

[xxiii] ‘We Uyghur’s Have No Say by Ilham Tohti Review – A People Ignored’; see also ‘Academicus Ilham Tohti.

 

*cover photo taken from: https://www.omct.org/fr/ressources/declarations/ilham-tohti-2016-martin-ennals-award-laureate-for-human-rights-defender

Проблемите в образователната система на Република Малта

Въведение

Република Малта е малък остров разположен в Средиземно море, точно под Сицилия, източно от Тунис и над Либия. Исторически той е служил като порта между Северна Африка и Европа като част от велики империи като финикийците, картагените, римляните, византийците, арабите, норманите, рицарите на Свети Йоан, французите и накрая британците, от които се освобождават през 1964 г. и стават република пез 1974 г.[i] Малта става член на ЕС през 2004 г., което води до вълна от реформи по отношение на образованието, здравеопазването и социално-икономическия статус, за да могат да отговарят на критерийте на ЕС. [ii] Качеството на образованието се е повишило от гледна точка на това с какви знания учениците излизат след задължителната степен на образование.

Характеристики на образователната система на Малта

„Законът за образованието“, съгласно глава 327 от законите на Малта, гласи, че образованието е задължително за всички деца и младежи в Малта на възраст между пет и шестнадесет години, разделено на шест години основно образование, последвано от пет години средно образование. Родителите имат свободата да изпращат децата си в държавни училища или църковни училища, които са на пълен работен ден и предимно безплатни, или в частни училища, които изискват годишни такси за обучение. [iii]Също така съществува и предлагане на образование и грижи в ранна детска възраст (РДРД) от раждането до тригодишна възраст, последвано от центрове за детски градини, които помагат да се подготвят децата за лесно влизане в основното образование, като има общо 143 регистрирани центъра за грижи за деца до ноември 2019 г. [iv]

Началното образование се състои от класове със смесени способности, съчетаващи трите основни предмета английски, математика, малтийски и наука, религия/етика и физическо възпитание. То включва и практически умения като електронно обучение, устойчиво развитие, междукултурно образование, предприемачество, творчество и иновации. [v]Това ниво съществува в рамките на държавните „Мрежи на колежите“, които улесняват потока от деца, посещаващи едни и същи основни и средни училища в конкретна географска близост, като използват определени контролни списъци за оценка на грамотността, математиката и електронната грамотност между първи и трети клас.[vi]

Средното образование е разделено на прогимназиално и средно . Първият етап продължава две години като включва трите основни предмета, както и география, история, религия/етика, физика, ЛСКР (лично, социално и кариерно развитие), изкуство, чужди езици (например, италиански, немски, френски, арабски, испански) и т.н. Следващата част от средното образование обикновено се състои от ученици, посещаващи избираеми часове, избрани през втората година на средното училище, заедно с един чужд език и наука по техен избор.[vii] Това ниво разчита на непрекъснати форми на оценяване и годишни изпити в края на всяка година, завършващи с националните изпити за сертификат за средно образование (SEC). Те са организирани от борда за зрелост и средно образование (MATSEC) на Университета на Малта ( UOM), при което всички ученици на шестнадесетгодишна възраст полагат изпити, фокусирани върху трите основни предмета и избрани избираеми предмети, за да придобият квалификации, признати в Малта и от Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (EQF). [viii]

(Source: ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’, European Commission)

Средното образование гарантира, че учениците, които не са успели да издържат изпитите на SEC, имат втори шанс чрез програми за подготовка в училище Guze Ellul Mercer (GEM) 16+ или във Висшите средни училища в Малта и Гозо. Това също така предполага, че студентите, преминали трите основни предмета и други три предмета, могат да изберат да придобият по-високи степени на образование в двугодишни програми или в Junior College или Giovanni Curmi Higher Secondary в подготовка за висше образование в UOM чрез изпити за нива за напреднали или за средно ниво. Може също така да се използва по-практичен подход, като се посещава Малтийския колеж по изкуства, наука и технологии (MCAST), който предлага редица професионални програми, дипломи и степени в областта на науката, инженерството, счетоводството и икономиката. Друг вариант е Института за изследвания на туризма (ITS), фокусиран върху туристическата индустрия като основен гръбнак на икономиката на Малта. [ix]

Университетът на Малта (UOM) предоставя разнообразна гама от бакалавърски, магистърски и докторски програми, традиционно фокусирани върху правото, медицината, комуникациите, психологията и хуманитарните науки. Наскоро се разшири в нови дигитални области като блокчейн технология и киберсигурност..[x] Въпреки това, други публични и частни институции се конкурират с UOM, като се насочват към пазарната нисша за образование за възрастни, както се вижда от програмите, предлагани от Центъра за свободни изкуства и науки към UOM, както и Университета за трета възраст (U3E), за да предоставят предизвикателни програми за укрепване на критичното мислене и придобиването на различни умения..[xi]

Тази система може да се похвали със силна структура, фокусирана върху образованието за всички, за да влязат на пазара на труда с лекота. Осигуряване на свободен достъп навсякъде и значителна правителствена помощ като безплатни учебници и транспорт, както и субсидии за поддръжка и месечни стипендии за тези, които продължават на по-високи нива на образование са част от нещата, които Малта прави за учещите. [xii] Очевидно е, че Малта е направила големи крачки да инвестира сериозно в своята образователна система, като има сред най-високите държавни разходи за образование от 14,2% и отделя 5,3% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за образование, което е над средните стойности за ЕС. Те са съответно 10% и 4,7%. [xiii] Въпреки този положителен напредък обаче, системата остава силно обременена при изпълнение на критериите, нейните преподаватели се справят с бързия темп на реформи и значителното увеличаване на мигрантското население.

Недостижими образователни критерии

Данните за 2009 г. и 2018 г. от Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) и изчислените резултати от Евростат подчертават как процентът на 15-годишните, които не се представят добре в областта на четенето, смятането и науката, остава доста над средните за ЕС, възлизайки на 35,6%, 29,1 % и 32,5% съответно. Нивото на четене и писане на английски на децата от 5 клас в началните училища показва, че 65,8% от тях могат да говорят английски, понякога над ниво C1, но 32,8% от децата показват слабост в писането на ниво A1. [xiv]Освен това, данните от 2011 г. от проучването за напредък в международното изследване на грамотността при четене (PIRLS), проведено от Международната асоциация за оценка на образователните постижения (IEA), класира Малта на 35-то място от 45 участващи страни в проучването. Нивата на грамотност на учениците са сравними с това в Тринидад и Тобаго, като 25% имат ниска оценка за четене на английски език. Средният резултат за четене на малтийски език е по-лош от средния резултат за четене на английски език, което подчертава несъответствието между държавните, църковните и частните институции.[xv] Последният проблем се дължи на липсата на ресурси, където Bonnici (2021) обяснява в статията си, че „Малта е създала среда, в която някои студенти имат достъп до по-добри ресурси, просто защото могат да си го позволят“. Това показва, че образованието е неравностойно в държавните училища, извод, който е потвърден от проучването на Европейската комисия от 2020 г. Проучването предполага, че разликата между държавните и частните или църковните училища стига до две години несъответствие. [xvi] Въпреки целенасочените реформи, класните стаи остават доста големи, като законите ограничават размера на 26 ученика на клас, но не отговарят на съотношението учител-ученици, което се нарежда сред най-ниските в ЕС. През 2019 г. той възлиза на 12,8, 6,5 и 7,5 за начално, прогимназиално и горно средно ниво, което дава косвена индикация за индивидуален фокус за учениците.[xvii]

Друг исторически проблем за Малта е високият процент на преждевременно напусналите училище (ESL), който Евростат определи като „тези между 18 и 24 години, които нямат поне еквивалент на завършени (от 1 до 7 клас) в пет различни предмети и които не са в образование или обучение“. Възлизайки на 33% през 2005 г., той намалява до 16,7% до 2020 г., оставяйки Малта с втория най-голям процент и по-висок от средния за ЕС от 10%.[xviii] Коефициентът на заетост на тези с ниски образователни нива е 71,7%: най-високият в ЕС, което обяснява защо отпадането от училище е постоянен проблем. Това показва, че дори и с малко квалификации, хората все още намират работа в туристическата индустрия, която освен че е лошо заплатена, също пречи на успеха на кампаниите, целящи да намалят разходите и ползите от записването на по-високи нива на образование, както предполагат някои изследователи, поставяйки тази група в риск от социално изключване и безработица в бъдеще, тъй като се създават нови индустрии.[xix] Това също може да е проблем на поколенията. Една трета от общата работна сила е със средно образование, докато 50% остават без квалификации за SEC. През 2000 г. 7,4% от 30 до 34-годишните са придобили висша квалификация, като през 2020 г. те се покачват на 39,7%. Води се като успешно постигната цел, като разликата между половете е 46,5% от жените са посещавали по-високо образование, към 34,1% за мъжете.[xx]

Ниските резултати на учениците по основните предмети на MATSEC в средното и след средното ниво показва, че системата не отговаря на критериите. През 2021 г. 17% (642 от 3706), 18% (762 от 4162) и 14% (575 от 4086) от учениците са се провалили по малтийски, математика и английски език, в сравнение с резултатите от 2019 г. от 19% 17% и 12% съответно. Бившият министър на образованието Джъстин Каруана заяви, че този провал не може да се дължи на избухването на Covid-19 през 2020 г. [xxi]В отговор на това правителството обяви решение на Университета на Малта, че влизането в Младежки Колеж вече няма да изисква от студентите да преминават всички основни предмети, чужд език и наука. Преминаването само на един основен предмет би било новото изискване. Това решение получава обратна реакция от заинтересовани страни, особено от Малтийския съюз на учителите (MUT), които дори не са били консултирани. Те поставиха под въпрос решението като изборна тактика, като се има предвид, че на парламентарните избори през 2022 г. за първи път беше разрешено 16-годишните да гласуват. [xxii]Правителството подкрепя решението, тъй като може да се справи положително с въпроса за ESL, доколкото по-високите нива на образование представляват бариера за младежите. Изискванията за влизане в UOM все още остават бариера в това отношение, но мнозина се чудят дали това е посоката, в която образованието трябва да поеме.

Педагозите не могат да се справят

Няма достатъчно учители, които да обслужват всички ученици, особено по трите основни предмета. [xxiii] обаче, вместо да гледаме на образованието като на така наречения „елитарен бастион“ и да възлагаме образователното развитие единствено на плещите на преподавателите, по-добър подход би бил да се справим с нагласите и систематичния дисбаланс в начина, по който се третират преподавателите в Малта. Това е нагласа в смисъл, че професията се счита за една от най-ниските и най-слабо уважавани в малтийското общество, и това пречи на респекта, който учителите трябва да получават, когато преподават. Родителите доскоро не желаеха да участват в образованието на децата си и бъдещето на пазара на труда, рискувайки задълбочаването на социално-икономическите неравенства. [xxiv]От друга страна, през последните три години MUT, наред с други, критикува правителствените реформи, които се въвеждат без тяхна консултация, без осигуряване на обучение и професионално развитие за новите реформи, нито тези реформи са показали успех досега, за да получат подкрепата на преподавателите. Вместо това се твърди, че бързото темпо е подобно на „надбягване с плъхове“, което води до „умора от реформи“. Ето защо преподавателите се чувстват изтощени от количеството документи, които трябва да дадат приоритет пред други основни отговорности, като от своя страна не могат да се справят с липсата на дисциплина на учениците и подходящо поведение в класните си стаи. [xxv] Вместо това те призовават реформите да не бъдат само насочени към студентите като начин да се заобиколи необходимостта от балансиран подход, който също така взема предвид нуждите на преподавателите, решаваща причина много преподаватели да напускат сферата.[xxvi]

Проучването, проведено от д-р Чиркоп през 2020 г., се фокусира върху това как преподавателите изграждат образ на малтийското общество в класната стая и разкри как бързият темп на социално-икономически реформи след присъединяването на Малта към ЕС чрез въвеждане на развод, граждански съюз, еднополови бракът, промените в миграционната политика и дори неотдавнашното легализиране на производството на коноп оставят на преподавателите двойно задължение да трябва да съгласуват тези промени със собствените си религиозни, културни и морални системи, като косвено увеличават бариерите пред създаването на по-толерантно общество вътре и извън училищата. [xxvii] Това рискува да се систематизират въпросите за расизма и изключването на определени сексуалности, които се задържаха в обществото, но станаха по-изразени и видими през последните две десетилетия, превръщайки се в утвърдени граници на „ние“ срещу „те“ поради опасенията, че малтийската идентичност ще бъде отделен от своите културни, религиозни и социални корени в замяна на по-модерни, европейски или дори северноафрикански и средиземноморски, свързани с историята и отношенията на Малта с различни култури. [xxviii] Това насочва към по-широк междусекторен проблем, който съществува в Малта от 2002 г., този за увеличеното чуждо население в страната.

От икономическа необходимост до расизъм

Темата за расизма в Малта има противоречив характер, тъй като в миналото пазарът на труда изискваше предлагане на висококвалифицирани хора, които не присъстваха сред малтийското население и станаха зависими от привличането на чуждестранни работници, за да запълнят празнината в уменията, зависимост, която продължава и днес с най-новото развитие на пазара на игралната индустрия (приблизително 60% от която се състои от чуждестранни служители). .[xxix]Расистките нагласи стават по-разпространени поради факта, че чуждестранното население нараства от 14 725 през 2008 г. на 83 267 до 2019 г., или от 4% от общото малтийско население на 17%. Това добавя натиск върху 1322-те жители на квадратен километър – значително по-висок от Обединеното кралство с 244,3 жители/km2 или Италия с 19,2 244,3 жители/km2. Това беше отразено и в училищата, тъй като повече ученици от граждани на трети страни (TNCs) от Сирия, Либия и Сърбия се записват в училища в Северното пристанище, Северното пристанище и Югоизточните райони на Малта, като например в St. Theresa College , колеж Сейнт Бенедикт и колеж Сейнт Клеър. .[xxx] Въпреки ограниченията си, проучване на Frendo от 2021 г. показа твърди признаци на изключване и дискриминация срещу учениците мигранти в следгимназиалното образование по отношение на различното третиране към тях от връстниците в класната стая поради цвета на кожата или облеклото им, като им се задават расистки въпроси от преподавателите..[xxxi]

Расизмът е критичен проблем, който трябва да бъде разгледан чрез осигуряване на повече професионално развитие и обучение на педагозите по отношение на педагогически методи и преподаване на език, както и чрез задоволяване на образователните и емоционални нужди на тези, които може да имат травма поради своето миграционно пътуване или опит на злоупотреба. В допълнение, по-широката образователна система в Малта трябва да увеличи разпределението на ресурсите и да се съсредоточи върху училищата и районите, които обслужват концентрирани групи от чуждестранни ученици. Това би предизвикало по-широкото възприятие на чужденците, които представляват „заплахи“ за тяхната култура, език и перспективи за работа.[xxxii]

Заключение

След като се родих, израснах и преминах през образователната система на Малта, аз се сблъсках с тези проблеми от първа ръка и се сприятелих с много настоящи и бъдещи преподаватели в областта, които публично обсъждат тези актуални проблеми. Самата система е намерила своята основа през годините и има ясни доказателства, че миналите, настоящите и бъдещите поколения имат положителен достъп до качествено образование. Системата обаче трябва да запълни останалите празнини, тъй като всички заинтересовани страни пропадат през пукнатините. Има сериозна необходимост всички заинтересовани страни да се съберат, за да преоценят методите на преподаване, съдържанието, обучението и студентския набор, за да се гарантира, че всички те ще се възползват от системата, както първоначално е предвидено.

Written by Karl Baldacchino English Version https://brokenchalk.org/educational-challenges-in-the-republic-of-malta/

Edited by Olga Ruiz Pilato

Translated by: Ivan Evstatiev

Sources;

[i] Fenech, C. & Seguna, A. (2020) ‘Internationalisation of Maltese Society and Education’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 31-32.

[ii] Ibid., p. 30; see also Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 59-60; Gauci, T. M. (2021) ‘An Analysis of Educational Attainment in Malta: Policy Note’. Central Bank of Malta, pp. 4 & 12-13; see also European Commission (2019) ‘Education and Training Monitor 2019: Malta’, pp. 5-6.

[iii] European Commission, ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’. Eurydice. Available online from: https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/organisation-education-system-and-its-structure-49_en#:~:text=Education%20in%20Malta%20is%20compulsory,five%20years%20of%20secondary%20education. [Accessed 29/04/2022].

[iv] Ibid.

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.

[x] Ibid.

[xi] Ibid.; see also Mayo, P. (2012) ‘Adult Education in Malta: Challenges and Prospects’.  Journal of Adult Continuing Education, Vol. 18(1), p. 52.

[xii] Ibid.; see also Gauci, p. 5; see also Mayo, p. 58.

[xiii] Gauci, p. 22; see also European Commission (2019), p. 7; see also Bonnici, J. (2021) ‘Malta’s Educational System is Failing While We Play Dumb’. Lovin Malta. Available online from: https://lovinmalta.com/opinion/analysis/maltas-educational-system-is-failing-while-we-play-dumb/ [Accessed on 30/04/2022].

[xiv] European Commission (2019), p. 5; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, ‘Raising the Achievement of All Learners in Inclusive Education – Country Report: Malta’, p. 2.

[xv] European Agency for Special Needs and Inclusive Education, pp. 5-6.

[xvi] Bonnici; see also European Commission (2020) ‘Equity in School Education in Europe: Structures, Policies and Student Performance’, pp. 65 & 239-240.

[xvii] Gauci, pp. 22-23.

[xviii] Ibid., p. 4; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 6; see also Carabott, S. (2019) ‘Malta with Second Largest Number of Early School Leavers in Europe’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/malta-with-second-largest-number-of-early-school-leavers-in-europe.708292#:~:text=Malta%20has%20the%20second%20largest,2018%2C%20according%20to%20European%20data. [Accessed on 30/04/2022].

[xix] Ibid., pp. 10-11 European Commission (2019), pp. 8-9; see also Bonnici.

[xx] Ibid., pp. 8-11; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 4; see also Carabott.

[xxi] Fenech, J. (2021) ‘MATSEC Results to be Evaluated to Find Reasons for Poor Outcome – Education Minister’. Independent. Available online from: https://www.independent.com.mt/articles/2021-08-27/local-news/MATSEC-results-to-be-evaluated-to-find-reasons-for-poor-outcome-Education-Minister-6736236248 [Accessed on 30/04/2022].

[xxii] Farrugia, C. (2022) ‘Junior College No Longer Requires Passes in All Three Core Subjects’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/junior-college-no-longer-requires-passes-in-all-three-core-subjects.943710#:~:text=Students%20previously%20needed%20passes%20in%20Maltese%2C%20English%20and%20Maths&text=Students%20applying%20to%20enter%20Junior,one%20of%20three%20science%20subjects. [Accessed on 30/04/2022].

[xxiii] Times of Malta (2019) ‘The Failing Education System’. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/the-failing-education-system.701290 [Accessed 30/04/2022].

[xxiv] Ibid.; see also Bonnici; see also Vella, L. (2021) ‘Teachers Call for Action on Expert’s Report on State School Educators’ Challenges’. Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/111164/teachers_call_for_action_on_experts_report_on_state_school_educators_challenges#.Ym1EO9pBzIV [Accessed on 30/04/2022].

[xxv] Vella (2021); see also Vella, Matthew (2020) ‘Teachers Left Breathless by Reforms “Rat Race”, Says Union Boss’.  Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/100137/teachers_left_breathless_by_reforms_rat_race#.Yme-htpBzIW [Accessed on 30/04/2022].

[xxvi] Ibid.; see also Vella (2020); see also General Workers’ Union Malta, ‘Study: “Challenges that Educators Face”’. Available online from: https://gwu.org.mt/en/study-challenges-that-educators-face/ [Accessed on 30/04/2022].

[xxvii] Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 57-66.

[xxviii] Ibid., pp. 57, 59, 60 & 67-69.

[xxix] Times of Malta (2019); see also Bonnici.

[xxx] Fenech & Seguna, pp. 29-30, 34-38 & 40-41.

[xxxi] Frendo, F. (2021) ‘Reflections on the Little Rock: Assessing Migrant Inclusion in Maltese Post-Secondary Education’. Malta Journal of Education, Vol. 2(2), pp. 143, 145 & 150-153.

[xxxii] Ibid., pp. 154-155; see also Fenech & Seguna, pp. 40-41, 43-45 & 46.

Cover photo – https://www.kindpng.com/imgv/ihJhJbo_malta-map-flag-with-coat-of-arms-clip/, Photo by Aaron Burden on Unsplash

Кой е тиранинът на 2021 година?

Представете си, че живеете в 21-век, където технологиите, науката, здравеопазването, медиите, изкуството и образованието се развиват, а вие сте в затвора, защото изразявате мнението си и защитавате правата си. За съжаление, в момента това се случва в много страни по света.

Въпреки, че лидерите на някои страни се опитват да развиват и прилагат демокрацията заедно с правата на човека, има други, които напротив, вкарват гражданите си в затвора, които изискват основни човешки права.

Миналата година много журналисти и активисти за човешките права, бяха вкарани в затвора за изразяване на мнение и защитаването на основни човешки права като равенство в образованието и равни условия за жените. Правата на тези журналисти са отнети от управниците на техните страни, а извиненията, за да оправдаят действията си са лъжливи абсурдни.

Индекс на цензурата са подготвили списък със световните лидери, които са се отличили с жестоки нарушения на човешките права.

 

Александър Лукашенко

Познат като „последният диктатор на Европа“, както той гордо се самоопределя, периодът на управление на Лукашенко е един от най-пагубните в историята на страната. Хвърлил е в затвора стотици протестиращи, както и журналисти на опозицията и активисти за човешките права. В допълнение на това, той подписа закон, който позволява на полицаите да стрелят по протестиращите, без да бъдат държани за отговорност, предоставяйки на полицията огромна власт да извършва „полицейска бруталност“ спрямо протестиращите. Тъй като медиите са конторлирани от правителството, има нулева обективност в репортажите на новините, а медиите, които говорят неблагоприятно за президента са подложени на постоянни заплахи.

Образованието трябва да бъде осигурено за всички еднакво, но при сегашното управление на Лукашенко, това изглежда невъзможно. Причината е най-новото нарушение на човешките права в образователната сфера, на президента на Беларус, което забранява на млади граждани, които не подкрепят управлението му, да учат в университет. Също така десетки учители, които не вярват в идеологията на държавата са уволнени.

 

Жаир Болсонаро

Откакто Болсонаро поема властта през 2019 година, Бразилия се сблъсква с проблеми в много области. Медийната цензура се поставя на критиците на Болсонаро и неговия режим, а журналистите са атакувани и хвърлени в затвора за критика на крайнодесните му идеологии. Избирането на Болсонаро за президент облагодетелства хора с крайнодесни идеологии, което води до увеличаване на хомофобските и атаки срещу  „ЛГБТК+“ общността и жените. Болсонаро е известен със своите хомофобски и женомразки изявления.

Бразилия преживя един от най-тежките си периоди, откакто Ковид-19 удари страната, тъй като лошата преценка на Болсонаро доведе до огромното разпространение на вируса в цялата страна. Болсонаро е обвинен, че контролира образованието и атакува теми, занимаващи се с расизъм, жени и история на „ЛГБТК+“ обществото и равенството между половете.

Повечето от държавните университети в Бразилия зависят от държавно финансиране, но имаше предложение от Министерството на образованието да се намали финансирането на държавните университети с 30% като се премахнат катедрите по философия и социология. Настоящият режим в Бразилия също така насърчава да се разобличават и уволняват учители с леви идеиологии и да се изключват ученици, които критикуват управлението на Болсонаро.

 

Си Дзинпин

Един от най-опасните владетели на Китай, известен със своите брутални, крайнодесни и ревизионистки идеологии, също така отговорен за геноцида, който в момента заличава уйгурското общество в Синдзян. Както всички други крайно десни управници по света, които се забавляват като слагат в затвора журналисти и активисти, не е изненада, Си Дзинпин е един от тези владетели. Той е отговорен за ареста на много журналисти и правозащитници, които разобличиха него и неговата политическа партия. Дзинпин и неговата партия контролират образованието в страната и в чужбина, заплашвайки всеки, който говори против него или „ККП“ (Китайска комунистическа партия). Бившият министър на образованието Юан Гуйрен публично заяви, че западните учебници трябва да бъде забранено да влизат в образователната система, особено тези, които критикуват „ККП“ и нейните лидери. Това изявление е с цел ограничаване на информацията към студентите и опит за намаляване на атаките срещу „ККП“.

Очаква се от населението на Китай да следват управлението на „ККП“ и всеки, който се осмели да ги критикува бива обявен в държавна измяна и чужд шпионаж и ще бъде обвинен в нарушаване на закона. Това означава, че всеки учител или ученик, който си позволи открито да критикува Дзинпин и управлението му, ще бъде осъден и вкаран в затвор.

 

Доналд Тръмп

Тръмп създаде един от най-лошите периоди на САЩ като президент. Тръмп е исвестен със своите крайнодесни идеали, анти бежански изказвания, ислямофобски виждания и популяризиране на конспиративни теории.

Неговите закони за борба с бежанците включват изграждането на стена между САЩ и Мексико с цел да намали идването на бежанци от южната съседка. Заповед наречена „Защита на нацията от терористични атаки на чужди граждани“ включва забрана на граждани от 7 държави с мюсюлманско мнозинство да влизат в САЩ. Тази заповед е насочена към мюсюлманските имигранти, особено към тези с ниски доходи, тъй като законът предполага, че гражданите от тези държави са терористи и носят заплаха за безпоастността на САЩ.

Крайно десните изявления на Тръмп насърчиха привърженици на бялата раса да атакуват другите раси, мигранти и хора от религиозни малцинства. Учениците и студентите, които са част от малцинство, ставаха обект на расистки атаки, тъй като през 2018 г. администрацията на Тръмп отмени въведената от Обама кампания насочена към прекратяване на расовата дискриминация в училищата. Министърът на образованието Бетси ДеВос заяви, че „дисциплината е въпрос по, който учителите в класната стая и местните училищни ръководители заслужават автономия“. Министерството на образованието също така отмени друга инициатива започната при Обама, а именно по-строги мерки за справяне със сексуалните посегателства в кампусите и защита на транссексуалните ученици от всякаква форма на атака.

 

Реджеп Ердоган

Ердоган е един от противоречивите управници на Турция, известен със силните си религиозно-консервативни идеологии и крайно-десни възгледи. Противопоставянето му срещу „ЛГБТК+“ общността и женомразки изявления са част от неговата пропаганда към създаването на ислямски халифат и възстановяването на Османската империя.

Турция се оттегли от Истанбулската конвенция, която имаше за цел да защити жените и „ЛГБТК+“ общността от насилие и злоупотреби и да гарантира правата им. Това предизвика сериозни притеснения за това как Ердоган и неговият режим управляват страната на фона на нарастващия процент на фемицид и хомофобски атаки, като не осигуряват защита за жертвите на тези атаки.

Сектантството и религиозната нетолерантност са се увеличили значително в Турция след идването на Ердоган на власт. Бежанците и етническите малцинства, особено кюрдите, страдат най-много от неговия режим. ООН съобщава, че през 2016 г. турските военни и полицейски сили са убили хиляди хора по време на операция срещу кюрдските бунтовници в Югоизточна Турция. Докладът от ООН обобщава всички убийства, изтезания, изнасилвания и унищожаване на имуществото.

Мирни протести избухнаха в университет „Boğaziçi” след назначаването от Ердоган на академик Мелих Булу за ректор на университета. Булу е известен с близките си отношения с Партията на справедливостта и развитието (ПСР) ръководена от Ердоган. Студентите, които протестираха бяха арестувани и обвинени, заплашвани и малтретирани, докато Ердоган ги наричаше „мързеливи и тесногръди“. Той ги обвини във връзки с тероризъм, което той често използва като обвинения за неговите противници и всеки, който критикува режима му.

Над 100 000 професори, правителствени служители и журналисти бяха хвърлени в затвора от режима на Ердоган след неуспешният опит за преврат през 2016 г. Голяма част от задържаните са членове на движението Хизмет, създадено от турския проповедник Фетхула Гюлен, който бе посочен от Ердоган като основен виновник за преврата. Членовете на движението Хизмет отричат тези обвинения и теърдят, че Ердоган сам е организирал преврата, за да може да подсигури своята позиция и власт. Репресията след преврата води до затварянето на гюленистки училища, отстраняването на хиляди последователи на Гюлен от държавните им позиции, и ареста на повече от 150 000 образовани цивилни, обвинени във връзка с Гюлен.

 

Хасан Акхунд

Афганистан е център на внимание откакто талибаните си възвърнаха контрола на страната след десетилетие. Оттогава страната изпадна в икономическа, образователна и хуманитарна рецесия, засягаща особено правата на жените.

Мохамед Хасан Акхунд е един от основателите на талибаните и е ултраконсервативен религиозен учен, назначен за министър председател на Афганистан. Тяхното управление води до тежки нарушения на човешките права.

Откакто Акхунд е министър председател, жените, журналистите и активистите за човешките права страдат най-много. Момичетата нямат право да посещават училища и университет без специално религиозно облекло, а на жените е забранено да напускат домовете си без придружител мъж. Талибаните наложиха закони, които насърчават дискриминацията по пол, което води до загуба на кариерата и открита атака срещу правата на жените.

Завръщането на талибаните на власт оказва дълбоко влияние върху образованието. Въпреки, че е позволил на момичетата и жените да посещават училища и университети, министърът на образованието заяви, че на жените ще бъде разрешено да посещават институциите само с мъжкия си придружител и, че обучението им ще е в съответствие с талибанското тълкуване на ислямското право. Министърът на образованието Хакани, също заяви, че няма да има паралелки със смесени полове и ще се прилага законът на шериата в училищата и университетите.

 

Башар Асад

Башар Асад е синоним на диктатура. Диктаторът на Сирия е отговорен за клането на милиони цивилни, които се противопоставят на режима му, и е ползвал химически оръжия, изтезания и екзекуция като методи на защита. Той арестува и убива журналисти, които разкриват военните му престъплениям както и бомбардира гъсто населени цивилни райони. Това доведе до бежанска криза при, която 9 милиона души бяха принудени да избягат в съседни държави, търсейки убежище в бежански лагери и живеейки при тежки условия. Световната хранителна програма на ООН съобщи, че близо 6 милиона сирийци разчитат на нейните програми, за да оцелеят.

При сегашната ситуация в Сирия, много ученици и студенти се страхуват за живота си и дори много родители отказват да изпратят децата си на училище, тъй като те са се превърнали във военна подготовка. Ако се разбере, че тези семейства са част от антиправителствени протести или се противопоставят на режима на Асад, те най-често биват измъчвани, заплашвани и убити, като от сирийските въоражени сили, биват обявявани за „изчезнали“.

Училищата и университетите в Сирия, следват учебната програма, която е интерпретирана от режима на Асад. Тя възпитава учениците в съответствие с правителствените идеологии, което води до нови поколения в подкрепа на режима на Асад.

 

Али Хаменей

Иран е известна със своята богата история и култура, която има принос в научната, здравната и философската сфера. Въпреки богатата си история, Иран в момента страда от тежки нарушения на човешките права, причинени от техния върховен лидер.

Али Хаменей е много противоречива фигура в Иран, известен със силните си религиозно-консервативни идеологии и крайно-десни възгледи. Режимът на Хаменей е известен с бруталност и налагането на религиозни вярвания върху хората, като същевременно не зачита други религии и етнически малцинства намиращи се в Иран. Всеки, който критикува правителството е подложен на заплахи и съд, тъй като Шериатските закони се прилагат във всички правителствени институции.

Той е отговорен за затварянето на много университети, в които студентите се противопоставят на неговото правителство и нарушенията на човешките права, които е извършил. В Иран е забранено преподаването на английски език в началните училища, позовавайки се на това, че това отваря врата за разпространението на западните идеологии, или както той го нарича „западна културна инвазия“. Това действие има за цел да сведе до минимум правителствената критика сред студентите и да ги накара да не обръщат внимание на жестоките нарушения срещу човешките права извършени в цялата страна.

 

Никола Мадуро

Венецуела страда от огромна икономическа криза през последните години, като нивата на безработица и бедност се увеличават годишно. Тези нива нараснаха след през 2013 г. Николас Мадуро пое властта, което доведе до протести и сериозна опозиция срещу него.

Причините за протестите бяха корупционни скандали, тоталитаризъм, както и неуспех да защити демокрацията, осигурена от покойния Уго Чавес. В отговор на протестите, режимът на Мадуро осъжда, измъчва и убива цивилни, участващи в протести, включително журналисти и активисти. Много от тях са обявени за изчезнали.

Кризата засегна дълбоко образованието на децата, тъй като родителите не са способни да закупуват необходимите учебни материали и храна. Много от учениците са напуснали училище и са започнали работа, за да помагат на семействата си.  Също толкова лошо е положението и в университетите. Професорите и академичните работници получават много ниско заплащане, а в някои случаи дори не получават. Някои университети страдат от недостиг на вода, което показва колко малко внимание е обърнато на образованието във Венецуела. Режимът на Мадуро понякога арестува студенти, протестиращи срещу настоящите условия в образователната система, а понякога дори въоражените сили и стрелба срещу студентите.

 

Мин Аунг Хлайнг

Независимостта на Мианмар от британско управление през 1948 г. изважда на показ редица проблеми в страната. Гражданската война, бедността, военното управление и установяването на диктатура, са основни проблеми пред, които е изправен Мианмар. Въоръжените сили на Мианмар, известни като „Татмаду“, превърнаха мюсюлманското общество „Рохингя“ в мишена.

През 2020 г. Аун Сан Су Чжи и нейната политическа партия „Национална лига за демокрация“ спечелиха изборите за втори път. Военните лидери обвиниха изборите, че са фалшифицирани, а висшият генерал на Мианмар Мин Аунг Хлайнг организира преврат през 2021 г. завземайки властта в страната, задържайки Су Чжи и други опозиционни лидери.

Когато в страната избухват мирни протести след преврата, много цивилни губят живота си, тъй като военният режим на Аунг Хлайнг убива, измъчва и изнасилва протестиращите, докато сълзотворен газ и други оръжия са използвани за разпръскването на демонстрантите.

Като се има предвид настоящата политическа нестабилност в старната, много ученици са спрели образованието си поради опасения, че училищните програми са продиктувани от военна политика прославяща лидерството на Аунг Хлайнг.

 

Ким Чен Ун

Северна Корея е една от най-изолираните държави. Управната система е комбинация между комунизъм, конфуцианство и монархическа диктатура. Северна Корея е известна със своя авторитарен режим, тъй като владетелят Ким Чен Ун и неговата партия „Работническа партия на Корея“ използват заплахи, за да могат да подчинят хората. Ким ограничава връзката с външния свят, като така гарантира, че хората остават в държавата. Концепцията за свобода или опозиция не се толерира от Чен Ун и всъщност не съществува в севрнокорейското общество. Това обяснява защо независими медии и опозиционни партии не съществуват в Северна Корея, тъй като Чен Ун и предците му са изолирали напълно държавата, превръщайки себе си в Бог, и  техния народ „Божи роби“.

Нивата на бедност в Северна Корея постоянно нарастват и до 2018 г. нивата на бедност бяха определени на 80%. Както във Венецуела, ученици напускат училище, за да работят и да изкарват прехрана за себе си и семейството си. По време на ваканции, учениците са принудени да работят в провинциалните райони, а учителите за правителството. Учителите са заети с изграждане на железопътни линии, земеделие и други незаконни работи, за да оцелеят.

Образователната система на Корея се състои от насилствена пропаганда за Ким Чен Ун. Студентите трябва да изнасят безкрайни речи, възхвалявайки наследството на Ким. Управлението се поддържа от системно индоктриниране на населението, като по този начин се запазва подчинението към лидера. Понятия като свобода или човешки права не съществуват, а международните въпроси се представят невярно.

 

Пол Кагаме

Въпреки напредъка на Руанда в области като здравеоопазването и образованието, за които президентът Кагме твърди, че има заслуга, в правителството има сериозни недостатъци. Кагаме става президент на Руанда през 2000г. и както всеки друг диктатор, използва властта си, за да закрие опозиционните партии и журналисти, които разкриват за нарушените човешки права по време на неговото управление. Той неколкократно е вкарвал в затвора кандидати за президент, като ги обвинява в укриване на данъци и твърди, че представляват заплаха за националната сигурност. Тези обвинения, разбира се, са фалшиви и единствената им цел е да успее да запази властта си.

Въпреки, че Кагаме си приписва заслуги за развитие в образователната сфера, записи на УНИЦЕФ сочат точно обратното. Много деца с увреждания не са записани в начални училища, тъй като няма никакви условия за тях. Много от съораженията не са проектирани да отговарят на техните нужди.

Образователната сфера се нуждае от много внимание. Само 18% от децата посещават детска градина, а момичетата са по-склонни да напуснат училище.

 

Владимир Путин

Според „Freedomhouse.org” Русия има едва 20 от 100 възможни точки по отношение на политически права и свобода на словото. Президентът на страната Владимир Путин упражнява авторитарен режим с позиция на нулева толерантност към опозицията и критика към режима. Той обвинява опозиционните партии и протестиращите като „терористи“ и „шпиони“, които заплашват безопасността на страната. Алексей Навални, известен критик на ръководството на Путин и активист за борба с корупцията, беше отровен през 2020 г. ,твърдейки се, че е по заповед на Путин. През 2021 г. Навални бе пратен в затвора, действие, което накара много от организациите за правата на човека да осъдят режима на Путин и да поискат от хората да се надигнат срещу него. Включително незаконното анексиране на Крим и участие в политиката на постсъветските държави, са част от нарушенията на човешки права от Владимир Путин.

Путин наложи идеологиите си и върху образователната система, като одобри нов закон, който забранява образователни промени без съгласието на властите, като по този начин създава сериозно ограничение на свободата на училищата и университетите.

С цел да разкраси историята, Министерството на образованието в Русия одобри учебниците в училищата да представят анексирането на Крим като мирно събитие. Това е само пример как Путин ръководи авторитарен режим, което води до създаването на поколение, което да се гордее със Съветския съюз.

 

Теодоро Обианг

Известен като втория национален лидер, който не е крал, Обианг ръководи Екваториална Гвинея от 1979 г., чрез авторитарен режим. Правата на човека се нарушават редовно, тъй като злоупотребата с човешки права, корупцията и насилствената власт, са основните проблеми пред, които страната е изправена през последните 43 години. Населението живее в постоянен страх, а защитниците на човешките права и политическите опоненти са изправени пред системен тормоз от страна на Обианг.

Въпреки множеството природни ресурси, от които страната печели, сферата на образованието е тотално занемарена. Най-често учителите им се плаща под минималната заплата като има и недостиг  на училищни пособия. Училищата са проектирани по начин, който не отговаря на нуждите на учениците. Корупцията играе огромна роля в образователната система, тъй като учителите, които имат политически връзки, получават длъжност в училища или университети без да имат нужните опит и квалификации.

 

Шейх Хасина

Управлението на шейх Хасина е известно с множество нарушения на човешките права. Журналисти за арестувани незаконно, а активисти за човешките права изчезват. Режимът измъчва протестиращите срещу ръководството на Хасина.

Бангладеш е сред държавите с най-много нарушения на женските права. Домашното насилие, киселинните атаки, изнасилванията и детските бракове са непропорционално високи в цялата страна. С грешното ползване на законите, които защитават жените и децата, случаите нарастват ежедневно.

Образованието в Бангладеш продължава да страда, тъй като процентът на бедност се увеличава всяка година, принуждавайки учениците да напуснат училище, за да помагат на семействата си. Момичетата са по-склонни да напуснат училище и много от тях дори не посещават начално училище, тъй като то е предразположено към сексизъм. От тази гледна точка родителите не намират образованието за момичетата като нужно.

 

Гурбангули Бердимухамедов

Гурбангули Бердимухамедов е най-лошият диктатор в света според списание „Обозревател“. Съобщава се, че той е извършил едни от най-сериозните нарушения на човешките права в Туркменистан, държава, която е една от най-изолираните в света.

Свободата под всякаква форма не съществува в Туркменистан. Бердимухамедов налага властта си във всяко кътче на страната. Няма свобода на словото, нито на религията, камо ли на медиите и информацията като насилието и отвличането е нормализирано при неговия режим.

Пропагандата на Бердимухамедов оказва влияние и на образователната система. В училищата се преподава по учебници, съдържащи възхвалителни речи за управлението на Бердимухамедов и неговия режим. Тези учебници промиват мозъците на младото поколение.

Училищата и университетите се контролират от правителството, тъй като те решават каква да бъде информацията, която учениците и студентите да получават, за да гарантират сигурността на настоящия политически режим.

Туркменистан има недостиг на квалифицирани учители в резултат на лошите условия в образователния сектор, като липса на образователни ресурси в училищата и университетите. Двойните смени и съботните часове оказват сериозно напрежение върху ученици и учители. Жените страдат и от допълнителните очаквания, че трябва да се оженят на 20, 21 годишна възраст. Следователно много от тях се чувстват обезкуражени да завършат висшето си образование, тъй като вече са създали собствени семейства, което възпрепятства образование и респективно кариера.

 

Кой е Тиранин на годината за 2021 г.? ПОБЕДИТЕЛЪТ ОБЯВЕН

 

Original text: Zinat Asadova

Translated by: Ivan Evstatiev  [Who is 2021’s Tyrant of the Year?]

 

Sources:
1. https://www.indexoncensorship.org/2021/12/who-is-2021s-tyrant-of-the-year/
2. https://www.washingtonpost.com/world/2021/05/24/faq-lukashenko-belarus/
3. https://belsat.eu/en/news/lukashenka-wants-opposition-minded-students-out-of-universities/
4. https://www.voiceofbelarus.com/lukashenko-fires-teachers/
5. https://www.france24.com/en/live-news/20211116-bolsonaro-govt-accused-of-censoring-brazil-school-exam
6. https://theconversation.com/bolsonaro-faces-crimes-against-humanity-charge-over-covid-19-mishandling-5-essential-reads-170332
7. https://theconversation.com/brazilian-universities-fear-bolsonaro-plan-to-eliminate-humanities-and-slash-public-education-budgets-117530
8. https://www.wilsoncenter.org/xis-statements-education
9. https://www.jpolrisk.com/what-the-chinese-education-minister-is-really-trying-to-say/
10. https://cmsny.org/trumps-executive-orders-immigration-refugees/
11. https://apnews.com/article/politics-lifestyle-us-news-education-donald-trump-07c8e7c5a69942699f7640890677c2d2
12. https://www.educationnext.org/harmful-policies-values-rhetoric-trump-and-nations-schools-forum-jeffries/
13. https://www.hrw.org/news/2021/03/24/turkey-erdogans-onslaught-rights-and-democracy
14. https://www.nytimes.com/2017/03/10/world/europe/un-turkey-kurds-human-rights-abuses.html
16. https://www.hrw.org/news/2021/02/18/turkey-student-protesters-risk-prosecution
17. https://www.ibtimes.co.uk/erdogans-war-education-exodus-turkeys-teachers-1656930
18. https://en.wikipedia.org/wiki/Hasan_Akhund
19. https://www.hrw.org/news/2021/09/29/list-taliban-policies-violating-womens-rights-afghanistan
20. https://www.insider.com/women-can-attend-university-mixed-classes-banned-taliban-education-minister-2021-8
21. https://theworld.org/stories/2014-09-24/8-reminders-how-horrible-syrian-president-bashar-al-assad-has-been-his-people
22. https://theworld.org/stories/2014-09-24/8-reminders-how-horrible-syrian-president-bashar-al-assad-has-been-his-people
23. https://www.hrw.org/report/2013/06/05/safe-no-more/students-and-schools-under-attack-syria
24. https://www.hrw.org/report/2013/06/05/safe-no-more/students-and-schools-under-attack-syria
25. https://justice4iran.org/12022/
26. https://tolonews.com/world/iran-bans-english-primary-schools-over-%E2%80%98cultural-invasion%E2%80%99
27. https://www.statista.com/statistics/370935/unemployment-rate-in-venezuela/
28. https://www.statista.com/statistics/1235189/household-poverty-rate-venezuela/
29. https://www.vox.com/world/2017/9/19/16189742/venezuela-maduro-dictator-chavez-collapse
30. https://www.globalcitizen.org/en/content/venezuela-crisis-childrens-education/
31. https://www.timeshighereducation.com/news/venezuelan-universities-approaching-point-no-return
32. https://www.refworld.org/docid/5be942fca.html
33. https://www.cfr.org/backgrounder/myanmar-history-coup-military-rule-ethnic-conflict-rohingya
34. https://www.hrw.org/news/2021/09/27/what-impunity-looks
35. https://www.frontiermyanmar.net/en/parents-teachers-and-students-boycott-slave-education-system/
36. https://www.hrw.org/world-report/2020/country-chapters/north-korea#
37. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
38. https://www.researchgate.net/figure/North-Korea-estimated-poverty-rates-by-region-2012-and-2018-Figures-obtained-using_fig5_339990994
39. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
40. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
41. https://www.cfr.org/blog/alongside-real-progress-kagames-human-rights-abuses-persist
42. https://www.unicef.org/rwanda/education
43. https://www.unicef.org/rwanda/education
44. https://freedomhouse.org/country/russia/freedom-world/2021
45. https://thebell.io/en/russia-tightens-state-control-over-education/
46. https://khpg.org/en/1608809430
47. https://en.wikipedia.org/wiki/Teodoro_Obiang_Nguema_Mbasogo
48. https://www.amnesty.org/en/latest/news/2019/08/equatorial-guinea-years-of-repression-and-rule-of-fear/
49. https://www.borgenmagazine.com/education-equatorial-guinea-budget-crisis/
50. https://www.justiceinitiative.org/voices/amidst-unesco-scandal-president-obiang-gives-schools-notebooks-his-image
51. https://www.amnestyusa.org/countries/bangladesh/
52. https://www.amnestyusa.org/countries/bangladesh/
53. https://borgenproject.org/girls-education-in-bangladesh/
54. https://en.wikipedia.org/wiki/Gurbanguly_Berdimuhamedow
55. https://www.hrw.org/world-report/2020/country-chapters/turkmenistan
56. https://borgenproject.org/8-facts-about-education-in-turkmenistan/#:~:text=Turkmenistan%20has%20an%20impressively%20high,through%2010th%20grade%20in%20Turkmenistan.
57. https://borgenproject.org/8-facts-about-education-in-turkmenistan/#:~:text=Turkmenistan%20has%20an%20impressively%20high,through%2010th%20grade%20in%20Turkmenistan.

pictures are taken from : https://www.indexoncensorship.org/2021/12/who-is-2021s-tyrant-of-the-year/

Мелек Четинкая – майка бореща се за справедливост

Мелек Четинкая е майката на Таха Фуркан Четинкая – военен студент. В момента синът ѝ е държан в затвора, но тя силно вярва в невинноста му и се опитва да освободи сина си чрез социалните мрежи и тяхното влияние. Г-жа Четинкая е седяла с децата си у дома в продължение на три години и половина, вярвайки, че държавата ще донесе справедливост, докато накрая решава и излиза на улицата срещу несправедливостта чрез мирни протести и шествия. Според турската конституция, всеки гражданин има право на мирни, невъоражени протести. Въпреки това, всеки път, когато госпожа Четинкая протестира, тя е глобена с 390 турски лири и бива отведена в полицейско управление, където я държат броени часове. В един от случаите, когато е арестувана, тя е задържана за два дни в антитерористично отделение.

Мелек Четинкая е известна със своите кампании и мирни протести, които имат за цел да повишат осведомеността относно преследването на сина ѝ, както и стотици други незаконни арести. Протестите стават все повече, тъй като съдебната система при Ердоган е неефективна.

Синът на Четинкая, Таха, е бил военен студент в турската военновъздушна академия. Таха е в лятна ваканция в дома си, след като завършва първата си година в академията. На 10 Юли 2016 г. пет дни преди опита за преврат, кадетите били повикани на годишния 3-седмичен военен лагер. Тези лагери са част от програмата и се определят година по-рано. Сутринта на 15 Юли, командващият военновъздушните сили генерал Абдул Юнал прави непланирано посещение на в кадетския лагер и изнася лекция пред кадетите. Юнал посещава лагера всяка година, но не и изненадващо. Обикновено кадетите чистят къмпинга и се подготвят, преди посещение от толкова важна персона.

Кадетите преминават полицейските пунктове при пристигането им на моста Османгази, но никой от полицаите не ги пита къде отиват. Пътната такса се плаща от кадетите, тъй като никой от командирите не носел пари с него.  Властите спират буса с кадетите в Султанбейли, след като преминават моста им се съобщава, че е избухнал преврат, новина, която шокира кадетите. Около 2 часа през ноща полицията заявява, че са хванали буса с кадетите. Кадетите обяснили, че нямат участие в преврата и не са знаели къде отиват. Вместо да ги закарат в полицейското отделение, или обратно в лагера, полицията държи кадетите до 8 сутринта на моста. Сутринта започнали да пристигат въоръжени хора, които искали да атакуват кадетите. Първо счупили прозорците на автобуса, след това влезнали в автобуса и започнали да ритат кадетите. Едно от въоръжените лица стреля по резервоара и виква „убийте ги“. Изплашени, младежите скрили оръжията си, и за късмет няма пострадали. Въпреки това, че били нападнати, кадетите са отведени в полицейското управление Султанбейли и са държани там цели 4 дни.

Институциите, в които били държани са били с ужасни условия. Младежите са били подложени на изтезания в продължение на 4 дни, не са били допускани до тоалетна, както и са държани без храна и вода. Властите са напълнили стаите със 120 задържани, като стаите са били за не повече от 40. Това са сериозни нарушения на човешките права, извършени от въпросните институции.

В обвиненията има искане за три доживотни присъди, за опит за преврат. Властите са разделили кадетите на 5 случая. За съжаление, кадетите са осъдени на доживотни присъди в 4 от 5 случая.

Съдебният процес доказва, че в Турция, съдилищата от по-ниска инстанция не се оридържат към решенията на по-горните съдилища, а вместо това действат по правителствени заповеди. Случаят „Султанбейли“, където са децата на г-жа Четинкая, в момента се разглежда в касационния съд и вероятно ще бъде отменен през следващите месеци. И все пак, майката не вярва, че това ще стане и децата ѝ ще продължат да бъдат затворени. Тя се надява да греши и всички деца да бъдат освободени, но действията на сегашното правителство не ѝ дават много надежда.

Майката на Таха, е пуснала молба до съвета на ООН по правата на човека, от името на сина си, да бъде разгледан неговия случай. Молбата в действителност е разгледана и е взето решение за незабавно освобождаване на Таха Четинкая. Въпреки това решение, понастоящем турската правна система на признава нито  едноо външно решение и следователно решението е невалидно и Таха не получава свободата си.

Има затворени общо 341 кадети, като три от тях са момичета, а трима вече са починали.

Двама от кадетите – Мурат Текин и Реджеп Енес Катран са били брутално убити на Босфорския мост, на 15 Юли по време на кървавия опит за преврат. Те са намерени след 12 дни заедно, напълно неузнаваеми. В моргата, родителите познават децата си по ноктите на краката, защото цялото тяло е било обезобразено. На семействата не им е предоставена катафалка, нито кофчези, както и им е отказана молитва. Не се провежда никаква погребална церемония, нито е предоставена земя на родителите, където да могат да поставят ковчезите. Все пак, родителите вече имали място, което ползвали. Третият кадет починал по-късно. Той е бил 9 месеца в затвора, но екстремният стрес и тормоз довеждат до раково образувание. Юсуф е починал миналата година, носейки цялото това бреме на плещите си.

Както бе споменато по-горе, три студентки от военната академия са в затвора по същите причини. Те са задържани в женския затвор Байкъркьой. Имената им са Нимет Еджем Гьонюлю, Нагихан Ювуз и Сена Огут Алан. Тези момичета били едва на 20, когато са задържани. Нагихан губи баща си през 2022, но не може да присъства на погребението, а Нимет е дъщеря на мъченик. Баща ѝ е загинал, когато тя е едва на три години, като той е бил лейтанант в турските военновъздушни сили. Макар и дъщеря на мъченик, тя получава доживотна присъда, по обвинения, че участва в терористична организация, за което няма никакви доказателства. Бащата на другото момиче също е ветеран от военновъздушните сили, но това не променя присъдата ѝ.

Мелек Четинкая става обект на теза. Хелена Водопия, завършила тюркология и антропология, се среща с Четинкая, за нейната магистърска степен, като пише за спомените на осъдените и техните семейства.

Мелек Четинкая е майка на три момчета, живяла съвсем обикновен живот в Турция. Вечерта на 15 Юли, 2016 г., нейният живот се променя напълно. Тя започва да търси справедливост, и няма да престане докато не освободи всички произволно задържани кадети.

 

 

Written by Berkan Doğan Ünes

Edited by Olga Ruiz Pilato

Translated by Ivan Evstatiev [Melek Çetinkaya: A Mother’s Struggle For JusticeMelek Çetinkaya: A Mother’s Struggle For Justice]

 

Sources;

[i] https://politurco.com/arrest-of-ms-melek-cetinkaya-is-an-intervention-to-democracy.html [Accessed on 03/04/2022]

[ii] https://politurco.com/melek-cetinkaya-turkish-state-under-erdogan-regime-took-me-out-on-the-street.html [Accessed on 03/04/2022]

[iii] Ibid.

[iv] Ibid.

[v] https://www.duvarenglish.com/human-rights/2020/01/25/my-son-is-not-a-coup-plotter-a-mothers-struggle-to-prove-her-cadet-sons-innocence [Accessed on 03/04/2022]

[vi] https://www.youtube.com/watch?v=ND5snMwA2JQ [Accessed on 03/04/2022]

[vii] Ibid.

[viii] https://politurco.com/melek-cetinkaya-turkish-state-under-erdogan-regime-took-me-out-on-the-street.html [Accessed on 03/04/2022]

[ix] https://www.youtube.com/watch?v=7HB6cRgf15w [Accessed on 03/04/2022]

[x] https://politurco.com/melek-cetinkaya-turkish-state-under-erdogan-regime-took-me-out-on-the-street.html [Accessed on 03/04/2022]

[xi] https://www.youtube.com/watch?v=tofQTvdJlqk&t=290s [Accessed on 03/04/2022]

[xii] https://ahvalnews.com/tr/melek-cetinkaya/melek-cetinkaya-avrupada-tez-konusu-oldu [Accessed on 03/04/2022]

 

*Crop image from: https://www.tr724.com/melek-cetinkayanin-ogluna-hucre-cezasi/

Нарушения на човешките права в турските затвори

Турското правителство нарушава утвърдени вътрешни и международни закони, като държи тежко болни затворници, които са произволно задържани. Затворниците в Турция се борят със сексуално и физическо насилие, като голо претъвсване, тормоз и брутални побои. Също така има и други нарушения на законите като безумно скъпи столви, среднощни нападения в отделенията, ограничения за книги, отказ на лекарства и произволни наказания. Тази статия ще разкрие за някои от случаите за нарушения на човешките права в затворите.

След опита за преврат през 2016 г. броят на лишените от свобода е нараснал значително, до степен, че капацитета на всички затвори е недостатъчен. Въпреки това, пренаселеността не е единственият проблем на турските затвори, тъй като малтретирането и нарушаването на човешките права на затворниците е тема, която не трябва да се пренебрегва.

Турският президент Реджеп Ердоган  се е насочил към последователи на движението „Гюлен“, религиозна група вдъхновена от духовника Фетхула Гюлен. Движението съществува от Декември 2013 г., когато се провеждат поредица от разследвания за корупция, замесващи Ердоган и негови приближени. Сред жертвите са много опозиционни политици, журналисти,адвокати и защитници на човешките права. Юсуф Бекмезчи (82 г.), тежко болен затворник, който е бил държан в затвора Кириклар, Измир е починал след 47 дни в интензивното отделение.  Той е арестуван през Януари 2020 г. като част от разследването на движението „Гюлен“. Бекмезчи е осъден на 17 години и 4 месеца затвор на 9 Април, 2021 г. по обвинение, че е „мениджър” на организация. Саадет Айтекин, негова внучка и адвокат, заявява, че делото на дядо ѝ е било във Върховния съд. Присъдата му не бе ратифицирана, но съдът постанови, че той трябва да продължи да я илзежава в болница. Бекмезчи е имал заболявания, но те отказали да освободят мъж, който живее на системи, защото имало „риск за бягство“. Действително, турският съвет по съдебна медицина, издава доклад посочващ, че Бекземчи не е в състояние да остане в затвора, но съдът отхвърля доклада с обяснението, че има „риск за бягство“. Дъщеря му Шейма Бекмезчи, заявява, че баща ѝ не разбира съдебните процедури, поради причината, че Юсуф Бекмезчи страда от напреднала форма на Алцхаймер и съответно не е способен да се защити сам. Тя предполага, че липсата на необходимите грижи за менталното здраве в затвора, са влошили състоянието на баща ѝ. „Той напълно се самозабравя в съда и е в уязвимо състояние“.

Асоциацията за човешките права обяви, че към Юни 2020 г. броят на болните затворниците в Турция възлиза на 1605, от които 600 са в критично състояние. Правителството е разрешило задържането им в затвора, въпреки, че повечето от тях са имали съдебномедицински и медицински доклади, които го смятат за негодни за оставане в затвора. Властите отказват тяхното освобождаване с основанието, че представляват заплаха за обществото. Неуспехът да бъдат освободени критично болни затворници, за да получат подходящо медицинско лечение, доведе до пет смъртни случая в първите 5 месеца на 2020 г. След началото на пандемията правителството освободи затворници обвинени в убийства, но реши да задържи политическите затворници, въпреки рисковете от пандемията. Мугла почина след като бе заразена с Ковид-19.

През Ноември и Декември няколко затворници загубиха живота си в затвори тип Т и Ф. Затворниците Гарибе Гезер и Иляс Демир са намеренин мъртви в килиите, в които са били изолирани. Някои затворници като 33-годишният Бангин Мухамед и 65-годишният Абдулрезак Шуюр, починаха поради неуспех да бъдат освободени, въпреки тежкото им състояние и в случая напреднала форма на рак. Други са намерени мъртви в килиите си, като администрацията съобщава на семействата им, че са се самоубили, но това твърдение е под сериозно съмнение.

На 20 Януари, 2022 г. 43-ма адвокати и кантори, както и организации за правата на човека на национално и международно ниво, подписват спешно писмо до специалния отдел на ООН, за да обърнат внимание на случая на турския затворник Айсел Туглук. Туглук е диганостициран с деменция и продължава да бъде държан в затвора въпреки десетки медицински доклади доказващи, че състоянието на затворника не е стабилно и се е влошило след началото на пандемията. Писмо до правителството гласи, че има медицински доклади доказващи състоянието на хиляди затворници, които са тежко болни и спрямо вътрешни и международни стандарти, тези затворници трябва незабавно да бъдат освободени.

Въпреки исканията, в началото на 2022 г. затворникът Тургай Дениз получава белодробна недостатъчност и губи живота си по време на произволно задържане. Въпреки, че медицинските доклади подчертават важността важността за грижите за него по време на хоспитализация, той остава в затвора. Неговият случай е един от осемтте подобни през последните три месеца. Нусра Муглет бе осъден и хвърлен в затвора за привърженик на движението „Гюлен“. При арестта не са взети предвид сърдечните и бъбречните проблеми, както и рака на простата. Пренебрегвайки състоянието на Муглет, той умира в затвора.

В изявление за пресата, проведено в Истанбул, се отбелязва, че нарушенията на правата в затвора постепенно стават систематични, като нарушават здравеопазване, право на комуникация, изтезания и малтретиране. Достъп до адвокат и правосъдие стават мираж за много затворници в Турция. Правозащитниците изразяват своите притеснения, че вече се разглежда като обикновен инцидент, мъртво тяло да се изнася от затвора по всяко време.

От името на “Broken Chalk” отправям спешен призив към всички международни общности и организации да предприемат незабавни действия срещу несправедливостта и нечовешкото отношение към болните затворници. Желаем да се помогне на тези, които неправомерно страдат от Режима на Ердоган и умират, защото нямат осигурени необходимите условия.

 

 

Original article :  Olga Ruiz Palato

Translated by: Ivan Evstatiev [Human Rights Violations in Turkish Prisons]

 

Sources;

[1] Duvar English, MHP submits social media proposal, seeks penalties for fake accounts, February 2022 <accessible at https://www.duvarenglish.com/mhp-submits-social-media-proposal-seeks-penalties-for-fake-accounts-news-60333>.

[2] Turkish Minute, Turkish court rejects ailing philanthropist’s appeal for release from prison, January 2022 <accessible at  https://www.turkishminute.com/2022/01/12/kish-court-rejects-ailing-philanthropists-appeal-for-release-from-prison/>.

[3] MedyaNews, Turkey: Severely ill octogenarian prisoner dies, January 2022 <accessible at https://medyanews.net/turkey-severely-ill-octogenarian-prisoner-dies/>.

[4] Ibid.

[5] Ibid.

[6] Turkish Minute, Turkish court rejects ailing philanthropist’s appeal for release from prison, January 2022 <accessible at  https://www.turkishminute.com/2022/01/12/kish-court-rejects-ailing-philanthropists-appeal-for-release-from-prison/>.

[7] Ibid.

[8] Politurco, Gulenm sympathisers are dying in prisons under the ruling of the Erdogan regime, February 2022 <accessible at  https://politurco.com/gulen-sympathizers-are-dying-in-prisons-under-the-ruling-of-the-erdogan-regime-84-year-old-nusret-mugla-was-one-of-the-many-and-died-most-recently.html>.

[9] English Bianet, At least 59 ill prisoners lost their lives in Turkey in a year, January 2022 <accessible at  https://m.bianet.org/english/human-rights/256124-at-least-59-ill-prisoners-lost-their-lives-in-turkey-in-a-year>.

[10] Ibid.

[11] Ibid.

[12] International Federation for Human Rights, Turkey must immediately release Aysel Tugluk and other severely ill prisoners, January 2022 <accessible at https://www.fidh.org/en/region/europe-central-asia/turkey/turkey-must-immediately-release-aysel-tugluk-and-other-severely-ill>.

[13] Ibid.

[14] Ibid.

[15] Ibid.

[16] English Bianet, At least 59 ill prisoners lost their lives in Turkey in a year, January 2022 <accessible at  https://m.bianet.org/english/human-rights/256124-at-least-59-ill-prisoners-lost-their-lives-in-turkey-in-a-year>.

[17] Ibid.

[18] Ibid.

Руската инвазия в Украйна: Кой ще плати цената?

Махмуд Даруиш за войната: „Войната ще приключи. Лидерите ще се ръкуват. Старицата ще продължи да чака своя син. Момичето ще чака любимия си съпруг. Децата ще чакат своя баща герой. Не знам кой продаде родината ни, но видях кой плати цената“ [1]

През годините много страни са унищожени заради война и диктатура. Много от тези държави са били съвсем цивилизовани, преди войната да ги съсипе. Пълни с култура, развитие и цивилизация, като Сирия, Палестина, Либия, Афганистан, Ирак, Сомалия, Йемен и много други.

Алчността и егоизмът на диктаторите и корумпираните политици не са донесли нищо друго, освен щети за държавите. Много невинни животи са погубени, много страни страдат от бедност в резултат на лошо управление и потиснически режим. Националните инфраструктури се сриват заради войната, а околната среда също бива сериозно засегната.

 

The Costs of War Project, Watson institute of international and public affairs, Brown University, 2021

 

Сега Украйна се присъедини към групата от стран, които са унищожени от война поради алчността на диктатор. Владимир Путин не само нахлу в съседна суверенна държава, но неговия режим също така упражнява пълна медийна цензура на руска територия. Независими руски медии и журналисти, които говорят против режима на Путин и за това как руснаците страдат, биват тормозени, сплашвани и незаконно задържани под негово ръководство. Същото отношение получават и протестиращите, които се опълчват на Путин и престъпленията извършени от неговия режим в Украйна. Пример може да бъде принуждаването на млади руснаци да се присъединят към въоражените сили, без да ги информират, че ще участват в инвазията на Украйна. Всичко това добре описва как изглежда една тоталитарна държава.

 

Как е афектирано образованието?

Въздействието на войната е явно и видимо в образователния сектор, тъй като ще има ограничен достъп до образователни материали, бедността, която играе огромна роля за липсата на образование също ще застраши Украйна. Пропагандата, разпространявана от диктатори, за да оправдае нашествието или да оправдае действията им, ще се опита да смекчи пагубните резултати от войната.

Много от образователните институции, като училища и детски градини са разрушени заради продължаващата война и бомбардировките в Украйна. Това застрашава бъдещето на децата в страната и ги оставя без достъп до образование. [2]

УНИЦЕФ наскоро публикува доклад относно последиците от руската инвазия в Украйна. Според доклада, войната е оставила над 350 000 деца без достъп до образование, поради бомбардиране на училищата и детските градини. [3]

Последствията за украинските бежанци и международните студенти в Украйна

Много украинци са потърсили убежище в различни страни от началото на войната. Има серизона загриженост за децата бежанци и как те ще бъдат интегрирани в училищните системи в други държави, особено при наличието на езикова бариера. Имаше бързо решение, тъй като в Полша приеха украинските деца и бежанци в своите училища, а полските учители персонално се занимаават с тях и им помагат да преодолеят езичната бариера.[4]. От друга страна, украинските деца бежанци в Обединеното кралство са изправени пред много сериозно предизвикателство, тъй като повече училища там, надвишават капацитета си за регистрация. В допълнение към това, не достатъчното финансиране за образователния сектор поставя учителищата под голям натиск, което води до отказване на бежанците. [5]

Международни студенти, които които учат в украински университети, много от, които идват от Африка, Южна Азия и Близкия Изток, също са жертви на продължаващата война. Много от тях не успяха да завършат образованието си и избягаха в други държави с надеждата да могат скоро да се завърнат в Украйна, за да завършат обучението си.[6] Много от тези студенти всъщност са се борили да намерят убежище или да избягат и най-ужасяващото е, че поне двама от тях са били убити в първите дни на войната. [7]

 

Последствията от войната за постсъветските държави и Русия.

След нахлуването на Русия в Украйна, гражданите на постсъветските държави живеят в страх, че контролът на Путин ще достигне и техните държави, особено след като президентът на Азербайджан Илхам Алиев, подписа съюз между Азербайджан и Русия. Споразумението от 43 точки включва образователен и икономически съюз, който ще увеличи контрола на Путин в Азербайджан. [8][9] Например, руският език ще стане задължителен в образователните институции, повече от колкото е бил преди в постсъветските държави. [10]

В последно време Министерството на образованието на Русия започна да разпространява пропаганда в онлайн образованието, с цел да прославят лидерството на Путин и да оправдаят инвазията на Русия в Украйна. Тези уроци се опитват да обяснят защо мисията в Украйна е била „необходима“. [11]Съществува голям риск тези уроци да допринесат за създаването на поколение, което толерира войната и подкрепя диктатурата в Русия, която представлява заплаха за целия свят.

Със сигурност ще дойде ден в, който войната ще приключи и разселените хора ще се върнат в родните места, където са оставили своите близки, за да търсят убежище в други страни. Лидерите ще се ръкуват, за да установяват мир в света, но на каква цена ще се случи това, след като вече са нанесени толкова много щети? Точно както Дариуш отбелязва: „Не знам кой продаде родината ни, но видях кой плати цената“.

 

By Zinat Asadova Enlish Version : https://brokenchalk.org/russias-invasion-to-ukraine-who-will-pay-the-price-for-this-war-2/

Преведено от Ivan Evstatiev 

 

Източници;

  1. “The war will end” Poem by Mahmud Darwish
  2. Save the Children. (2022). Ukraine: Attacks on schools endangering children’s lives and futures. Retrieved from https://www.savethechildren.net/news/ukraine-attacks-schools-endangering-children-s-lives-and-futures
  3. UNICEF Europe & Central Asia Region (ECAR). (2022). Ukraine Situation Report – 24 February 2022 (p. 2). Retrieved from https://www.unicef.org/media/116031/file/Ukraine-Humanitarian-SitRep-24-February-2022.pdf
  4. Deutsche Welle (DW). (2022). Poland fights to give Ukrainian kids access to education [Video]. Retrieved from https://www.dw.com/en/poland-fights-to-give-ukrainian-kids-access-to-education/av-61185207#:~:text=About%202%20million%20Ukrainians%20have,Poland’s%20education%20system%20is%20enormous.
  5. Abrams, F. (2022). Ukraine refugees may struggle to find places in English schools, councils say. The Guardian. Retrieved from https://www.theguardian.com/education/2022/mar/05/ukraine-refugees-may-struggle-to-find-places-in-english-schools-councils-say
  6. Fallon, K. (2022). Foreign students fleeing Russia’s war on Ukraine hope to return. Aljazeera.com. Retrieved from https://www.aljazeera.com/news/2022/3/5/they-told-us-to-go-home-student-recounts-ukraine-war
  7. International education’s continuing response to the war in Ukraine. ICEF Monitor – Market intelligence for international student recruitment. (2022). Retrieved from https://monitor.icef.com/2022/03/international-educations-continuing-response-to-the-war-in-ukraine/
  8. Azərbaycan Respublikası Xarici İşlər Nazirliyi. (2022). No:056/22, Azərbaycan Respublikası Xarici İşlər Nazirliyinin Mətbuat xidməti idarəsinin məlumatı (AZ/RU). Retrieved from https://www.mfa.gov.az/az/news/no05622
  9. President of the Republic of Azerbaijan Ilham Aliyev. (2022). Declaration on allied interaction between the Republic of Azerbaijan and the Russian Federation. Retrieved from https://president.az/en/articles/view/55498
  10. Aliyeva, J. (2022). Azerbaijani president notes importance of Russian language. Report News Agency. Retrieved from https://report.az/en/foreign-politics/azerbaijani-president-notes-importance-of-russian-language/
  11. Russia’s Ministry of Education Official Page on Vkontakte. (2022). An Open lesson “Defenders of Peace” (Открытый урок «Защитники мира») [Video]. https://vk.com/video-30558759_456242419?list=8411aa6de207bc39a2

Германският съд намира за виновен сирийски полковник във военни престъпления и престъпления срещу човечеството

Ануар Раслан е осъден за извършването на общо 27 убийства, изнасилвания и сексуални посегателства в центъра за задържане „Ал Катиб“ около Дамаск. Тази присъда е първата, която директно свързва Сирия с военни престпления. Принципът на универсалната юрисдикция позволява на съдилищата в Германия да съдят обвинените във военни престъпления в други страни.

 

Обвиненията към извършителя

Тврди се, че извършителят е работил като главен следовател на сирийската тайна служба в центъра за задържане „Ал Катиб“ в Дамаск и е отговорен за изтезаването на най-малко четри хиляди души. Той е обвинен и в убийството на 58 задържани. Съдът пледира за доживотна присъда. Бившият полковник отрича обвиненията. Той твърди, че тайно е подкрепял опозицията и дори е присъствал на мирната конференция в Женева през 2014г. Обвинението оспорва тези сведения чрез свидетели, които твърдят, че Раслан винаги е използвал сила, за да изпълнява заповедите на властта. Съподсъдимият Еяд А. Е обвинен в приканването на тридесет анти-правителствени демонстранти в центъра за задържане. Предстои обжалване на обвиненията.

 

By Aniruddh Rajendran

Translated by Ivan Evstatiev [German court finds a former Syrian army colonel guilty of war crimes and crimes against humanity.]

Решенията на Международната организация по труда след опита за преврат в Турция през 2016 г.

На 15 Юли 2016г. в Турция избухва преврат срещу Реджеп Ердоган и неговите институции, но превратът е неуспешен. Разпадането на демократичното управление, заплахата за правата на човека и секуларизмът са част от причините за преврата. Опитът за преврат е бил извършен от малка част от турските въоръжени сили, които сами се определят като „Съветът за мир у дома“. Турското правителство свързва опитите за преврат с движението „Гюлен“, което определят като терористична организация. Фетхуллах Гюлен е ислямски учител, проповедник и някогашен лидер на общественото мнение. В момента той живее в Пенсилвания в изгнание, след като беше лидер на движението „Гюлен“ в Турция. Гюлен отрича участие в преврата, който е довел до хилядите арести.

 

A group of Government Workers known as “Yuksel Direniscileri” asking to the Turkish Government to get their work back. from: https://gercekhaberajansi.org/fotograflarla-yuksel-direnisi/

Най-малко 20,000 турски граждани са били задържани поради предполагаеми връзки с движението Гюлен. Турските власти искат репатрирането на Гюлен, но Министерството на правосъдието и държавният департамент намират доказателствата представени от техните турски колеги за непоследователни и недостоверни. Сред задържаните са били 5000 членове на образователния сектор и над 21 000 учители, чиито лицензи са били отнети, а техните иднетификационни номера са били добавени към турската база данни, за да се ограничи бъдещата заетост. Въпреки това, доказателствата, които свързват 20,000 с Гюлен са незначителни. Освен това, има теории, че превратът е нагласен предварително. След първата седмица на преврата, хиляди държавни служители и войници са били уволнени. Въпреки това, списъкът включващ предполагаемите заговорници е бил твърде обширен, което е невъзможно да се събере часове след преврата. .[1] Част от този списък са били хора, които са починали седица или месец преди преврата. Подозрения относно честността и качеството на разследванията нараснали. САЩ, германското разузнаване и британските служби се съмняват в официалния турски разказ.

Според турското правителство над 135,000 държавни служители, включително и 4000 учители, са били уволнени или отстранени от длъжност, след като правителството прибягва до репресии след неуспешния преврат. Международната организация про труда осъди задържането на тези лица и твърди, че това е направено без никакъв надзор от страна на съдебните органи, без надлежно разследване и без „принципа на презумпцията за невинност“ предоставени от конвенциите на международната организация по труда. [2]

 

Турското правителство заявява, че разпускането на „съюза на работниците“ и синдикати свързани с тях се дължи на връзката им с така наречената „терористична организация“ на Гюлен, която правителството обвинява с организирането на преврата. Въпреки това, констатациите на комисията на МОТ, отбелязват, че решението и правомощието за обявяване на извънредно положение и за разпускането на гореспоменатите синдикати, са предоставени на министерския съвет, когато правомощията за вземане на тези решения трябва да са в ръцете на парламента. Тази промяна позволява на изпълнителния орган да издава укази със силата на закон, вместо обикновените законодателни процедури на праламента. Следователно всички вътрешни канали за търсене на правни поправки са неизползваеми.

МОТ заявява, че лицата, които членуват в синдикати свързани с движението „Гюлен“ са напълно законни съгласно член 2 на конвенция 87. Те твърдят, че тези профсъюзи са били учредени и са действали законно до обявяването на извънредно положение. Следователно е незаконно да се наказват работниците просто за членство в синдикат без доказателство за участие, конкретно действие или дори да знаят, че е възможно да са имали връзка с терористична организация. Твърди се, че тези обвинения са направени преди всякакви разследвания и при липса на коректна процедура.

 

Изпълнителният съвет на Международната организация по труда заключва, че уволненията извършени със законовите укази и закриването на институции в Турция са в разрез с Международните конвенции номер 158 и 57 и следователно незаконосъобразни. Правителството на Ердоган е призовано да промени тази незаконосъобразност. Повече от година след решението на МОТ, правителството на Ердоган не само не е изпълнило молбата, но и няма намерения да го прави. Изпълнението на тези решения взети от МОТ са задължителни, както от гледна точка на международното право, така и от гледна точка на турското. Долупоставената петиция представя задълбочен курс на действие за коригиране на несправедливостта.

Петицията моли МОТ да потвърди своето решение и да действа в полза на решението на Съвета на директорите.

https://www.change.org/p/t-c-cumhurba%C5%9Fkanl%C4%B1%C4%9F%C4%B1-akp-h%C3%BCk%C3%BCmeti-ilo-karar%C4%B1n%C4%B1-uygulas%C4%B1n?recruiter=727197161&utm_source=share_petition&utm_medium=twitter&utm_campaign=psf_combo_share_initial&utm_term=psf_combo_share_initial&recruited_by_id=72177aa0-46d1-11e7-9baa-531942383f9c&share_bandit_exp=initial-31948766-en-US

Моля, отделете няколко минути, за да прочетете петицията. Ако подкрепяте написаното, може да я подпишете и да помогнете на правителствените служители.

 

Translated by: Ivan Evstatiev original : https://brokenchalk.org/the-decision-of-the-international-labor-organization-ilo-following-the-failed-2016-coup-in-turkey/

Original text: Mahnoor Tariq

 

 

References

Michael Rubin, (2017), ‘Did Erdogan stage the coup?’,  AEIdeas
David Lepeska, (2020), The ‘gift from god’ that crushed Turkish democracy, Retrieved from http://ahval.co/en-84353

Source URL: https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/—ed_norm/—relconf/documents/meetingdocument/wcms_775695.pdf
Source URL: Human Rights Watch, https://www.hrw.org/news/2016/07/18/turkey-protect-rights-law-after-coup-attempt

 

[1] (Rubin, 2017)

[2] https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/—ed_norm/—relconf/documents/meetingdocument/wcms_775695.pdf

Лишаване от свобода на невинни: проф. Laçiner

Кой е Седат Лачинер?

Седат Лачинер е турски професор роден в Киркале, Турция. Той е 49-годишен и от лятото на 2016 година е в затвора. Образователния път на професор Лачинер започва в Анкара, Турция, където той завършва училище и бакалавърска степен. Започва магистратурата си по „Политически науки“ в Турция, но след като получава стипендия от министерството на образованието я завършва във Великобритания. След като завършва магистратурата си, през 2001 година Седат Лачинер защитава и докторантура в Кралския колеж в Лондон. През 1994 година Седат Лачинер е назначен като главен секретар на премиера. Също така, той е бил част от съветa за развитие на висшето образование, национален комитет по Турско-Арменските взаимоотношения и директор на факултета за стратегичски изследвания в университета в Чанакале. На 15 Март 2011 година, д-р Лачинер става ректор на университета в Чанккале, Осемнадесети Март. Той става ректор на 38 години, което го прави най-младият ректор в Турция. През 2006 година, получава приза за „млад глобален лидер“ и до ден днешен е единственият човек с турски произход, който да бъде номиниран за титла в сферата на интелектуалците. Седат Лачинер е автор на 26 книги на турски и английски.

Опитът за преврат в Турция

Управлението на сегашния турски президент Реджеп Ердоган предизвиква недоволство сред турското население. Откакто Ердоган е на власт, той контролира цялата медия в държавата, свалил е десетки обвинения срещу негови министри и приближени и бе замесен в огромен корупционен скандал. през 2014 година обвинява Фетула Гюлен в организиране на „паралелно движение“ и по този начин Ердоган елиминира всякаква възможна конкуренция. Тези и много други негови действия водят до напрежение в населението и желание за промяна. През 2016 г. неизбежното се случва – опит за преврат. Чрез радиопредавател, фракция от армията заявява, че за да защитят демокрацията от Ердоган, се е наложило да ползват сила. Макар и бързо да бива потушен, след преврата са регистрирани над 1400 ранени и стотици убити. Според различни източници превратът не успява, защото не е имал необходимата подкрепа от цивилните, които е трябвало да направят разликата. Сред 7000-те арестувани има военни, адвокати, учители, лекари и други. Когато Ердоган връща контрола си, моментално обвинява намиращия се в САЩ Фетхула Гюлен за организиране на преврата. Потушавайки преврата, Ердоган получава лесна възможност да затегне мерките в Турция по негово желание с оправданието, че се опитва да бъде свален от власт. До ден днешен над двайсет хиляди са в затворите на Турция.

 

Защо Седат Лачинер е в затвора?

През 2018 година, Седат Лачинер е осъден на  9 години и 4 месеца затвор. По време на процеса много от прокурорите искали той да бъде осъден на доживотна присъда, а дори някои повдигнали темата за връщане на смъртното наказание. В едно от писмата си, Лачинер пише до семейството си: „ Осем месеца след началото на делото, все още няма нито едно доказателство по това за, което съм обвинен, а именно – опит за преврат на президента Реджеп Ердоган Дори обвинителният акт потвърждава, че нямам никакви злонамерени мисли и действия“. Лачинер също споделя, че е нямал правото да разговаря с адвокат, а досието му е било държано в тайна от него. Тези действия са в разрез с коректното провеждане на дело и нарушават основни човешки права. Ректорът е държан по обвинението, че е част от движението на Гюлен, но доказателство за тези твърдения няма и до днес.

Според семейството на Лачинер, той е обвинен в заговор за тероризъм като част от „ФЕТО“ (Фетхула Гюлен Терористична организация). Основателите на движението са братята Фетула и Вердат Гюлен. Фетула е ислямистки проповедник, а брат му е учител Чанакале. И двамата са обвинени за организиране на преврат, без никакви доказателства.

Движението на Гюлен е обвинено в организирането на „въоражен терорситичен акт“, но до ден днешен няма доказателства по обвиненията. Управлението на Ердоган не остава незабелязано в Европа и много държави предлагат ръка на турските жители. За съжаление има над 200,000 души произволно обвинени, които трябва да търсят спасение извън границите на родината си.

 

Translated by: Ivan Evstatiev

Original text: Ivan Evstatiev

Sources

Malley, B. M. (2017, April 6). Is imprisoned academic a victim of a mass witchhunt? University World News. Retrieved February 22, 2022, from https://www.universityworldnews.com/post.php?story=2016111800050457

TurkeyPurge. (2017, September 25). Turkish professor Sedat Laciner, under pre-trial detention for 26 months, gets 9 years in jail | Turkey Purge. Turkeypurge.Com. Retrieved February 22, 2022, from https://turkeypurge.com/turkish-professor-sedat-laciner-under-pre-trial-detention-for-26-months-gets-9-years-in-jail

www.sabah.com.tr. (2016, July 23). Eski rektör Sedat Laçiner tutuklandı. Sabah. Retrieved February 18, 2022, from https://www.sabah.com.tr/gundem/2016/07/23/eski-rektor-sedat-laciner-tutuklandi