freedom of expression -

Freedom of Opinion and Expression to the Philippines

Presented by María Núñez Fontán and Olimpia Guidi

This report was presented to the Office of the High Commissioner for Human Rights about the state of freedom of opinion and expression in the Philippines.

The Philippines, deeply committed to upholding human rights, has meticulously crafted a comprehensive national normative framework governing freedom of opinion and expression. This report will thoroughly examine various facets of this framework, particularly emphasising its educational dimensions.

13A_Freedom_of_opinion_and_expression_to_the_Philippines

Download the report PDF.

Featured image by Rachel Hinman on Flickr.

freedom of expression Philippines

Educational challenges in Bahrain

Written by Francisca Rosales

Bahrain is an island nation in the Persian Gulf, comprising a small archipelago. Bahrain has approximately 1485509 inhabitants, 84% of its population is Muslim, and Arabic is the country’s official language. Bahrain achieved its independence from Britain in 1971. Since then, the government has envisioned moving the country toward a modern state (Gharaibeh, 2011).

Bahrain flag. Photo by jorono via Pixabay

Public education in Bahrain is free throughout primary and secondary education (The Borgen Project 2017). The Bahraini Constitution states the citizens’ right to education (Al Khalifa, 2022). The Education Law No. 27 of 2005 states that education is free in primary and secondary government schools, which applies to citizens and non-citizens (Oxford Business Group 2022). Education is compulsory for children aged 6 to 15, and public schools educate boys and girls separately. The Ministry of Education is responsible for directing private and public schools, which have to adhere to some of its curricular demands (Oxford Business Group 2022). The Ministry offers the syllabus for the Arabic language and approves the textbooks related to Arabic and Islamic studies. Students in public schools take modern Arabic, as well as English, since their first year in primary school. The spending on public education in 2020 was 2.152% of the country’s GDP (CEIC 2023a).

The majority of the country, approximately 95.7%, is literate, and Bahrain has the highest female literacy rate, with 94.95% (CEIC 2023b). The secondary education system is divided into two tracks: unified and vocational. The first prepares students for higher education, whereas the vocational track prepares students to pursue technical careers. In 2019, the primary school enrolment was 97.4%, and the secondary education completion rate was 97.3% (Ministry of Education from the Kingdom of Bahrain 2023).

Covid-19

According to the World Bank, the lockdown during the COVID-19 pandemic affected approximately 1.5 billion children worldwide, especially due to schools closing (Buheji et al. 2020: 474). During the lockdown, the Bahraini government ensured that children continued receiving education. Bahrain’s national wealth eased the transition to distance education. The percentage of students with access to the internet and computers was high (idem: 481). Charities supported families that did not have access to computers, and communities were highly involved and mobilized to ensure the continuity of education throughout the lockdown (ibid.).

Private schools were equipped with online learning tools to record lessons and send these to students and parents (idem: 480). Likewise, public schools also provided online education after completing a two-week training program for teachers. Lessons were available on live television, YouTube, and Microsoft Teams (ibid.). Students with special learning needs also continued their education online, with teachers providing one-to-one lessons together with the children’s parents. Lastly, higher education resumed online, with professors uploading their lectures online (ibid.).

Nevertheless, students and professors complained that the transition to online education was oftentimes challenging due to technical issues, teachers’ lack of enthusiasm during recorded lectures, and lack of organization (ibid.). Additionally, teachers highlighted that students rarely engaged during online classes and that online education was more theoretical than practical. This aspect prevented students from gaining experience in their field, limiting the development of employability competencies (idem: 481).

Gender in Education & equality of opportunities

According to Unicef, Bahrain has made steady progress in gender equality in education and women’s empowerment (Unicef 2022: 2). Women’s education in Bahrain has been an essential step towards equality of opportunity, especially as girls are educated at the same rate as boys. The first public school for boys was established in 1919. The first public school for girls in Bahrain was established in 1928, being the first Arab country to pioneer formal education for girls (Gharaibeh 2011: 97). Approximately 97% of girls and 98% of boys are enrolled in primary schools, while 91% of girls and 87% of boys attend secondary schools (Borgen Project, 2017).

Furthermore, in 1983, the Bahrain Ministry of Education opened a department for adult education. The department aimed to offer women and men the opportunity to complete basic education in adult education centres. This initiative contributed to reducing the percentage of illiterate women from 76% in 1971 to 11.7% in 2006 (idem: 98). Furthermore, Bahraini women have access to higher education. The government offered scholarships to female students to enrol in foreign universities since the 1950s, and parents often send their daughters to Egypt, Iraq, and Syria to pursue higher education (ibid.). In the academic year of 2016-2017, 63.4% of students in higher education were women, illustrating a higher female representation in university compared to men (Statista, 2023).

Special needs education

The Ministry implemented a program in 2005 for inclusive education for students with special needs in public schools, which would offer educational opportunities tailored to the needs of students (Al Khalifa, 2022). In 2011, the government ratified the Convention on the Rights of Persons with Disabilities and developed a strategy for people with disabilities following the United Nations Development Program (ibid.). However, the implementation of this initiative has been challenging for public schools, and many students with special educational needs still lack an appropriate placement in the educational system.

In the academic year 2018-2019, 8600 students with special needs enrolled in public schools in Bahrain, including children with autism spectrum disorders, intellectual disabilities, and Down syndrome (ibid.). These students are often placed in segregated classrooms, lacking the opportunity to interact socially with other children. For example, some schools offer separate recess times for students attending special educational needs segregated classrooms (ibid.).

Additionally, there are no coherent guidelines or governmental standards serving as a point of reference to evaluate schools’ implementation of appropriate practices toward students with special educational needs (ibid.). Public schools often lack a special curriculum tailored to children’s learning needs. This hinders teachers’ capacity to conduct their classrooms, especially as many educators lack the necessary skills and training to deal with students with special needs.

Lastly, Bahrani public schools only offer special education services for students from age 6 to age 15, entailing that these educational programs are not available for pre-schools and secondary schools (ibid.). Therefore, students who later transition to general education in secondary schools often face great academic difficulties following the curriculum, as teachers fail to tailor it to the needs of students with disabilities (ibid.).

The Ministry of Education, however, is currently drafting a transitional program from secondary school to employment for students with special needs, which has already been implemented in the US, Canada, and the UK (ibid.). The program aims to support students’ transition from education to ‘adult life’.

Photo by Lourdes ÑiqueGrentz via Pixabay

Freedom of expression

Freedom of education is imperative for academic freedom. Nevertheless, academic freedom is highly restricted in Bahrain. The government’s intolerance policy towards dissent has negatively impacted both students and teachers (Bahrain Center for Human Rights 2021). Since the uprisings in 2011, hundreds of teachers and students have been imprisoned, intimidated into silence, or expelled from educational institutions for participating in activism or peaceful demonstrations (ibid.). Government critics are subject to discrimination in employment and scholarship distribution (ibid.). The Bahrain Teacher’s Association (BTA) played a vital role in the 2011 uprisings, leading multiple peaceful protests. The government responded by prosecuting hundreds of teachers and banned BTA in April 2011, replacing dissident teachers with employees they deemed more suitable (ibid.).

Scholars who openly criticized the Bahraini regime were arrested; some had their citizenship and passports revoked or were refused entry into Bahrain (ibid.). In 2011, the University of Bahrain dismissed 117 academic staff members. It expelled 427 university students for openly expressing their opinions, and the government nullified the scholarships of university students for the same reason (ibid.). Underage students have also been arrested, with figures reaching 191, 124, 56, and 41 in 2016, 2017, 2018, and 2019, respectively (ibid.). As a result of their incarceration, these children have been deprived of education. The Bahraini government also executed a student, Ali al-Singace, in 2017, although he was underage at the time of his arrest (ibid.).

Furthermore, the government has been accused of discriminatory practices in scholarship distributions (ibid.). Personal interviews account for a large part of the scholarship allocation process, and many students reported that authorities questioned them on their political beliefs (ibid.). To illustrate, some top students were deprived of scholarships and unable to acquire jobs due to their political opinions (ibid.). Thus, by persecuting educators and students for their political opinions and assigning scholarships according to political ideology, the Bahraini government is compromising human rights and the quality of education.

Conclusion and recommendations

Altogether, Bahrain should continue to offer free and mandatory education for all children from primary to secondary school, with special attention to low-income families. Regarding inclusivity and equality, the government should continue to ensure that girls and boys have access to education and sustain high literacy rates. Given that Bahrain only uses a very partial percentage of its GDP on education, the government could invest more money to ensure that the quality of education does not diminish.

The matter of human rights and freedom of expression is currently an urgent matter in Bahrain. There is a need for legislation to prevent any administrative practices that involve discrimination, and the Bahraini government should be encouraged to include human rights principles in its academic curricula.

Concerning inclusive education, the Ministry of Education should draft a tailored curriculum and ensure educators are more adaptable to students with disabilities. Special needs education should also enable a smooth transition to secondary education and ensure that students have the necessary life skills and social and communication skills.

There should be staff with appropriate training and educational material available to students with special needs so teachers can give the proper attention to their students. Additionally, Bahrain’s school system needs to adapt its facilities to the aspirations of students with disabilities instead of offering segregated and isolated facilities. Resources and facilities can be used more efficiently by shifting to a more inclusive educational environment. In other words, the government should advocate for an educational model that focuses on empowerment rather than assimilating students with special needs to the social norm.

References

Al Khalifa, H. (2022). Reviewing Inclusive Education for Children with Special Educational Needs in Bahrain Public Schools. International Journal of Disability, Development and Education, pp.1-20.
Bahrain Center for Human Rights (2021). “Education in Bahrain: Discrimination and no place for freedom of expression”. Accessed on 23^rd July 2023, https://bahrainrights.net/?p=13343
Buheji, M., Ahmed, D., Abdulkareem, T., Buheji, B., Eidan, S. and Perepelkin, N. (2020). Emergency remote education in Bahrain, Iraq, and Russia During the COVID-19 pandemic: A comparative case study. Human Systems Management, 39(4), pp.473-493.
CEIC (2023a). “Bahrain BH: Government Expenditure on Education: Total: % of GDP”. Accessed on 23^rd July 2023, https://www.ceicdata.com/en/bahrain/social-education-statistics/bh-government-expenditure-on-education-total–of-gdp .
CEIC (2023b). “Bahrain BH: Literacy rate adult female: % of females aged 15 and above”. Accessed on 13^th September 2023, https://www.ceicdata.com/en/bahrain/education-statistics/bh-literacy-rate-adult-female–of-females-aged-15-and-above.
Gharaibeh, F. (2011). Women’s empowerment in Bahrain. Journal of International Women’s Studies, 12(3), pp.96-113.
Ministry of Education from the Kingdom of Bahrain (2023). “Educational statistics”. Accessed on 23^rd July 2023, https://www.moe.gov.bh/statistics.aspx
Oxford Business Group (2022). “Bahrain aims to improve educational outcomes”. Accessed on 23^rd July 2023, https://oxfordbusinessgroup.com/reports/bahrain/2018-report/economy/ringing-in-reforms-following-a-substantive-review-the-kingdom-aims-to-improve-educational-outcomes
Statista (2023). “Distribution of students in higher education in Bahrain in the academic year 2016-2017, by gender”. Accessed on 23^rd July 2023, https://www.statista.com/statistics/1096639/bahrain-distribution-of-students-in-higher-education-by-gender/
The Borgen Project (2017). “10 Facts About Education in Bahrain”. Accessed on 23^rd July 2023, https://borgenproject.org/education-in-bahrain/
Unicef (2022). Country Office Annual Report 2022, Gulf Area. Accessed on 23^rd July 2023, https://www.unicef.org/media/135956/file/Gulf-Area-2022-COAR.pdf

Nuriye Gülmen: O luptă de șase ani împotriva abuzului sistemic

Acum șase ani, pe 15 julie 2016, Turcia a fost tulburată de tentativa de lovitură de stat. O zi după tentativă, guvernul Turciei a declarat stare de urgență și a adoptat decretul executiv de urgență Nr. 667-676 care cenzura, în principal, jurnaliștii și mass-media,[i] dar și mii de funcționari publici, polițiști, personal din armată și profesori de universitate. Numele acestora a fost adnotat în anexa Decretului 179, pe 6 ianuarie 2017.[ii] Acești oameni, peste 150,000 la număr, și-au pierdut locul de muncă, accesul la servicii publice și li s-a îngrădit libertatea de mișcare pe motivul suspiciunii din partea guvernului că ar fi avut legătură cu cel care ar fi instigat lovitura de stat, Fetullah Gulen. Fetullah este un intelectual cleric turc care trăiește în exil în America din propria decizie, din 1999. El a negat că ar fi avut vreo legătură cu tentativa de lovitură de stat.[iii]

Una dintre persoanele afectate este Nuriye Gülmen, fostă profesoară de literatură la universitatea Selçuk din Turcia și, înainte de tentativă, în 2015, asistentă de cercetare la universitatea Eskişehir Osmangazi. [iv] Gülmen are vastă experiență în activism, cu un bagaj de confruntări legale împotriva abuzului instituțiilor turcești după ce a fost reținută 109 de zile din cauza poziției politice. [v] Ziua în care a fost eliberată și ar fi trebuit să se întoarcă la muncă, la universitatea Eskişehir, a coincis cu ziua tentativei loviturii de stat, lucru care a rezultat în întreruperea ei la universitate a doua zi.[v] Acesta a fost rezultatul noului decret, prin care a fost acuzată, împreuna cu alte mii de oameni, că ar fi fost membră FETO, o așa-zisă organizație care îl simpatizează pe Gulen, desemnată ca fiind organizație teroristă de către guvernul Erdogan. Așa a început a doua fază a istoriei ei de activism, începând să protesteze împotriva suspensiei și refuzurilor, cerându-și slujba înapoi în fiecare zi în fața Monumentului Drepturilor Omului din Ankara, unde se află Consiliul pentru Educație Superioară.[vi] Gülmen este determinată sa urmeze “tradiția revoluționară” a activismului de a obține ce vrei prin atenție politică, de data aceasta cerând să se oprească starea de urgență, să permită lucrătorilor revoluționari democratici să se întoarcă la locul de muncă, să asigure cei 13,000 de asistenți în cercetare și să ofere siguranța locului de muncă pentru toți cei care lucrează în educație și cercetare.[vii] Gülmen a început protestele pe cont propriu și a fost arestată de 26 de ori în total, lucru care poate fi atribuit atenției din surse internaționale, dar și spectatorilor domestici care îi citeau povestea pe blog. In a 50-a zi de protest, a fost numită de CNN ca fiind una dintre cele mai remarcabile femei din 2016. [viii]

Atenția din partea publicului s-a mărit și mai mult în ianuarie 2017, când a fost respinsă, nu doar suspendată, de Eskişehir, rezultând în decizia de a face greva foamei în martie, 2017. Ea a explicat că strategia din spatele grevei consta în faptul că protestele verbale sunt norma activismului și nu stimulează atenția autorităților, dar greva foamei este o acțiune suficient de radicală ca autoritățile să se simtă mai tare presiunea unei schimbări. [x]

Cu toate acestea, reacția autorităților a fost să le acuze pe Gülmen și Özakça, o altă profesoară care se alăturase protestelor, că ar fi fost implicate în activități ilegale ale Partidului Revoluționar al Liberarii (DHKP-C) și să le dețină la închisoarea Sincan din Ankara pe parcursul lunii mai din 2017.[xi] Justiția le-a găsit vinovate sub explicația că “dacă nu ar fi fost reținute, ar fi deteriorat cursul justiției”. Totuși, aceasta declarație devine contradictorie lângă faptul ca nu a existat nicio probă pentru condamnarea lor, iar avocatul celor doua a publicat cazierul lor ca dovadă a faptului că nu există nicio legătur între cele doua profesoare și Partidul Revoluționar.[xii]

A fost temut ca cele doua profesoare să fie supuse la mai multe violări ale drepturilor umane, deoarece gardienii de închisoare și doctorii au puterea legală de a întrerupe greva foamei fără acordul lor. De asemenea, ei pot interveni și daca persoanele sunt inconștiente, sub Articolul 82 a Legii de Execuție a Judecății No. 5275, care ar viola libertatea de exprimare și ar rezulta într-un tratament inuman și degradant.[xiii] În timpul unei vizite ale președintelui Ankara Bar Association, Gülmen a descris situația în care se afla împreuna cu colega ei ca “justiția dispare la fel ca mușchii [ei]”, fiind incapabilă să își miște gâtul, brațele sau să țină un stilou fără ajutor. Ca răspuns la situația celor doua femei, președintele asociației a cerut guvernului să opreasca greva prin reconciliere și negociere cu cei impactați de decretele de urgență. [xiv] La mijlocul anului 2017, cele două activiste au înaintat un proces cu Curtea Constituțională și Curtea Europeană a Drepturilor Omului să finalizeze detenția pe motivul faptului că greva le supune la riscuri majore de sănătate. Cu toate acestea, Curtea le-a respins aplicația cu explicația ca riscurile nu le puneau în pericol viața și cele două beneficiază de măsurile medicale corespunzătoare în caz de nevoie. [xv]

Starea de sănătate a lui Gülmen s-a înrăutățit în septembrie 2017 și a fost mutată la o celulă spitalul Numune. Curtea a condamnat-o la 6 ani și 3 luni de închisoare, dar a fost eliberată din detenție la începutul lui decembrie 2017 sub control judiciar. În ciuda eliberării, Gülmen și Özakça și-au continuat protestele în fața Monumentului Drepturilor Omului. Eventual, au fost nevoite să înceteze greva in ianuarie 2018, după ce li s-a respins cererea să le fie evaluat cazul. În schimb, s-au concentrat eforturile pe acțiunile sistemului judiciar, evidențiind că lupta lor nu se oprește aici. După 324 zile de grevă, Gülmen a ajuns de la 59 de kg la 33,8- lucru care arată nivelul de seriozitate cu care a luptat pentru drepturile ei.

Următoarea dată când Gülmen a preluat atenția publica a fost când a fost arestată din nou, pe 11 August 2020, în timpul unei razii de poliție. Motivul arestării rămâne necunoscut [xix]. Mai târziu în același an, Gülmen și alți colegi au fost expulzați din Uniunea Angajaților pentru Educație și Știință din cauza reputației lor ca revoluționari.[xx] In 2021, Gülmen și Özakça au înaintat un alt proces cu Curtea Constituțională prin care argumentau că autoritățile judiciare nu au fost imparțiale și nici independente în timpul procesului din 2017, violeazând drepturile la libertate și securitate. Curtea le-a respins cazul pe motiv ca cele două nu aveau suficiente probe să le susțină acuzarea. [xxii]

Ce este cel mai evident din toată povestea de activism a lui Nuriye Gülmen este că, din 2016, guvernul Turciei a vizat sute de miii de indivizi îmntr-un mod injust, bazat pe argumente și retorici nefondate. Mai mult, a demonstrat că cei care își apără drepturile în fața activităților opresive ale guvernului sunt mai departe intimidați prin sistemul legal. Organizația BrokenChalk condamnă guvernul Turcesc și face apel la autoritățile în faptă să își reconsidere serios acțiunile care au lăsat mii de oameni fără securitatea locului de muncă sau opțiunea de a părăsi țara să își găsească de lucru. Brokenchalk insistă în special la reluare actviității de muncă ale lui Nuriye Gülmen și Semih Özakça în sfera educației.

Written by Karl Baldacchino

Edited by Erika Grimes

Translated by Bianca Balea from:

Nuriye Gülmen: A Six-Year Struggle Against Systematic Abuses

Surse:

[i] Grabenwarter, C. et al. (2017) ‘Draft Opinion on the Measures Provided in the Recent Emergency Decree Laws with Respect to Freedom of the Media’. European Commission for Democracy Through Law (Venice Commission). Available online from: https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL(2017)006-e [Accessed on 08/03/2022], pp. 3-4.

[ii] Decree-Law No. 679 (6^th January 2017) ‘Measures Regarding Public Personnel’. Available online from: https://insanhaklarimerkezi.bilgi.edu.tr/media/uploads/2017/02/09/KHK_679_ENG.pdf [Accessed 08/03/2022], p. 1.

[iii] Jones, T. (2018) ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’. DW. Available online from: https://www.dw.com/en/two-turkish-teachers-end-almost-11-month-hunger-strike/a-42318478 [Accessed 08/03/2022]; Işık, A. (2017) ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like my Muscles’’. DW. Available online from: https://www.dw.com/en/in-turkey-hope-for-justice-is-fading-away-just-like-my-muscles/a-39482207 [Accessed 08/03/2022].

[iv] Halavut, H. (2017) ‘Interview with Nuriye Gülmen: ‘I Have More Hope Today Than I Did on the First Day’’. 5 Harliler. Available online from: https://www.5harfliler.com/interview-with-nuriye-gulmen/ [Accessed on 08/03/2022].

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.; see also Gülmen, N. (2016) ‘DİRENİŞİN TALEPLERi’. Available online from: https://nuriyegulmendireniyor.wordpress.com/2016/11/08/basin-aciklamasina-cagri/ [Accessed on 08/03/2022]; see also Wikipedia (2022) ‘Nuriye Gülmen’. Available online from: https://en.wikipedia.org/wiki/Nuriye_G%C3%BClmen#cite_note-18 [Accessed 08/03/2022].

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.; see also Amnesty International (2017) ‘Urgent Action: Fear for Hunger Strikers’ Wellbeing’. Available online from: https://www.amnesty.org/en/wp-content/uploads/2021/05/EUR4463402017ENGLISH.pdf [Accessed on 08/03/2022].

[x] Ibid.

[xi] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’.

[xii] Cumhuriyet (2017) ‘Criminal Record of Gülmen and Özakça, Declared ‘Terrorists’ by Minister Soylu’. Available online from: https://www.cumhuriyet.com.tr/haber/bakan-soylunun-terorist-ilan-ettigi-gulmen-ve-ozakcanin-adli-sicil-kaydi-748105 [Accessed on 08/03/2022]; see also NTV (2017) ‘Statements by Minister Soylu about Semih Özakça and Nuriye Gülmen’. Available online from: https://www.ntv.com.tr/turkiye/bakan-soyludan-aclik-grevi-yapan-nuriye-gulmenle-ilgili-aciklamalar,Jg2i0I634EyPWqK_cXdIbg [Accessed on 08/03/2022]; see also Milliyet (2017) ‘The Unending Scenario of a Terrorist Organisation: “The Truth of Nuriye Gülmen and Semih Özakça”’. Available online from: https://web.archive.org/web/20170813220846/http://www.milliyet.com.tr/bir-teror-orgutunun-bitmeyen-senaryosu-ankara-yerelhaber-2179760/ [Accessed on 08/03/2022].

[xiii] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’; see also ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xiv] ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xv] Armutcu, O. (2017) ‘The Constitutional Court Rejected the Appeal Against the Detention of Nuriye Gülmen and Semih Özakça’ Hurriyet. Available online from: https://www.hurriyet.com.tr/gundem/anayasa-mahkemesi-nuriye-gulmen-ve-semih-ozakcanin-tutukluluguna-yapilan-itirazi-reddetti-40503721 [Accessed on 08/03/2022]; see also Cakir, A. (2017) ‘ECHR Rejects Semih Özakça and Nuriye Gülmen’s Application’. Voice of America. Available online from: https://www.amerikaninsesi.com/a/aihm-semih-ozakca-ve-nuriye-gulmen-in-basvurusunu-reddetti/3969669.html [Accessed on 08/03/2022].

[xvi] Bianet (2017) ‘Nuriye Gülmen Released’. Available online from: https://bianet.org/english/human-rights/192100-nuriye-gulmen-released [Accessed on 08/03/2022].

[xvii] ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’.

[xviii] Ibid.

[xix] Duvar English (2020) ‘Dismissed Turkish Academic, Known for Hunger Strike, Arrested Again’. Available online from: https://www.duvarenglish.com/human-rights/2020/08/11/dismissed-turkish-academic-known-for-hunger-strike-arrested-again [Accessed on 08/03/2022].

[xx] Yeni Bir Mecra (2020) ‘Critical Decisions in Eğitim-Sen: Nuriye Gülmen was Expelled’. Available online from: https://yeni1mecra.com/egitim-sende-kritik-kararlar-nuriye-gulmen-ihrac-edildi/ [Accessed on 08/03/2022].

[xi] Duvar English (2021) ‘Turkey’s Top Court Rules Dismissed Educators’ Rights Not Violated’. Available online from: https://www.duvarenglish.com/turkeys-top-court-rules-rights-of-dismissed-educators-nuriye-gulmen-and-semih-ozakca-not-violated-news-59436 [Accessed on 08/03/2022].

[xii] Ibid.

Erdogan Fetullah Gulen freedom of expression human rights violations Hunger strike Nuriye Gülmen Turkey Violations of civil and political rights

Nuriye Gülmen: Ein sechsjähriger Kampf gegen systematischen Missbrauch

Vor fast sechs Jahren wurde die Türkei durch den mutmaßlichen Putschversuch vom 15. Juli 2016 erschüttert. Einen Tag nach dem Putschversuch verhängte die türkische Regierung rasch den Ausnahmezustand und erließ die Notstandsverordnungen Nr. 667-676. Mit diesen wurden vor allem Medien und Journalisten zensiert,[i] dessen Einfluss wurde aber am 6. Januar 2017 in den Anhängen der Verordnung Nr. 679 namentlich auf Tausende Beamte, Polizisten, Angehörige der Streitkräfte, Universitätsprofessoren und Mitarbeiter ausgedehnt.[ii] Dies führte dazu, dass insgesamt mehr als 150 000 Menschen nicht nur ihren Arbeitsplatz, sondern auch Zugang zu sozialen Diensten verloren. Des weiteren wurden sie in ihrer Bewegungsfreiheit eingeschränkt und ihr Leben durch die Anschuldigung der Regierung beeinträchtigt. Ihr Leben wurde dadurch eingeschränkt, da sie sie mit dem Putsch in Verbindung gebracht wurden, der angeblich von Fetullah Gülen, einem türkischen Gelehrten und Geistlichen, verursacht wurde. Gülen lebt seit 1999 in den USA im Exil und weist die Anschuldigungen aus Ankara hartnäckig zurück.^[iii]

Eine der Personen, die von den Folgen dieser Ereignisse betroffen ist, ist Nuriye Gülmen, eine ehemalige türkische Professorin der Vergleichende Literaturwissenschaft an der Selçuk-Universität. Gülmen wurde 2012, vor dem Putschversuch 2015, als wissenschaftliche Hilfskraft an die Eskişehir Osmangazi Universität berufen.^[iv] Gülmen ist nicht nur Akademikerin, sondern hat viele Erfahrungen mit Aktionismus und juristischen Kämpfen gegen den Missbrauch von Institutionen in der Türkei. Nach ihrer Ernennung wurde sie aufgrund einer politischen Klage 109 Tage lang festgehalten, wodurch sich ihr Studium und ihre Wiedereinstellung an der Eskişehir-Universität verzögerten. ^[v] Der Tag, an dem sie wieder zu ihrer Forschungsstelle berufen wurde, war der Tag des Putschversuchs. Dies führte dazu, dass sie am folgenden Tag von Eskişehir suspendiert wurde. Grund dafür waren die neuen Verordnungen, in denen sie, wie Tausende mit ihr, beschuldigt wurde, Mitglied der FETO zu sein. FETO meint die sogenannte Organisation der Anhänger des im Exil lebenden Gulen, welche von Erdogan und seiner Regierung als terroristische Organisation beschuldigt wurde. Dies löste die nächste Phase in Gülmen’s Aktivistengeschichte aus, in der sie seit dem 9. November 2016 jeden Tag vor dem Menschenrechtsdenkmal in der Yüksel-Straße in Ankara gegen ihre Suspendierung und schließlich Entlassung protestierte und beharrlich ihre Stelle in Eskişehir zurückforderte, wo der Hochschulrat seinen Sitz hat, und auf ihre Forderungen eingehen muss. [vi] Gülmen erklärt, dass es sich um eine “revolutionäre Tradition” handelt, bei der es darum geht, Aufmerksamkeit zu erregen und zu bekommen, was man will. In diesem Fall ist ihr Objekt der Begierde die Aufhebung des Ausnahmezustands, die Rückkehr der entlassenen revolutionär-demokratischen Staatsbediensteten an ihren Arbeitsplatz, eine Arbeitsplatzgarantie für die 13.000 wissenschaftlichen Assistenten des OYP sowie Arbeitsplatzsicherheit für alle Beschäftigten in Bildung und Wissenschaft. [vii] Gülmen begann ihren Protest weitgehend auf eigene Faust und wurde insgesamt 26 Mal verhaftet, was auf die zunehmende Aufmerksamkeit von ausländischen und inländischen Zuschauer zurückzuführen ist, die ihre Aktionen verfolgten und ihre Erfahrungen in ihrem Online-WordPress-Blog lasen. Schließlich wurde sie von CNN als eine der acht herausragenden Frauen des Jahres 2016 an ihrem fünfzigsten Tag des Protests ernannt.[viii]

Die Aufmerksamkeit, die Gülmen zukam, wurde nach dem Dekret vom 6. Januar 2017 noch vergrößert, als Gülmen aus Eskişehir entlassen wurde. Folge dessen trat sie am 9. März 2017 in einen Hungerstreik ein und somit den nächsten Schritt anging. Während Gülmen zusammen mit dem Grundschullehrer Semih Özakça in Polizeigewahrsam saß, erlebten die Frauen die Auswirkungen der Notstandsverordnungen hautnah mit. [ix] Der Grund für den Streik war, dass verbale Proteste in der Regel zu den Werkzeugen der Aktivisten gehören, die oft nicht genug Aufmerksamkeit von den Behörden erhalten. Jedoch ist ein Hungerstreik eine starke Aktion, die die beteiligten Akteure mit den ernsthaften Gesundheitsrisiken, die auf dem Spiel stehen in eine ähnliche Position bringt, wie das, was Gülmen als “notwendig, um den Widerstand auf die nächste Ebene zu bringen” und um “wirklich Druck auf sie auszuüben, damit sie etwas unternehmen” beschreibt. [x] Als Reaktion auf den Hungerstreik wurde am 2. Mai 2017 eine Anklageschrift beim 19. Strafgerichtshof in Ankara eingereicht. In jener Anklageschrift wurden sowohl Gülmen als auch Özakça beschuldigt, Mitglieder der Revolutionären Volksbefreiungspartei-Front (DHKP-C) zu sein und an deren illegalen Aktivitäten beteiligt gewesen zu sein. Dies führte zu ihrer Inhaftierung im Sincan-Gefängnis in Ankara am 23. Mai 2017. [xi] Das Gericht befand die beiden für schuldig, weil “eine Nichtinhaftierung der Justiz schaden würde”, was angesichts des Mangels an Beweisen für die erhobenen Vorwürfe widersprüchlich erscheint. Zudem bestreiten die beiden Lehrer weiterhin jede Beteiligung an der DHKP-C. Folge dessen veröffentlichte ihr Anwalt sogar ihre Vorstrafen als Beweis für das Fehlen einer solchen Beteiligung und wirkte somit den Bemühungen von Innenminister Süleyman Soylu und des Forschungs- und Studienzentrums seines Ministeriums, die Vorwürfe zu verfestigen, entgegen.[xii]

Es wurde befürchtet, dass den beiden Lehrern weitere Menschenrechtsverletzungen drohen würden, da es Gefängniswärtern und Ärzten gesetzlich erlaubt ist, einzugreifen und einen Hungerstreik, ohne die Zustimmung der Lehrer zu beenden. Sie können auch eingreifen, wenn sie bewusstlos sind, wie es in Artikel 82 des Gesetzes über die Vollstreckung des Urteils Nr. 5275 heißt, was infolgedessen die Meinungsfreiheit verletzen würde und mit hoher Wahrscheinlichkeit zu grausamer, unmenschlicher oder erniedrigender Behandlung oder Bestrafung führen könnte. [xiii] Während eines Besuchs von Hakan Canduran, dem Präsidenten der Anwaltskammer Ankara, und einiger seiner Kollegen, beklagte Gülmen die schlimme Situation in der sie und Özakça sich befanden, in dem sie Canduran beschrieb, dass sie sah, dass “die Gerechtigkeit genauso schwand wie [ihre] Muskeln”. Diese Aussage gab Gülmen, während sie nicht in der Lage war, ihren Hals ohne Hilfe hochzuhalten, ihre Arme zu bewegen oder einen Stift zu halten. Im Gegenzug forderte Canduran die Regierung auf, den Hungerstreik durch gesellschaftliche Versöhnung zu beenden und mit denjenigen zu verhandeln, die unfairerweise von den Notstandsverordnungen betroffen sind.[xiv] Mitte 2017 reichte das Duo beim Verfassungsgericht und auch beim Europäischen Gerichtshof für Menschenrechte einen Antrag auf Beendigung der Haft ein, mit der Begründung, dass ihr Hungerstreik inzwischen ein offensichtliches Gesundheitsrisiko darstellte. Doch beide Gerichte lehnten ihren Antrag ab, da sie diese Risiken nicht als lebensbedrohlich sahen und die entsprechenden medizinischen Maßnahmen vorhanden gewesen wären, um ihnen zu helfen, falls sie diese benötigt hätten.[xv]

Gülmens Gesundheitszustand verschlechterte sich schließlich so sehr, dass sie am 26. September 2017 in eine Insassinenzelle im Krankenhaus in Numune verlegt wurde. Sie wurde dann am 1. Dezember aus der Haft entlassen, als das 19. Schwere Strafgericht sie zu 6 Jahren und 3 Monaten Haft verurteilte, aber ihre Freilassung unter richterlicher Kontrolle zuließ. [xvi] Trotz ihrer Freilassung setzten Gülmen und Özakça ihren Protest vor dem Menschenrechtsdenkmal fort, mussten ihren Hungerstreik aber schließlich am 26. Januar 2018 beenden, nachdem eine von der Regierung eingesetzte Kommission zur Überprüfung ihrer Fälle abgelehnt worden war. Stattdessen versuchten sie, ihre Bemühungen künftig auf das nationale Justizsystem zu richten, wobei sie betonten, dass ihr Widerstand nicht beendet sei und weitergehen werde. [xvii] Nach 324 Tagen ihres Hungerstreiks hatte Gülmen einen beträchtlichen Teil ihres ursprünglichen Gewichts von 59 Kilogramm verloren, und wog jetzt nur noch 33,8 Kilogramm, was zeigt, wie ernst ihre Bemühungen um den Erhalt ihres Arbeitsplatzes und die Achtung ihrer Rechte waren.[xviii]

Das nächste Mal stand Gülmen im Rampenlicht, als sie am 11. August 2020 bei einer Polizeirazzia am 5. August im Istanbuler Idil-Kulturzentrum, das von der linken Folk-Band Grup Yurum betrieben wird, erneut verhaftet wurde, wobei die Gründe dafür ungeklärt blieben. [xix] Später im selben Jahr wurden Gülmen und weitere ihrer Kollegen aus der Gewerkschaft für Bildung und Wissenschaft (Eğitim-Sen) ausgeschlossen, weil sie in der Öffentlichkeit als “Yüksel-Widerständler” oder Widerstandskämpfer dargestellt wurden..[xx] Zuletzt hatten die beiden am 4. November 2021 vor dem Verfassungsgericht geklagt, das später ihre Aussage zurückwies. Gülmen und Özakça klagten mit dem Grund, dass die Anklage vom 2. Mai 2017 dieselben Beweise verwendet habe wie eine frühere Untersuchung vom 14. März 2017, die zu ihrer Verhaftung geführt hatte. Diese Anklage wurde aber später abgewiesen und sie wurde unter richterlicher Kontrolle freigelassen. [xxi] Das Gericht wies ihre Klage mit der Begründung ab, dass es Gülmen und Özakça an konkreten Beweisen fehle und deswegen ihre verletzten Rechte nicht geltend gemacht werden könnten. Zudem hätten die beiden nicht alle innerstaatlichen Möglichkeiten ausgeschöpft, bevor sie ihre Klage einreichten.[xxii]

Nuriye Gülmens mutiger Aktivismus macht deutlich, dass die türkische Regierung seit 2016 Hunderttausende von Menschen mit haltlosen Argumenten zu Unrecht ins Visier genommen hat. Diejenigen, die am stärksten betroffen sind und sich entscheiden, sich den Maßnahmen der Regierung zu widersetzen, sind erheblicher Unterdrückung durch Inhaftierung und rechtliche Einschüchterung ausgesetzt. Broken Chalk fordert die türkische Regierung und die zuständigen Behörden auf, ihre Maßnahmen ernsthaft zu überdenken, die dazu geführt haben, dass Tausende von Menschen weder einen sicheren Arbeitsplatz haben, noch die Möglichkeit, das Land zu verlassen und im Ausland Arbeit zu finden. Broken Chalk fordert insbesondere die Wiedereinsetzung von Nuriye Gülmen und Semih Özakça nebst vielen anderen in ihre jeweiligen Positionen im Bildungsbereich. Der Verlust ihrer Arbeitsstellen hat den Zugang und die Qualität der Bildung in der Türkei sicherlich verringert.

von Karl Baldacchino

Edited by Erika Grimes

Translated by Vivien Kretz from https://brokenchalk.org/nuriye-gulmen-a-six-year-struggle-against-systematic-abuses/

Sources:

[i] Grabenwarter, C. et al. (2017) ‘Draft Opinion on the Measures Provided in the Recent Emergency Decree Laws with Respect to Freedom of the Media’. European Commission for Democracy Through Law (Venice Commission). Available online from: https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL(2017)006-e [Accessed on 08/03/2022], pp. 3-4.

[ii] Decree-Law No. 679 (6^th January 2017) ‘Measures Regarding Public Personnel’. Available online from: https://insanhaklarimerkezi.bilgi.edu.tr/media/uploads/2017/02/09/KHK_679_ENG.pdf [Accessed 08/03/2022], p. 1.

[iii] Jones, T. (2018) ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’. DW. Available online from: https://www.dw.com/en/two-turkish-teachers-end-almost-11-month-hunger-strike/a-42318478 [Accessed 08/03/2022]; Işık, A. (2017) ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like my Muscles’’. DW. Available online from: https://www.dw.com/en/in-turkey-hope-for-justice-is-fading-away-just-like-my-muscles/a-39482207 [Accessed 08/03/2022].

[iv] Halavut, H. (2017) ‘Interview with Nuriye Gülmen: ‘I Have More Hope Today Than I Did on the First Day’’. 5 Harliler. Available online from: https://www.5harfliler.com/interview-with-nuriye-gulmen/ [Accessed on 08/03/2022].

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.; see also Gülmen, N. (2016) ‘DİRENİŞİN TALEPLERi’. Available online from: https://nuriyegulmendireniyor.wordpress.com/2016/11/08/basin-aciklamasina-cagri/ [Accessed on 08/03/2022]; see also Wikipedia (2022) ‘Nuriye Gülmen’. Available online from: https://en.wikipedia.org/wiki/Nuriye_G%C3%BClmen#cite_note-18 [Accessed 08/03/2022].

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.; see also Amnesty International (2017) ‘Urgent Action: Fear for Hunger Strikers’ Wellbeing’. Available online from: https://www.amnesty.org/en/wp-content/uploads/2021/05/EUR4463402017ENGLISH.pdf [Accessed on 08/03/2022].

[x] Ibid.

[xi] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’.

[xii] Cumhuriyet (2017) ‘Criminal Record of Gülmen and Özakça, Declared ‘Terrorists’ by Minister Soylu’. Available online from: https://www.cumhuriyet.com.tr/haber/bakan-soylunun-terorist-ilan-ettigi-gulmen-ve-ozakcanin-adli-sicil-kaydi-748105 [Accessed on 08/03/2022]; see also NTV (2017) ‘Statements by Minister Soylu about Semih Özakça and Nuriye Gülmen’. Available online from: https://www.ntv.com.tr/turkiye/bakan-soyludan-aclik-grevi-yapan-nuriye-gulmenle-ilgili-aciklamalar,Jg2i0I634EyPWqK_cXdIbg [Accessed on 08/03/2022]; see also Milliyet (2017) ‘The Unending Scenario of a Terrorist Organisation: “The Truth of Nuriye Gülmen and Semih Özakça”’. Available online from: https://web.archive.org/web/20170813220846/http://www.milliyet.com.tr/bir-teror-orgutunun-bitmeyen-senaryosu-ankara-yerelhaber-2179760/ [Accessed on 08/03/2022].

[xiii] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’; see also ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xiv] ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xv] Armutcu, O. (2017) ‘The Constitutional Court Rejected the Appeal Against the Detention of Nuriye Gülmen and Semih Özakça’ Hurriyet. Available online from: https://www.hurriyet.com.tr/gundem/anayasa-mahkemesi-nuriye-gulmen-ve-semih-ozakcanin-tutukluluguna-yapilan-itirazi-reddetti-40503721 [Accessed on 08/03/2022]; see also Cakir, A. (2017) ‘ECHR Rejects Semih Özakça and Nuriye Gülmen’s Application’. Voice of America. Available online from: https://www.amerikaninsesi.com/a/aihm-semih-ozakca-ve-nuriye-gulmen-in-basvurusunu-reddetti/3969669.html [Accessed on 08/03/2022].

[xvi] Bianet (2017) ‘Nuriye Gülmen Released’. Available online from: https://bianet.org/english/human-rights/192100-nuriye-gulmen-released [Accessed on 08/03/2022].

[xvii] ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’.

[xviii] Ibid.

[xix] Duvar English (2020) ‘Dismissed Turkish Academic, Known for Hunger Strike, Arrested Again’. Available online from: https://www.duvarenglish.com/human-rights/2020/08/11/dismissed-turkish-academic-known-for-hunger-strike-arrested-again [Accessed on 08/03/2022].

[xx] Yeni Bir Mecra (2020) ‘Critical Decisions in Eğitim-Sen: Nuriye Gülmen was Expelled’. Available online from: https://yeni1mecra.com/egitim-sende-kritik-kararlar-nuriye-gulmen-ihrac-edildi/ [Accessed on 08/03/2022].

[xi] Duvar English (2021) ‘Turkey’s Top Court Rules Dismissed Educators’ Rights Not Violated’. Available online from: https://www.duvarenglish.com/turkeys-top-court-rules-rights-of-dismissed-educators-nuriye-gulmen-and-semih-ozakca-not-violated-news-59436 [Accessed on 08/03/2022].

[xii] Ibid.

Erdogan Fetullah Gulen freedom of expression human rights violations Hunger strike Nuriye Gülmen Turkey Violations of civil and political rights

Nuriye Gülmen: Hatéves küzdelem a Törökországban történő rendszeres visszaélések ellen

Közel hat évvel ezelőtt, 2016. július 15-én Törökországot megrázta egy puccskísérlet, amelyet a török kormány szerint Fetullah Gülen, az 1999 óta az Egyesült Államokban önszántából száműzetésben élő török tudós-klerikus tervelt ki. Gülen kitartóan tagad minden ilyen jellegű vádat.^[i] A kísérletet követő napon a török kormány szükségállapotot rendelt el, és elfogadta a 667-676. számú sürgősségi végrehajtási rendeleteket, amelyek elsősorban a médiát és az újságírókat cenzúrázták,[ii] majd 2017. január 6-án a 679. számú rendelet mellékleteiben név szerint kiterjesztette a hatályt több ezer köztisztviselőre, rendőrre, fegyveres erő alkalmazottjára, egyetemi tanárra és más egyetemi alkalmazottakra.[iii] Ennek következtében összesen több mint 150 000 ember veszítette el az állását, a szociális szolgáltatásokhoz való hozzáférését, mozgásszabadságukat korlátozták, és életük folyásának meghatározó részévé vált a kormány azon vádja, hogy kapcsolatban álltak a puccsal.

Ezen események által érintett személlyé vált Nuriye Gülmen is, aki 2012-ben még a Selçuk Egyetem török összehasonlító irodalomtudományi professzoraként dolgozott, a puccskísérletet megelőzően, 2015-ben pedig az Eskişehir Osmangazi Egyetem kutatóasszisztenseként tevékenykedett.^[iv] Gülmen akadémiai tevékenységei mellett a törökországi intézményekben történő visszaélések elleni aktivizmus és jogi csaták történetével is foglalkozott, mivel professzori kinevezése után személyesen is érintetté vált egy politikai perben, melynek során 109 napig volt jogtalanul őrizetben. Ez késleltette tanulmányait és az Eskişehirbe való visszahelyezését is.^[v]

Gülment pont a puccskísérlet napján helyezték vissza kutatói állásába azonban az események fényében másnap az Eskişehirből újból felfüggesztették azon frissen kiadott rendeletek nyomán, amelyek több ezer tudóssal együtt Gülment is azzal vádolták, hogy tagja a FETÖ-nek, azaz a török kormány által terrorista szervezetnek nyilvánított Gülent támogató mozgalomnak.

Amikor Gülment 2016. november 9-én felfüggesztették, aktív ellenállásba kezdett. Gülmen a jogtalan felfüggesztések és elbocsájtások ellen tiltakozott és minden nap kitartóan követelte az Eskişehiri pozíciójába való visszahelyezését az ankarai Yüksel utcában található Emberi Jogi Emlékmű előtt. Az emlékmű a Felsőoktatási Tanács székhelyénél van elhelyezve, mely intézménynek hivatali kötelessége lenne válaszolni minden felsőoktatási rendszerben történő igazságtalansággal kapcsolatban megfogalmazott követelésre, így Gülmenére is.[vi] Az Emberi Jogi Emlékmű előtt történő tiltakozás Gülmen szerint egy „forradalmi hagyomány” volt, amelynek célja a figyelem felkeltése és nyomásgyakorlás a kitűzött cél eléréséhez, ebben az esetben a szükségállapot megszüntetésének és az közalkalmazotti és tudományos területen történt elbocsátások semmissé tételének eléréséhez.[vii]

Gülmen egyedül kezdte meg a tiltakozást, mely során összesen 26 alkalommal tartóztatták le. Tevékenységét egyre nagyobb érdeklődéssel követte nyomon mind a külföldi és a hazai sajtó: az online WordPress blogján publikálták Gülmen tapasztalatait megmozdulásaival kapcsolatban, míg a CNN a 2016-os év nyolc kiemelkedő nője közé választotta Gülment tiltakozásának ötvenedik napján.[viii] A nőt érő figyelem még jelentősebbé vált a 2017. január 6-i kormányrendelet után, mely értelmében többek között Gülment is végleg elbocsátották az Eskişehirből.

A nő ennek következtében ellenállási stratégiáit új szintre emelte, és 2017. március 9-én éhségsztrájkba kezdett Semih Özakça általános iskolai tanárral együtt.[ix] Az éhségsztrájk hatására 2017. május 2-án a kormány vádiratot nyújtott be az ankarai büntetőbírósághoz, amelyben Gülment és Özakçát a terrorszervezetként nyilvántartott Forradalmi Népi Felszabadítási Párt-Front (DHKP-C) tagjaiként azonosították és azzal vádolták őket, hogy részt vesznek a párt tiltott tevékenységeiben. A vádirat nyomán Gülmen és Özakça 2017. május 23-ig rendőrségi őrizetbe került és az ankarai Sincan börtönben raboskodott.[x] A bíróság azzal indokolta letartóztatásukat, hogy „szabadlábon akadályoznák az igazságszolgáltatást”. A bíróság indoklása azonban nem volt megalapozott, tekintve, hogy a két tanár ellen benyújtott vádak nem tartalmaztak bizonyítékokat, továbbá Gülmen és Özakça is tagadta a DHKP-C-vel való bármilyen kapcsolatát. Ennek alátámasztására a tanárok ügyvédje még a bűnügyi nyilvántartásukat is nyilvánosságra hozta, hogy bebizonyítsa, Gülmennek és Özakçának semmilyen kapcsolata nincs a szervezettel. Mindeközben Szulejmán Soylu belügyminiszter és minisztériumának kutatási és tanulmányi központja mindent megtett, hogy megszilárdítsák a vádakat a tanárok ellen.[xi]

A tanárok további emberi jogi jogsértésekkel néztek szembe, mivel a börtönőrök a törvény szerint az érintett személyek beleegyezése nélkül is beavatkozhatnak és véget vethetnek az éhségsztrájknak. Ez azonban sérti a véleménynyilvánítás szabadságát, és kegyetlen, embertelen és megalázó bánásmódot vagy büntetést is eredményezhet az érintett személyek irányába.[xii]

Az Ankarai Ügyvédi Kamara elnöke, Hakan Canduran és néhány kollégájának látogatása során Gülmen kifejezte, milyen szörnyű helyzetbe kerültek Özakçával, ahol „az igazságszolgáltatás éppúgy épül le, mint [Gülmen] izmai” az éhségsztrájk következtében. Ekkor a nő már képtelen volt nyakát segítség nélkül felemelni, mozgatni a karját vagy tollat fogni. Canduran ennek hatására felszólította a kormányt, hogy a társadalmi megbékélés érdekében vessen véget az éhségsztrájknak, és tárgyaljon a tanárokkal és azokkal, akiket igazságtalanul érintettek a szükségállapot-rendeletek.[xiii] Ezen kérések azonban nem teljesültek, így 2017 közepén Gülmen és Özakça az Alkotmánybírósághoz és az Emberi Jogok Európai Bíróságához is beadvánnyal fordult szabadságvesztésük megszüntetése érdekében, mivel éhségsztrájkjuk addigra már nyilvánvaló egészségügyi kockázatot jelentett. Keresetüket azonban mindkét bíróság elutasította arra hivatkozva, hogy az éhségsztrájk következtében felmerülő kockázatok nem voltak életveszélyesek, illetve életveszély esetén is a megfelelő orvosi intézkedések állnának rendelkezésükre.[xiv]

Gülmen egészségi állapota egyre súlyosabbá vált, így végül 2017. szeptember 26-án átszállították a Numune kórházi cellába. Közben a bíróság Gülment bűnösnek találta a DHKP-C-vel fenntartott (állítólagos) kapcsolatai miatt, és 6 év 3 hónap börtönbüntetésre ítélte. Azonban Gülmen a bíróság döntése elleni fellebbezésének elbírálásáig és Özakça októberi szabadlábra helyezése után, december 1-jén végül a nőt is szabadon engedték bírósági felügyelet mellett.[xv]

Szabadulásukkal Gülmen és Özakça folytatták tiltakozásukat az Emberi Jogi Emlékmű előtt, azonban 2018. január 26-án felhagytak az éhségsztrájkkal, miután a Szükségállapoti Kormánybizottság elutasította őket, mely bizottság a munkájukból a szükségállapot elrendelésével felmentett dolgozók fellebbezését vizsgálta felül. Gülmen és Özakça így újból az igazságszolgáltatási rendszerben igyekeztek erőfeszítéseiknek érvényt szerezni, hangsúlyozva, hogy ellenállásuk nem ért véget.[xvi] A 324 napos éhségsztrájk után Gülmen 59 kilogrammról 33,8 kilogrammra fogyott, mely demonstrálja a nő elkötelezettségét követelései mellett, vagyis a kormány visszaéléseinek megszüntetését, munkahelyi pozíciókba történő visszahelyezéseket, illetve emberi jogok tiszteletben tartását.[xvii]

Gülmen legközelebb akkor került reflektorfénybe, amikor 2020. augusztus 11-én tisztázatlan körülmények között ismét letartóztatták az isztambuli Idil kulturális központban tartott rendőrségi razzia során, mely központot a Grup Yurum nevű baloldali népzenei együttes működtette.[xviii] Még abban az évben Gülment és más letartóztatott személyeket kizártak az Oktatási és Tudományos Dolgozók Szakszervezetéből (Eğitim-Sen), mivel a nyilvánosság előtt „Yüksel Resistanceistaként”, azaz ellenállóként szerepeltek.[xix]

Az utolsó nyomon követhető fejlemény Gülmennel és Özakçával kapcsolatban 2021. november 4-én történt, amikor a páros az Alkotmánybírósághoz fordult az őket ért jogsérelmekkel kapcsolatban. Ezen beadványukat azonban elutasították arra hivatkozva, hogy egy régebbi ügy során ugyanezeket a bizonyítékokat mutatták be a tanárok, valamint, hogy beadványuk nem tartalmazott konkrét bizonyítékokat azzal kapcsolatban, hogy valóban jogsérelem érte őket munkahelyi pozíciójuk elvesztése és letartóztatásuk során. A bíróság azt is szóvá tette, hogy szerinte a két tanár nem merített ki minden hazai eszközt ügyük érdekében az Alkotmánybírósághoz benyújtott keresetük előtt.[xx]

Nuriye Gülmen történetén keresztül kirajzolódik, hogyan vett a török kormány és intézkedéseik több százezer embert igazságtalanul és alaptalanul célba 2016 óta. Akik pedig úgy döntöttek, hogy ezen igazságtalanságokkal szembe szállnak, súlyos retorzióval és elnyomással néztek és néznek szembe a mai napig.

A Broken Chalk felszólítja a török kormányt és az érintett hatóságokat, hogy komolyan vizsgálják felül intézkedéseiket, melyek ezreket fosztottak meg munkahelyeiktől vagy akár a lehetőségtől, hogy elhagyhassák Törökországot. A szervezet különösen fontosnak tartja Nuriye Gülmen és Semih Özakça, és a velük hasonló sorsra jutott személyek visszahelyezését az oktatás területén betöltött pozícióikba, ugyanis eltávolításuk minden bizonnyal csökkentette az oktatáshoz való hozzáférést és annak minőségét Törökországban.

Írta: Karl Baldacchino

Fordította: Farkas Johanna

Translated from : https://brokenchalk.org/nuriye-gulmen-a-six-year-struggle-against-systematic-abuses/

Sources:

[i] Jones, T. (2018) ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’. DW. Available online from: https://www.dw.com/en/two-turkish-teachers-end-almost-11-month-hunger-strike/a-42318478 [Accessed 08/03/2022]; Işık, A. (2017) ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like my Muscles’’. DW. Available online from: https://www.dw.com/en/in-turkey-hope-for-justice-is-fading-away-just-like-my-muscles/a-39482207 [Accessed 08/03/2022].

[ii] Grabenwarter, C. et al. (2017) ‘Draft Opinion on the Measures Provided in the Recent Emergency Decree Laws with Respect to Freedom of the Media’. European Commission for Democracy Through Law (Venice Commission). Available online from: https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL(2017)006-e [Accessed on 08/03/2022], pp. 3-4.

[iii] Decree-Law No. 679 (6^th January 2017) ‘Measures Regarding Public Personnel’. Available online from: https://insanhaklarimerkezi.bilgi.edu.tr/media/uploads/2017/02/09/KHK_679_ENG.pdf [Accessed 08/03/2022], p. 1.

[iv] Halavut, H. (2017) ‘Interview with Nuriye Gülmen: ‘I Have More Hope Today Than I Did on the First Day’’. 5 Harliler. Available online from: https://www.5harfliler.com/interview-with-nuriye-gulmen/ [Accessed on 08/03/2022].

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.; see also Gülmen, N. (2016) ‘DİRENİŞİN TALEPLERi’. Available online from: https://nuriyegulmendireniyor.wordpress.com/2016/11/08/basin-aciklamasina-cagri/ [Accessed on 08/03/2022]; see also Wikipedia (2022) ‘Nuriye Gülmen’. Available online from: https://en.wikipedia.org/wiki/Nuriye_G%C3%BClmen#cite_note-18 [Accessed 08/03/2022].

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.; see also Amnesty International (2017) ‘Urgent Action: Fear for Hunger Strikers’ Wellbeing’. Available online from: https://www.amnesty.org/en/wp-content/uploads/2021/05/EUR4463402017ENGLISH.pdf [Accessed on 08/03/2022].

[x] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’.

[xi] Cumhuriyet (2017) ‘Criminal Record of Gülmen and Özakça, Declared ‘Terrorists’ by Minister Soylu’. Available online from: https://www.cumhuriyet.com.tr/haber/bakan-soylunun-terorist-ilan-ettigi-gulmen-ve-ozakcanin-adli-sicil-kaydi-748105 [Accessed on 08/03/2022]; see also NTV (2017) ‘Statements by Minister Soylu about Semih Özakça and Nuriye Gülmen’. Available online from: https://www.ntv.com.tr/turkiye/bakan-soyludan-aclik-grevi-yapan-nuriye-gulmenle-ilgili-aciklamalar,Jg2i0I634EyPWqK_cXdIbg [Accessed on 08/03/2022]; see also Milliyet (2017) ‘The Unending Scenario of a Terrorist Organisation: “The Truth of Nuriye Gülmen and Semih Özakça”’. Available online from: https://web.archive.org/web/20170813220846/http://www.milliyet.com.tr/bir-teror-orgutunun-bitmeyen-senaryosu-ankara-yerelhaber-2179760/ [Accessed on 08/03/2022].

[xii] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’; see also ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xiii] ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xiv] Armutcu, O. (2017) ‘The Constitutional Court Rejected the Appeal Against the Detention of Nuriye Gülmen and Semih Özakça’ Hurriyet. Available online from: https://www.hurriyet.com.tr/gundem/anayasa-mahkemesi-nuriye-gulmen-ve-semih-ozakcanin-tutukluluguna-yapilan-itirazi-reddetti-40503721 [Accessed on 08/03/2022]; see also Cakir, A. (2017) ‘ECHR Rejects Semih Özakça and Nuriye Gülmen’s Application’. Voice of America. Available online from: https://www.amerikaninsesi.com/a/aihm-semih-ozakca-ve-nuriye-gulmen-in-basvurusunu-reddetti/3969669.html [Accessed on 08/03/2022].

[xv] Bianet (2017) ‘Nuriye Gülmen Released’. Available online from: https://bianet.org/english/human-rights/192100-nuriye-gulmen-released [Accessed on 08/03/2022].

[xvi] ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’.

[xvii] Ibid.

[xviii] Duvar English (2020) ‘Dismissed Turkish Academic, Known for Hunger Strike, Arrested Again’. Available online from: https://www.duvarenglish.com/human-rights/2020/08/11/dismissed-turkish-academic-known-for-hunger-strike-arrested-again [Accessed on 08/03/2022].

[xix] Yeni Bir Mecra (2020) ‘Critical Decisions in Eğitim-Sen: Nuriye Gülmen was Expelled’. Available online from: https://yeni1mecra.com/egitim-sende-kritik-kararlar-nuriye-gulmen-ihrac-edildi/ [Accessed on 08/03/2022].

[xx] Ibid.

Erdogan Fetullah Gulen freedom of expression human rights violations Hunger strike Nuriye Gülmen Turkey Violations of civil and political rights

Кой е тиранинът на 2021 година?

Представете си, че живеете в 21-век, където технологиите, науката, здравеопазването, медиите, изкуството и образованието се развиват, а вие сте в затвора, защото изразявате мнението си и защитавате правата си. За съжаление, в момента това се случва в много страни по света.

Въпреки, че лидерите на някои страни се опитват да развиват и прилагат демокрацията заедно с правата на човека, има други, които напротив, вкарват гражданите си в затвора, които изискват основни човешки права.

Миналата година много журналисти и активисти за човешките права, бяха вкарани в затвора за изразяване на мнение и защитаването на основни човешки права като равенство в образованието и равни условия за жените. Правата на тези журналисти са отнети от управниците на техните страни, а извиненията, за да оправдаят действията си са лъжливи абсурдни.

Индекс на цензурата са подготвили списък със световните лидери, които са се отличили с жестоки нарушения на човешките права.

Александър Лукашенко

Познат като „последният диктатор на Европа“, както той гордо се самоопределя, периодът на управление на Лукашенко е един от най-пагубните в историята на страната. Хвърлил е в затвора стотици протестиращи, както и журналисти на опозицията и активисти за човешките права. В допълнение на това, той подписа закон, който позволява на полицаите да стрелят по протестиращите, без да бъдат държани за отговорност, предоставяйки на полицията огромна власт да извършва „полицейска бруталност“ спрямо протестиращите. Тъй като медиите са конторлирани от правителството, има нулева обективност в репортажите на новините, а медиите, които говорят неблагоприятно за президента са подложени на постоянни заплахи.

Образованието трябва да бъде осигурено за всички еднакво, но при сегашното управление на Лукашенко, това изглежда невъзможно. Причината е най-новото нарушение на човешките права в образователната сфера, на президента на Беларус, което забранява на млади граждани, които не подкрепят управлението му, да учат в университет. Също така десетки учители, които не вярват в идеологията на държавата са уволнени.

Жаир Болсонаро

Откакто Болсонаро поема властта през 2019 година, Бразилия се сблъсква с проблеми в много области. Медийната цензура се поставя на критиците на Болсонаро и неговия режим, а журналистите са атакувани и хвърлени в затвора за критика на крайнодесните му идеологии. Избирането на Болсонаро за президент облагодетелства хора с крайнодесни идеологии, което води до увеличаване на хомофобските и атаки срещу „ЛГБТК+“ общността и жените. Болсонаро е известен със своите хомофобски и женомразки изявления.

Бразилия преживя един от най-тежките си периоди, откакто Ковид-19 удари страната, тъй като лошата преценка на Болсонаро доведе до огромното разпространение на вируса в цялата страна. Болсонаро е обвинен, че контролира образованието и атакува теми, занимаващи се с расизъм, жени и история на „ЛГБТК+“ обществото и равенството между половете.

Повечето от държавните университети в Бразилия зависят от държавно финансиране, но имаше предложение от Министерството на образованието да се намали финансирането на държавните университети с 30% като се премахнат катедрите по философия и социология. Настоящият режим в Бразилия също така насърчава да се разобличават и уволняват учители с леви идеиологии и да се изключват ученици, които критикуват управлението на Болсонаро.

Си Дзинпин

Един от най-опасните владетели на Китай, известен със своите брутални, крайнодесни и ревизионистки идеологии, също така отговорен за геноцида, който в момента заличава уйгурското общество в Синдзян. Както всички други крайно десни управници по света, които се забавляват като слагат в затвора журналисти и активисти, не е изненада, Си Дзинпин е един от тези владетели. Той е отговорен за ареста на много журналисти и правозащитници, които разобличиха него и неговата политическа партия. Дзинпин и неговата партия контролират образованието в страната и в чужбина, заплашвайки всеки, който говори против него или „ККП“ (Китайска комунистическа партия). Бившият министър на образованието Юан Гуйрен публично заяви, че западните учебници трябва да бъде забранено да влизат в образователната система, особено тези, които критикуват „ККП“ и нейните лидери. Това изявление е с цел ограничаване на информацията към студентите и опит за намаляване на атаките срещу „ККП“.

Очаква се от населението на Китай да следват управлението на „ККП“ и всеки, който се осмели да ги критикува бива обявен в държавна измяна и чужд шпионаж и ще бъде обвинен в нарушаване на закона. Това означава, че всеки учител или ученик, който си позволи открито да критикува Дзинпин и управлението му, ще бъде осъден и вкаран в затвор.

Доналд Тръмп

Тръмп създаде един от най-лошите периоди на САЩ като президент. Тръмп е исвестен със своите крайнодесни идеали, анти бежански изказвания, ислямофобски виждания и популяризиране на конспиративни теории.

Неговите закони за борба с бежанците включват изграждането на стена между САЩ и Мексико с цел да намали идването на бежанци от южната съседка. Заповед наречена „Защита на нацията от терористични атаки на чужди граждани“ включва забрана на граждани от 7 държави с мюсюлманско мнозинство да влизат в САЩ. Тази заповед е насочена към мюсюлманските имигранти, особено към тези с ниски доходи, тъй като законът предполага, че гражданите от тези държави са терористи и носят заплаха за безпоастността на САЩ.

Крайно десните изявления на Тръмп насърчиха привърженици на бялата раса да атакуват другите раси, мигранти и хора от религиозни малцинства. Учениците и студентите, които са част от малцинство, ставаха обект на расистки атаки, тъй като през 2018 г. администрацията на Тръмп отмени въведената от Обама кампания насочена към прекратяване на расовата дискриминация в училищата. Министърът на образованието Бетси ДеВос заяви, че „дисциплината е въпрос по, който учителите в класната стая и местните училищни ръководители заслужават автономия“. Министерството на образованието също така отмени друга инициатива започната при Обама, а именно по-строги мерки за справяне със сексуалните посегателства в кампусите и защита на транссексуалните ученици от всякаква форма на атака.

Реджеп Ердоган

Ердоган е един от противоречивите управници на Турция, известен със силните си религиозно-консервативни идеологии и крайно-десни възгледи. Противопоставянето му срещу „ЛГБТК+“ общността и женомразки изявления са част от неговата пропаганда към създаването на ислямски халифат и възстановяването на Османската империя.

Турция се оттегли от Истанбулската конвенция, която имаше за цел да защити жените и „ЛГБТК+“ общността от насилие и злоупотреби и да гарантира правата им. Това предизвика сериозни притеснения за това как Ердоган и неговият режим управляват страната на фона на нарастващия процент на фемицид и хомофобски атаки, като не осигуряват защита за жертвите на тези атаки.

Сектантството и религиозната нетолерантност са се увеличили значително в Турция след идването на Ердоган на власт. Бежанците и етническите малцинства, особено кюрдите, страдат най-много от неговия режим. ООН съобщава, че през 2016 г. турските военни и полицейски сили са убили хиляди хора по време на операция срещу кюрдските бунтовници в Югоизточна Турция. Докладът от ООН обобщава всички убийства, изтезания, изнасилвания и унищожаване на имуществото.

Мирни протести избухнаха в университет „Boğaziçi” след назначаването от Ердоган на академик Мелих Булу за ректор на университета. Булу е известен с близките си отношения с Партията на справедливостта и развитието (ПСР) ръководена от Ердоган. Студентите, които протестираха бяха арестувани и обвинени, заплашвани и малтретирани, докато Ердоган ги наричаше „мързеливи и тесногръди“. Той ги обвини във връзки с тероризъм, което той често използва като обвинения за неговите противници и всеки, който критикува режима му.

Над 100 000 професори, правителствени служители и журналисти бяха хвърлени в затвора от режима на Ердоган след неуспешният опит за преврат през 2016 г. Голяма част от задържаните са членове на движението Хизмет, създадено от турския проповедник Фетхула Гюлен, който бе посочен от Ердоган като основен виновник за преврата. Членовете на движението Хизмет отричат тези обвинения и теърдят, че Ердоган сам е организирал преврата, за да може да подсигури своята позиция и власт. Репресията след преврата води до затварянето на гюленистки училища, отстраняването на хиляди последователи на Гюлен от държавните им позиции, и ареста на повече от 150 000 образовани цивилни, обвинени във връзка с Гюлен.

Хасан Акхунд

Афганистан е център на внимание откакто талибаните си възвърнаха контрола на страната след десетилетие. Оттогава страната изпадна в икономическа, образователна и хуманитарна рецесия, засягаща особено правата на жените.

Мохамед Хасан Акхунд е един от основателите на талибаните и е ултраконсервативен религиозен учен, назначен за министър председател на Афганистан. Тяхното управление води до тежки нарушения на човешките права.

Откакто Акхунд е министър председател, жените, журналистите и активистите за човешките права страдат най-много. Момичетата нямат право да посещават училища и университет без специално религиозно облекло, а на жените е забранено да напускат домовете си без придружител мъж. Талибаните наложиха закони, които насърчават дискриминацията по пол, което води до загуба на кариерата и открита атака срещу правата на жените.

Завръщането на талибаните на власт оказва дълбоко влияние върху образованието. Въпреки, че е позволил на момичетата и жените да посещават училища и университети, министърът на образованието заяви, че на жените ще бъде разрешено да посещават институциите само с мъжкия си придружител и, че обучението им ще е в съответствие с талибанското тълкуване на ислямското право. Министърът на образованието Хакани, също заяви, че няма да има паралелки със смесени полове и ще се прилага законът на шериата в училищата и университетите.

Башар Асад

Башар Асад е синоним на диктатура. Диктаторът на Сирия е отговорен за клането на милиони цивилни, които се противопоставят на режима му, и е ползвал химически оръжия, изтезания и екзекуция като методи на защита. Той арестува и убива журналисти, които разкриват военните му престъплениям както и бомбардира гъсто населени цивилни райони. Това доведе до бежанска криза при, която 9 милиона души бяха принудени да избягат в съседни държави, търсейки убежище в бежански лагери и живеейки при тежки условия. Световната хранителна програма на ООН съобщи, че близо 6 милиона сирийци разчитат на нейните програми, за да оцелеят.

При сегашната ситуация в Сирия, много ученици и студенти се страхуват за живота си и дори много родители отказват да изпратят децата си на училище, тъй като те са се превърнали във военна подготовка. Ако се разбере, че тези семейства са част от антиправителствени протести или се противопоставят на режима на Асад, те най-често биват измъчвани, заплашвани и убити, като от сирийските въоражени сили, биват обявявани за „изчезнали“.

Училищата и университетите в Сирия, следват учебната програма, която е интерпретирана от режима на Асад. Тя възпитава учениците в съответствие с правителствените идеологии, което води до нови поколения в подкрепа на режима на Асад.

Али Хаменей

Иран е известна със своята богата история и култура, която има принос в научната, здравната и философската сфера. Въпреки богатата си история, Иран в момента страда от тежки нарушения на човешките права, причинени от техния върховен лидер.

Али Хаменей е много противоречива фигура в Иран, известен със силните си религиозно-консервативни идеологии и крайно-десни възгледи. Режимът на Хаменей е известен с бруталност и налагането на религиозни вярвания върху хората, като същевременно не зачита други религии и етнически малцинства намиращи се в Иран. Всеки, който критикува правителството е подложен на заплахи и съд, тъй като Шериатските закони се прилагат във всички правителствени институции.

Той е отговорен за затварянето на много университети, в които студентите се противопоставят на неговото правителство и нарушенията на човешките права, които е извършил. В Иран е забранено преподаването на английски език в началните училища, позовавайки се на това, че това отваря врата за разпространението на западните идеологии, или както той го нарича „западна културна инвазия“. Това действие има за цел да сведе до минимум правителствената критика сред студентите и да ги накара да не обръщат внимание на жестоките нарушения срещу човешките права извършени в цялата страна.

Никола Мадуро

Венецуела страда от огромна икономическа криза през последните години, като нивата на безработица и бедност се увеличават годишно. Тези нива нараснаха след през 2013 г. Николас Мадуро пое властта, което доведе до протести и сериозна опозиция срещу него.

Причините за протестите бяха корупционни скандали, тоталитаризъм, както и неуспех да защити демокрацията, осигурена от покойния Уго Чавес. В отговор на протестите, режимът на Мадуро осъжда, измъчва и убива цивилни, участващи в протести, включително журналисти и активисти. Много от тях са обявени за изчезнали.

Кризата засегна дълбоко образованието на децата, тъй като родителите не са способни да закупуват необходимите учебни материали и храна. Много от учениците са напуснали училище и са започнали работа, за да помагат на семействата си. Също толкова лошо е положението и в университетите. Професорите и академичните работници получават много ниско заплащане, а в някои случаи дори не получават. Някои университети страдат от недостиг на вода, което показва колко малко внимание е обърнато на образованието във Венецуела. Режимът на Мадуро понякога арестува студенти, протестиращи срещу настоящите условия в образователната система, а понякога дори въоражените сили и стрелба срещу студентите.

Мин Аунг Хлайнг

Независимостта на Мианмар от британско управление през 1948 г. изважда на показ редица проблеми в страната. Гражданската война, бедността, военното управление и установяването на диктатура, са основни проблеми пред, които е изправен Мианмар. Въоръжените сили на Мианмар, известни като „Татмаду“, превърнаха мюсюлманското общество „Рохингя“ в мишена.

През 2020 г. Аун Сан Су Чжи и нейната политическа партия „Национална лига за демокрация“ спечелиха изборите за втори път. Военните лидери обвиниха изборите, че са фалшифицирани, а висшият генерал на Мианмар Мин Аунг Хлайнг организира преврат през 2021 г. завземайки властта в страната, задържайки Су Чжи и други опозиционни лидери.

Когато в страната избухват мирни протести след преврата, много цивилни губят живота си, тъй като военният режим на Аунг Хлайнг убива, измъчва и изнасилва протестиращите, докато сълзотворен газ и други оръжия са използвани за разпръскването на демонстрантите.

Като се има предвид настоящата политическа нестабилност в старната, много ученици са спрели образованието си поради опасения, че училищните програми са продиктувани от военна политика прославяща лидерството на Аунг Хлайнг.

Ким Чен Ун

Северна Корея е една от най-изолираните държави. Управната система е комбинация между комунизъм, конфуцианство и монархическа диктатура. Северна Корея е известна със своя авторитарен режим, тъй като владетелят Ким Чен Ун и неговата партия „Работническа партия на Корея“ използват заплахи, за да могат да подчинят хората. Ким ограничава връзката с външния свят, като така гарантира, че хората остават в държавата. Концепцията за свобода или опозиция не се толерира от Чен Ун и всъщност не съществува в севрнокорейското общество. Това обяснява защо независими медии и опозиционни партии не съществуват в Северна Корея, тъй като Чен Ун и предците му са изолирали напълно държавата, превръщайки себе си в Бог, и техния народ „Божи роби“.

Нивата на бедност в Северна Корея постоянно нарастват и до 2018 г. нивата на бедност бяха определени на 80%. Както във Венецуела, ученици напускат училище, за да работят и да изкарват прехрана за себе си и семейството си. По време на ваканции, учениците са принудени да работят в провинциалните райони, а учителите за правителството. Учителите са заети с изграждане на железопътни линии, земеделие и други незаконни работи, за да оцелеят.

Образователната система на Корея се състои от насилствена пропаганда за Ким Чен Ун. Студентите трябва да изнасят безкрайни речи, възхвалявайки наследството на Ким. Управлението се поддържа от системно индоктриниране на населението, като по този начин се запазва подчинението към лидера. Понятия като свобода или човешки права не съществуват, а международните въпроси се представят невярно.

Пол Кагаме

Въпреки напредъка на Руанда в области като здравеоопазването и образованието, за които президентът Кагме твърди, че има заслуга, в правителството има сериозни недостатъци. Кагаме става президент на Руанда през 2000г. и както всеки друг диктатор, използва властта си, за да закрие опозиционните партии и журналисти, които разкриват за нарушените човешки права по време на неговото управление. Той неколкократно е вкарвал в затвора кандидати за президент, като ги обвинява в укриване на данъци и твърди, че представляват заплаха за националната сигурност. Тези обвинения, разбира се, са фалшиви и единствената им цел е да успее да запази властта си.

Въпреки, че Кагаме си приписва заслуги за развитие в образователната сфера, записи на УНИЦЕФ сочат точно обратното. Много деца с увреждания не са записани в начални училища, тъй като няма никакви условия за тях. Много от съораженията не са проектирани да отговарят на техните нужди.

Образователната сфера се нуждае от много внимание. Само 18% от децата посещават детска градина, а момичетата са по-склонни да напуснат училище.

Владимир Путин

Според „Freedomhouse.org” Русия има едва 20 от 100 възможни точки по отношение на политически права и свобода на словото. Президентът на страната Владимир Путин упражнява авторитарен режим с позиция на нулева толерантност към опозицията и критика към режима. Той обвинява опозиционните партии и протестиращите като „терористи“ и „шпиони“, които заплашват безопасността на страната. Алексей Навални, известен критик на ръководството на Путин и активист за борба с корупцията, беше отровен през 2020 г. ,твърдейки се, че е по заповед на Путин. През 2021 г. Навални бе пратен в затвора, действие, което накара много от организациите за правата на човека да осъдят режима на Путин и да поискат от хората да се надигнат срещу него. Включително незаконното анексиране на Крим и участие в политиката на постсъветските държави, са част от нарушенията на човешки права от Владимир Путин.

Путин наложи идеологиите си и върху образователната система, като одобри нов закон, който забранява образователни промени без съгласието на властите, като по този начин създава сериозно ограничение на свободата на училищата и университетите.

С цел да разкраси историята, Министерството на образованието в Русия одобри учебниците в училищата да представят анексирането на Крим като мирно събитие. Това е само пример как Путин ръководи авторитарен режим, което води до създаването на поколение, което да се гордее със Съветския съюз.

Теодоро Обианг

Известен като втория национален лидер, който не е крал, Обианг ръководи Екваториална Гвинея от 1979 г., чрез авторитарен режим. Правата на човека се нарушават редовно, тъй като злоупотребата с човешки права, корупцията и насилствената власт, са основните проблеми пред, които страната е изправена през последните 43 години. Населението живее в постоянен страх, а защитниците на човешките права и политическите опоненти са изправени пред системен тормоз от страна на Обианг.

Въпреки множеството природни ресурси, от които страната печели, сферата на образованието е тотално занемарена. Най-често учителите им се плаща под минималната заплата като има и недостиг на училищни пособия. Училищата са проектирани по начин, който не отговаря на нуждите на учениците. Корупцията играе огромна роля в образователната система, тъй като учителите, които имат политически връзки, получават длъжност в училища или университети без да имат нужните опит и квалификации.

Шейх Хасина

Управлението на шейх Хасина е известно с множество нарушения на човешките права. Журналисти за арестувани незаконно, а активисти за човешките права изчезват. Режимът измъчва протестиращите срещу ръководството на Хасина.

Бангладеш е сред държавите с най-много нарушения на женските права. Домашното насилие, киселинните атаки, изнасилванията и детските бракове са непропорционално високи в цялата страна. С грешното ползване на законите, които защитават жените и децата, случаите нарастват ежедневно.

Образованието в Бангладеш продължава да страда, тъй като процентът на бедност се увеличава всяка година, принуждавайки учениците да напуснат училище, за да помагат на семействата си. Момичетата са по-склонни да напуснат училище и много от тях дори не посещават начално училище, тъй като то е предразположено към сексизъм. От тази гледна точка родителите не намират образованието за момичетата като нужно.

Гурбангули Бердимухамедов

Гурбангули Бердимухамедов е най-лошият диктатор в света според списание „Обозревател“. Съобщава се, че той е извършил едни от най-сериозните нарушения на човешките права в Туркменистан, държава, която е една от най-изолираните в света.

Свободата под всякаква форма не съществува в Туркменистан. Бердимухамедов налага властта си във всяко кътче на страната. Няма свобода на словото, нито на религията, камо ли на медиите и информацията като насилието и отвличането е нормализирано при неговия режим.

Пропагандата на Бердимухамедов оказва влияние и на образователната система. В училищата се преподава по учебници, съдържащи възхвалителни речи за управлението на Бердимухамедов и неговия режим. Тези учебници промиват мозъците на младото поколение.

Училищата и университетите се контролират от правителството, тъй като те решават каква да бъде информацията, която учениците и студентите да получават, за да гарантират сигурността на настоящия политически режим.

Туркменистан има недостиг на квалифицирани учители в резултат на лошите условия в образователния сектор, като липса на образователни ресурси в училищата и университетите. Двойните смени и съботните часове оказват сериозно напрежение върху ученици и учители. Жените страдат и от допълнителните очаквания, че трябва да се оженят на 20, 21 годишна възраст. Следователно много от тях се чувстват обезкуражени да завършат висшето си образование, тъй като вече са създали собствени семейства, което възпрепятства образование и респективно кариера.

Кой е Тиранин на годината за 2021 г.? ПОБЕДИТЕЛЪТ ОБЯВЕН

Original text: Zinat Asadova

Translated by: Ivan Evstatiev [Who is 2021’s Tyrant of the Year?]

Sources:
1. https://www.indexoncensorship.org/2021/12/who-is-2021s-tyrant-of-the-year/
2. https://www.washingtonpost.com/world/2021/05/24/faq-lukashenko-belarus/
3. https://belsat.eu/en/news/lukashenka-wants-opposition-minded-students-out-of-universities/
4. https://www.voiceofbelarus.com/lukashenko-fires-teachers/
5. https://www.france24.com/en/live-news/20211116-bolsonaro-govt-accused-of-censoring-brazil-school-exam
6. https://theconversation.com/bolsonaro-faces-crimes-against-humanity-charge-over-covid-19-mishandling-5-essential-reads-170332
7. https://theconversation.com/brazilian-universities-fear-bolsonaro-plan-to-eliminate-humanities-and-slash-public-education-budgets-117530
8. https://www.wilsoncenter.org/xis-statements-education
9. https://www.jpolrisk.com/what-the-chinese-education-minister-is-really-trying-to-say/
10. https://cmsny.org/trumps-executive-orders-immigration-refugees/
11. https://apnews.com/article/politics-lifestyle-us-news-education-donald-trump-07c8e7c5a69942699f7640890677c2d2
12. https://www.educationnext.org/harmful-policies-values-rhetoric-trump-and-nations-schools-forum-jeffries/
13. https://www.hrw.org/news/2021/03/24/turkey-erdogans-onslaught-rights-and-democracy
14. https://www.nytimes.com/2017/03/10/world/europe/un-turkey-kurds-human-rights-abuses.html
16. https://www.hrw.org/news/2021/02/18/turkey-student-protesters-risk-prosecution
17. https://www.ibtimes.co.uk/erdogans-war-education-exodus-turkeys-teachers-1656930
18. https://en.wikipedia.org/wiki/Hasan_Akhund
19. https://www.hrw.org/news/2021/09/29/list-taliban-policies-violating-womens-rights-afghanistan
20. https://www.insider.com/women-can-attend-university-mixed-classes-banned-taliban-education-minister-2021-8
21. https://theworld.org/stories/2014-09-24/8-reminders-how-horrible-syrian-president-bashar-al-assad-has-been-his-people
22. https://theworld.org/stories/2014-09-24/8-reminders-how-horrible-syrian-president-bashar-al-assad-has-been-his-people
23. https://www.hrw.org/report/2013/06/05/safe-no-more/students-and-schools-under-attack-syria
24. https://www.hrw.org/report/2013/06/05/safe-no-more/students-and-schools-under-attack-syria
25. https://justice4iran.org/12022/
26. https://tolonews.com/world/iran-bans-english-primary-schools-over-%E2%80%98cultural-invasion%E2%80%99
27. https://www.statista.com/statistics/370935/unemployment-rate-in-venezuela/
28. https://www.statista.com/statistics/1235189/household-poverty-rate-venezuela/
29. https://www.vox.com/world/2017/9/19/16189742/venezuela-maduro-dictator-chavez-collapse
30. https://www.globalcitizen.org/en/content/venezuela-crisis-childrens-education/
31. https://www.timeshighereducation.com/news/venezuelan-universities-approaching-point-no-return
32. https://www.refworld.org/docid/5be942fca.html
33. https://www.cfr.org/backgrounder/myanmar-history-coup-military-rule-ethnic-conflict-rohingya
34. https://www.hrw.org/news/2021/09/27/what-impunity-looks
35. https://www.frontiermyanmar.net/en/parents-teachers-and-students-boycott-slave-education-system/
36. https://www.hrw.org/world-report/2020/country-chapters/north-korea#
37. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
38. https://www.researchgate.net/figure/North-Korea-estimated-poverty-rates-by-region-2012-and-2018-Figures-obtained-using_fig5_339990994
39. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
40. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
41. https://www.cfr.org/blog/alongside-real-progress-kagames-human-rights-abuses-persist
42. https://www.unicef.org/rwanda/education
43. https://www.unicef.org/rwanda/education
44. https://freedomhouse.org/country/russia/freedom-world/2021
45. https://thebell.io/en/russia-tightens-state-control-over-education/
46. https://khpg.org/en/1608809430
47. https://en.wikipedia.org/wiki/Teodoro_Obiang_Nguema_Mbasogo
48. https://www.amnesty.org/en/latest/news/2019/08/equatorial-guinea-years-of-repression-and-rule-of-fear/
49. https://www.borgenmagazine.com/education-equatorial-guinea-budget-crisis/
50. https://www.justiceinitiative.org/voices/amidst-unesco-scandal-president-obiang-gives-schools-notebooks-his-image
51. https://www.amnestyusa.org/countries/bangladesh/
52. https://www.amnestyusa.org/countries/bangladesh/
53. https://borgenproject.org/girls-education-in-bangladesh/
54. https://en.wikipedia.org/wiki/Gurbanguly_Berdimuhamedow
55. https://www.hrw.org/world-report/2020/country-chapters/turkmenistan
56. https://borgenproject.org/8-facts-about-education-in-turkmenistan/#:~:text=Turkmenistan%20has%20an%20impressively%20high,through%2010th%20grade%20in%20Turkmenistan.
57. https://borgenproject.org/8-facts-about-education-in-turkmenistan/#:~:text=Turkmenistan%20has%20an%20impressively%20high,through%2010th%20grade%20in%20Turkmenistan.

pictures are taken from : https://www.indexoncensorship.org/2021/12/who-is-2021s-tyrant-of-the-year/

dictator of 2021 dictator of the year freedom of expression human rights violations right to education

Nuriye Gülmen : Une lutte de six ans contre les abus systématiques du gouvernement turc

Il y a près de six ans, la Turquie a été secouée par la prétendue tentative de coup d’État du 15 juillet 2016. Un jour après la tentative, le gouvernement turc a rapidement établi l’état d’urgence et adopté les décrets exécutifs d’urgence nos 667-676 qui a censuré les médias et les journalistes, [i] mais a ensuite étendu sa portée à des milliers de fonctionnaires, de policiers, de membres des forces armées, de professeurs d’université et de personnel nommément dans les annexes du décret 679 du 6 janvier 2017. [ii] Cela a abouti à un total de plus de 150 000 de personnes perdant leur emploi, l’accès aux services sociaux, leur liberté de mouvement est devenue restreinte, leur vie ternie par l’accusation du gouvernement selon laquelle elles étaient liées au coup d’État prétendument provoqué par Fetullah Gulen, un érudit turc qui vit en exil aux États-Unis depuis 1999 et qui a constamment nié l’accusation venant d’Ankara.^[iii]

L’une de ces personnes touchées à la suite de ces événements est Nuriye Gülmen, une ancienne professeure turcque de littérature comparée à l’Université de Selçuk en 2012 et qui, avant la tentative de coup d’État, a été nommée assistante de recherche à l’Université Eskişehir Osmangazi en 2015. ^[iv] Gülmen est non seulement universitaire, mais a également une histoire d’activisme et de batailles juridiques contre l’abus des institutions en Turquie en raison d’un procès politique après sa nomination et l’a vue détenue pendant 109 jours, retardant ses études et sa réintégration à Eskişehir. ^[v]

Le jour où elle a été nommée à son poste de rechercheuse était le jour de la tentative de coup d’État, qui a conduit à sa suspension d’Eskişehir le lendemain. Cela était dû aux nouveaux décrets qui l’ont accusée, comme des milliers avec elle, d’être membre de FETO, la soi-disante organisation de partisans des exilés Gulen qu’Erdogan et le gouvernement l’accusait d’être une organisation terroriste. Cela a déclenché la phase suivante de son histoire de militante et depuis le 9 novembre 2016, où elle avait protesté contre sa suspension, son licenciement éventuel et réclamé avec insistance son travail à Eskişehir tous les jours auprès du monument des droits de l’homme situé dans la rue Yüksel, Ankara, où siège le Conseil de l’enseignement supérieur et qui doit répondre à ses exigences. [vi] Gülmen explique qu’il s’agit d’une “tradition révolutionnaire” déterminée à attirer l’attention et à obtenir ce que vous voulez, exigeant dans ce cas la fin de l’état d’urgence, permettant aux travailleurs publics démocratiques révolutionnaires qui ont été licenciés de reprendre leur travail, et demande de sécurité d’emploi pour tous les travailleurs de l’éducation et des sciences.[vii] Gülmen a commencé sa manifestation en grande partie par elle-même, étant arrêtée 26 fois au total, ce qui peut être attribué à l’attention croissante des spectateurs étrangers et nationaux observant ses actions, lisant son expérience sur son blog WordPress en ligne, et finalement nommée par CNN comme l’une des huit femmes exceptionnelles de 2016 par son 50e jour de protestation. [viii]

Cette situation s’est considérablement détériorée après le décret du 6 janvier 2017, lorsque Gülmen a été renvoyée d’Eskişehir, ce qui l’a amenée à passer à la vitesse supérieure en engageant une grève de la faim le 9 mars 2017. Gülmen, alors qu’elle était en garde à vue aux côtés de l’institutrice principale Semih Özakça, ont été victimes de tortures. [ix] La justification de la grève était que les protestations verbales ont tendance à être la norme dans la boîte à outils des militants, qui le plus souvent n’attirent pas suffisamment l’attention des autorités, mais une grève de la faim est une action forte qui positionne les acteurs qui s’y engagent.[x] En réaction à la grève de la faim, un acte d’accusation a été déposé le 2 mai 2017 auprès de la 19e Cour pénale d’Ankara accusant à la fois Gülmen et Özakça d’être membres et impliqués dans les activités illicites du Parti révolutionnaire de libération du peuple-Front. (DHKP-C), conduisant à leur tour à leur détention à la prison de Sincan à Ankara le 23 mai 2017. [xi] Le tribunal a déclaré les deux femmes coupable parce que “s’ils n’étaient pas placés en détention provisoire, ils nuiraient au cours de la justice”, une ligne qui semble contradictoires compte tenu du manque de preuves dans les accusations portées et alors que les deux enseignantes restent vigilantes en niant toute implication avec DHKP-C au point que leur avocat a même rendu public leur casier judiciaire comme preuve qu’une telle implication n’existe pas et a contré les efforts du ministre de la Intérieur Suleyman Soylu et le centre de recherche et d’études de son ministère pour tenter de solidifier les accusations. [xii]

On craignait que les deux enseignantes soient confrontés à de nouvelles violations des droits humains, puisque les gardiens de prison et les médecins sont légalement autorisés à intervenir et à mettre fin à une grève de la faim sans le consentement des enseignants. Ils peuvent également intervenir lorsqu’ils sont inconscients, comme le stipule l’article 82 de la loi sur l’exécution de l’arrêt n° 5275, ce qui violerait la liberté d’expression et est susceptible d’entraîner à des peines ou traitements cruels, inhumains ou dégradants.[xiii] Lors d’une visite du président de l’association du barreau d’Ankara, Hakan Canduran, et de certains de ses collègues, Gülmen a exprimé la situation désastreuse dans laquelle elle et Özakça se sont retrouvées. À son tour, nous avons vu Canduran appeler le gouvernement à mettre fin à la grève de la faim par la réconciliation sociale et à négocier avec ceux qui sont injustement touchés par les décrets d’urgence. [xiv] Tout au long de la mi-2017, les deux enseignantes ont déposé une demande auprès de la Cour constitutionnelle et de la Cour européenne des droits de l’homme pour mettre fin à leur détention au motif que leur grève de la faim avait alors posé des risques évidents pour leur santé, mais les deux tribunaux ont rejeté leur demande parce que ces risques ne mettaient pas leur vie en danger et les mesures médicales appropriées étaient en place pour les aider si cela devenait le cas. [xv]

L’état de santé de Gülmen est finalement devenu grave et, le 26 septembre 2017, avait justifié son transfert dans une cellule de l’hôpital de Numune. Elle a ensuite été libérée de sa détention le 1er décembre, date à laquelle le tribunal l’a condamnée à 6 ans et 3 mois de prison, autorisant toutefois sa libération sous contrôle judiciaire.[xvi] Malgré leur libération, Gülmen et Özakça ont poursuivi leur manifestation devant le Monument des droits de l’homme, mais ont finalement dû mettre fin à leur grève de la faim le 26 janvier 2018, suite au rejet d’une commission gouvernementale chargée d’examiner leurs cas, et à la place ont cherché à concentrer leurs efforts au sein du système judiciaire national pour aller de l’avant, soulignant que leur résistance n’avait pas pris fin et qu’elles poursuivraient leur effort. [xvii] Après 324 jours de grève de la faim, Gülmen avait perdu une quantité importante de son poids initial, passant de 59 kilogrammes à 33,8 kilogrammes, ce qui montre à quel point ses efforts étaient sérieux pour conserver son emploi et le respect de ses droits.[xviii]

La prochaine fois que Gülmen a été sous les feux de la rampe, c’est lorsqu’elle a de nouveau été arrêtée le 11 août 2020, lors d’une patrouille de police au centre culturel Idil d’Istanbul, un centre dirigé par le groupe folk de gauche Grup Yurum, dont les raisons restent inexpliquées. [xix] Plus tard cette année-là, Gülmen et d’autres collègues ont été expulsés du Syndicat des travailleurs de l’éducation et des sciences (Eğitim-Sen) en raison de leur image de «résistants Yüksel» ou de combattants de la résistance aux yeux du gouvernement. [xx] Le dernier développement était le 4 novembre 2021, lorsque le couple avait déposé une plainte auprès de la Cour constitutionnelle qui a ensuite rejeté leurs allégations selon lesquelles l’acte d’accusation du 2 mai 2017 utilisait les mêmes preuves qu’une enquête antérieure du 14 mars 2017, qui a conduit à leur arrestation mais ont ensuite été démis de leurs fonctions et libérés sous contrôle judiciaire, indiquant que l’acte d’accusation du 2 mai et la détention du 23 mai 2017 ont violé leurs droits à la liberté et à la sécurité, précisant en outre que les autorités judiciaires statuant sur l’affaire n’étaient ni impartiales ni indépendantes . [xxi] La Cour a rejeté leur affaire parce que les demandes de Gülmen et Özakça manquaient de preuves concrètes, que leurs droits violés étaient inacceptables à faire valoir et qu’ils n’avaient pas épuisé tous les moyens internes avant de déposer leurs demandes.[xxii]

Ce qui ressort cruellement de l’activisme audacieux de Nuriye Gülmen, c’est que depuis 2016, le gouvernement turc a injustement ciblé des centaines de milliers d’individus sur la base d’arguments qui ne tiennent pas la route, et ceux qui ont été les plus touchés et décident de s’opposer à l’action du gouvernement. Et ces actions font systématiquement l’objet d’une répression importante par la détention et l’intimidation légale. Broken Chalk appelle le gouvernement turc et les autorités compétentes à reconsidérer sérieusement ses actions qui ont laissé des milliers de personnes sans sécurité d’emploi ou la possibilité de quitter le pays et de trouver un emploi à l’étranger. Broken Chalk demande en particulier la réintégration de Nuriye Gülmen et Semih Özakça, parmi tant d’autres, à leurs postes respectifs dans le domaine de l’éducation, dont leur retrait a certainement réduit l’accès et la qualité de l’éducation en Turquie.

Par Karl Baldacchino Translated from Englsih Version : https://brokenchalk.org/nuriye-gulmen-a-six-year-struggle-against-systematic-abuses/

Edited by Erika Grimes

Sources:

[i] Grabenwarter, C. et al. (2017) ‘Draft Opinion on the Measures Provided in the Recent Emergency Decree Laws with Respect to Freedom of the Media’. European Commission for Democracy Through Law (Venice Commission). Available online from: https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL(2017)006-e [Accessed on 08/03/2022], pp. 3-4.

[ii] Decree-Law No. 679 (6^th January 2017) ‘Measures Regarding Public Personnel’. Available online from: https://insanhaklarimerkezi.bilgi.edu.tr/media/uploads/2017/02/09/KHK_679_ENG.pdf [Accessed 08/03/2022], p. 1.

[iii] Jones, T. (2018) ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’. DW. Available online from: https://www.dw.com/en/two-turkish-teachers-end-almost-11-month-hunger-strike/a-42318478 [Accessed 08/03/2022]; Işık, A. (2017) ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like my Muscles’’. DW. Available online from: https://www.dw.com/en/in-turkey-hope-for-justice-is-fading-away-just-like-my-muscles/a-39482207 [Accessed 08/03/2022].

[iv] Halavut, H. (2017) ‘Interview with Nuriye Gülmen: ‘I Have More Hope Today Than I Did on the First Day’’. 5 Harliler. Available online from: https://www.5harfliler.com/interview-with-nuriye-gulmen/ [Accessed on 08/03/2022].

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.; see also Gülmen, N. (2016) ‘DİRENİŞİN TALEPLERi’. Available online from: https://nuriyegulmendireniyor.wordpress.com/2016/11/08/basin-aciklamasina-cagri/ [Accessed on 08/03/2022]; see also Wikipedia (2022) ‘Nuriye Gülmen’. Available online from: https://en.wikipedia.org/wiki/Nuriye_G%C3%BClmen#cite_note-18 [Accessed 08/03/2022].

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.; see also Amnesty International (2017) ‘Urgent Action: Fear for Hunger Strikers’ Wellbeing’. Available online from: https://www.amnesty.org/en/wp-content/uploads/2021/05/EUR4463402017ENGLISH.pdf [Accessed on 08/03/2022].

[x] Ibid.

[xi] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’.

[xii] Cumhuriyet (2017) ‘Criminal Record of Gülmen and Özakça, Declared ‘Terrorists’ by Minister Soylu’. Available online from: https://www.cumhuriyet.com.tr/haber/bakan-soylunun-terorist-ilan-ettigi-gulmen-ve-ozakcanin-adli-sicil-kaydi-748105 [Accessed on 08/03/2022]; see also NTV (2017) ‘Statements by Minister Soylu about Semih Özakça and Nuriye Gülmen’. Available online from: https://www.ntv.com.tr/turkiye/bakan-soyludan-aclik-grevi-yapan-nuriye-gulmenle-ilgili-aciklamalar,Jg2i0I634EyPWqK_cXdIbg [Accessed on 08/03/2022]; see also Milliyet (2017) ‘The Unending Scenario of a Terrorist Organisation: “The Truth of Nuriye Gülmen and Semih Özakça”’. Available online from: https://web.archive.org/web/20170813220846/http://www.milliyet.com.tr/bir-teror-orgutunun-bitmeyen-senaryosu-ankara-yerelhaber-2179760/ [Accessed on 08/03/2022].

[xiii] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’; see also ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xiv] ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xv] Armutcu, O. (2017) ‘The Constitutional Court Rejected the Appeal Against the Detention of Nuriye Gülmen and Semih Özakça’ Hurriyet. Available online from: https://www.hurriyet.com.tr/gundem/anayasa-mahkemesi-nuriye-gulmen-ve-semih-ozakcanin-tutukluluguna-yapilan-itirazi-reddetti-40503721 [Accessed on 08/03/2022]; see also Cakir, A. (2017) ‘ECHR Rejects Semih Özakça and Nuriye Gülmen’s Application’. Voice of America. Available online from: https://www.amerikaninsesi.com/a/aihm-semih-ozakca-ve-nuriye-gulmen-in-basvurusunu-reddetti/3969669.html [Accessed on 08/03/2022].

[xvi] Bianet (2017) ‘Nuriye Gülmen Released’. Available online from: https://bianet.org/english/human-rights/192100-nuriye-gulmen-released [Accessed on 08/03/2022].

[xvii] ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’.

[xviii] Ibid.

[xix] Duvar English (2020) ‘Dismissed Turkish Academic, Known for Hunger Strike, Arrested Again’. Available online from: https://www.duvarenglish.com/human-rights/2020/08/11/dismissed-turkish-academic-known-for-hunger-strike-arrested-again [Accessed on 08/03/2022].

[xx] Yeni Bir Mecra (2020) ‘Critical Decisions in Eğitim-Sen: Nuriye Gülmen was Expelled’. Available online from: https://yeni1mecra.com/egitim-sende-kritik-kararlar-nuriye-gulmen-ihrac-edildi/ [Accessed on 08/03/2022].

[xxi] Duvar English (2021) ‘Turkey’s Top Court Rules Dismissed Educators’ Rights Not Violated’. Available online from: https://www.duvarenglish.com/turkeys-top-court-rules-rights-of-dismissed-educators-nuriye-gulmen-and-semih-ozakca-not-violated-news-59436 [Accessed on 08/03/2022].

[xxii] Ibid.

Erdogan Fetullah Gulen freedom of expression human rights violations Hunger strike Nuriye Gülmen Turkey Violations of civil and political rights

Нурие Гюлмен: 6 годишна борба срещу злоупотребите на системата

Преди 6 години, Турция бе разтърсена от предполагаемия опит за държавен преврат на 15 Юли 2016. Ден след опита, турското правителство моментално въведе извънредно положение и прие извънредни изпълнителни укази, които основно цензорираха медии и журналисти. След това обхвата се разшири до хиляди държавни служители, полицаи, служители на въоражените сили, университетски преподаватели и служители поименно в приложенията към Указ 679 от 6 Януари 2017 г. Тези действия оставиха повече от 150,000 без работа, без социални услуги и без достъп на свобода на движение. Животът им беше опетнен от обвиненията на правителството за участие в преврата, за който се твърди, че е организиран от Фетуллах Гюлен. Гюлен е турски учен и духовник, който живее в изгнание в САЩ от 1999г и отрича всякаква връзка с опита за преврат.

Едно от лицата засегнати от тези събития е Нурие Гюлмен, бивш турски професор по сравнителна литература в университета в Селчук през 2012 г. През 2015 я назначават за научен сътрудник в университета Ескишехир Османгази. Гюлмен е не само академик, но също така е водила и правни битки срещу злоупотребата с институциите в Турция. Поради политически съдебен процес, след назначаването и тя е задържана за 109 дни, което забавя постъпването и в Ескишехир. Денят, в който е назначена отново съвпада с деня на преврата, което води до отстраняването на Гюлмен още на следващия ден. Това се дължи на новите укази според, които тя и още хиляди са били част от ФЕТО, така определената от Ердоган терористична организация на изгнаника Фетхула Гюлен. Това предизвиква следващата част от нейната активистка история и от 9 Ноември 2016 г. всеки ден тя протестира с искането да получи работата си обратно. Гюлмен протестира пред паметника на човешките права, намиращ се в Анкара, където се намира и съветът за висше образование, който трябва да отговори на нейните искания. Гюлмен обяснява, че това е „революционна традиция“, с която трябва да привлечеш внимание и да получиш каквото искаш. В този случай, прекратяване на извънредното положение и разрешение на всички уволнение работници да се върнат на работа, както и сигурност на местата на всички работници в сферата на образованието и науката. Гюлмен започва протестите си общо взето сама, като е арестувана общо 26 пъти, което вероятно се дължи и на нарастващото внимание от страна на местни и чуждестранни зрители, които следят действията и блоговете й. В крайна сметка тя е оценена от CNN, които я обявяват за една от осемте най-смели жени на 2016 г.

CNN, които я обявяват за една от осемте най-смели жени на 2016 г.

На 9 Март 2017 г. Гюлмен прави действията си още по-сериозни, като обявява гладна стачка. Заедно с началната учителка Семих Йозакча, двете изпитаха несгодите от нововъведените кризисни укази. Разбирането зад гладната стачка е, че стачка само с думи не привлича достатъчно внимание от старна на властите, но гладната стачка е следващото ниво. Както Гюлмен сама казва „Необходимо е съпротивата да бъде на следващото стъпало и наистина да ги притиснем, за да предприемат някакви действия“. В отговор на гладната стачка е внесен обвинителен акт в 19-ти наказателен съд, обвинявайки Гюлмен и Йозакча, че са членове и участват в незаконната Революционно-народоосвободителна партия. Това довежда до задържането им в затвора Синджан в Анкара до 23 Май 2017 г. Съдът намира и двете за виновни, защото „ ако не са задържани под надзор, те биха навредили на хода на правосъдието“. Цитат, който си противоречи, предвид липсата на каквито и да е доказателства по обвиненията. Дори адвокатът на обвиняемите публикува криминалните им досиета като доказателство, че не участват в никаква партия, противопоставяйки се на Министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, който се опитва да докаже правотата на повдигнатите обвинения.

Има опасения, че още човешки права ще бъдат нарушени, тъй като надзирателите в затвора и докторите имат право да се намесят и да прекратят гладна стачка без съгласието на учителите. По време на посещение от Хакан Кандуран, който е президент на адвокатската колегия в Анкара, той заявява следното: „ справедливостта изчезва точно като нея (Гюлмен). Тя не може да държи главата си изправена без помощ, да вдига ръцете си, нито да държи химикал“. На свой ред видяхме как Кандуран призовава правителството да прекрати гладната стачка чрез обществено примирие и да преговаря с онези, които са засегнати от извънредните укази. В средата на 2017, Гюлмен и Йозакча подават иск в Касационния, както и в Европейския съд по правата на човека за прекратяване на задържането им с мотива, че гладната им стачка е представлява очевидна заплаха за здравето им. И двете институции отхвърлят исковете, тъй като заплахата не е била животозастрашаваща и са били взети необходимите медицинскки мерки, ако състоянието им се влоши.

В крайна сметка здравето на Гюлмен се влошава и на 26 Септември 2017 г. се налага преместването й в затворничереска килия в Нумуне. До 1-ви Декември тя е свободна, докато 19-ти районен съд не я осъжда на 6 години и 3 месеца затвор, под условие, че освобождаването й е под съдебен контрол. Въпреки освобождаването им, Гюлмен и Йозакча продължават протестите си пред паметника на човешките права. В крайна сметка на 26 Януари, 2018 г. те приключват гладната си стачка, поради отказа на съдебната система да разгледат случая. Това не сломява двете бунтовнички и те продължават със стачата си. 324 дни по-късно, Гюлмен е загубила повече от 20 килограма, показвайки колко усилия влага в това да запази работата и да извоюва правата си.

Следващият път, в който Гюлмен бе под светлината на прожекторите беше през 2020 година, когато отново бе арестувана по време на полицейска акция в Истанбулския културен център Идил на 5-ти Август. Центърът е управляван от лявата фолк група „Юрум“, а причините за нападението все още са неизяснени. По-късно същата година, Гюлмен и други нейни колеги са изключени от синдиката на работниците в образованието и науката, тъй като чрез имиджа си на „ бойци на съпротивата“ оронват престижа на синдиката. Последното развитие по-случая е неотдавна, на 4 Ноември 2021 г. двойката подава молба до конституционния съд. Гюлмен и Йозакча твърдят, че обвинителен акт от 2 Май, 2017 г. съдържа същите обвинения срещу тях като тези в обвинителен акт от Март същата година. Обвиненията водят до техния арест, но в последствие са освободени под съдебен контрол, което доказва, че те са задържани неправомерно. Това също доказва, че съдебните органи, които се занимават със случая не са нито безпристрастни, нито независими. Съдът отхвърля исканията им, като причини за това посочва, че липсват конкретни доказателстваи не са използвали всички местни институции преди това.

Това, което явно се забелязва от смелият активизъм на Гюлмен е, че от 2016 г. насам, правителството несправедливо е сложило мишени на гърбовете на стотици хиляди хора, въз основа на фалшиви аргументи. Тези, които се противопоставят на правителството ще бъдат подложени на репресия чрез арести и законово сплашване. „Броукън Чолк“ призовава турското правителство и съответните власти сериозно да преразгледат, своите действия, които оставиха стотици хиляди без работа или възможност да напуснат страната, за да потърсят ново начало. „Броукън Чолк“ призовава връщането на Нурие Гюлмен и Семих Йозакча, и много други потърпевши, на съответните им работни позиции в образователната система. Отстраняването на тези хора със сигурност е намалило качеството на образованието в Турция.

Original text: Karl Baldacchino

Translated by: Ivan Evstatiev from [Nuriye Gülmen: A Six-Year Struggle Against Systematic Abuses]

Sources:

[i] Grabenwarter, C. et al. (2017) ‘Draft Opinion on the Measures Provided in the Recent Emergency Decree Laws with Respect to Freedom of the Media’. European Commission for Democracy Through Law (Venice Commission). Available online from: https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL(2017)006-e [Accessed on 08/03/2022], pp. 3-4.

[ii] Decree-Law No. 679 (6^th January 2017) ‘Measures Regarding Public Personnel’. Available online from: https://insanhaklarimerkezi.bilgi.edu.tr/media/uploads/2017/02/09/KHK_679_ENG.pdf [Accessed 08/03/2022], p. 1.

[iii] Jones, T. (2018) ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’. DW. Available online from: https://www.dw.com/en/two-turkish-teachers-end-almost-11-month-hunger-strike/a-42318478 [Accessed 08/03/2022]; Işık, A. (2017) ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like my Muscles’’. DW. Available online from: https://www.dw.com/en/in-turkey-hope-for-justice-is-fading-away-just-like-my-muscles/a-39482207 [Accessed 08/03/2022].

[iv] Halavut, H. (2017) ‘Interview with Nuriye Gülmen: ‘I Have More Hope Today Than I Did on the First Day’’. 5 Harliler. Available online from: https://www.5harfliler.com/interview-with-nuriye-gulmen/ [Accessed on 08/03/2022].

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.; see also Gülmen, N. (2016) ‘DİRENİŞİN TALEPLERi’. Available online from: https://nuriyegulmendireniyor.wordpress.com/2016/11/08/basin-aciklamasina-cagri/ [Accessed on 08/03/2022]; see also Wikipedia (2022) ‘Nuriye Gülmen’. Available online from: https://en.wikipedia.org/wiki/Nuriye_G%C3%BClmen#cite_note-18 [Accessed 08/03/2022].

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.; see also Amnesty International (2017) ‘Urgent Action: Fear for Hunger Strikers’ Wellbeing’. Available online from: https://www.amnesty.org/en/wp-content/uploads/2021/05/EUR4463402017ENGLISH.pdf [Accessed on 08/03/2022].

[x] Ibid.

[xi] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’.

[xii] Cumhuriyet (2017) ‘Criminal Record of Gülmen and Özakça, Declared ‘Terrorists’ by Minister Soylu’. Available online from: https://www.cumhuriyet.com.tr/haber/bakan-soylunun-terorist-ilan-ettigi-gulmen-ve-ozakcanin-adli-sicil-kaydi-748105 [Accessed on 08/03/2022]; see also NTV (2017) ‘Statements by Minister Soylu about Semih Özakça and Nuriye Gülmen’. Available online from: https://www.ntv.com.tr/turkiye/bakan-soyludan-aclik-grevi-yapan-nuriye-gulmenle-ilgili-aciklamalar,Jg2i0I634EyPWqK_cXdIbg [Accessed on 08/03/2022]; see also Milliyet (2017) ‘The Unending Scenario of a Terrorist Organisation: “The Truth of Nuriye Gülmen and Semih Özakça”’. Available online from: https://web.archive.org/web/20170813220846/http://www.milliyet.com.tr/bir-teror-orgutunun-bitmeyen-senaryosu-ankara-yerelhaber-2179760/ [Accessed on 08/03/2022].

[xiii] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’; see also ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xiv] ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xv] Armutcu, O. (2017) ‘The Constitutional Court Rejected the Appeal Against the Detention of Nuriye Gülmen and Semih Özakça’ Hurriyet. Available online from: https://www.hurriyet.com.tr/gundem/anayasa-mahkemesi-nuriye-gulmen-ve-semih-ozakcanin-tutukluluguna-yapilan-itirazi-reddetti-40503721 [Accessed on 08/03/2022]; see also Cakir, A. (2017) ‘ECHR Rejects Semih Özakça and Nuriye Gülmen’s Application’. Voice of America. Available online from: https://www.amerikaninsesi.com/a/aihm-semih-ozakca-ve-nuriye-gulmen-in-basvurusunu-reddetti/3969669.html [Accessed on 08/03/2022].

[xvi] Bianet (2017) ‘Nuriye Gülmen Released’. Available online from: https://bianet.org/english/human-rights/192100-nuriye-gulmen-released [Accessed on 08/03/2022].

[xvii] ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’.

[xviii] Ibid.

[xix] Duvar English (2020) ‘Dismissed Turkish Academic, Known for Hunger Strike, Arrested Again’. Available online from: https://www.duvarenglish.com/human-rights/2020/08/11/dismissed-turkish-academic-known-for-hunger-strike-arrested-again [Accessed on 08/03/2022].

[xx] Yeni Bir Mecra (2020) ‘Critical Decisions in Eğitim-Sen: Nuriye Gülmen was Expelled’. Available online from: https://yeni1mecra.com/egitim-sende-kritik-kararlar-nuriye-gulmen-ihrac-edildi/ [Accessed on 08/03/2022].

[xi] Duvar English (2021) ‘Turkey’s Top Court Rules Dismissed Educators’ Rights Not Violated’. Available online from: https://www.duvarenglish.com/turkeys-top-court-rules-rights-of-dismissed-educators-nuriye-gulmen-and-semih-ozakca-not-violated-news-59436 [Accessed on 08/03/2022].

[xii] Ibid.

Erdogan Fetullah Gulen freedom of expression human rights violations Hunger strike Nuriye Gülmen Turkey Violations of civil and political rights

Qui est le tyran de l’année 2021?

Imaginez vivre au 21ème siècle: la technologie, la science, la santé, les médias, l’art et l’éducation sont en essor; mais vous êtes emprisonné pour avoir exprimé votre opinion ou avoir défendu vos droits. Malheureusement, cette imagination est une réalité dans de nombreux pays autour du globe.

Même si de nombreux dirigeants travaillent pour le développement et l’implémentation de la démocratie, ainsi que l’accès aux droits de l’homme, d’autres, au contraire, emprisonnent les citoyens qui revendiquent l’accès à ces droits fondamentaux.

L’année précédente, nombreux journalistes et activistes furent emprisonnés pour avoir défendu les droits de l’homme tel que l’accès égal à l’éducation et les droits des femmes. Ces journalistes ont vu leurs droits retirés par leurs dirigeants; qui eux ont utilisé de fausses justifications telles que la pandémie du Covid-19, la religion et les idéologies extrémistes.

“Index on Censorship” a formulé une liste de potentiels tyrans de l’année (1), choisis pour leurs violations des droits de l’homme.

Votez pour votre Tyran de l’Année 2021

Aleksandr Lukashenka

‘Le dernier dictateur Européen’, tel qu’il aime tant se qualifier, Lukashenka, ainsi que son règne en Biélorussie, est réputé comme étant un des pires que le pays ait connu .En effet, il a emprisonné des manifestants, tel que des journalistes de l’opposition et des défenseurs des droits de l’homme. De plus, il a adopté une loi autorisant les policiers à tirer sur les manifestants; et cela sans répercussion. Evidemment, cette réforme laisse place à la brutalité policière (2).

Puisque le média est contrôlé par le gouvernement, la transparence d’information n’existe plus et critiquer Lukashenka est formellement interdit par le gouvernement.

Alors même que l’éducation se doit d’être accessible à tous, le régime actuel Biélorusse empêche les étudiants opposants au régime d’acquérir une éducation universitaire. Pareillement, les enseignants ne respectant pas l’idéologie de l’État sont empêchés de pratiquer. (3) (4)

Jair Bolsonaro

Depuis l’arrivée au pouvoir de Bolsonaro en 2019, le Brésil fait face à de nombreuses difficultés. Les médias critiquant Bolsonaro et son régime sont censurés et les journalistes blâmant son idéologie d’extrême droite sont attaqués et emprisonnés.

Son mandat vient bénéficier de nombreux partisans d’extrême droite et participe à la hausse d’attaques homophobes et misogynes. En effet, Bolsonaro est connu pour ses déclarations misogynes et homophobes et pour l’intolérance aux critiques vis-à-vis de ce comportement. (5)

De plus, sa mauvaise gestion de la crise sanitaire participe à une propagation de masse du Covid-19 et fait connaître au Brésil une de ses pires périodes depuis le début de la crise sanitaire. (6)

Bolsonaro est accusé de contrôle sur l’éducation ainsi que d’attaquer certains sujets scolaires tel que le racisme, les droits des femmes et l’histoire LGBTQ+. La majorité des universités brésiliennes dépendent de fonds gouvernementaux; mais le Ministère de l’éducation à proposé la réduction des fonds de 30% ainsi que de supprimer les départements de philosophie et sociologie. Le régime actuel bresilien encourage aussi la dénonciation et la résiliation des enseignants de gauche ainsi que les élèves opposés au régime de Bolsonaro. (7)

Xi Jinping

Xi Jinping est un des dirigeants les plus dangereux de Chine, connu pour ses convictions d’extrême droite et révisionniste, ainsi que responsable pour le genocide actuel des Uighur, minorité ethnique de Xinjiang. Xi Jinping appartient au Parti Communiste Chinois, contrôlant presque l’entièreté du pays, et cela des citoyens jusqu’au média en passant par l’éducation.

Comme chaque autre dirigeant dans le monde, se divertissant avec l’emprisonnement de journalistes et des défenseurs des droits de l’homme, il n’est pas surprenant que Xi Jinping s’adonne aux mêmes activités. En effet, il est responsable pour l’arrestation de nombreux journalistes et activistes des droits de l’homme qui ont mis la lumière sur la corruption de son parti et lui-même.

Jinping et son parti politique contrôlent le système éducatif chinois, menaçant chaque individu qui saurait le critiquer; lui ou le PCC. L’ancien ministre de l’éducation Yuan Guiren a déclaré publiquement que les manuels occidentaux se doivent d’être banni du système éducatif, particulièrement ceux critiquant le PCC et ses dirigeants. (8) L’intention est telle que ces textes critiques n’atteignent aucun étudiant afin de minimiser les reproches des étudiants vis-à-vis du PCC.

Le peuple chinois est attendu de suivre la direction du PCC tel que ceux osant critiquer Jinping et le PCC seront accusés de trahison, d’espionnage étranger et de violation de la loi. Les étudiants et enseignants critiquant de telles actions font face à des accusations et poursuites pour ne pas avoir respecté la loi.

Donald Trump

La présidence de Donald Trump représente une période terrible dans l’histoire des Etats-Unis. Trump est réputé pour ses propos d’extrême droite tels que la suprématie blanche, des remarques anti-réfugiés, racistes, islamophobes et pour avoir promu des théories du complot.

Les lois anti-réfugiés mises en place sont telles que la construction du mur le long de la frontière Etats-Unis-Mexique, afin de réduire le flux d’entrées d’immigrants depuis le Mexique; mais aussi un ordre exécutif nommé ’Protéger la Nation d’attaques Terroristes de nationaux Etranger’ banni l’entrée des citoyens de septs pays majoritairement musulmans sur le territoire américain. Cet ordre est ciblé aux immigrants musulmans, particulièrement ceux originaires de pays à faible revenu et suggère que les citoyens de ces pays sont des ‘terroristes qui constitue une menace à la sécurité des Etats-Unis’.(10)

Les déclarations d’extrême droite émises par Trump ont encouragé les suprémacistes blancs à attaquer les personnes de couleurs, les migrants et les membres de minorités religieuses. Les élèves d’école et universitaires d’origine minoritaire étaient les cibles principales de ces attaques racistes puisque en 2018, l’administration de Trump vient supprimer une réforme datant de la présidence d’Obama, destinée à réduire la discrimnation raciale au sein des écoles. Betsy DeVos, Secrétaire de l’éducation a exprimé que les enseignants et responsables locaux nécessitent de l’autonomie vis-à-vis de la discipline. (11) Le département de l’Education a également révoqué d’autre réformes du temps d’Obama telles que: des procédures plus strictes vis-à-vis des agressions sexuelles sur campus; la protection supplémentaire contre ces agressions et la protection des élèves transgenre contre toute forme d’attaques (12).

Recep Tayyip Erdogan

Erdogan est le dirigeant controversé de la Turquie, connu pour ses idéologies fortement religieuses, conservatives et d’extrême droite ainsi que son opposition publique à la communauté LGBTQ+; mais également pour ses propos misogynes et populistes telle que la création d’un khalifat musulman et la restoration de l’Empire Ottoman.

La Turquie s’est retirée de la Convention d’Istanbul, une convention élaborée afin de protéger les droits des femmes et de la communauté LGBTQ+. (13) Cet acte a amené de la controverse importante vis-à-vis du régime d’Erdogan; particulièrement considérant le taux augmenté de féminicide et d’attaques homophobes, et cela sans aucune protection des victimes.

Le sectarisme et l’intolérance religieuse ont augmenté massivement en Turquie depuis l’arrivée d’Erdogan au pouvoir. Les réfugiés et minorités ethniques, particulièrement les Kurdes, sont les principales victimes de ce régime. Les Nations Unies ont communiqué en 2016 que l’armée et la police Turque ont tué un milliers d’individus durant une opération contre les rebelles Kurdes dans le Sud-Est de la Turquie. Dans le rapport, meutre, torture, viol ainsi que destructions de biens sont listés; parmi un ensemble de violations des droits de l’homme.(14)

Des manifestations pacifiques se sont formées à l’Université Boğaziçi après que Erdogan nomme l’académique Melih Bulu comme recteur de l’Université. Bulu est réputé pour ses liens étroits avec le Parti d’Erdogan: le parti de la Justice et du Développement (AKP). Les étudiants ayant protesté la nomination se sont fait arrêtés, inculpés, menacés et maltraités; et tout cela pendant que Erdogan les qualifiait de ‘paresseux et fermé d’esprit’. Il les as accusé d’être liés au terrorisme; une accusation communement utilisé par les officiers Turques pour faire réference aux parties opposés et à chaque individu critiquant le regime d’Erdogan, notamment les enseignants, les activistes des droits de l’homme et les journalistes (16).

Plus de 100,000 enseignants, officiers du gouvernement et journalistes ont été emprisonnés par le régime d’Erdogan depuis le coup d’État échoué en 2016. Un grand nombre de ces détenus sont des membres du mouvement Hizmet; créé par Fetullah Gülen, que Erdogan a accusé d’avoir conduit ce cout d’État raté. Gülen et Hizmet ont nié ces accusations tout en affirmant que Erdogan aurait monté le coup afin de sécuriser sa position. Cette répression a conduit à la fermeture des écoles de Gülen, a l’extraction des postes milliers d’adeptes de Gülen, ainsi qu’à l’arrestation de plus de 150,000 civils Turcs, soupçonnés d’entretenir des liens avec Gülen. (17)

Mohammad Hasan Akhund

L’Afghanistan est au centre de l’attention depuis que le Taliban a repris contrôle du pays après plus d’une décennie. Depuis, le pays est tombé dans une récession économique, éducationnelle et humanitaire; affectant particulièrement les droits des femmes.

Mulla Hasan Akhund, une des membres fondateurs des Talibans et érudit religieux ultra-conservateur (18) a été nommé Premier ministre Afghan depuis le retour des Talibans, inquiétant la population afghane sur la possible augmentation des violations des droits de l’homme.

Depuis la nomination de Mulla Hasan Akhund, les femmes, journalistes et défenseurs des droits de l’homme sont les principales victimes du régime Taliban. Les filles ne sont pas autorisées à aller à l’école et à l’université sans porter la tenue religieuse et sans l’accompagnement d’un homme. Le régime a mis en place des lois promouvant la discrimnation genrée, constituant une attaque ouverte sur les droits des femmes. Par exemple, nombreuses sont celles ayant perdu leurs professions. (19)

Le retour au pouvoir des Talibans a profondément influencé l’éducation. Ayant pourtant promis aux femmes l’autorisation d’aller à l’école et à l’université, le ministre de l’éducation supérieure Abdul Baqi Haqqani a émis la condition que cela sera le cas seulement pour les femmes accompagnées d’un homme et étudiant selon l’interprétation Talibane de la loi musulmane. Haqqani a aussi déclaré l’interdiction des classes mixtes et l’implémentation de la loi de Sharia dans les écoles et universités. (20)

Bashar al-Assad

Bashar Al Assad personnifie la dictature. Assad, dictateur de la Syrie, est responsable pour le massacre de millers de citoyens s’opposants à son régime à l’aide d’armes chimiques, torture and d’executions. Il continue d’arrêter et de tuer des journalistes ayant exposé ses crimes de guerre ainsi que de bombarder les populations civiles en masse (21). Ceci provoque un exode de masse de réfugiés vers les États voisins, dans lesquels 9 million de personnes ont dû s’échapper, demander l’asile dans des camps de réfugiés et vivre dans des conditions médiocres. Le Programme Mondial Alimentaire de l’ONU a indiqué que presque 6 millions de Syriens sont maintenant dépendants de leurs programmes d’aide alimentaire afin de survivre. (22)

La situation actuelle syrienne est telle que de nombreux élèves d’école et universitaires ont peur pour leur vie et que nombreux parents refusent d’envoyer leurs enfants à l’école depuis que les écoles se sont transformées en service de renseignement militaire. Si il est découvert que ces familles font partie de manifestations anti-gouvernementales ou bien s’opposent au régime d’Assad, elles seront torturées et menacées ou seront, comme la plupart du temps, tuées par les forces armées syriennes puis enregistrées comme “disparues”. (23)

Les écoles et universités syriennes suivent le programme scolaire interprété par le régime d’Assad qui endoctrine les élèves conformément à l’idéologie du gouvernement et résulte en de nouvelles générations dictées par la rhétorique nationale soutenant le régime d’Assad. (24)

Ali Khameini

L’Iran est connu pour son histoire culturelle riche ainsi que sa contribution dans le monde scientifique, philosophique et de la santé. Malgré sa riche histoire, l’Iran souffre actuellement de violations sévères des droits de l’homme, à la main de son dirigeant suprême.

Ali Khameini est une figure très controversée en Iran, connu pour ses idéologies religieuses extrêmes ainsi que ses convictions d’extrême droite. Le régime de Khameini est réputé pour sa brutalité et son oppression religieuse sur sa population, tout en ignorant les autres religions et communautés coexistant en Iran. Quiconque critique le gouvernement est assujetti aux menaces et charges criminelles, puisque la loi de Sharia, interprétée par le régime de Khamenei, est implémentée dans chaque institutions gouvernementales.

Khameini est responsable de la fermeture de nombreuses universités au sein desquelles les élèves se sont opposés au gouvernement et aux violations des droits de l’homme. Il a opprimé violemment ces élèves et universités. (25)

L’Iran a banni l’apprentissage de l’Anglais en école primaire, justifiant par le fait que cela participerait à la propagation des idéologies occidentales, qualifié d ‘ “invasion culturelle occidentale”. Cette action vise à minimiser les critiques du gouvernement au sein des élèves ainsi qu’à les rendre inconscients des violations des droits de l’homme commises dans l’ensemble du pays. (26)

Nicolas Maduro

Depuis quelques années, le Venezuela souffre d’une crise économique colossale et d’une augmentation du taux de chômage (27) et de pauvreté (28), croissant chaque année. Les chiffres ont considérablement explosé lors de la prise de pouvoir de Nicolas Maduro en 2013, créant une forte opposition à sa mauvaise gestion de la crise.

Les manifestations contre Maduro et son régime, l’accuse de corruption et totalitarisme, ainsi que d’avoir échoué à protéger la démocratie d’Hugo Chavez. En réponse, son régime a emprisonné, torturé et assassiné les participants, notamment les journalistes et défenseurs des droits de l’homme qui critiquent sa manière de diriger. Nombreux ont été déclarés disparus. (29)

Cette crise connaît un effet massif sur l’éducation des enfants puisque les parents ne peuvent pas payer les affaires scolaires et les repas. Nombreux élèves ont dû abandonner l’école afin de travailler et aider leur famille à subvenir à ses besoins; puisque cette pression prend le dessus sur l’éducation. (30)

La situation universitaire est tout autant mauvaise. En effet, les enseignants et académiques sont sous-payés et dans certains cas, pas payés du tout. Certaines universités ont été déclaré comme souffrant d’un manque d’eau, exemplification du manque d’attention au secteur éducatif au Venezuela.(31) Le régime de Maduro a arrêté nombreux élèves protestant la situation actuelle de l’éducation, parfois même avec l’aide des balles des armées gouvernementales. (32)

Min Aung Hlaing

En 1984, Myanmar prend son indépendance du gouvernement britannique. Cet événement provoque nombreux problèmes tels que: guerres civiles, pauvreté, un régime militaire ainsi que l’établissement d’une dictature. Les forces armées de Myanmar, connu comme le ‘Tatmadaw’ ont fait de la minorité musulmane des Rohingya une cible de génocide.

En 2020, Aung San Suu Kyi et son parti politique ‘La Ligue Nationale pour la Démocratie’ gagnent les élections pour la seconde fois et les dirigeants militaires accusent le trucage de l’élection. Le général en chef du Myanmar, Min Aung Hlaing, planifie un coup d’État en 2021, accède au pouvoir et détient Suu Kyi ainsi que les autres membres de l’opposition (33).

Lorsque les manifestations pacifiques sont apparues après le coup, de nombreux civils ont perdu leur vie. Le régime militaire d’Aung Hlaing a assassiné, torturé et violé les manifestants pendant que du gaz lacrymogène et d’autres armes ont été utilisés pour les disperser. (34)

Considérant l’instabilité politique du pays, de nombreux étudiants ont interrompu leurs éducations, de peur que les programmes scolaires soient dictés par les politiques militaires et autoritaires glorifiant la direction d’Aung Hlaing. (35)

Kim Jong Un

La Corée du Nord constitue un des pays les plus isolés du monde. Son système de direction est un mixte entre le communisme, le confucianisme et la monarchie dictatoriale. La Corée du Nord est réputée pour son régime autoritaire, puisque son dirigeant, Kim Jong Un et son parti ‘Le parti des travailleurs de Corée’ utilisent force et intimidation afin de forcer l’obéissance par la peur. Kim restreint la communication avec le monde extérieur en s’assurant que la civilisation demeure dans les frontières nord-coréenne.(36)

Le concept de liberté ou d’opposition n’est pas toléré par Jong Un et n’existe en fait pas au sein de la société coréenne.(37) Ceci explique pourquoi les médias indépendants et les parties d’oppositions n’existent pas en Corée du Nord, puisque Kim et ses ancêtres ont complètement isolés le pays, s’affirmant eux mêmes comme les ‘Esclaves de Dieu’.

Le taux de pauvreté élevé en Corée du Nord augmente constamment. D’ici 2018, les taux de pauvreté avaient atteint 80% (38). Comme mentionné précédemment au Venezuela, de nombreux élèves quittent l’école afin de subvenir aux besoins de leurs familles. Pendant les vacances, les élèves sont forcés de travailler dans les espaces ruraux et les enseignants forcés de travailler pour le gouvernement en prenant des postes tels que la construction de route, l’agriculture ainsi que des travaux illégaux afin de survivre. (39)

Le système éducatif de la Corée du Nord est une propagande renforcée de Kim. Les élèves doivent endurer de long discours sur l’héroïsme de Kim. Le système demeure de par l’indoctrination de la population du pays, et protège ainsi l’obéissance vis-à-vis de son dirigeant. Les notions telles que la liberté et les droits de l’homme sont ignorées par les écoles et universités et les problèmes internationaux ne sont pas enseignés correctement aux élèves.(40)

Paul Kagame

Malgré les progrès récents du Rwanda dans les départements de la santé et de l’éducation, dont le président Paul Kagame revendique le mérite, le gouvernement est profondément déficient. Kagame devient le président du Rwanda en 2000; et comme chaque autre dictateur, utilise son pouvoir comme moyen d’éteindre les partis de l’opposition et les journalistes qui portent attention sur ses violations des droits de l’homme.

Il a constamment emprisonné des candidats à la présidentielle en les accusant d’évasion de taxes et de menace à la sécurité nationale. Ces accusations sont seulement utilisées pour subvenir à des fins politiques afin de sécuriser sa position en tant que dirigeant du Rwanda. (41)

Bien qu’il s’attribue les mérites des progrès en éducation, des rapports de l’UNICEF présentent des résultats différents. Nombreux enfants avec handicap ne sont pas inscrits dans une école primaire puisqu’ils font faces au rejet des écoles; et cela sans représailles. La plupart des écoles ne sont pas conçues pour être accessibles aux enfants handicapés.(42)

Le système éducatif requiert beaucoup d’attention car 18% des enfants seulement sont inscrits à l’enseignement préscolaire et les filles sont plus susceptibles d’abandonner l’école. (43)

Vladimir Putin

D’après ‘Freedomhouse.org’, la Russie exhibe un score de 20 sur 100 en droits politiques et liberté d’expression. (44) Le président, Vladimir Putin, exerce un régime autoritaire et un tolérance zéro sur l’opposition et les critiques de son régime. Il accuse les parties de l’opposition et les manifestants de ‘terroristes’ et d’espions qui menacent la sécurité du pays’. Alexei Navalny, un critique de la direction de Putin et activiste anti-corruption, fut empoisonné en 2020, soi-disant sous les ordres de Putin. En 2021, il est emprisonné par le régime de Putin, soulevant l’attention d’organisations des droits de l’homme. Celles-ci vont ensuite condamner son régime et exiger que le monde agisse contre les violations des droits de l’homme commises par Putin, telles que l’annexion illégale de Crimea et l’entrave aux politiques domestiques des États post-soviétiques.

Putin a forcé son autorité et idéologies sur le système éducatif en approuvant une nouvelle loi qui interdit les activités éducatives sans l’approbation des autorités, posant par conséquent une restriction majeure sur la liberté d’action des écoles et universités. (45)

Comme tentative de ‘whitewash’ (rendre blanc) l’histoire, le Ministre de l’education aprouve des manuels scolaires representant l’annexe de Crimea comme pacifique. Ces exemples mettent en lumière l’autoritarisme du régime Russe de Putin ainsi que la création d’une génération glorifiant l’Union soviétique et ses idéologies.

Teodoro Obiang

Connu comme le deuxième dirigeant national non-royal du monde, Obiang dirige la Guinée Équatoriale depuis 1979 (soit depuis 43 ans) à l’aide d’un régime autoritaire. (47) Les droits de l’homme sont constamment transgressés puisque la corruption et l’abus de pouvoir marque le pays depuis ces 43 dernières années. La population guinéenne vit continuellement dans la peur et les defendants des droits de l’homme, activités et opposés politique font l’objet d’un abus systémique sous le régime d’Obiang. (48)

Malgré la grande variété de ressources naturelles, la richesse dont la Guinée Equatoriale jouit ne profite pas au secteur éducationnel. Les enseignants sont sous-payés, le matériel scolaire est en pénurie et les écoles sont conçues sans correspondre aux besoins des élèves. ^[1] La corruption joue un rôle important dans le système éducatif puisque les enseignants ayant des connections politiques et aucune expérience ou qualifications sont recrutés par les écoles et universités. (50)

^[1] Source: https://www.borgenmagazine.com/education-equatorial-guinea-budget-crisis/

Sheikh Hasina

Le règne de Sheikh Hasina sur le Bangladesh abuse notoirement des droits humains. Les journalistes sont arrêtés illégalement pour avoir critiqué le régime d’Hasina et les défenseurs des droits de l’homme disparaissent. Le régime torture les protestans qui participent aux demonstrations contre la direction d’Hasina. (51)

Le Bangladesh exhibe un des taux les plus élevés d’atteinte aux droits des femmes. La violence domestique, les attaques à l’acide, les viols et les mariages d’enfants sont anormalement élevés, et les lois protégeant les femmes et les enfants sont guère appliquées, participant à l’augmentation de ces abus. (52)

L’éducation au Bangladesh continue de souffrir, puisque la pauvreté augmente chaque année, obligeant les étudiants d’abandonner l’école pour aider leurs familles. Les filles sont plus susceptibles d’abandonner l’école et nombreuses sont celles qui ne vont même pas à l’école primaire, puisque ces écoles sont propices à la discrimination genrée. Compte tenu de ce fait, les parents ne considèrent pas l’éducation comme importante pour les femmes et les filles. (53)

Gurbanguly Berdimuhamedow

Gubanguly Berdimuhamedow a été nommé comme pire dictateur du monde par le magazine Obozrevatel. (54) Il a apparemment commis les pires abus des droits de l’homme au Turkménistan, un des pays les plus isolés au monde.

La liberté comme droit humain n’existe pas au Turkménistan. Berdimuhamedow impose son pouvoir dans chaque coins du pays tel qu’il n’y existe aucune liberté d’expression, de religion et de média et d’information. De plus, la torture pénitentiaire ainsi que les disparitions forcées sont la norme au sein du régime de Berdimuhamedow. (55)

La propagande influence le système éducatif dans la mesure ou les écoles enseignent à l’aide de manuels scolaires contenant des discours de glorification du régime de Berdimuhamedow afin d’endoctriner les enfants dès leur plus jeune âge. Les écoles et universités du Turkménistan sont contrôlées et surveillées strictement par le gouvernement. Le gouvernement contrôle l’information acquise par les élèves et enseignants afin d’assurer la sécurité et la stabilité du régime politique actuel. (56)

Le Turkménistan fait face à une pénurie d’enseignants qualifiés, résultat des conditions déplorables du système éducatif tel que le manque de ressources dans lés écoles et universités. Les heures supplémentaires et classes du samedi mettent beaucoup de pression sur les élèves. Les femmes souffrent de pression additionnelle en termes de standards sociaux leurs imposant le mariage à leur 20ème ou 21ème anniversaire. Par extension, nombreuses se découragent de compléter leur éducation supérieure, puisqu’elles forment leur famille à leurs vingtaines; au détriment de la construction d’une carrière. (57)

By Zinat Asadova

Translated by Maya Shaw from [Who is 2021’s Tyrant of the Year?]

Sources:
1. https://www.indexoncensorship.org/2021/12/who-is-2021s-tyrant-of-the-year/
2. https://www.washingtonpost.com/world/2021/05/24/faq-lukashenko-belarus/
3. https://belsat.eu/en/news/lukashenka-wants-opposition-minded-students-out-of-universities/
4. https://www.voiceofbelarus.com/lukashenko-fires-teachers/
5. https://www.france24.com/en/live-news/20211116-bolsonaro-govt-accused-of-censoring-brazil-school-exam
6. https://theconversation.com/bolsonaro-faces-crimes-against-humanity-charge-over-covid-19-mishandling-5-essential-reads-170332
7. https://theconversation.com/brazilian-universities-fear-bolsonaro-plan-to-eliminate-humanities-and-slash-public-education-budgets-117530
8. https://www.wilsoncenter.org/xis-statements-education
9. https://www.jpolrisk.com/what-the-chinese-education-minister-is-really-trying-to-say/
10. https://cmsny.org/trumps-executive-orders-immigration-refugees/
11. https://apnews.com/article/politics-lifestyle-us-news-education-donald-trump-07c8e7c5a69942699f7640890677c2d2
12. https://www.educationnext.org/harmful-policies-values-rhetoric-trump-and-nations-schools-forum-jeffries/
13. https://www.hrw.org/news/2021/03/24/turkey-erdogans-onslaught-rights-and-democracy
14. https://www.nytimes.com/2017/03/10/world/europe/un-turkey-kurds-human-rights-abuses.html
16. https://www.hrw.org/news/2021/02/18/turkey-student-protesters-risk-prosecution
17. https://www.ibtimes.co.uk/erdogans-war-education-exodus-turkeys-teachers-1656930
18. https://en.wikipedia.org/wiki/Hasan_Akhund
19. https://www.hrw.org/news/2021/09/29/list-taliban-policies-violating-womens-rights-afghanistan
20. https://www.insider.com/women-can-attend-university-mixed-classes-banned-taliban-education-minister-2021-8
21. https://theworld.org/stories/2014-09-24/8-reminders-how-horrible-syrian-president-bashar-al-assad-has-been-his-people
22. https://theworld.org/stories/2014-09-24/8-reminders-how-horrible-syrian-president-bashar-al-assad-has-been-his-people
23. https://www.hrw.org/report/2013/06/05/safe-no-more/students-and-schools-under-attack-syria
24. https://www.hrw.org/report/2013/06/05/safe-no-more/students-and-schools-under-attack-syria
25. https://justice4iran.org/12022/
26. https://tolonews.com/world/iran-bans-english-primary-schools-over-%E2%80%98cultural-invasion%E2%80%99
27. https://www.statista.com/statistics/370935/unemployment-rate-in-venezuela/
28. https://www.statista.com/statistics/1235189/household-poverty-rate-venezuela/
29. https://www.vox.com/world/2017/9/19/16189742/venezuela-maduro-dictator-chavez-collapse
30. https://www.globalcitizen.org/en/content/venezuela-crisis-childrens-education/
31. https://www.timeshighereducation.com/news/venezuelan-universities-approaching-point-no-return
32. https://www.refworld.org/docid/5be942fca.html
33. https://www.cfr.org/backgrounder/myanmar-history-coup-military-rule-ethnic-conflict-rohingya
34. https://www.hrw.org/news/2021/09/27/what-impunity-looks
35. https://www.frontiermyanmar.net/en/parents-teachers-and-students-boycott-slave-education-system/
36. https://www.hrw.org/world-report/2020/country-chapters/north-korea#
37. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
38. https://www.researchgate.net/figure/North-Korea-estimated-poverty-rates-by-region-2012-and-2018-Figures-obtained-using_fig5_339990994
39. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
40. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
41. https://www.cfr.org/blog/alongside-real-progress-kagames-human-rights-abuses-persist
42. https://www.unicef.org/rwanda/education
43. https://www.unicef.org/rwanda/education
44. https://freedomhouse.org/country/russia/freedom-world/2021
45. https://thebell.io/en/russia-tightens-state-control-over-education/
46. https://khpg.org/en/1608809430
47. https://en.wikipedia.org/wiki/Teodoro_Obiang_Nguema_Mbasogo
48. https://www.amnesty.org/en/latest/news/2019/08/equatorial-guinea-years-of-repression-and-rule-of-fear/
49. https://www.borgenmagazine.com/education-equatorial-guinea-budget-crisis/
50. https://www.justiceinitiative.org/voices/amidst-unesco-scandal-president-obiang-gives-schools-notebooks-his-image
51. https://www.amnestyusa.org/countries/bangladesh/
52. https://www.amnestyusa.org/countries/bangladesh/
53. https://borgenproject.org/girls-education-in-bangladesh/
54. https://en.wikipedia.org/wiki/Gurbanguly_Berdimuhamedow
55. https://www.hrw.org/world-report/2020/country-chapters/turkmenistan
56. https://borgenproject.org/8-facts-about-education-in-turkmenistan/#:~:text=Turkmenistan%20has%20an%20impressively%20high,through%2010th%20grade%20in%20Turkmenistan.
57. https://borgenproject.org/8-facts-about-education-in-turkmenistan/#:~:text=Turkmenistan%20has%20an%20impressively%20high,through%2010th%20grade%20in%20Turkmenistan.

pictures are taken from : https://www.indexoncensorship.org/2021/12/who-is-2021s-tyrant-of-the-year/

dictator of 2021 dictator of the year freedom of expression human rights violations Posted by Beyza Nur Dag right to education

2021 का वर्ष का तानाशाह कौन है? विजेता की घोषणा

इंडेक्स रीडर्स द्वारा 2021 में जिस व्यक्ति को सबसे अधिक दमनकारी वोट दिया गया है, उसका नाम है

हर साल के अंत में, सेंसरशिप पर सूचकांक मानवाधिकार रक्षकों, कलाकारों और पत्रकारों पर ध्यान केंद्रित करने के लिए एक अभियान शुरू करता है जो पिछले बारह महीनों के दौरान समाचारों की सुर्खियों में रहे हैं और उनके उत्पीड़क हैं।

इस साल, हमने वर्ष के तानाशाह की पहचान करने में आपकी मदद मांगी। भयंकर प्रतिस्पर्धा थी, कई शासकों ने अपने विरोधियों पर नकेल कसने के लिए कोविड लॉकडाउन के कवर का उपयोग करने का विकल्प चुना।

हृदयविदारक रूप से भयंकर प्रतिस्पर्धा थी – बहुत अधिक दमनकारी शासन चल रहे थे। हालाँकि, आपके विचार स्पष्ट थे।

2021 के सबसे दमनकारी तानाशाह का ताज तुर्की के राष्ट्रपति एर्दोआन को जाता है।

हम कुछ कारणों के बारे में सोच सकते हैं कि एर्दोआन ने शीर्ष स्थान का दावा क्यों किया। उन्होंने नागरिक समाज के नेता उस्मान कवाला को रिहा करने से इनकार कर दिया, जो 2017 से दो बार बरी होने के बावजूद जेल में बंद थे। अंतर्राष्ट्रीय महिला दिवस पर छात्र LGBTQ+ कलाकृति और प्रचार के कारण भी देश में गिरफ्तारी हुई है।

विडंबना यह है कि वह महिलाओं के खिलाफ हिंसा पर इस्तांबुल कन्वेंशन से हटने वाले पहले यूरोपीय नेता भी बन गए हैं। कुर्दों ने भी अभिव्यक्ति की स्वतंत्रता के अपने अधिकारों को लगातार कम होते देखा है, जबकि विपक्षी राजनेताओं जैसे कि डेमोक्रेसी और प्रोग्रेस पार्टी के मेटिन गुरकन को भी राष्ट्रपति की आलोचना करने के लिए जेल में डाला गया है।

जबकि एर्दोआन ने इस साल के मतदान में शीर्ष स्थान हासिल किया, दो अन्य नामों को बहुत अधिक वोट मिले: चीन के शी जिनपिंग दूसरे स्थान पर रहे और सीरिया के बशर अल-असद तीसरे स्थान पर रहे।

दिसंबर के मतदान में हजारों मतों के साथ हमारी वेबसाइट पर भारी मात्रा में यातायात देखा गया। हमने इस अवधि के दौरान अपनी साइट पर साइबर हमलों की संख्या दोगुनी देखी, यह सुझाव देते हुए कि इसने सर्वेक्षण में शामिल लोगों या उनके समर्थकों में से कुछ को नाराज़ कर दिया था।

हम उन सभी को धन्यवाद देते हैं जिन्होंने वोट दिया, जो लगातार वैश्विक स्तर पर अत्याचारियों की जोरदार आलोचना कर रहे हैं, और उन सभी को सतर्क रहने की याद दिलाते हैं जो उन्हें और हम सभी को चुप कराने की कोशिश कर रहे हैं।

By Aniruddh Rajendran

Who is 2021’s Tyrant of the Year?

2021 का वर्ष का तानाशाह कौन है? विजेता की घोषणा

dictator of 2021 dictator of the year freedom of expression human rights violations Posted by Beyza Nur Dag right to education

Cookie	Duration	Description
cookielawinfo-checkbox-analytics	11 months	This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional	11 months	The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary	11 months	This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others	11 months	This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance	11 months	This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy	11 months	The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.