Президентът на Турция, Реджеп Ердоган посещава Албания Приятелство или стратегически инструмент?

На 17 Януари 2022 година, президентът на Турция, Реджеп Ердоган посети Албания с дневен ред, който включваше откриването на нови инфраструктури. По-конкретно жилищния комплекс построен в Лач със средства на турското правителство, за подслон на семейства засегнати от земетресението, което удари Албания през 2019 г. Земетресението доведе до 51 загинали, над 1000 ранени, а над 17000 загубиха своя дом. Във финансираните дейности се включват възстановяването на 2 училища и площад, който в знак на признателност е преименуван на „Реджеп Ердоган“. Също така президентът на Турция получава званието „Почетен гражданин“.

Освен това, турският президент откри джамията Етем бей в центъра на Тирана, която е ценен и уникален паметник от османската епоха в Албания, възстановена от ТИКА (Турска агенция за сътрудничество и координация)

Планът включва укрепването на отношенията между двете държави, което беше финализирано с подписването на седем споразумения за сътрудничество.  По време на срещата между президента Ердоган и премиера Еди Рама, тевъзхвалиха тясното сътрудничество между двете държави, особено в секторите на икономика, култура, правоприлагането и други. Според последния доклад за външната търговия в Албания, Турция се нарежда на второ място след Италия по отношение на стойността на обмените, което превръща Турция във важен стратегически партньор.

Важно е да се отбележи, че срещата беше обсъдена от гледната точка на „братството между двете страни“. „Това, което искам да подчертая е, че братството не представлява единият да дойде, когато бъде призован, а да дойде, когато братът е в нужда. Затова ние ще продължим да сме до вас!“ – Това заяви президентът Ердоган.

Безусловно ли е това братство ?

Ако проследим родължението на разговора ще видим думите на самия президент: „ Нашата държава е дълбоко наранена от фактът, че ФЕТО все още може да съществува в…. Албания. В близкото бъдеще нашите най-искрени очаквания са, че ще бъдат предприети по-коонкретни, постоянни и бързи стъпки срещу структурите на ФЕТО в Албания. Можем да кажем, че братството идва с молба, дори условие.“

„ФЕТО“ е така наречената организация за поддръжниците на проповедника в изгнание Фетхула Гюлен, която Ердоган и неговото правителство обвини за терористична организация. Организацията също е обвинена за организирането на преврата през 2016 година, в който загинаха повече от 270 души. „Натъжава ни, че в братска държава като Албания, ФЕТО все още може да намери свобода на действие.“ Каза Ердоган.

Началото на инвестициите на Гюлен започват в Албания през 1992 г. с откриването на колежа за момчета Мехмет Акиф. В момента той контролира традиционните ислямски училища в Албания, както и участва в различни други организации.

taken from: https://www.facebook.com/MACGraduates

Организацията на Гюлен има сериозно влияние на Балканите. Според данни публикувани на турската анадолска новинарска агенция, организацията работи в около 40 училища, като 15 в Босна и Херцеговина, 12 в Албания, 7 в Македония, 5 в Косово и 1 в Сърбия.

Натискът на турското правителство върху балканските страни в това отношение започва през 2016 година. Правителството забрани на тези училища да ползват турското знаме и други свързани символи. Оттогава Албания отказва да сътрудничи на турските управници в това начинание. Освен това от 2016 г. Албания не позволява на турската държавна фондация Маариф да замени училищата създадени от Гюлен, но разрешава на Маариф да създаде свои собствени.

За условието поставено през 2017 г. ръководителят на албанското правителство коментира: „Албания не дължи нищо на Ердоган, или Турция, както нито Турция, нито Ердоган дължат нещо на Албания. Няма дългове между приятели и братя“. Така, Рама отказа искането на Ердоган по отношение двиежението Гюлен.

 

Тази среща беше сериозно дискутирана в местни и чуждестранни медии. Местната преса коментира, че конференцията е съвпаднала с честването на 554-та годишнина на националния герой Герджи Кастриоти, символът на албанската съпротива срещу Османската империя в Албания и извън нея.

Лидерите на общественото мнение и политическите анализатори видяха тази среща не като братство, а като „васал“. Според тях изразеното му братство прави Албания по-малко западно ориентирана, отколкото иска тя самата да бъде. Целта на срещата бе анализирана по-рано и в гръцките  медиим които достигнаха до извода, че целта на Ердоган е била да обедини Велика Албания, която той вижда като част от Великата Османска империя.

В крайна сметка засиленото участие на Турция в Албания и Балканите е част от нейната по-голяма стратегия. Да подобри имиджа си на честен партньор чрез икономическа и хуманитарна помощ на Балканите и да отвлече вниманието на ЕС. Като средносрочна цел, Турция се стреми да увеличи влиянието си в Европа, засилвайки присъствието си на континента.

 

Translated by: Ivan Evstatiev

Original text: Xhina Cekani  [President of Turkey, Recep Tayyip Erdogan, visits Albania: Brotherhood or Strategic Instrument?]

 

 

Turkish leader Erdogan visits Albania to boost ties – ABC News (go.com)

Turkey’s Erdogan in Albania to boost bilateral ties | The Independent

Erdogan Opens Apartment Complex in Albania for Quake Victims | Balkan Insight

What Did Erdoğan Do In Albania? — Greek City Times

Turkish President Recep Erdogan visits Albania | Foreign Brief

Vizita e Erdogan, Nesho: Rama sillet si vasal, Shq – Syri | Lajmi i fundit

Vizita e Erdogan në Shqipëri, si u komentua në mediat greke – Opinion.al

Turkish President Recep Erdogan visits Albania | Foreign Brief

Rama i përgjigjet ultimatumit të Erdoganit për sulm ndaj Lëvizjes Gulen – Gazeta Express

Нурие Гюлмен: 6 годишна борба срещу злоупотребите на системата

Nuriye Gulmen

Преди 6 години, Турция бе разтърсена от предполагаемия опит за държавен преврат на 15 Юли 2016. Ден след опита, турското правителство моментално въведе извънредно положение и прие извънредни изпълнителни укази, които основно цензорираха медии и журналисти. След това обхвата се разшири до хиляди държавни служители, полицаи, служители на въоражените сили, университетски преподаватели и служители поименно в приложенията към Указ 679 от 6 Януари 2017 г. Тези действия оставиха повече от 150,000 без работа, без социални услуги и без достъп на свобода на движение. Животът им беше опетнен от обвиненията на правителството за участие в преврата, за който се твърди, че е организиран от Фетуллах Гюлен. Гюлен е турски учен и духовник, който живее в изгнание в САЩ от 1999г и отрича всякаква връзка с опита за преврат. 

Едно от лицата засегнати от тези събития е Нурие Гюлмен, бивш турски професор по сравнителна литература в университета в Селчук през 2012 г. През 2015 я назначават за научен сътрудник  в университета Ескишехир Османгази. Гюлмен е не само академик, но също така е водила и правни битки срещу злоупотребата с институциите в Турция. Поради политически съдебен процес, след назначаването и тя е задържана за 109 дни, което забавя постъпването и в Ескишехир. Денят, в който е назначена отново съвпада с деня на преврата, което води до отстраняването на Гюлмен още на следващия ден. Това се дължи на новите укази според, които тя и още хиляди са били част от ФЕТО, така определената от Ердоган терористична организация на изгнаника Фетхула Гюлен. Това предизвиква следващата част от нейната активистка история и от 9 Ноември 2016 г. всеки ден тя протестира с искането да получи работата си обратно. Гюлмен протестира пред паметника на човешките права, намиращ се в Анкара, където се намира и съветът за висше образование, който трябва да отговори на нейните искания. Гюлмен обяснява, че това е „революционна традиция“, с която трябва да привлечеш внимание и да получиш каквото искаш. В този случай, прекратяване на извънредното положение и разрешение на всички уволнение работници да се върнат на работа, както и сигурност на местата на всички работници в сферата на образованието и науката. Гюлмен започва протестите си общо взето сама, като е арестувана общо 26 пъти, което вероятно се дължи и на нарастващото внимание от страна на местни и чуждестранни зрители, които следят действията и блоговете й. В крайна сметка тя е оценена от CNN, които я обявяват за една от осемте най-смели жени на 2016 г. 

 

CNN, които я обявяват за една от осемте най-смели жени на 2016 г. 

На 9 Март 2017 г. Гюлмен прави действията си още по-сериозни, като обявява гладна стачка. Заедно с началната учителка Семих Йозакча, двете изпитаха несгодите от нововъведените кризисни укази. Разбирането зад гладната стачка е, че стачка само с думи не привлича достатъчно внимание от старна на властите, но гладната стачка е следващото ниво. Както Гюлмен сама казва „Необходимо е съпротивата да бъде на следващото стъпало и наистина да ги притиснем, за да предприемат някакви действия“. В отговор на гладната стачка е внесен обвинителен акт в 19-ти наказателен съд, обвинявайки Гюлмен и Йозакча, че са членове и участват в незаконната Революционно-народоосвободителна партия. Това довежда до задържането им в затвора Синджан в Анкара до 23 Май 2017 г. Съдът намира и двете за виновни, защото „ ако не са задържани под надзор, те биха навредили на хода на правосъдието“. Цитат, който си противоречи, предвид липсата на каквито и да е доказателства по обвиненията. Дори адвокатът на обвиняемите публикува криминалните им досиета като доказателство, че не участват в никаква партия, противопоставяйки се на Министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, който се опитва да докаже правотата на повдигнатите обвинения. 

Има опасения, че още човешки права ще бъдат нарушени, тъй като надзирателите в затвора и докторите имат право да се намесят и да прекратят гладна стачка без съгласието на учителите. По време на посещение от Хакан Кандуран, който е президент на адвокатската колегия в Анкара, той заявява следното: „ справедливостта изчезва точно като нея (Гюлмен). Тя не може да държи главата си изправена без помощ, да вдига ръцете си, нито да държи химикал“. На свой ред видяхме как Кандуран призовава правителството да прекрати гладната стачка чрез обществено примирие и да преговаря с онези, които са засегнати от извънредните укази. В средата на 2017, Гюлмен и Йозакча подават иск в Касационния, както и в Европейския съд по правата на човека за прекратяване на задържането им с мотива, че гладната им стачка е представлява очевидна заплаха за здравето им. И двете институции отхвърлят исковете, тъй като заплахата не е била животозастрашаваща и са били взети необходимите медицинскки мерки, ако състоянието им се влоши. 

В крайна сметка здравето на Гюлмен се влошава и на 26 Септември 2017 г. се налага преместването й в затворничереска килия в Нумуне. До 1-ви Декември тя е свободна, докато 19-ти районен съд не я осъжда на 6 години и 3 месеца затвор, под условие, че освобождаването й е под съдебен контрол.  Въпреки освобождаването им, Гюлмен и Йозакча продължават протестите си пред паметника на човешките права. В крайна сметка на 26 Януари, 2018 г. те приключват гладната си стачка, поради отказа на съдебната система да разгледат случая. Това не сломява двете бунтовнички и те продължават със стачата си. 324 дни по-късно, Гюлмен е загубила повече от 20 килограма, показвайки колко усилия влага в това да запази работата и да извоюва правата си.  

Следващият път, в който Гюлмен бе под светлината на прожекторите беше през 2020 година, когато отново бе арестувана по време на полицейска акция в Истанбулския културен център Идил на 5-ти Август. Центърът е управляван от лявата фолк група „Юрум“, а причините за нападението все още са неизяснени. По-късно същата година, Гюлмен и други нейни колеги са изключени от синдиката на работниците в образованието и науката, тъй като чрез имиджа си на „ бойци на съпротивата“ оронват престижа на синдиката. Последното развитие по-случая е неотдавна, на 4 Ноември 2021 г. двойката подава молба до конституционния съд. Гюлмен и Йозакча твърдят, че обвинителен акт от 2 Май, 2017 г. съдържа същите обвинения срещу тях като тези в обвинителен акт от Март същата година. Обвиненията водят до техния арест, но в последствие са освободени под съдебен контрол, което доказва, че те са задържани неправомерно. Това също доказва, че съдебните органи, които се занимават със случая не са нито безпристрастни, нито независими.  Съдът отхвърля исканията им, като причини за това посочва, че липсват конкретни доказателстваи не са използвали всички местни институции преди това. 

Това, което явно се забелязва от смелият активизъм на Гюлмен е, че от 2016 г. насам, правителството несправедливо е сложило мишени на гърбовете на стотици хиляди хора, въз основа на фалшиви аргументи. Тези, които се противопоставят на правителството ще бъдат подложени на репресия чрез арести и законово сплашване. „Броукън Чолк“ призовава турското правителство и съответните власти сериозно да преразгледат, своите действия, които оставиха стотици хиляди без работа или възможност да напуснат страната, за да потърсят ново начало. „Броукън Чолк“ призовава връщането на Нурие Гюлмен и Семих Йозакча, и много други потърпевши, на съответните им работни позиции в образователната система. Отстраняването на тези хора със сигурност е намалило качеството на образованието в Турция.

 

Original text: Karl Baldacchino

Translated by: Ivan Evstatiev  from [Nuriye Gülmen: A Six-Year Struggle Against Systematic Abuses]

 

Sources:

[i] Grabenwarter, C. et al. (2017) ‘Draft Opinion on the Measures Provided in the Recent Emergency Decree Laws with Respect to Freedom of the Media’. European Commission for Democracy Through Law (Venice Commission). Available online from: https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL(2017)006-e [Accessed on 08/03/2022], pp. 3-4.

[ii] Decree-Law No. 679 (6th January 2017) ‘Measures Regarding Public Personnel’. Available online from: https://insanhaklarimerkezi.bilgi.edu.tr/media/uploads/2017/02/09/KHK_679_ENG.pdf [Accessed 08/03/2022], p. 1.

[iii] Jones, T. (2018) ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’.  DW. Available online from: https://www.dw.com/en/two-turkish-teachers-end-almost-11-month-hunger-strike/a-42318478 [Accessed 08/03/2022]; Işık, A. (2017) ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like my Muscles’’. DW. Available online from: https://www.dw.com/en/in-turkey-hope-for-justice-is-fading-away-just-like-my-muscles/a-39482207 [Accessed 08/03/2022].

[iv] Halavut, H. (2017) ‘Interview with Nuriye Gülmen: ‘I Have More Hope Today Than I Did on the First Day’’.  5 Harliler. Available online from: https://www.5harfliler.com/interview-with-nuriye-gulmen/ [Accessed on 08/03/2022].

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.; see also Gülmen, N. (2016) ‘DİRENİŞİN TALEPLERi’. Available online from: https://nuriyegulmendireniyor.wordpress.com/2016/11/08/basin-aciklamasina-cagri/ [Accessed on 08/03/2022]; see also Wikipedia (2022) ‘Nuriye Gülmen’. Available online from: https://en.wikipedia.org/wiki/Nuriye_G%C3%BClmen#cite_note-18 [Accessed 08/03/2022].

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.; see also Amnesty International (2017) ‘Urgent Action: Fear for Hunger Strikers’ Wellbeing’. Available online from: https://www.amnesty.org/en/wp-content/uploads/2021/05/EUR4463402017ENGLISH.pdf [Accessed on 08/03/2022].

[x] Ibid.

[xi] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’.

[xii] Cumhuriyet (2017) ‘Criminal Record of Gülmen and Özakça, Declared ‘Terrorists’ by Minister Soylu’. Available online from: https://www.cumhuriyet.com.tr/haber/bakan-soylunun-terorist-ilan-ettigi-gulmen-ve-ozakcanin-adli-sicil-kaydi-748105 [Accessed on 08/03/2022]; see also NTV (2017) ‘Statements by Minister Soylu about Semih Özakça and Nuriye Gülmen’. Available online from: https://www.ntv.com.tr/turkiye/bakan-soyludan-aclik-grevi-yapan-nuriye-gulmenle-ilgili-aciklamalar,Jg2i0I634EyPWqK_cXdIbg [Accessed on 08/03/2022]; see also Milliyet (2017) ‘The Unending Scenario of a Terrorist Organisation: “The Truth of Nuriye Gülmen and Semih Özakça”’. Available online from: https://web.archive.org/web/20170813220846/http://www.milliyet.com.tr/bir-teror-orgutunun-bitmeyen-senaryosu-ankara-yerelhaber-2179760/ [Accessed on 08/03/2022].

[xiii] ‘Urgent Action: Fear for Strikers’ Wellbeing’; see also ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xiv] ‘In Turkey, Hope for ‘Justice is Fading Away Just like My Muscles’.

[xv] Armutcu, O. (2017) ‘The Constitutional Court Rejected the Appeal Against the Detention of Nuriye Gülmen and Semih Özakça’ Hurriyet. Available online from: https://www.hurriyet.com.tr/gundem/anayasa-mahkemesi-nuriye-gulmen-ve-semih-ozakcanin-tutukluluguna-yapilan-itirazi-reddetti-40503721 [Accessed on 08/03/2022]; see also Cakir, A. (2017) ‘ECHR Rejects Semih Özakça and Nuriye Gülmen’s Application’. Voice of America. Available online from: https://www.amerikaninsesi.com/a/aihm-semih-ozakca-ve-nuriye-gulmen-in-basvurusunu-reddetti/3969669.html [Accessed on 08/03/2022].

[xvi] Bianet (2017) ‘Nuriye Gülmen Released’. Available online from: https://bianet.org/english/human-rights/192100-nuriye-gulmen-released [Accessed on 08/03/2022].

[xvii] ‘Two Turkish Teachers End Almost 11-Month Hunger Strike’.

[xviii] Ibid.

[xix] Duvar English (2020) ‘Dismissed Turkish Academic, Known for Hunger Strike, Arrested Again’. Available online from: https://www.duvarenglish.com/human-rights/2020/08/11/dismissed-turkish-academic-known-for-hunger-strike-arrested-again [Accessed on 08/03/2022].

[xx] Yeni Bir Mecra (2020) ‘Critical Decisions in Eğitim-Sen: Nuriye Gülmen was Expelled’. Available online from: https://yeni1mecra.com/egitim-sende-kritik-kararlar-nuriye-gulmen-ihrac-edildi/ [Accessed on 08/03/2022].

[xi] Duvar English (2021) ‘Turkey’s Top Court Rules Dismissed Educators’ Rights Not Violated’. Available online from: https://www.duvarenglish.com/turkeys-top-court-rules-rights-of-dismissed-educators-nuriye-gulmen-and-semih-ozakca-not-violated-news-59436 [Accessed on 08/03/2022].

[xii] Ibid.