Sfide educative nella Repubblica di Malta

Introduzione

La Repubblica di Malta è una piccola isola situata nel Mar Mediterraneo, appena sotto la Sicilia, a est della Tunisia e sopra la Libia. Storicamente è stata una porta d’accesso tra il Nord Africa e l’Europa, come spiega la sua lunga storia di conquista imperiale da parte di Fenici, Cartaginesi, Romani, Bizantini, Arabi, Normanni, Cavalieri di San Giovanni, Francesi e infine Britannici, ottenendo l’indipendenza nel 1964 e diventando una Repubblica nel 1974.  Nel 2004 è diventato membro dell’Unione Europea (UE), il che ha portato a una serie di riforme per lo sviluppo sociale in termini di istruzione, salute e status socioeconomico, al fine di soddisfare i parametri dell’UE.  A questo proposito, il raggiungimento di un’istruzione di qualità è aumentato in modo generalizzato per gli studenti e per ciò che essi sono in grado di ottenere dopo la scuola dell’obbligo.

Caratteristiche del sistema educativo maltese

La “Legge sull’istruzione”, ai sensi del capitolo 327 delle Leggi di Malta, stabilisce che l’istruzione è obbligatoria per tutti i bambini e i ragazzi di Malta di età compresa tra i cinque e i sedici anni, suddivisi in sei anni di istruzione primaria e cinque di istruzione secondaria. I genitori hanno la libertà di mandare i propri figli in scuole pubbliche, gestite dallo Stato o dalla Chiesa, che sono a tempo pieno e per lo più gratuite, oppure in scuole private che richiedono una retta annuale.  Esiste anche una forte promozione e offerta di educazione e cura della prima infanzia (ECEC) dalla nascita fino all’età di tre anni, seguita da centri per l’infanzia che aiutano a preparare i bambini a entrare facilmente nell’istruzione primaria, con un totale di 143 centri per l’infanzia registrati entro novembre 2019.

L’istruzione primaria consiste in classi miste che combinano le tre materie fondamentali: inglese, matematica, maltese, scienze, religione/etica ed educazione fisica. Include competenze trasversali come l’e-learning, lo sviluppo sostenibile, l’educazione interculturale, l’imprenditorialità, la creatività e l’innovazione.  Questo livello esiste all’interno delle “reti di college” statali che facilitano il flusso di bambini che frequentano le stesse scuole primarie e secondarie all’interno di una specifica vicinanza geografica, utilizzando particolari liste di controllo per valutare l’alfabetizzazione, la capacità di calcolo e l’alfabetizzazione elettronica tra la prima e la terza classe, insieme a continue valutazioni formative attraverso il “Benchmark di fine primaria” per le tre materie fondamentali. L’istruzione secondaria si divide in inferiore e superiore. La prima dura due anni ed è definita “scuola media” e comprende le tre materie fondamentali, oltre a geografia, storia, religione/etica, fisica, PSCD (sviluppo personale, sociale e professionale), arte, lingue straniere (ad esempio, italiano, tedesco, francese, arabo, spagnolo) e così via. La successiva istruzione secondaria superiore consiste generalmente nella frequenza di classi elettive scelte nel secondo anno di scuola media, insieme a una lingua straniera e a una scienza a scelta.  Questo livello si basa su forme continue di valutazione e su esami annuali stabiliti a livello centrale alla fine di ogni anno, che culminano negli esami nazionali Secondary Education Certificate (SEC), organizzati dalla commissione Matriculation and Secondary Education Certificate (MATSEC) dell’Università di Malta (UOM), in cui tutti gli studenti all’età di sedici anni sostengono esami incentrati sulle tre materie fondamentali e sulle materie elettive scelte per ottenere qualifiche riconosciute in tutta Malta e dal Quadro europeo delle qualifiche per l’apprendimento permanente (EQF).

(Source: ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’, European Commission)

L’istruzione post-secondaria garantisce agli studenti che non sono riusciti a superare gli esami SEC una seconda possibilità attraverso programmi di revisione presso la Guze Ellul Mercer (GEM) 16+ School o presso le Higher Secondary School di Malta e Gozo. Inoltre, gli studenti che hanno superato le tre materie fondamentali e altre tre materie possono scegliere di conseguire livelli di istruzione superiori in programmi biennali presso il Junior College o la Giovanni Curmi Higher Secondary, in preparazione all’istruzione terziaria presso l’UOM attraverso gli esami Advanced e Intermediate Levels; oppure possono adottare un approccio più pratico frequentando il Malta College of Arts, Science and Technology (MCAST), che offre una serie di programmi professionali, diplomi e lauree in scienze, ingegneria, contabilità e ICT, o l’Institute of Tourism Studies (ITS), incentrato sull’industria del turismo come spina dorsale primaria dell’economia maltese.

L’UOM offre una gamma diversificata di programmi di laurea, master e dottorato tradizionalmente incentrati su legge, medicina, comunicazione, psicologia e scienze umane. Recentemente si è espansa in nuovi campi digitali come la tecnologia blockchain e la cybersicurezza.  Tuttavia, altre istituzioni pubbliche e private competono con l’UOM rivolgendosi alle richieste di nicchia del mercato per l’istruzione degli adulti, come dimostrano i programmi offerti dal Centro per le arti e le scienze liberali dell’UOM e dall’Università della terza età (U3E), che offrono programmi stimolanti per rafforzare il pensiero critico e il raggiungimento delle competenze.

Questo sistema vanta una solida struttura incentrata sull’istruzione per tutti per entrare facilmente nel mercato del lavoro, assicurando l’accesso gratuito per tutta la durata della scuola e una significativa assistenza governativa, come libri di testo e trasporti gratuiti, oltre a borse di mantenimento e stipendi mensili per coloro che proseguono con livelli di istruzione superiori.  È evidente che Malta ha fatto grandi passi avanti nell’investire pesantemente nel proprio sistema educativo, avendo una spesa pubblica per l’istruzione tra le più alte, pari al 14,2%, e dedicando all’istruzione una quota del 5,3% del prodotto interno lordo (PIL), superiore alle medie dell’UE, rispettivamente del 10% e del 4,7%.  Tuttavia, nonostante questi progressi positivi, il sistema rimane pesantemente gravato dalla necessità di soddisfare i parametri di riferimento, di far fronte al rapido ritmo delle riforme e al significativo aumento della popolazione migrante.

Mancato raggiungimento dei parametri educativi

I dati del 2009 e del 2018 del Programma per la valutazione internazionale degli studenti (PISA) dell’OCSE e i risultati calcolati da Eurostat evidenziano come la percentuale di quindicenni con prestazioni insufficienti in lettura, matematica e scienze sia rimasta ben al di sopra delle medie dell’UE, attestandosi rispettivamente al 35,6%, 29,1% e 32,5%. Il livello di lettura e scrittura in inglese dei bambini di quinta elementare mostra che il 65,8% di loro è in grado di parlare inglese, a volte oltre il livello C1, ma il 32,8% dei bambini mostra una debolezza nella scrittura a livello A1.  Inoltre, i dati del 2011 del Progress in International Reading Literacy Study (PIRLS), condotto dall’International Association for the Evaluation of Educational Achievement (IEA), hanno classificato Malta al 35° posto su 45 Paesi partecipanti allo studio. I livelli di alfabetizzazione degli studenti sono paragonabili a quelli di Trinidad e Tobago, con il 25% di punteggi bassi nella lettura in inglese. Il punteggio medio della lettura in maltese è peggiore di quello della lettura in inglese, il che evidenzia una discrepanza tra le istituzioni statali e quelle ecclesiastiche e private.  Quest’ultimo problema è dovuto alla mancanza di risorse, come spiega Bonnici (2021) nel suo articolo: “Malta ha creato un ambiente in cui alcuni studenti hanno accesso a risorse migliori semplicemente perché possono permettersele”. Ciò dimostra che l’istruzione è diseguale nelle scuole pubbliche, un’opinione confermata dallo studio 2020 della Commissione europea. Lo studio suggerisce che il divario tra le scuole statali e quelle private o ecclesiastiche è pari a due anni di insegnamento.  Nonostante le riforme mirate, le classi rimangono piuttosto grandi, con politiche che limitano le dimensioni a 26 alunni per classe, ma non riescono a risolvere il problema del rapporto insegnanti-studenti, che è tra i più bassi dell’UE. Nel 2019 si è attestato a 12,8, 6,5 e 7,5 per i livelli primario, inferiore e superiore, dando un’indicazione indiretta dell’attenzione individuale per gli studenti.

Un altro problema storico di Malta è stato l’alto tasso di abbandono scolastico (ESL), definito da Eurostat come “coloro che hanno un’età compresa tra i 18 e i 24 anni, che non hanno almeno l’equivalente SEC (voti da 1 a 7) in cinque materie diverse e che non stanno seguendo un corso di istruzione o formazione”. Con un tasso del 33% nel 2005, è sceso al 16,7% entro il 2020, lasciando Malta con il secondo tasso più alto e superiore al benchmark UE del 10%.  Il tasso di occupazione di coloro che hanno raggiunto bassi livelli di istruzione è del 71,7%: il più alto dell’UE, il che spiega perché l’abbandono scolastico è un problema persistente. Il dato mostra che, anche con poche qualifiche, le persone hanno trovato lavoro nell’industria del turismo, che, oltre a essere scarsamente retribuita, ostacola il successo delle politiche volte a ridurre i costi-benefici dell’iscrizione a livelli di istruzione più elevati, come suggerito da alcuni ricercatori, mettendo questa coorte a rischio di esclusione sociale e disoccupazione in futuro, man mano che si svilupperanno nuove industrie. Potrebbe anche trattarsi di un problema generazionale. Un terzo della forza lavoro totale ha un livello di istruzione secondaria, mentre il 50% rimane senza qualifiche SEC. Nel 2000, il 7,4% delle persone di età compresa tra i 30 e i 34 anni ha conseguito una qualifica terziaria, che salirà al 39,7% entro il 2020. Quest’ultimo dato corrisponde a un benchmark raggiunto con successo, che include un divario di genere del 46,5% di donne che hanno conseguito l’istruzione terziaria rispetto al 34,1% degli uomini.

L’elevato numero di bocciature degli studenti nelle materie fondamentali del MATSEC a livello secondario e post-secondario indica il mancato raggiungimento dei parametri di riferimento da parte del sistema. Nel 2021, il 17% (642 su 3706), il 18% (762 su 4162) e il 14% (575 su 4086) degli studenti non ha superato le prove di maltese, matematica e inglese, rispetto ai risultati del 2019, rispettivamente del 19%, 17% e 12%. L’ex ministro dell’Istruzione, Justyne Caruana, ha dichiarato che questo insuccesso non può essere attribuito allo scoppio della Covid-19 nel 2020.  In risposta a ciò, il governo ha annunciato una decisione dell’UOM secondo cui per accedere al Junior College non sarà più necessario che gli studenti superino tutte le materie fondamentali, una lingua straniera e una scienza; il nuovo requisito sarà il superamento di una sola materia fondamentale. Questa decisione è stata criticata dalle parti interessate, in particolare dall’Unione degli Insegnanti di Malta (MUT), che non era stata consultata. Hanno contestato la decisione come una tattica elettorale, considerando che alle elezioni parlamentari del 2022 i sedicenni potranno votare per la prima volta.  Il Governo sostiene la decisione perché può affrontare positivamente la questione degli APS, nella misura in cui i livelli di istruzione più elevati costituivano una barriera per i giovani. I requisiti per entrare nell’UOM rimangono ancora una barriera in questo senso, ma molti si chiedono se questa sia la direzione da prendere per l’istruzione.

Educatori incapaci di far fronte alla situazione

Non ci sono abbastanza insegnanti per soddisfare tutti gli studenti, soprattutto per le tre materie fondamentali; tuttavia, piuttosto che considerare l’istruzione come un cosiddetto “bastione elitario” e far ricadere lo sviluppo educativo esclusivamente sulle spalle degli educatori, un approccio migliore sarebbe quello di affrontare gli squilibri attitudinali e sistematici del modo in cui vengono trattati gli educatori a Malta. Si tratta di uno squilibrio attitudinale, nel senso che la professione è considerata tra le più basse e meno rispettate nella società maltese, il che si ripercuote sull’istruzione cruciale che gli studenti ricevono dagli educatori, un problema amplificato dal fatto che i genitori e le comunità sociali, per molto tempo e fino a poco tempo fa, non hanno voluto essere coinvolti nell’educazione dei loro figli e nel futuro del mercato del lavoro, rischiando di ampliare le disuguaglianze socio-economiche.  D’altra parte, negli ultimi tre anni il MUT, insieme ad altri, ha denunciato l’introduzione di riforme governative senza consultarli, senza fornire formazione e sviluppo professionale per le nuove riforme, né queste riforme hanno finora dimostrato di avere successo per ottenere il sostegno degli educatori, sostenendo invece che il ritmo rapido è simile a una “corsa a perdifiato” che porta alla “stanchezza da riforma”.

Pe questo motivo, gli educatori si sentono esausti per la quantità di scartoffie a cui devono dare la priorità rispetto ad altre responsabilità fondamentali, non riuscendo così ad affrontare la mancanza di disciplina e di comportamenti adeguati degli studenti nelle loro classi. Gli insegnanti chiedono invece che le riforme non siano incentrate esclusivamente sugli studenti, per evitare di dover adottare un approccio equilibrato che tenga conto anche delle esigenze degli educatori, un motivo cruciale per cui molti di loro stanno abbandonando il settore.

Lo studio condotto dalla dott.ssa Chircop nel 2020 si è concentrato sul modo in cui gli educatori costruiscono l’immagine della società maltese all’interno delle classi e ha rivelato come il rapido ritmo delle riforme socio-economiche dopo l’adesione di Malta all’UE, con l’introduzione del divorzio, dell’unione civile, del matrimonio tra persone dello stesso sesso, dei cambiamenti nelle politiche migratorie e persino della recente legalizzazione della produzione di canapa, abbia lasciato agli educatori il doppio compito di dover conciliare questi cambiamenti con i propri sistemi religiosi, culturali e morali, aumentando indirettamente le barriere alla creazione di una società più tollerante dentro e fuori le scuole.  Ciò rischia di sistematizzare questioni di razzismo e di esclusione di alcune sessualità che permangono nella società ma che sono diventate più pronunciate e visibili negli ultimi due decenni, trasformandosi in confini radicati di “noi” contro “loro” a causa del timore che l’identità maltese si distacchi dalle sue radici culturali, religiose e sociali in cambio di un’identità più moderna, europea o addirittura nordafricana e mediterranea legata alla storia di Malta e alle relazioni con varie culture.  Il fenomeno è legato a una questione trasversale più ampia che esiste a Malta dal 2002, ovvero l’aumento della popolazione straniera nel Paese.

Dalla necessità economica al razzismo

Il tema del razzismo a Malta ha una natura contraddittoria in quanto, in passato, il mercato del lavoro richiedeva un’offerta di persone altamente qualificate che non erano presenti tra la popolazione maltese ed è diventato dipendente dall’attrazione di lavoratori stranieri per colmare il gap di competenze, dipendenza che continua oggi con l’ultimo sviluppo del mercato dell’industria del gioco d’azzardo (di cui circa il 60% è costituito da dipendenti stranieri).  Gli atteggiamenti razzisti sono diventati più diffusi a causa del fatto che la popolazione straniera è cresciuta da 14.725 nel 2008 a 83.267 nel 2019, ovvero dal 4% della popolazione maltese totale al 17%. Ciò ha aggiunto pressione sui 1.322 abitanti per chilometro quadrato – significativamente più alti del Regno Unito, con 244,3 abitanti/km2, o dell’Italia, con 19,2 244,3 abitanti/km2. Ciò si è riflesso nelle scuole, in quanto un maggior numero di studenti cittadini di Paesi terzi (TNC) provenienti da Siria, Libia e Serbia si è iscritto nelle scuole del nord, del porto settentrionale e dei distretti sudorientali di Malta, come il St. Theresa College, il St. Benedict College e il St. Clare College.  Nonostante i suoi limiti, uno studio condotto da Frendo nel 2021 ha mostrato segni evidenti di esclusione e discriminazione nei confronti degli studenti migranti nell’istruzione post-secondaria, per quanto riguarda il trattamento diverso da parte dei compagni in classe a causa del colore della pelle o dell’abbigliamento, le domande razziste poste dagli educatori e l’invisibilità dovuta all’uso del maltese come lingua di insegnamento, concludendo che questi stessi marcatori culturali ed etnici possono essere presenti anche in altri livelli di istruzione.

Il razzismo è una questione critica che deve essere affrontata fornendo maggiore sviluppo professionale e formazione agli educatori in termini di metodi pedagogici e di insegnamento della lingua, nonché accogliendo le esigenze educative ed emotive di coloro che possono avere traumi dovuti al loro viaggio migratorio o a esperienze di abuso, creando un ambiente interculturale piuttosto che multiculturale di assimilazione. Inoltre, il sistema educativo maltese nel suo complesso deve aumentare l’allocazione delle risorse e concentrarsi su scuole e distretti che servono gruppi concentrati di studenti stranieri. Questo metterebbe in discussione la percezione più ampia che gli stranieri rappresentino una “minaccia” per la loro cultura, la loro lingua e le loro prospettive di lavoro.

Conclusioni

Essendo nata, cresciuta e passata attraverso il sistema educativo di Malta, mi sono imbattuta in questi problemi di prima mano e ho fatto amicizia con molti educatori attuali e futuri del settore che discutono e si confrontano pubblicamente su questi temi attuali. Il sistema stesso ha trovato il suo fondamento nel corso degli anni e ci sono prove evidenti che le generazioni passate, presenti e future hanno un accesso positivo a un’istruzione di qualità. Tuttavia, il sistema deve colmare le lacune rimanenti, poiché tutti gli attori coinvolti stanno perdendo colpi. È necessario che tutte le parti interessate si riuniscano per rivalutare i metodi di insegnamento, i contenuti, la formazione e il bacino di studenti per garantire che tutti beneficino del sistema come originariamente previsto.

Scritto da Karl Baldacchino

A cura di Olga Ruiz Pilato

Traduzione di Camilla Rosso

Sources;

[i] Fenech, C. & Seguna, A. (2020) ‘Internationalisation of Maltese Society and Education’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 31-32.

[ii] Ibid., p. 30; see also Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 59-60; Gauci, T. M. (2021) ‘An Analysis of Educational Attainment in Malta: Policy Note’. Central Bank of Malta, pp. 4 & 12-13; see also European Commission (2019) ‘Education and Training Monitor 2019: Malta’, pp. 5-6.

[iii] European Commission, ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’. Eurydice. Available online from: https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/organisation-education-system-and-its-structure-49_en#:~:text=Education%20in%20Malta%20is%20compulsory,five%20years%20of%20secondary%20education. [Accessed 29/04/2022].

[iv] Ibid.

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.

[x] Ibid.

[xi] Ibid.; see also Mayo, P. (2012) ‘Adult Education in Malta: Challenges and Prospects’.  Journal of Adult Continuing Education, Vol. 18(1), p. 52.

[xii] Ibid.; see also Gauci, p. 5; see also Mayo, p. 58.

[xiii] Gauci, p. 22; see also European Commission (2019), p. 7; see also Bonnici, J. (2021) ‘Malta’s Educational System is Failing While We Play Dumb’. Lovin Malta. Available online from: https://lovinmalta.com/opinion/analysis/maltas-educational-system-is-failing-while-we-play-dumb/ [Accessed on 30/04/2022].

[xiv] European Commission (2019), p. 5; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, ‘Raising the Achievement of All Learners in Inclusive Education – Country Report: Malta’, p. 2.

[xv] European Agency for Special Needs and Inclusive Education, pp. 5-6.

[xvi] Bonnici; see also European Commission (2020) ‘Equity in School Education in Europe: Structures, Policies and Student Performance’, pp. 65 & 239-240.

[xvii] Gauci, pp. 22-23.

[xviii] Ibid., p. 4; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 6; see also Carabott, S. (2019) ‘Malta with Second Largest Number of Early School Leavers in Europe’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/malta-with-second-largest-number-of-early-school-leavers-in-europe.708292#:~:text=Malta%20has%20the%20second%20largest,2018%2C%20according%20to%20European%20data. [Accessed on 30/04/2022].

[xix] Ibid., pp. 10-11 European Commission (2019), pp. 8-9; see also Bonnici.

[xx] Ibid., pp. 8-11; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 4; see also Carabott.

[xxi] Fenech, J. (2021) ‘MATSEC Results to be Evaluated to Find Reasons for Poor Outcome – Education Minister’. Independent. Available online from: https://www.independent.com.mt/articles/2021-08-27/local-news/MATSEC-results-to-be-evaluated-to-find-reasons-for-poor-outcome-Education-Minister-6736236248 [Accessed on 30/04/2022].

[xxii] Farrugia, C. (2022) ‘Junior College No Longer Requires Passes in All Three Core Subjects’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/junior-college-no-longer-requires-passes-in-all-three-core-subjects.943710#:~:text=Students%20previously%20needed%20passes%20in%20Maltese%2C%20English%20and%20Maths&text=Students%20applying%20to%20enter%20Junior,one%20of%20three%20science%20subjects. [Accessed on 30/04/2022].

[xxiii] Times of Malta (2019) ‘The Failing Education System’. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/the-failing-education-system.701290 [Accessed 30/04/2022].

[xxiv] Ibid.; see also Bonnici; see also Vella, L. (2021) ‘Teachers Call for Action on Expert’s Report on State School Educators’ Challenges’. Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/111164/teachers_call_for_action_on_experts_report_on_state_school_educators_challenges#.Ym1EO9pBzIV [Accessed on 30/04/2022].

[xxv] Vella (2021); see also Vella, Matthew (2020) ‘Teachers Left Breathless by Reforms “Rat Race”, Says Union Boss’.  Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/100137/teachers_left_breathless_by_reforms_rat_race#.Yme-htpBzIW [Accessed on 30/04/2022].

[xxvi] Ibid.; see also Vella (2020); see also General Workers’ Union Malta, ‘Study: “Challenges that Educators Face”’. Available online from: https://gwu.org.mt/en/study-challenges-that-educators-face/ [Accessed on 30/04/2022].

[xxvii] Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 57-66.

[xxviii] Ibid., pp. 57, 59, 60 & 67-69.

[xxix] Times of Malta (2019); see also Bonnici.

[xxx] Fenech & Seguna, pp. 29-30, 34-38 & 40-41.

[xxxi] Frendo, F. (2021) ‘Reflections on the Little Rock: Assessing Migrant Inclusion in Maltese Post-Secondary Education’. Malta Journal of Education, Vol. 2(2), pp. 143, 145 & 150-153.

[xxxii] Ibid., pp. 154-155; see also Fenech & Seguna, pp. 40-41, 43-45 & 46.

Cover photo – https://www.kindpng.com/imgv/ihJhJbo_malta-map-flag-with-coat-of-arms-clip/, Photo by Aaron Burden on Unsplash

التحديات التعليمية في جمهورية مالطا

مقدمة.
جمهورية مالطا هي جزيرة صغيرة تقع في البحر الأبيض المتوسط ، أسفل صقلية وشرق تونس وفوق ليبيا. تاريخيا ، كانت بمثابة بوابة بين شمال إفريقيا وأوروبا ، كما هو موضح في تاريخها الطويل كجزء من الفتوحات الإمبراطورية من قبل الفينيقيين والقرطاجيين والرومان والبيزنطيين والعرب والنورمان وفرسان القديس يوحنا والفرنسيين. وأخيراً ، نال البريطانيون استقلالهم عام ١٩٦٤ وأصبحت جمهورية عام ١٩٧٤.[i] أصبحت عضوًا في الاتحاد الأوروبي في عام ٢٠٠٤، مما أدى إلى سلسلة من الإصلاحات من أجل التنمية الاجتماعية من حيث التعليم والصحة والوضع الاجتماعي والاقتصادي من أجل تلبية معايير الاتحاد الأوروبي.[ii] في هذا الصدد، أصبح الحصول على تعليم عالي الجودة ذا أهمية للطلاب. بالإضافة إلى ذلك، أصبح التعليم إلزامياً وأثر إيجابياً على الطلاب.

خصائص نظام التعليم في مالطا.
ينص “قانون التعليم”، وفقًا للفصل ٣٢٧ من قوانين مالطا، على أن التعليم إلزامي لجميع الأطفال والشباب في مالطا الذين تتراوح أعمارهم بين الخامسة والسادسة عشر. وقد قسم التعليم إلى ست سنوات من التعليم الابتدائي تليها خمس سنوات من التعليم الثانوي. للآباء الحرية في إرسال أطفالهم إما إلى المدارس العامة أو التي تديرها الدولة أو المدارس التي تديرها الكنيسة والتي تعمل بدوام كامل وغالبًا مجانية أو إلى المدارس الخاصة التي تتطلب رسومًا دراسية سنوية.[iii]

يوجد أيضًا ترويج قوي وتوريد لتعليم ورعاية الطفولة المبكرة منذ الولادة حتى سن الثالثة ، تليها مراكز رياض الأطفال التي تساعد في إعداد الأطفال للالتحاق بالتعليم الابتدائي بسهولة ، حيث بلغ إجمالي عدد مراكز رعاية الأطفال المسجلة ١٤٣ مركزًا بحلول نوفمبر٢٠١٩.[iv] يتكون التعليم الابتدائي من فصول مختلطة القدرات تجمع بين المواد الأساسية الثلاثة وهي اللغة الإنجليزية والرياضيات والمالطية مع العلوم والدين أو الأخلاق والتربية البدنية. ويشمل التعليم الابتدائي المهارات الشخصية عبر المناهج الدراسية مثل التعلم الإلكتروني والتنمية المستدامة والتعليم بين الثقافات وريادة الأعمال والإبداع والابتكار.[v] يتواجد مستوى التعليم الابتدائي داخل “شبكات الكليات” الحكومية التي تسهل تدفق الأطفال الملتحقين بالمدارس الابتدائية والثانوية ضمن منطقة جغرافية محددة، باستخدام قوائم خاصة لتقييم القراءة والكتابة والحساب و مستوى محو الأمية الإلكترونية بين الصفين الأول والثالث. و هذا إلى جانب التقييمات التكوينية المستمرة عبر “نهاية المعيار الأساسي” للمواضيع الأساسية الثلاثة.[vi] ينقسم التعليم الثانوي إلى مرحلة الإعدادي والثانوي. يستمر الأول لمدة عامين ويشار إليه باسم “المدرسة المتوسطة”، بما في ذلك يتلقى الطالب المواد الأساسية الثلاثة بالإضافة إلى الجغرافيا والتاريخ والدين أو الأخلاق والفيزياء ومواد التطوير الشخصي والاجتماعي والمهني والفن واللغات الأجنبية على سبيل المثال والإيطالية والألمانية والفرنسية والعربية والإسبانية. يتكون التعليم الثانوي من الطلاب الذين يحضرون الفصول الاختيارية التي اختاروها في السنة الثانية من المدرسة الإعدادية جنبًا إلى جنب مع كل من لغة أجنبية واحدة وعلم من اختيارهم.[vii]

يعتمد هذا المستوى على أشكال مستمرة من التقييمات والامتحانات السنوية المحددة مركزيا في نهاية كل عام ، والتي تتوج في امتحانات شهادة التعليم الثانوي الوطنية التي ينظمها مجلس شهادة الثانوية العامة وشهادة التعليم الثانوي التابع لجامعة مالطا. حيث يخضع جميع الطلاب في سن السادسة عشرة لاختبارات تركز على المواد الأساسية الثلاثة والاختيارية للحصول على المؤهلات المعترف بها في جميع أنحاء مالطا ومن خلال إطار المؤهلات الأوروبية للتعلم مدى الحياة.[viii]

(المصدر: “مالطا: تنظيم نظام التعليم وهيكله” ، المفوضية الأوروبية)

يتضمن التعليم ما بعد الثانوي فرص أخرى للطلاب الذين لم يتمكنوا من اجتياز امتحانات الثانوية من خلال برامج المراجعة في مدرسة غوز ايول مرسر أو في المدارس الثانوية العليا في مالطا وغوزو. و يشمل أيضًا أن الطلاب الذين اجتازوا المواد الأساسية الثلاثة والمواد الثلاثة الأخرى فرص للحصول على مستويات أعلى من التعليم في برامج مدتها سنتان إما في كلية جونيور أو ثانوية جيوفاني كورمي، استعدادًا للتعليم العالي في جامعة مالطا عبر امتحانات المستوى المتقدم والمتوسط. أو قد يتخذ الطالب نهجًا أكثر عملية من خلال الالتحاق بكلية مالطا للفنون والعلوم والتكنولوجيا التي تقدم مجموعة من البرامج المهنية والدبلومات والدرجات العلمية في العلوم والهندسة والمحاسبة وتكنولوجيا المعلومات والاتصالات أو معهد الدراسات السياحية، الذي يركز على صناعة السياحة باعتبارها العمود الفقري الأساسي لاقتصاد مالطا. [ix]
تقدم جامعة مالطا مجموعة متنوعة من برامج البكالوريوس والماجستير والدكتوراه التي تركز تقليديًا على القانون والطب والاتصالات وعلم النفس والعلوم الإنسانية. لقد توسعت مؤخرًا لتشمل مجالات رقمية جديدة مثل تقنية التعاملات الرقمية (Blockchain) و الامن الرقمي. [x]

ومع ذلك، تتنافس المؤسسات العامة والخاصة الأخرى مع جامعة مالطا من خلال استهداف متطلبات السوق المتخصصة لتعليم الكبار، كما يتضح من البرامج التي يقدمها مركز الفنون والعلوم الليبرالية في الجامعة، وكذلك جامعة العصر الثالث، لتقديم برامج صعبة لتقوية التفكير النقدي واكتساب المهارات.[xi]
يتميز هذا النظام بهيكل قوي يركز على تعليم الجميع لدخول سوق العمل بسهولة، مما يضمن وصول التعليم المجاني المستمر والمساعدة الحكومية في تمويل الكتب المدرسية و وسائل النقل، بالإضافة الى منح الصيانة والرواتب الشهرية لأولئك الذين يواصلون تعليمهم في مستويات أعلى.[xii]
من الواضح أن مالطا قطعت أشواطا كبيرة في الاستثمار بكثافة على نظامها التعليمي، حيث حققت أعلى نفقات حكومية عامة على التعليم بنسبة ١٤،٢٪ ، وخصصت ٥،٢٪ من ناتجها المحلي الإجمالي للتعليم، وهو أعلى من متوسطات الاتحاد الأوروبي تبلغ ١٠٪ و ٤،٧٪ على التوالي.[xiii] ومع ذلك، على الرغم من هذا التقدم الإيجابي لا يزال النظام مثقلًا بعبء تلبية المعايير القياسية، ويتكيف معلموه مع الوتيرة السريعة للإصلاحات ، والزيادة الكبيرة في عدد السكان المهاجرين.

عدم تلبية المعايير التعليمية.
ان بيانات عامي ٢٠٠٩ و ٢٠١٨ من برنامج التقييم الدولي للطلاب التابع لمنظمة التعاون الاقتصادي والتنمية والنتائج المحسوبة من يورو ستات تؤشر على أن نسبة للأطفال في سن ١٥ عامًا ذوي الأداء الضعيف في الأمية والحساب والعلوم ظلت أعلى بكثير من متوسطات الاتحاد الأوروبي، حيث بلغت ٣٥،٦٪ ، ٢٩،١ ٪ و ٣٢،٥٪ على التوالي.
يظهر مستوى القراءة والكتابة باللغة الإنجليزية لأطفال الصف الخامس في المدارس الابتدائية أن ٦٥،٨٪ منهم يستطيعون التحدث باللغة الإنجليزية، وأحيانًا ما يتجاوز المستوى C1 ، لكن ٣٢،٨٪ من الأطفال أظهروا ضعفًا في الكتابة على المستوى A1. [xiv]علاوة على ذلك ، دونت بيانات ٢٠١١ المأخوذة من دراسة التقدم في القراءة الدولية لمحو الأمية، التي أجرتها الرابطة الدولية لتقييم التحصيل التعليمي بأن مالطا كانت في المرتبة ٣٥ من بين ٤٥ دولة مشاركة في الدراسة. يمكن مقارنة مستويات معرفة القراءة والكتابة لدى الطلاب بمستويات ترينيداد وتوباغو ، حيث سجل ٢٥٪ منهم درجات منخفضة في القراءة باللغة الإنجليزية. كان متوسط الدرجات للقراءة المالطية أسوأ من متوسط الدرجات لقراءة اللغة الإنجليزية ، مما يسلط الضوء على التناقض بين الدولة وكل من الكنيسة والمؤسسات الخاصة. [xv]

ترجع المشكلة الأخيرة إلى نقص الموارد، حيث أوضح بونيسي (٢٠٢١) في مقالته أن “مالطا خلقت بيئة يستطيع فيها بعض الطلاب الوصول إلى موارد أفضل لمجرد أنهم يستطيعون تحمل تكاليفها”. يوضح هذا أن التعليم غير متكافئ في المدارس الحكومية، وهو رأي أكدته دراسة المفوضية الأوروبية لعام ٢٠٢٠. تشير الدراسة إلى أن الفجوة بين المدارس الحكومية والخاصة أو المدارس الكنسية تصل إلى ما يقارب عامين من التدريس. [xvi]
على الرغم من الإصلاحات المستهدفة ، تظل الفصول الدراسية كبيرة جدًا ، مع وضع حد أقصى للحجم عند ٢٦ تلميذًا لكل فصل ولكنها فشلت في مخاطبة مشكلة نسبة المعلم والطالب، والتي تعد من بين أدنى المعدلات في الاتحاد الأوروبي. فقد بلغ معدل نسبة الطالب للمعلم ١٢،٨ و ٦،٥ و ٧،٥ في وحلة الابتدائية و الإعدادية مما يشير الى بشكل غير مباشر على التركيز الفردي للطالب[xvii] من أحد الصعوبات الأخرى بالنسبة لمالطا هي ارتفاع معدل تاركي المدارس في سن مبكرة، والتي عرّفها يوروستات على أنهم الذين تتراوح أعمارهم بين ١٨و ٢٤ عامًا، وليس لديهم على الأقل ما يعادلها من شهادات التعليم الثانوي (الصفوف من 1 إلى ٧) في خمس مواد دراسية و ليسوا في التعليم او التدريب. بلغ معدل تاركوا الدراسة ٣٣٪ في عام ٢٠٠٥، وانخفض إلى ١٦،٧٪ بحلول عام ٢٠٢٠، تاركًا مالطا في ثاني أكبر معدل وأعلى من معيار الاتحاد الأوروبي البالغ ١٠٪.[xviii]بالإضافة الى ذلك فإن معدل توظيف الحاصلين على مستويات منخفضة من التعليم قد بلغ ٧١،٧٪ و هي أعلى نسبة في الإتحاد الأوروبي مما يفسر سبب اسمرار مشكلة التسرب من المدارس. ويظهر أنه حتى مع قلة المؤهلات، لا يزال الناس يجدون وظائف في صناعة السياحة والتي إلى جانب ضعف الأجور، تعرقل أيضًا نجاح السياسات التي تهدف إلى خفض التكلفة والعائد للالتحاق بمستويات أعلى من التعليم. قد اقترح بعض الباحثون أن هذه الفئة في خطر البطالة حيث يتم انشاء صناعات جديدة تحتاج الى مهارات في الدراسة العليا.[xix]

علاوة على ذلك، فلهذه المشكلة ملامح من الأجيال السابقة حيث ثلث اجمالي القوى العاملة حاصلة على مستوى تعليمي ثانوي، بينما يظل ٥٠٪ بدون مؤهلات التعليم الثانوي. في عام ٢٠٠٩، حصل ٧،٤٪ ممن تتراوح أعمارهم بين ٣٠و ٣٤ عامًا على مؤهلات جامعية، وارتفعت هذه النسبة إلى ٣٩،٧٪ بحلول عام ٢٠٢٠. تتضمن هذه الاحصائية فجوة بين الجنسين بنسبة ٤٦،٥٪ من النساء اللائي حصلن على التعليم العالي في مقابل ٣٤،١٪ للرجال.[xx]
يشير فشل الطلاب الكبير في المواد الأساسية في امتحانات مالطا عبر المستويات الثانوية وما بعد الثانوية إلى فشل النظام في تلبية المعايير الدراسية و التعليمية. في عام ٢٠٢١، رسب ١٧٪ (٦٤٢ من أصل ٣٧٠٦) ، و ١٨٪ (٧٦٢ من ٤١٦٢) و ١٤٪ (٥٧٥ من ٤٠٨٦) من الطلاب في اللغة المالطية والرياضيات والإنجليزية ، مقارنة بنتائج ٢٠١٩ بنسبة ١٩٪ و ١٧٪ و ١٢٪ على التوالي. صرحت وزيرة التعليم السابقة جوستين كاروانا، أن هذا الفشل لا يمكن أن يُعزى إلى اندلاع جائحة كوفيد-١٩ في عام ٢٠٢٠.[xxi] ردًا على ذلك، أعلنت الحكومة عن قرار جامعة ماطا بإلغاء أغلب متطلبات قبول كلية جونيور، فلن يتطلب اجتياز جميع المواد الأساسية ولغة أجنبية وعلم من العلوم. فأصبح اجتياز مادة أساسية واحدة فقط المطلب الجديد. تلقى هذا القرار ردة فعل قوية من أصحاب المصلحة، وخاصة نقابة المعلمين في مالطا (MUT)، الذين لم يتم استشارتهم. فقد شككوا في صحة القرار واعتبروه قرارا تكتيكي للانتخابات. شهدت مالطا في انتخاباتها البرلمانية لأول مرة السماح بتصويت المراهقين في ال١٦ من أعمارهم بالتصويت في الانتخابات. [xxii] دعمت الحكومة المالية القرار من الجامعة لأنه قد يساعد في اصلاح مشكلة تاركوا الدراسة، لكن لاتزال العوائق التعليمية في الدراسة العليا تشكل ردعا للطلاب. فيتساءل الكثير ان كان هذا القرار سيجسد اتجاه التعليم في مالطا.

عدم قدرة التربويون في التأقلم.
لا يوجد عدد كافٍ من المعلمين لتلبية احتياجات جميع الطلاب ، خاصةً المواد الأساسية الثلاثة ؛ [xxiii] فلذلك بدلاً من رؤية التعليم على ما يسمى بـ “حصن النخبة”، وتثبيت التطوير التعليمي فقط على أكتاف المعلمين، فمن الأفضل معالجة الاختلالات السلوكية والمنهجية لكيفية معاملة المعلمين في مالطا. إن مهنة المعلم تعتبر من بين أدنى المهن وأقلها احترامًا في المجتمع المالطي، مما يؤثر على التعليمات المهمة التي يتلقاها الطلاب. هي مشكلة تتفاقم بسبب حقيقة عدم اهتمام الآباء و المجتمع في تعليم الطلاب و مستقبل سوق العمل في مجتمع مالطا. يؤدي هذا السلوك الى تفاوت الحالة الاجتماعية و الاقتصادية. [xxiv] من ناحية أخرى، على مدى السنوات الثلاث الماضية انتقدت وزارة التجارة والصناعة جنبًا إلى جنب مع آخرين الإصلاحات الحكومية التي تم إصدارها دون تشاورهم و دون توفير التدريب والتطوير المهني للإصلاحات الجديدة. فلم تظهر هذه الإصلاحات نجاحًا حتى الآن في الحصول على دعم المعلمين. فهم يجادلون بأن الوتيرة السريعة تشبه “سباق الفئران” مما يؤدي إلى “التعب الإصلاحي”. [xxv] يشعر المعلمين بالإرهاق من حجم الأعمال الورقية التي تعطى الأولوية على المسؤوليات الأساسية الأخرى، وبالتالي تعدم قدرتهم على معالجة مشكلة انضباط الطلاب والسلوك المناسب في فصولهم الدراسية. إنهم يطالبون بدلاً من ذلك بالإصلاحات التي لا تركز على الطلاب فقط كطريقة لتجاوز الحاجة إلى نهج متوازن. يوجب أخذ احتياجات المعلمين في الإصلاحات وعدم ذلك هو سبب حاسم وراء مغادرة العديد من المعلمين مجال التربية. [xxvi]
ركزت الدراسة التي أجراها الدكتور تشيركوب في عام ٢٠٢٠ على كيفية قيام المربين ببناء صورة للمجتمع المالطي داخل الفصل الدراسي. كشفت كيف تسارع وتيرة الإصلاحات الاجتماعية والاقتصادية منذ انضمام مالطا إلى الاتحاد الأوروبي من خلال إدخال الطلاق والاتحاد المدني و زواج المثليين، شكل عائق في مسؤوليات التربويون حيث أجبروا في التوفيق بين هذه التغييرات وأنظمتهم الدينية والثقافية والأخلاقية، مما يزيد بشكل غير مباشر من الحواجز لتحقيق مجمع متوازن و متسامح في داخل وخارج المدارس. [xxvii] هذا يخاطر بإضفاء الطابع المنهجي على قضايا العنصرية وإقصاء بعض الهويات الجنسية فإن التمييز منطلق راسخ في المجتمع المالطي وأصبح أكثر وضوحًا وظهورًا خلال العقدين الماضيين. فإن تشبت المجتمع المالطي بهويته يخلق مخاوف بأن تحقيق مجتمع متسامح يمحي الهوية عن جذورها الثقافية والدينية والاجتماعية في مقابل المزيد من الحداثة الأوروبية. [xxviii] يشير هذا إلى قضية أوسع نطاقا كانت موجودة في مالطا منذ عام ٢٠٠٢، ألا وهي زيادة عدد السكان الأجانب داخل البلاد.

من الضرورة الاقتصادية إلى العنصرية.
موضوع العنصرية في مالطا له طبيعة متناقضة لأن سوق العمل في الماضي ، كان يتطلب إمدادًا من الأفراد ذوي المهارات العالية و لم يتواجد منهم بين السكان المالطيين. فأصبح السوق يعتمد على جذب العمال الأجانب لسد فجوة المهارات. هذا الاعتماد مستمر حتى اليوم مع أحدث تطورات سوق صناعة الألعاب (٦٠٪ منها تقريبًا تتكون من موظفين أجانب). [xxix] أصبحت السلوكيات العنصرية أكثر انتشارًا بسبب زيادة عدد السكان الأجانب من ١٤،٧٢٥ في عام ٢٠٠٨ إلى ٨٣،٢٦٧ بحلول عام ٢٠١٩، أو من ٤٪ من إجمالي السكان المالطيين إلى ١٧٪. أضاف الضغط على ١٣٢٢ نسمة لكل كيلومتر مربع – و هي نسبة أعلى بكثير من المملكة المتحدة ، مع ٢٤٤،٣ نسمة /٢ كم، أو إيطاليا مع ١٩،٢ نسمة /٢ كم. وقد انعكس هذا في المدارس، حيث التحق المزيد من الطلاب من رعايا البلدان الثالثة (TNCs) من سوريا وليبيا وصربيا في مدارس الشمال والميناء الشمالي والمقاطعات الجنوبية الشرقية من مالطا، مثل كلية سانت تيريزا وكلية سانت بنديكت وكلية سانت كلير. [xxx] على الرغم من قيودها، أظهرت دراسة أجراها Frendo في عام ٢٠٢١ علامات ثابتة على الاستبعاد والتمييز ضد الطلاب المهاجرين في التعليم ما بعد الثانوي فيما يتعلق بمعاملة أقرانهم في الفصل بشكل مختلف بسبب لون بشرتهم أو ملابسهم، حيث يتم طرح أسئلة عنصرية من قبل المعلمين. غير ذلك، فيتجاهل المعلمين الطلاب من خلال استخدام اللغة المالطية كلغة للتعليم، و استنتجت الدراسة إلى أن هذه الملامح الثقافية والعرقية نفسها قد تكون موجودة أيضًا في مستويات أخرى من التعليم. [xxxi]
العنصرية هي قضية جسيمة يجب معالجتها من خلال توفير التطور المهني والتدريب للمعلمين في السلوكيات والأساليب التربوية ولغة التعليم. إن الحلول الشاملة أيضا تتضمن تلبية الاحتياجات التعليمية والعاطفية لأولئك الذين قد يعانون من الصدمة بسبب هجرتهم أو تجاربهم مع الإساءة، وخلق بيئة استيعاب متعددة الثقافات بدلاً من بيئة متعددة الثقافات. بالإضافة إلى ذلك، يجب على النظام التعليمي الأوسع في مالطا زيادة تخصيص الموارد والتركيز على المدارس والمناطق التي تخدم مجموعات مركزة من الطلاب الأجانب. هذا من شأنه أن يتحدى التصور الأوسع للأجانب الذين يشكلون “تهديدات” لثقافة ولغة المجتمع المالطي وفرص العمل أيضا. [xxxii]
خاتمة.
بعد أن ولدت وترعرعت ومررت بنظام التعليم في مالطا ، صادفت هذه القضايا المباشرة وصادقت العديد من المعلمين الحاليين والمستقبليين في هذا المجال الذين يناقشون هذه القضايا الحالية علنًا. لقد وجد النظام محله على مر السنين، وهناك دليل واضح على أن الأجيال الماضية والحالية والمستقبلية تتمتع بإمكانية الحصول على تعليم ذو جودة. ومع ذلك، يجب على النظام سد الثغرات المتبقية لأنه لا يسد احتياجات جميع أصحاب المصلحة المعنيين. هناك حاجة ماسة لأن يجتمع جميع أصحاب المصلحة معًا لإعادة تقييم طرق التدريس والمحتوى والتدريب و أيضا الطلاب للتأكد من استفادتهم جميعًا من النظام على النحو المنشود في الأصل.
بقلم كارل بالداتشينو
تحرير أولغا رويز بيلاتو
ترجمة رويفة الريامية من

Educational Challenges in the Republic of Malta

المصادر

[i] Fenech, C. & Seguna, A. (2020) ‘Internationalisation of Maltese Society and Education’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 31-32.

[ii] Ibid., p. 30; see also Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 59-60; Gauci, T. M. (2021) ‘An Analysis of Educational Attainment in Malta: Policy Note’. Central Bank of Malta, pp. 4 & 12-13; see also European Commission (2019) ‘Education and Training Monitor 2019: Malta’, pp. 5-6.

[iii] European Commission, ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’. Eurydice. Available online from: https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/organisation-education-system-and-its-structure-49_en#:~:text=Education%20in%20Malta%20is%20compulsory,five%20years%20of%20secondary%20education. [Accessed 29/04/2022].

[iv] Ibid.

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.

[x] Ibid.

[xi] Ibid.; see also Mayo, P. (2012) ‘Adult Education in Malta: Challenges and Prospects’.  Journal of Adult Continuing Education, Vol. 18(1), p. 52.

[xii] Ibid.; see also Gauci, p. 5; see also Mayo, p. 58.

[xiii] Gauci, p. 22; see also European Commission (2019), p. 7; see also Bonnici, J. (2021) ‘Malta’s Educational System is Failing While We Play Dumb’. Lovin Malta. Available online from: https://lovinmalta.com/opinion/analysis/maltas-educational-system-is-failing-while-we-play-dumb/ [Accessed on 30/04/2022].

[xiv] European Commission (2019), p. 5; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, ‘Raising the Achievement of All Learners in Inclusive Education – Country Report: Malta’, p. 2.

[xv] European Agency for Special Needs and Inclusive Education, pp. 5-6.

[xvi] Bonnici; see also European Commission (2020) ‘Equity in School Education in Europe: Structures, Policies and Student Performance’, pp. 65 & 239-240.

[xvii] Gauci, pp. 22-23.

[xviii] Ibid., p. 4; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 6; see also Carabott, S. (2019) ‘Malta with Second Largest Number of Early School Leavers in Europe’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/malta-with-second-largest-number-of-early-school-leavers-in-europe.708292#:~:text=Malta%20has%20the%20second%20largest,2018%2C%20according%20to%20European%20data. [Accessed on 30/04/2022].

[xix] Ibid., pp. 10-11 European Commission (2019), pp. 8-9; see also Bonnici.

[xx] Ibid., pp. 8-11; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 4; see also Carabott.

[xxi] Fenech, J. (2021) ‘MATSEC Results to be Evaluated to Find Reasons for Poor Outcome – Education Minister’. Independent. Available online from: https://www.independent.com.mt/articles/2021-08-27/local-news/MATSEC-results-to-be-evaluated-to-find-reasons-for-poor-outcome-Education-Minister-6736236248 [Accessed on 30/04/2022].

[xxii] Farrugia, C. (2022) ‘Junior College No Longer Requires Passes in All Three Core Subjects’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/junior-college-no-longer-requires-passes-in-all-three-core-subjects.943710#:~:text=Students%20previously%20needed%20passes%20in%20Maltese%2C%20English%20and%20Maths&text=Students%20applying%20to%20enter%20Junior,one%20of%20three%20science%20subjects. [Accessed on 30/04/2022].

[xxiii] Times of Malta (2019) ‘The Failing Education System’. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/the-failing-education-system.701290 [Accessed 30/04/2022].

[xxiv] Ibid.; see also Bonnici; see also Vella, L. (2021) ‘Teachers Call for Action on Expert’s Report on State School Educators’ Challenges’. Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/111164/teachers_call_for_action_on_experts_report_on_state_school_educators_challenges#.Ym1EO9pBzIV [Accessed on 30/04/2022].

[xxv] Vella (2021); see also Vella, Matthew (2020) ‘Teachers Left Breathless by Reforms “Rat Race”, Says Union Boss’.  Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/100137/teachers_left_breathless_by_reforms_rat_race#.Yme-htpBzIW [Accessed on 30/04/2022].

[xxvi] Ibid.; see also Vella (2020); see also General Workers’ Union Malta, ‘Study: “Challenges that Educators Face”’. Available online from: https://gwu.org.mt/en/study-challenges-that-educators-face/ [Accessed on 30/04/2022].

[xxvii] Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 57-66.

[xxviii] Ibid., pp. 57, 59, 60 & 67-69.

[xxix] Times of Malta (2019); see also Bonnici.

[xxx] Fenech & Seguna, pp. 29-30, 34-38 & 40-41.

[xxxi] Frendo, F. (2021) ‘Reflections on the Little Rock: Assessing Migrant Inclusion in Maltese Post-Secondary Education’. Malta Journal of Education, Vol. 2(2), pp. 143, 145 & 150-153.

[xxxii] Ibid., pp. 154-155; see also Fenech & Seguna, pp. 40-41, 43-45 & 46.

Cover photo – https://www.kindpng.com/imgv/ihJhJbo_malta-map-flag-with-coat-of-arms-clip/, Photo by Aaron Burden on Unsplash

Проблемите в образователната система на Република Малта

Въведение

Република Малта е малък остров разположен в Средиземно море, точно под Сицилия, източно от Тунис и над Либия. Исторически той е служил като порта между Северна Африка и Европа като част от велики империи като финикийците, картагените, римляните, византийците, арабите, норманите, рицарите на Свети Йоан, французите и накрая британците, от които се освобождават през 1964 г. и стават република пез 1974 г.[i] Малта става член на ЕС през 2004 г., което води до вълна от реформи по отношение на образованието, здравеопазването и социално-икономическия статус, за да могат да отговарят на критерийте на ЕС. [ii] Качеството на образованието се е повишило от гледна точка на това с какви знания учениците излизат след задължителната степен на образование.

Характеристики на образователната система на Малта

„Законът за образованието“, съгласно глава 327 от законите на Малта, гласи, че образованието е задължително за всички деца и младежи в Малта на възраст между пет и шестнадесет години, разделено на шест години основно образование, последвано от пет години средно образование. Родителите имат свободата да изпращат децата си в държавни училища или църковни училища, които са на пълен работен ден и предимно безплатни, или в частни училища, които изискват годишни такси за обучение. [iii]Също така съществува и предлагане на образование и грижи в ранна детска възраст (РДРД) от раждането до тригодишна възраст, последвано от центрове за детски градини, които помагат да се подготвят децата за лесно влизане в основното образование, като има общо 143 регистрирани центъра за грижи за деца до ноември 2019 г. [iv]

Началното образование се състои от класове със смесени способности, съчетаващи трите основни предмета английски, математика, малтийски и наука, религия/етика и физическо възпитание. То включва и практически умения като електронно обучение, устойчиво развитие, междукултурно образование, предприемачество, творчество и иновации. [v]Това ниво съществува в рамките на държавните „Мрежи на колежите“, които улесняват потока от деца, посещаващи едни и същи основни и средни училища в конкретна географска близост, като използват определени контролни списъци за оценка на грамотността, математиката и електронната грамотност между първи и трети клас.[vi]

Средното образование е разделено на прогимназиално и средно . Първият етап продължава две години като включва трите основни предмета, както и география, история, религия/етика, физика, ЛСКР (лично, социално и кариерно развитие), изкуство, чужди езици (например, италиански, немски, френски, арабски, испански) и т.н. Следващата част от средното образование обикновено се състои от ученици, посещаващи избираеми часове, избрани през втората година на средното училище, заедно с един чужд език и наука по техен избор.[vii] Това ниво разчита на непрекъснати форми на оценяване и годишни изпити в края на всяка година, завършващи с националните изпити за сертификат за средно образование (SEC). Те са организирани от борда за зрелост и средно образование (MATSEC) на Университета на Малта ( UOM), при което всички ученици на шестнадесетгодишна възраст полагат изпити, фокусирани върху трите основни предмета и избрани избираеми предмети, за да придобият квалификации, признати в Малта и от Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (EQF). [viii]

(Source: ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’, European Commission)

Средното образование гарантира, че учениците, които не са успели да издържат изпитите на SEC, имат втори шанс чрез програми за подготовка в училище Guze Ellul Mercer (GEM) 16+ или във Висшите средни училища в Малта и Гозо. Това също така предполага, че студентите, преминали трите основни предмета и други три предмета, могат да изберат да придобият по-високи степени на образование в двугодишни програми или в Junior College или Giovanni Curmi Higher Secondary в подготовка за висше образование в UOM чрез изпити за нива за напреднали или за средно ниво. Може също така да се използва по-практичен подход, като се посещава Малтийския колеж по изкуства, наука и технологии (MCAST), който предлага редица професионални програми, дипломи и степени в областта на науката, инженерството, счетоводството и икономиката. Друг вариант е Института за изследвания на туризма (ITS), фокусиран върху туристическата индустрия като основен гръбнак на икономиката на Малта. [ix]

Университетът на Малта (UOM) предоставя разнообразна гама от бакалавърски, магистърски и докторски програми, традиционно фокусирани върху правото, медицината, комуникациите, психологията и хуманитарните науки. Наскоро се разшири в нови дигитални области като блокчейн технология и киберсигурност..[x] Въпреки това, други публични и частни институции се конкурират с UOM, като се насочват към пазарната нисша за образование за възрастни, както се вижда от програмите, предлагани от Центъра за свободни изкуства и науки към UOM, както и Университета за трета възраст (U3E), за да предоставят предизвикателни програми за укрепване на критичното мислене и придобиването на различни умения..[xi]

Тази система може да се похвали със силна структура, фокусирана върху образованието за всички, за да влязат на пазара на труда с лекота. Осигуряване на свободен достъп навсякъде и значителна правителствена помощ като безплатни учебници и транспорт, както и субсидии за поддръжка и месечни стипендии за тези, които продължават на по-високи нива на образование са част от нещата, които Малта прави за учещите. [xii] Очевидно е, че Малта е направила големи крачки да инвестира сериозно в своята образователна система, като има сред най-високите държавни разходи за образование от 14,2% и отделя 5,3% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за образование, което е над средните стойности за ЕС. Те са съответно 10% и 4,7%. [xiii] Въпреки този положителен напредък обаче, системата остава силно обременена при изпълнение на критериите, нейните преподаватели се справят с бързия темп на реформи и значителното увеличаване на мигрантското население.

Недостижими образователни критерии

Данните за 2009 г. и 2018 г. от Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) и изчислените резултати от Евростат подчертават как процентът на 15-годишните, които не се представят добре в областта на четенето, смятането и науката, остава доста над средните за ЕС, възлизайки на 35,6%, 29,1 % и 32,5% съответно. Нивото на четене и писане на английски на децата от 5 клас в началните училища показва, че 65,8% от тях могат да говорят английски, понякога над ниво C1, но 32,8% от децата показват слабост в писането на ниво A1. [xiv]Освен това, данните от 2011 г. от проучването за напредък в международното изследване на грамотността при четене (PIRLS), проведено от Международната асоциация за оценка на образователните постижения (IEA), класира Малта на 35-то място от 45 участващи страни в проучването. Нивата на грамотност на учениците са сравними с това в Тринидад и Тобаго, като 25% имат ниска оценка за четене на английски език. Средният резултат за четене на малтийски език е по-лош от средния резултат за четене на английски език, което подчертава несъответствието между държавните, църковните и частните институции.[xv] Последният проблем се дължи на липсата на ресурси, където Bonnici (2021) обяснява в статията си, че „Малта е създала среда, в която някои студенти имат достъп до по-добри ресурси, просто защото могат да си го позволят“. Това показва, че образованието е неравностойно в държавните училища, извод, който е потвърден от проучването на Европейската комисия от 2020 г. Проучването предполага, че разликата между държавните и частните или църковните училища стига до две години несъответствие. [xvi] Въпреки целенасочените реформи, класните стаи остават доста големи, като законите ограничават размера на 26 ученика на клас, но не отговарят на съотношението учител-ученици, което се нарежда сред най-ниските в ЕС. През 2019 г. той възлиза на 12,8, 6,5 и 7,5 за начално, прогимназиално и горно средно ниво, което дава косвена индикация за индивидуален фокус за учениците.[xvii]

Друг исторически проблем за Малта е високият процент на преждевременно напусналите училище (ESL), който Евростат определи като „тези между 18 и 24 години, които нямат поне еквивалент на завършени (от 1 до 7 клас) в пет различни предмети и които не са в образование или обучение“. Възлизайки на 33% през 2005 г., той намалява до 16,7% до 2020 г., оставяйки Малта с втория най-голям процент и по-висок от средния за ЕС от 10%.[xviii] Коефициентът на заетост на тези с ниски образователни нива е 71,7%: най-високият в ЕС, което обяснява защо отпадането от училище е постоянен проблем. Това показва, че дори и с малко квалификации, хората все още намират работа в туристическата индустрия, която освен че е лошо заплатена, също пречи на успеха на кампаниите, целящи да намалят разходите и ползите от записването на по-високи нива на образование, както предполагат някои изследователи, поставяйки тази група в риск от социално изключване и безработица в бъдеще, тъй като се създават нови индустрии.[xix] Това също може да е проблем на поколенията. Една трета от общата работна сила е със средно образование, докато 50% остават без квалификации за SEC. През 2000 г. 7,4% от 30 до 34-годишните са придобили висша квалификация, като през 2020 г. те се покачват на 39,7%. Води се като успешно постигната цел, като разликата между половете е 46,5% от жените са посещавали по-високо образование, към 34,1% за мъжете.[xx]

Ниските резултати на учениците по основните предмети на MATSEC в средното и след средното ниво показва, че системата не отговаря на критериите. През 2021 г. 17% (642 от 3706), 18% (762 от 4162) и 14% (575 от 4086) от учениците са се провалили по малтийски, математика и английски език, в сравнение с резултатите от 2019 г. от 19% 17% и 12% съответно. Бившият министър на образованието Джъстин Каруана заяви, че този провал не може да се дължи на избухването на Covid-19 през 2020 г. [xxi]В отговор на това правителството обяви решение на Университета на Малта, че влизането в Младежки Колеж вече няма да изисква от студентите да преминават всички основни предмети, чужд език и наука. Преминаването само на един основен предмет би било новото изискване. Това решение получава обратна реакция от заинтересовани страни, особено от Малтийския съюз на учителите (MUT), които дори не са били консултирани. Те поставиха под въпрос решението като изборна тактика, като се има предвид, че на парламентарните избори през 2022 г. за първи път беше разрешено 16-годишните да гласуват. [xxii]Правителството подкрепя решението, тъй като може да се справи положително с въпроса за ESL, доколкото по-високите нива на образование представляват бариера за младежите. Изискванията за влизане в UOM все още остават бариера в това отношение, но мнозина се чудят дали това е посоката, в която образованието трябва да поеме.

Педагозите не могат да се справят

Няма достатъчно учители, които да обслужват всички ученици, особено по трите основни предмета. [xxiii] обаче, вместо да гледаме на образованието като на така наречения „елитарен бастион“ и да възлагаме образователното развитие единствено на плещите на преподавателите, по-добър подход би бил да се справим с нагласите и систематичния дисбаланс в начина, по който се третират преподавателите в Малта. Това е нагласа в смисъл, че професията се счита за една от най-ниските и най-слабо уважавани в малтийското общество, и това пречи на респекта, който учителите трябва да получават, когато преподават. Родителите доскоро не желаеха да участват в образованието на децата си и бъдещето на пазара на труда, рискувайки задълбочаването на социално-икономическите неравенства. [xxiv]От друга страна, през последните три години MUT, наред с други, критикува правителствените реформи, които се въвеждат без тяхна консултация, без осигуряване на обучение и професионално развитие за новите реформи, нито тези реформи са показали успех досега, за да получат подкрепата на преподавателите. Вместо това се твърди, че бързото темпо е подобно на „надбягване с плъхове“, което води до „умора от реформи“. Ето защо преподавателите се чувстват изтощени от количеството документи, които трябва да дадат приоритет пред други основни отговорности, като от своя страна не могат да се справят с липсата на дисциплина на учениците и подходящо поведение в класните си стаи. [xxv] Вместо това те призовават реформите да не бъдат само насочени към студентите като начин да се заобиколи необходимостта от балансиран подход, който също така взема предвид нуждите на преподавателите, решаваща причина много преподаватели да напускат сферата.[xxvi]

Проучването, проведено от д-р Чиркоп през 2020 г., се фокусира върху това как преподавателите изграждат образ на малтийското общество в класната стая и разкри как бързият темп на социално-икономически реформи след присъединяването на Малта към ЕС чрез въвеждане на развод, граждански съюз, еднополови бракът, промените в миграционната политика и дори неотдавнашното легализиране на производството на коноп оставят на преподавателите двойно задължение да трябва да съгласуват тези промени със собствените си религиозни, културни и морални системи, като косвено увеличават бариерите пред създаването на по-толерантно общество вътре и извън училищата. [xxvii] Това рискува да се систематизират въпросите за расизма и изключването на определени сексуалности, които се задържаха в обществото, но станаха по-изразени и видими през последните две десетилетия, превръщайки се в утвърдени граници на „ние“ срещу „те“ поради опасенията, че малтийската идентичност ще бъде отделен от своите културни, религиозни и социални корени в замяна на по-модерни, европейски или дори северноафрикански и средиземноморски, свързани с историята и отношенията на Малта с различни култури. [xxviii] Това насочва към по-широк междусекторен проблем, който съществува в Малта от 2002 г., този за увеличеното чуждо население в страната.

От икономическа необходимост до расизъм

Темата за расизма в Малта има противоречив характер, тъй като в миналото пазарът на труда изискваше предлагане на висококвалифицирани хора, които не присъстваха сред малтийското население и станаха зависими от привличането на чуждестранни работници, за да запълнят празнината в уменията, зависимост, която продължава и днес с най-новото развитие на пазара на игралната индустрия (приблизително 60% от която се състои от чуждестранни служители). .[xxix]Расистките нагласи стават по-разпространени поради факта, че чуждестранното население нараства от 14 725 през 2008 г. на 83 267 до 2019 г., или от 4% от общото малтийско население на 17%. Това добавя натиск върху 1322-те жители на квадратен километър – значително по-висок от Обединеното кралство с 244,3 жители/km2 или Италия с 19,2 244,3 жители/km2. Това беше отразено и в училищата, тъй като повече ученици от граждани на трети страни (TNCs) от Сирия, Либия и Сърбия се записват в училища в Северното пристанище, Северното пристанище и Югоизточните райони на Малта, като например в St. Theresa College , колеж Сейнт Бенедикт и колеж Сейнт Клеър. .[xxx] Въпреки ограниченията си, проучване на Frendo от 2021 г. показа твърди признаци на изключване и дискриминация срещу учениците мигранти в следгимназиалното образование по отношение на различното третиране към тях от връстниците в класната стая поради цвета на кожата или облеклото им, като им се задават расистки въпроси от преподавателите..[xxxi]

Расизмът е критичен проблем, който трябва да бъде разгледан чрез осигуряване на повече професионално развитие и обучение на педагозите по отношение на педагогически методи и преподаване на език, както и чрез задоволяване на образователните и емоционални нужди на тези, които може да имат травма поради своето миграционно пътуване или опит на злоупотреба. В допълнение, по-широката образователна система в Малта трябва да увеличи разпределението на ресурсите и да се съсредоточи върху училищата и районите, които обслужват концентрирани групи от чуждестранни ученици. Това би предизвикало по-широкото възприятие на чужденците, които представляват „заплахи“ за тяхната култура, език и перспективи за работа.[xxxii]

Заключение

След като се родих, израснах и преминах през образователната система на Малта, аз се сблъсках с тези проблеми от първа ръка и се сприятелих с много настоящи и бъдещи преподаватели в областта, които публично обсъждат тези актуални проблеми. Самата система е намерила своята основа през годините и има ясни доказателства, че миналите, настоящите и бъдещите поколения имат положителен достъп до качествено образование. Системата обаче трябва да запълни останалите празнини, тъй като всички заинтересовани страни пропадат през пукнатините. Има сериозна необходимост всички заинтересовани страни да се съберат, за да преоценят методите на преподаване, съдържанието, обучението и студентския набор, за да се гарантира, че всички те ще се възползват от системата, както първоначално е предвидено.

Written by Karl Baldacchino English Version https://brokenchalk.org/educational-challenges-in-the-republic-of-malta/

Edited by Olga Ruiz Pilato

Translated by: Ivan Evstatiev

Sources;

[i] Fenech, C. & Seguna, A. (2020) ‘Internationalisation of Maltese Society and Education’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 31-32.

[ii] Ibid., p. 30; see also Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 59-60; Gauci, T. M. (2021) ‘An Analysis of Educational Attainment in Malta: Policy Note’. Central Bank of Malta, pp. 4 & 12-13; see also European Commission (2019) ‘Education and Training Monitor 2019: Malta’, pp. 5-6.

[iii] European Commission, ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’. Eurydice. Available online from: https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/organisation-education-system-and-its-structure-49_en#:~:text=Education%20in%20Malta%20is%20compulsory,five%20years%20of%20secondary%20education. [Accessed 29/04/2022].

[iv] Ibid.

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.

[x] Ibid.

[xi] Ibid.; see also Mayo, P. (2012) ‘Adult Education in Malta: Challenges and Prospects’.  Journal of Adult Continuing Education, Vol. 18(1), p. 52.

[xii] Ibid.; see also Gauci, p. 5; see also Mayo, p. 58.

[xiii] Gauci, p. 22; see also European Commission (2019), p. 7; see also Bonnici, J. (2021) ‘Malta’s Educational System is Failing While We Play Dumb’. Lovin Malta. Available online from: https://lovinmalta.com/opinion/analysis/maltas-educational-system-is-failing-while-we-play-dumb/ [Accessed on 30/04/2022].

[xiv] European Commission (2019), p. 5; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, ‘Raising the Achievement of All Learners in Inclusive Education – Country Report: Malta’, p. 2.

[xv] European Agency for Special Needs and Inclusive Education, pp. 5-6.

[xvi] Bonnici; see also European Commission (2020) ‘Equity in School Education in Europe: Structures, Policies and Student Performance’, pp. 65 & 239-240.

[xvii] Gauci, pp. 22-23.

[xviii] Ibid., p. 4; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 6; see also Carabott, S. (2019) ‘Malta with Second Largest Number of Early School Leavers in Europe’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/malta-with-second-largest-number-of-early-school-leavers-in-europe.708292#:~:text=Malta%20has%20the%20second%20largest,2018%2C%20according%20to%20European%20data. [Accessed on 30/04/2022].

[xix] Ibid., pp. 10-11 European Commission (2019), pp. 8-9; see also Bonnici.

[xx] Ibid., pp. 8-11; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 4; see also Carabott.

[xxi] Fenech, J. (2021) ‘MATSEC Results to be Evaluated to Find Reasons for Poor Outcome – Education Minister’. Independent. Available online from: https://www.independent.com.mt/articles/2021-08-27/local-news/MATSEC-results-to-be-evaluated-to-find-reasons-for-poor-outcome-Education-Minister-6736236248 [Accessed on 30/04/2022].

[xxii] Farrugia, C. (2022) ‘Junior College No Longer Requires Passes in All Three Core Subjects’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/junior-college-no-longer-requires-passes-in-all-three-core-subjects.943710#:~:text=Students%20previously%20needed%20passes%20in%20Maltese%2C%20English%20and%20Maths&text=Students%20applying%20to%20enter%20Junior,one%20of%20three%20science%20subjects. [Accessed on 30/04/2022].

[xxiii] Times of Malta (2019) ‘The Failing Education System’. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/the-failing-education-system.701290 [Accessed 30/04/2022].

[xxiv] Ibid.; see also Bonnici; see also Vella, L. (2021) ‘Teachers Call for Action on Expert’s Report on State School Educators’ Challenges’. Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/111164/teachers_call_for_action_on_experts_report_on_state_school_educators_challenges#.Ym1EO9pBzIV [Accessed on 30/04/2022].

[xxv] Vella (2021); see also Vella, Matthew (2020) ‘Teachers Left Breathless by Reforms “Rat Race”, Says Union Boss’.  Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/100137/teachers_left_breathless_by_reforms_rat_race#.Yme-htpBzIW [Accessed on 30/04/2022].

[xxvi] Ibid.; see also Vella (2020); see also General Workers’ Union Malta, ‘Study: “Challenges that Educators Face”’. Available online from: https://gwu.org.mt/en/study-challenges-that-educators-face/ [Accessed on 30/04/2022].

[xxvii] Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 57-66.

[xxviii] Ibid., pp. 57, 59, 60 & 67-69.

[xxix] Times of Malta (2019); see also Bonnici.

[xxx] Fenech & Seguna, pp. 29-30, 34-38 & 40-41.

[xxxi] Frendo, F. (2021) ‘Reflections on the Little Rock: Assessing Migrant Inclusion in Maltese Post-Secondary Education’. Malta Journal of Education, Vol. 2(2), pp. 143, 145 & 150-153.

[xxxii] Ibid., pp. 154-155; see also Fenech & Seguna, pp. 40-41, 43-45 & 46.

Cover photo – https://www.kindpng.com/imgv/ihJhJbo_malta-map-flag-with-coat-of-arms-clip/, Photo by Aaron Burden on Unsplash

Educational Challenges in the Republic of Malta

Introduction

The Republic of Malta is a small island located in the Mediterranean Sea, just below Sicily, East of Tunisia, and above Libya. Historically, it served as a gateway between North Africa and Europe, as explained by its long history as a part of imperial conquests by the Phoenicians, Carthaginians, Romans, Byzantines, Arabs, Normans, the Knights of St. John, the French, and lastly the British, gaining its independence by 1964 and becoming a Republic in 1974.[i] It became a member of the European Union (EU) in 2004, leading to a flurry of reforms for social development in terms of education, health, and socioeconomic status in order to meet EU benchmarks.[ii] In this regard, attaining a quality education has increased across the board for students and what they are equipped with following compulsory education as a result.

Characteristics of Malta’s Education System

The ‘Education Act’, pursuant to Chapter 327 of the Laws of Malta, states that education is compulsory for all children and youth in Malta between the ages of five and sixteen, split into six years of primary education proceeded by five years of secondary education. Parents have the liberty to send their children either to public, state-run schools, or Church-run schools that are full-time and mostly free or to private schools that require annual tuition fees.[iii] There also exists a strong promotion and supply of early childhood education and care (ECEC) from birth until the age of three, followed by kindergarten centres that help prepare children to enter primary education with ease, seeing a total of 143 registered childcare centres by November 2019.[iv]

Primary education consists of mixed-ability classes combining the three core subjects of English, Maths, Maltese, and science, religion/ethics, and physical education. It includes cross-curricular soft skills like e-learning, sustainable development, intercultural education, entrepreneurship, creativity, and innovation.[v] This level exists within the state ‘College Networks’ that ease the flow of children attending the same primary and secondary schools within specific geographic proximity, using particular checklists to assess literacy, numeracy, and e-literacy between the first and third grades, coupled with continuous formative assessments via the ‘End of Primary Benchmark’ for the three core subjects.[vi]

Secondary education is split into lower and upper-secondary. The former lasts two years and is referred to as ‘Middle School’, including the three core subjects as well as geography, history, religion/ethics, physics, PSCD (personal, social, and career development), art, foreign languages (e.g., Italian, German, French, Arabic, Spanish), and so on. The following upper-secondary education generally consists of students attending elective classes chosen in the second year of Middle School alongside both one foreign language and science of their choice.[vii] This level relies on continuous forms of assessments and annual centrally-set exams at the end of each year, culminating into the national Secondary Education Certificate (SEC) examinations organised by the Matriculation and Secondary Education Certificate (MATSEC) board of the University of Malta (UOM), whereby all students at the age of sixteen take exams focused on the three core subjects and chosen electives to attain qualifications recognised across Malta and by the European Qualifications Framework for Lifelong Learning (EQF).[viii]

(Source: ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’, European Commission)

Post-secondary education ensures that students who were unable to pass the SEC examinations have a second chance through revision programmes at the Guze Ellul Mercer (GEM) 16+ School or at the Higher Secondary Schools in Malta and Gozo. It also entails that students who passed the three core subjects and another three subjects can opt to attain higher levels of education in two-year programmes either at Junior College or Giovanni Curmi Higher Secondary in preparation for tertiary education at the UOM via the Advanced and Intermediate Levels exams; or may also take a more practical approach by attending the Malta College of Arts, Science and Technology (MCAST), which offers a range of vocational programmes, diplomas and degrees in science, engineering, accounting and ICT; or the Institute of Tourism Studies (ITS), focused on the tourism industry as a primary backbone of Malta’s economy.[ix]

UOM provides a diverse range of Bachelor’s, Master’s, and PhD programmes traditionally focused on law, medicine, communications, psychology, and humanities. It has recently expanded into new digital fields like blockchain technology and cybersecurity.[x] However, other public and private institutions compete with UOM by targeting niche market demands for adult education, as seen by programmes offered by the Centre for Liberal Arts and Sciences at UOM, as well as the University of the Third Age (U3E), to provide challenging programmes to strengthen critical thinking and skills attainment.[xi]

This system boasts a strong structure focused on education for all to enter the labour market with ease, ensuring free access throughout and significant governmental assistance such as free textbooks and transport, as well as maintenance grants and monthly stipends for those continuing onto higher levels of education.[xii] It is evident that Malta has made major strides to invest heavily in its education system, having among the highest general government expenditures on education at 14.2%, and dedicating 5.3% portion of its gross domestic product (GDP) to education, which is above the EU averages of 10% and 4.7%, respectively.[xiii] However, despite this positive progress, the system remains heavily burdened in meeting benchmarks, its educators coping with the rapid pace of reforms, and the significant increase of the migrant population.

Failing to Meet Educational Benchmarks

2009 and 2018 data from the OECD’s Programme for International Student Assessment (PISA) and calculated results from Eurostat highlight how the percentage of 15-year-olds underperforming in literacy, numeracy, and science remained well above EU averages, standing at 35.6%, 29.1% and 32.5%, respectively. The level of reading and writing in English of Grade 5 children in primary schools show that 65.8% of them could speak English, sometimes beyond C1 level, but 32.8% of children displayed a weakness in writing at A1 level.[xiv] Furthermore, 2011 data from the Progress in International Reading Literacy Study (PIRLS), conducted by the International Association for the Evaluation of Educational Achievement (IEA) ranked Malta 35th out of 45 participating countries in the study. Students’ literacy levels are comparable to Trinidad and Tobago, with 25% scoring low in English reading. The mean score for Maltese reading was worse than the mean score for English reading, which highlights a discrepancy between state and both church and private institutions.[xv] The latter problem is due to a lack of resources, wherein Bonnici (2021), explained in his article that, ‘Malta has created an environment where some students have access to better resources simply because they can afford it’. This demonstrates that education is unequal in state schools, a view that has been confirmed by the European Commission’s 2020 study. The study suggests that the gap between state and private or church schools is as much as two years of teaching.[xvi] Despite targeted reforms, classrooms remain quite large, with policies capping the size at 26 pupils per class but failing to address teacher-student ratio, which ranks amongst the lowest in the EU. It stood at 12.8, 6.5, and 7.5 for primary, lower- and-upper-secondary levels in 2019, giving an indirect indication of individual focus for students.[xvii]

Another historical issue for Malta has been the high rate of early school leavers (ESLs), which Eurostat defined as ‘those between 18 and 24 years of age, who do not have at least the equivalent SEC passes (grades 1 to 7) in five different subjects and who are not in education or training’. Standing at 33% in 2005, it decreased to 16.7% by 2020, leaving Malta with the second-largest rate and higher than the EU benchmark of 10%.[xviii] The employment rate of those having attained low education levels of education is 71.7%: the highest in the EU, which explains why school dropouts are a persistent issue. It shows that, even with few qualifications, people still found employment in the tourism industry, which, besides being poorly paid, also hinders the success of policies aiming to lower the cost-benefit of enrolling on higher levels of education, as suggested by some researchers, placing this cohort at risk of social exclusion and unemployment in the future as new industries are carved out.[xix] This may also be a generational problem. One-third of the total workforce has a secondary level of education, whilst 50% remain without SEC qualifications. In the year 2000, 7.4% of 30 to 34-year-olds attained tertiary qualifications, increasing to 39.7% by 2020. The latter amounted to a successfully reached benchmark, which included a gender gap of 46.5% of women having attained tertiary education in comparison to 34.1% for men.[xx]

The students’ high failing in MATSEC core subjects across secondary and post-secondary levels indicates the system’s failure to meet benchmarks. In 2021, 17% (642 out of 3706), 18% (762 out of 4162), and 14% (575 out of 4086) of students failed Maltese, Maths, and English, in comparison to the 2019 results of 19%, 17%, and 12% respectively. The former Minister of Education, Justyne Caruana, stated that this failure cannot be attributed to the outbreak of Covid-19 in 2020.[xxi] In reaction to this, the Government announced a UOM decision that entering Junior College will no longer require students to pass all the core subjects, a foreign language, and a science; but that only passing one core subject would be the new requirement. This decision received backlash from stakeholders, especially the Malta Union of Teachers (MUT), who had not been consulted. They questioned the decision as an election tactic, considering that the 2022 parliamentary elections saw 16-year-olds allowed to vote for the first time.[xxii] The Government supports the decision because it may positively address the issue of ESLs, insofar as higher levels of education posed a barrier for the youth. Requirements to enter UOM still remain a barrier in this respect, but many wonder if this is the direction that education should take.

Educators Unable to Cope

There are not enough teachers to cater for all students, especially for the three core subjects;[xxiii] however, rather than seeing education as a so-called ‘elitist bastion’ and pinning educational development solely on the shoulders of educators, a better approach would be to tackle the attitudinal and systematic imbalances of how educators in Malta are treated. It is attitudinal in the sense that the profession is considered amongst the lowest and least respected in Maltese society, which affects the crucial instruction that students receive from educators, an issue that is amplified by the fact that parents and social communities have, for a long time and until recently, not desired to be involved in the education of their children and the future of the labour market, risking the widening of socio-economic inequalities.[xxiv] On the other hand, for the last three years the MUT, alongside others, have lambasted governmental reforms being introduced without their consultation, without providing training and professional development for the new reforms, nor have these reforms shown success thus far to gain educators’ support, instead arguing that the rapid pace is akin to a ‘rat race’ resulting in ‘reform fatigue’.[xxv] This is why educators are feeling burnt out with the amount of paperwork they must prioritise over other core responsibilities, in turn being unable to tackle the lack of student discipline and appropriate behaviour in their classrooms. They are instead calling for reforms to not be solely student-centred as a way to bypass the need for a balanced approach that also takes educators’ needs into account, a crucial reason why many educators are leaving the field.[xxvi]

The study conducted by Dr. Chircop in 2020 focused on how educators construct an image of Maltese society within the classroom, and revealed how the rapid pace of socio-economic reforms since Malta’s accession into the EU by introducing divorce, civil union, same-sex marriage, changes in migration policies, and even the recent legalization of hemp production has left educators with a double duty of having to reconcile these changes with their own religious, cultural, and moral systems, indirectly increasing the barriers to creating a more tolerant society inside and outside of schools.[xxvii] This risks systematizing issues of racism and the exclusion of certain sexualities that lingered in society but have become more pronounced and visible over the last two decades, becoming entrenched boundaries of ‘us’ vs ‘them’ due to the fears that the Maltese identity will be detached from its cultural, religious, and social roots in exchange for more modern, European, or even North African and Mediterranean linked to Malta’s history and relations with various cultures.[xxviii] It points towards a wider cross-cutting issue that has existed in Malta since 2002, that of an increased foreign population within the country.

From Economic Necessity to Racism

The topic of racism in Malta has a contradictory nature since, in the past, the labour market required a supply of highly skilled individuals who were not present amongst the Maltese population and became dependent on the attraction of foreign workers to fill the skills gap, a dependency that continues today with the latest market development of the gaming industry (roughly 60% of which consist of foreign employees).[xxix] Racist attitudes became more prevalent due to the fact that the foreign population grew from 14,725 in 2008 to 83,267 by 2019, or from 4% of the total Maltese population to 17%. It added pressure on the 1,322 inhabitants per square kilometre – significantly higher than the U.K., with 244.3 inhabitants/km2, or Italy, with 19.2 244.3 inhabitants/km2. This was reflected in schools, as more third-country nationals students (TNCs) from Syria, Libya, and Serbia enrolled on schools in the North, the Northern Harbour, and the South-Eastern districts of Malta, such as in St. Theresa College, St. Benedict College, and St. Clare College.[xxx] Despite its limitations, a study by Frendo in 2021 displayed firm signs of exclusion and discrimination against migrant students in post-secondary education with regards to being treated differently by peers in the classroom due to their skin colour or clothing, being asked racist questions by educators, and being made invisible by the use of Maltese as the language of instruction, concluding that these same cultural and ethnic markers may also be present in other levels of education.[xxxi]

Racism is a critical issue that must be addressed by providing more professional development and training to educators in terms of pedagogical methods and teaching of language, as well as by accommodating the educational and emotional needs of those who may possess trauma due to their migratory journey or experiences of abuse, creating an intercultural rather than a multicultural environment of assimilation. In addition, the wider educational system in Malta must increase the allocation of resources and focus on schools and districts that are serving concentrated pools of foreign students. This would challenge the wider perception of foreigners posing ‘threats’ to their culture, language, and employment prospects.[xxxii]

Conclusion

Having been born, raised, and passing through the education system of Malta, I have come across these issues first-hand and befriended many current and future educators in the field who publicly debate and discuss these current issues. The system itself has found its footing over the years, and there is clear evidence that past, current, and future generations have positive access to quality education. However, the system must fill the remaining gaps since all the stakeholders involved are falling through the cracks. There is a serious need for all stakeholders to come together to reassess the teaching methods, content, training, and student pool to ensure that they all benefit from the system as originally intended.

Written by Karl Baldacchino

Edited by Olga Ruiz Pilato

Sources;

[i] Fenech, C. & Seguna, A. (2020) ‘Internationalisation of Maltese Society and Education’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 31-32.

[ii] Ibid., p. 30; see also Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 59-60; Gauci, T. M. (2021) ‘An Analysis of Educational Attainment in Malta: Policy Note’. Central Bank of Malta, pp. 4 & 12-13; see also European Commission (2019) ‘Education and Training Monitor 2019: Malta’, pp. 5-6.

[iii] European Commission, ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’. Eurydice. Available online from: https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/organisation-education-system-and-its-structure-49_en#:~:text=Education%20in%20Malta%20is%20compulsory,five%20years%20of%20secondary%20education. [Accessed 29/04/2022].

[iv] Ibid.

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.

[x] Ibid.

[xi] Ibid.; see also Mayo, P. (2012) ‘Adult Education in Malta: Challenges and Prospects’.  Journal of Adult Continuing Education, Vol. 18(1), p. 52.

[xii] Ibid.; see also Gauci, p. 5; see also Mayo, p. 58.

[xiii] Gauci, p. 22; see also European Commission (2019), p. 7; see also Bonnici, J. (2021) ‘Malta’s Educational System is Failing While We Play Dumb’. Lovin Malta. Available online from: https://lovinmalta.com/opinion/analysis/maltas-educational-system-is-failing-while-we-play-dumb/ [Accessed on 30/04/2022].

[xiv] European Commission (2019), p. 5; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, ‘Raising the Achievement of All Learners in Inclusive Education – Country Report: Malta’, p. 2.

[xv] European Agency for Special Needs and Inclusive Education, pp. 5-6.

[xvi] Bonnici; see also European Commission (2020) ‘Equity in School Education in Europe: Structures, Policies and Student Performance’, pp. 65 & 239-240.

[xvii] Gauci, pp. 22-23.

[xviii] Ibid., p. 4; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 6; see also Carabott, S. (2019) ‘Malta with Second Largest Number of Early School Leavers in Europe’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/malta-with-second-largest-number-of-early-school-leavers-in-europe.708292#:~:text=Malta%20has%20the%20second%20largest,2018%2C%20according%20to%20European%20data. [Accessed on 30/04/2022].

[xix] Ibid., pp. 10-11 European Commission (2019), pp. 8-9; see also Bonnici.

[xx] Ibid., pp. 8-11; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 4; see also Carabott.

[xxi] Fenech, J. (2021) ‘MATSEC Results to be Evaluated to Find Reasons for Poor Outcome – Education Minister’. Independent. Available online from: https://www.independent.com.mt/articles/2021-08-27/local-news/MATSEC-results-to-be-evaluated-to-find-reasons-for-poor-outcome-Education-Minister-6736236248 [Accessed on 30/04/2022].

[xxii] Farrugia, C. (2022) ‘Junior College No Longer Requires Passes in All Three Core Subjects’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/junior-college-no-longer-requires-passes-in-all-three-core-subjects.943710#:~:text=Students%20previously%20needed%20passes%20in%20Maltese%2C%20English%20and%20Maths&text=Students%20applying%20to%20enter%20Junior,one%20of%20three%20science%20subjects. [Accessed on 30/04/2022].

[xxiii] Times of Malta (2019) ‘The Failing Education System’. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/the-failing-education-system.701290 [Accessed 30/04/2022].

[xxiv] Ibid.; see also Bonnici; see also Vella, L. (2021) ‘Teachers Call for Action on Expert’s Report on State School Educators’ Challenges’. Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/111164/teachers_call_for_action_on_experts_report_on_state_school_educators_challenges#.Ym1EO9pBzIV [Accessed on 30/04/2022].

[xxv] Vella (2021); see also Vella, Matthew (2020) ‘Teachers Left Breathless by Reforms “Rat Race”, Says Union Boss’.  Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/100137/teachers_left_breathless_by_reforms_rat_race#.Yme-htpBzIW [Accessed on 30/04/2022].

[xxvi] Ibid.; see also Vella (2020); see also General Workers’ Union Malta, ‘Study: “Challenges that Educators Face”’. Available online from: https://gwu.org.mt/en/study-challenges-that-educators-face/ [Accessed on 30/04/2022].

[xxvii] Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 57-66.

[xxviii] Ibid., pp. 57, 59, 60 & 67-69.

[xxix] Times of Malta (2019); see also Bonnici.

[xxx] Fenech & Seguna, pp. 29-30, 34-38 & 40-41.

[xxxi] Frendo, F. (2021) ‘Reflections on the Little Rock: Assessing Migrant Inclusion in Maltese Post-Secondary Education’. Malta Journal of Education, Vol. 2(2), pp. 143, 145 & 150-153.

[xxxii] Ibid., pp. 154-155; see also Fenech & Seguna, pp. 40-41, 43-45 & 46.

Cover photo – https://www.kindpng.com/imgv/ihJhJbo_malta-map-flag-with-coat-of-arms-clip/, Photo by Aaron Burden on Unsplash