4 Cadets Who Lost Their Life Wanting To Serve The Country


Since the 15th of July 2016, nothing has been the same in Turkey. This date marks the unsuccessful coup attempt against president Recep Erdogan and his parliament. There are many speculations that the coup was plotted by the president himself, but the main group of people to take the blame are the supporters of the Gulen movement. Thousands were arrested and imprisoned, even more lost their jobs and hundreds died during that night.[i] More than 400 former Air Force Academy students have been accused of joining the coup attempt the 15th of July 2016, and around 250 of them are still in jail facing life imprisonment.[ii]

This article will provide information on four cases of young cadets who lost their lives following the events which happened on the night of the coup. All four share a similar faith, whose spirit can be grasped in this article.


The Story of Murat Tekin and Ragip Katran- young lives under terrible influence

On the night of the coup, twenty-one-year-old Murat Tekin, who had studied at Işıklar Military High School in Bursa for five years and then enrolled in the Air Force Academy in Istanbul last year, was, along with many of his friends, stationed on İstanbul’s Bosporus Bridge by their commanders. Even though the cadets were on the bridge that night, none of them knew what was going to happen, and that a coup is going to break. The cadets were attacked by an angry crowd on the bridge that wanted to end the coup and punish the soldiers whom they thought were putschists. Two of the cadets were killed by unknown attackers, while dozens of others were injured, which video footage later showed. Murat Tekin was brutally murdered on the Bosporus Bridge, with his throat cut and his body kicked to death. Ragip Katran was the other victim that night, who was also murdered mistakenly, but yet brutally. The cadets were informed by their officers that there were eight people present with bombs attached to themselves, also referred to as terrorists on the bridge, but there was no such thing. The students, including Tekin and Katran, were going to help, but all of a sudden, they found themselves in the middle of the coup. The sister of Murat, Mehtap, has released a video of her brother’s final moments on Twitter saying: “Watch this, I can’t”, with the video showing her brother lying in a pool of blood with tens of people cursing his body. The video was taken down by the online platform because it is too brutal, but this will not change the fact that a promising young man lost his life in such a horrific way, for none of his fault. [iii] Ragip Katran was also a victim of this horrific event but his brother does not think that Erdogan is speaking the truth. In the brother’s opinion, there was a plotted scenario, that terrorists were trying to take the power, but in reality, there was no such thing. The cadets did not know what the real situation in the country was, but in the end, they ended up paying with their lives. More than 250 of the cadets are still in prison, on the ground that they attempted a coup. So, in the end, the civilians beat the cadets, in two of the cases – killed them, because they thought they were protecting Erdogan’s interest, on the other hand, Erdogan put them in prison because they were part of the coup.


Story of Yusuf Kurt

Yusuf Kurt was also part of the events that night on İstanbul’s Bosporus Bridge. Even though he was not killed on the bridge that night, he was sentenced to life imprisonment in 2016. The young man was in prison for 4 years, until in January 2020, when he was released due to his worsening health. The former air force cadet was suffering from bone cancer and ten months after his release, he passed away. The mother of one of Kurt’s classmate’s claims that the cadets were unaware that a coup was underway as a putschist bid unfolded on July 15, 2016, when rogue soldiers failed in their attempt to take over the government after skirmishes with pro-government factions.[iv]

The final friend

Two weeks ago, a former cadet and friend of the people mentioned above took his own life, because he could not carry the burden anymore. He was a witness to everything that happened that night, he had been arrested and released, persecuted for years with unfair accusations and he just could not bear it anymore. His brother is also in prison, serving his time. And as his family can see him only for 40 minutes per month behind bars, the younger brother could not live like that anymore and he decided to end his own life.


Despite numerous appeals to the UN Commission on Human Rights and their decision that the cadets should be freed momentarily, Erdogan does not accept any order that is not given by him. These are just four cases of boys who lost their chance to live a normal life, but the bigger picture shows how thousands lost their job or were forced to leave the country to seek a new life.

On behalf of Broken Chalk, I want to say that the people who make thousands suffer must face legal consequences. We insist that third parties, who are outside of Turkey, should act immediately because the first and foremost human right is the right of freedom. As Herbert Hoover once said: “Freedom is the open window through which pours the sunlight of the human spirit and human dignity.” Without our freedom, the human soul is lost.


Written by: Ivan Evstatiev


[i] Reporter, G. S. (2017, July 15). Turkey sacks more than 7,000 civil servants one year on from failed coup. The Guardian. Retrieved May 31, 2022, from https://www.theguardian.com/world/2017/jul/15/turkey-sacks-over-7000-civil-servants-for-alleged-links-to-terror-groups

[ii] R.A. (2022, May 17). Ridvan A. on LinkedIn: I am aware LinkedIn is supposed to be used for business inquiries, [LinkedIn post]. LinkedIn. https://www.linkedin.com/feed/update/urn:li:activity:6932233850878087168/

[iii] T. (2018, January 14). [VIDEO] Sister releases video of last moments of 21-year-old air force cadet murdered on night of coup attempt | Turkey Purge. Turkeypurge.Com. Retrieved May 31, 2022, from https://turkeypurge.com/video-sister-releases-video-last-moments-21-year-old-air-force-cadet-murdered-night-coup-attempt

[iv] S. (2021, January 28). Air force cadet sentenced to life in prison succumbs to bone cancer: report. Stockholm Center for Freedom. Retrieved May 31, 2022, from https://stockholmcf.org/air-force-cadet-sentenced-to-life-in-prison-succumbs-to-bone-cancer-report/

Summary on Education at Glance 2021

Summary on Education at Glance 2021

Written by Ivan Evstatiev

Edited by Olga Ruiz Pilato 




Nowadays, governments are looking more and more to international comparisons of education opportunities and outcomes as they develop policies to enhance individuals’ social and economic prospects as well as providing higher efficiency for schooling. The OECD Directorate for Education and Skills contributes to these efforts by developing and analysing the quantitative, internationally comparable indicators that are published annually in ‘Education at a Glance’.

Education at a Glance helps a range of users, from governments to the general public, to find out more about the quantity of world-class students their country produces. This publication examines the quality of learning outcomes, the policy levers and contextual factors that shape these outcomes, and the broader private and social returns that accrue to educational investments. 

Education at a Glance is the product of a long-standing, collaborative effort between OECD governments, the experts and institutions working within the framework of the OECD Indicators of Education Systems (INES) programme, and the OECD Secretariat. This publication was prepared by the Innovation and Measuring Progress Division of the OECD Directorate for Education and Skills’ staff. 

Despite the significant progress in recent years, country members and the OECD are still trying to make the best outcome of the data available and the policy needs. Firstly, indicators should respond to the education issues that are high on national policy agendas, for them to be comparable. On the other hand, the data should be as country specific as possible, so that there can be clear differentiation between cultures. Indicators need to be clear but should present the complex realities. Overall, the goal is to keep the indicators set small, but usable for different countries. 


The COVID-19 pandemic has impacted our health, economic, and social sectors significantly. It has also exposed and highlighted some systemic weaknesses hampering genuine social mobility. Equality of opportunity is a key ingredient for a strong and cohesive democratic society. Unlike policies that address the consequences, education can tackle the sources of inequality of opportunity, by creating a more level playing field for people of all ages to acquire the skills that power better jobs and better lives.

On average across OECD countries, a child from a disadvantaged family is expected to take five generations to reach the average national income. 

Gender, socio-economic status, and other factors, influence performance and trajectories. The theme of this edition of Education at a Glance is equality of opportunity for access, participation, and progression in education. It includes a spotlight on COVID-19 by exploring measures implemented to ensure continuity and equitable learning during school disruptions.

Differences in educational progress and outcomes

Students with a more difficult background face greater challenges adapting to the changes imposed by the pandemic. School closures have tended to last longer in countries with lower learning outcomes. Moreover, disadvantaged children are less likely to have access to adequate tools for remote learning, a quiet place to study at home, or the support of their parents or guardians.

Those students without at least one tertiary-educated parent are more likely to enrol in upper secondary vocational programs than in general ones and less likely to complete the level. In 2020, the unemployment rate of young adults that had not completed upper secondary education was almost twice as high as for those with higher qualifications.

Children from immigrant backgrounds are at a disadvantage when it comes to access to and participation in education. Labour market outcomes vary greatly for foreign-born adults with different levels of education. A report by the OECD states that gender disparities persist and influence educational trajectories and opportunities in the labour market. Boys are more likely to repeat a grade and less likely to complete upper secondary education. Even though women outnumber men in participation to formal adult learning, men still tend to earn more and are more likely to be employed. 

Rethinking equity in education in today’s digital world

Comparisons show that improved social mobility and better equality of opportunity is indeed possible, with lessons from the most equitable education systems highlighting the importance of starting early, so that children, particularly those from disadvantaged backgrounds, acquire solid foundations, including cognitive, social and emotional skills, and a sustained habit of learning which will carry them through life. 

Towards this, investment in teachers is needed to develop capacity in understanding individual students’ needs. However, while 94% of teachers across the OECD countries participating in the OECD Teaching and Learning International Survey (TALIS) reported having participated in continuous professional development activities over the past 12 months, only around 20% reported participating in training on teaching in a multicultural or multilingual setting, with significant cross-country variation. 

Technology is changing the whole education sector. During the pandemic, it was noticed that there was stress in the students without access to adequate tools for regular learning. On the other hand, technology can make learning more granular, more adaptive, and more interactive for students. It can help teachers better understand how different students learn differently and it can assist educational systems better match resources to needs.

We know that preparing students for lifelong learning is key to ensuring they are resilient to mega trends and shocks. Participation in adult learning by low skilled individuals is 40 percentage points below that of high-skilled adults. Older adults are 25 percent less likely to train than 25–34-year-olds.

Introduction: The indicators and their framework

The organising framework

Education at a Glance 2021: OECD Indicators provide a comprehensive, comparable, and up-to-date set of indicators that represent a professional agreement on how to assess the current level of education throughout the world. The indicators give data on the human and financial resources spent in education, as well as the operation and evolution of educational and learning systems. The indicators are organized in a framework that separates the many actors in education as seen below. (Figure A).

The OECD’s Indicators of Education Systems (INES) program aims to assess how well national education systems are performing. Many crucial characteristics, however, may only be measured through a knowledge of learning outcomes and their links to inputs and processes at the individual and institutional levels.

To account for this, the first dimension of the organising framework distinguishes the three levels of actors in education systems: 

• Education systems.

• Providers of educational services (institutions, schools), as well as the instructional setting within those institutions (classrooms, teachers).

• Individual participants in education and learning, the students. These can be either children or young adults undergoing initial schooling and training, or adults pursuing lifelong learning programs.

Indicator groups 

The second dimension of the organising framework further groups the indicators into three categories: 

• Indicators on the output, outcomes, and impact of education systems: Outcome indicators examine the direct effects of the output of education systems, such as the employment and earning benefits of pursuing higher education. 

• Indicators on the participation and progression within education entities: These indicators assess the likelihood of students accessing, enrolling in, and completing different levels of education, as well as the various pathways followed between types of programs and across education levels.

• Indicators on the input into education systems or the learning environment: These indicators provide information on the policy levers that shape the participation, progression, outputs, and outcomes at each level. 

Indicator analysis using the framework 

This versatile framework can be used to understand the operation and functioning of any educational entity, from an education system to a specific level of education or programme, or even a smaller entity, such as a classroom. This versatility is important because many features of education systems have varying impacts at different levels of the system. 

The analysis of each element of the framework and the interplay between them contribute to understanding a variety of policy perspectives:

• quality of education outcomes and education opportunities

• equality of education outcomes and equity in education opportunities

• adequacy, effectiveness, and efficiency of resources invested in education 

• relevance of education policy measures to improve education outcomes. 

Sustainable Development Goal 4 

Goal 4 of the Sustainable Development Goals (SDGs) seeks to ensure “inclusive and equitable quality education”. The United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization oversees the education SDG agenda. The OECD’s education programs have a key role to play in the achievement of – and measuring progress towards – SDG 4 and its targets. 

Equity in Education at a Glance 2021

Equity in education means access, participation, and progression to obtain a quality education are available to all. A new indicator sheds light on how resource allocation mechanisms can support efforts towards greater equity in schools among students. The second indicator analyses the equity between teachers. Maintaining equity has been particularly challenging in the context of the COVID-19 pandemic.

Table A. Indicators including an analysis of equity in Education at a Glance 2021, by equity dimension


Indicator number 


Equity dimensions 


Socioeconomic status 

Country of origin 


Chapter A:  The output of educational institutions and the impact of learning 


To what level have adults studied? 






Transition from education to work: Where are today’s youth? 






How does educational attainment affect participation in the labour market? 






What are the earnings advantages from education? 






What are the financial incentives to invest in education? 






How are social outcomes related to education? 





Indicator number 


Equity dimensions 


Socioeconomic status 

Country of origin 



To what extent do adults participate equally in education and learning? 





Chapter B:  Access to education, participation and progression 


Who participates in education? 






How do early childhood education systems differ around the world? 





Who is expected to graduate from upper secondary education? 






Who is expected to enter tertiary education? 






Who is expected to graduate from tertiary education? 






What is the profile of internationally mobile students? 





Chapter C: Financial resources invested in education 


How much is spent per student on educational institutions? 






What proportion of national wealth is spent on educational institutions? 






How much public and private investment in educational institutions is there? 






What is the total public spending on education? 






How much do tertiary students pay and what public support do they receive? 






On what resources and services is education funding spent? 





Which factors influence the salary cost of teachers per student? 





Chapter D: Teachers,  the learning environment and the organisation  of schools 


How does time spent by students in the classroom vary over the years? 






What is the student-teacher ratio and how big are classes? 





How much are teachers and school heads paid? 






How much time do teachers and school heads spend teaching and working? 





Who are the teachers? 






How are public funds allocated to schools? 






What proportion of teachers leave the teaching profession? 





Reader’s guide

Coverage of the statistics

Although a lack of data still limits the scope of the indicators in many countries, the coverage extends, in principle, to the entire national education system. Vocational and technical training in the workplace is not included in the basic education expenditure and enrolment data. Educational activities classified as “adult” or “non-regular” are covered. More information on the coverage of the indicators can be found in the OECD Handbook for Internationally Comparable Statistics on Education.

Comparability over time

The indicators in Education at a Glance are the result of a continuous process of improvement aimed at improving the robustness and international comparability of the indicators. When analysing indicators over time, it is strongly advised to do so within the most recent edition only, rather than comparing data across different editions.

Country coverage

This publication features data on education from all OECD countries; two partner countries that participate in the INES programme, namely Brazil and the Russian Federation; and other partner G20 and OECD accession countries that are not INES members (Argentina, the People’s Republic of China, India, Indonesia, Saudi Arabia, and South Africa). 

Note on subnational regions 

When interpreting the results on subnational entities, readers should consider their population as well as their geographical size. Additionally, national and subnational entities are referred to as “countries” and “economies” throughout the publication. Territorial and subnational entities are referred to throughout the publication by their subnational name and country, e.g., England (United Kingdom).

Calculation of international means

The main purpose of Education at a Glance is to provide an authoritative compilation of key international comparisons of education statistics. While overall values are given for countries in these comparisons, readers should not assume that countries themselves are homogeneous. The country averages include significant variations among subnational jurisdictions, much as the OECD average encompasses a variety of national experiences. 

Classification of levels of education

The classification of levels of education is based on the International Standard Classification of Education (ISCED), an instrument for compiling statistics on education internationally. ISCED 2011 was formally adopted in November 2011 and is the basis of the levels presented in this publication. Table B lists the ISCED 2011 levels used in Education at a Glance 2021 (OECD/Eurostat/UNESCO Institute for Statistics, 2015[4]). 

Terms used in this publication 

ISCED classification  

Early childhood education 

Refers to early childhood programmes that have an intentional education component and aim to develop cognitive, physical and socio-emotional skills necessary for participation in school and society. Programmes at this level are often differentiated by age. 

ISCED 0 (sub-categories: 01 for early childhood educational development and 

02 for pre-primary education) 

Primary education 

Designed to provide a sound basic education in reading, writing and mathematics and a basic understanding of some other subjects. Entry age: between 5 and 7. Typical duration: six years. 


Lower secondary education 

Completes provision of basic education, usually in a more subject-oriented way with more specialist teachers. 

Programmes may differ by orientation, general or vocational, though this is less common than at upper secondary level. Entry follows completion of primary education and typical duration is three years. In some countries, the end of this level marks the end of compulsory education. 


Upper secondary education 

Stronger specialisation than at lower secondary level. Programmes offered are differentiated by orientation: general or vocational. Typical duration is three years. 


Post-secondary non-tertiary education 

Serves to broaden rather than deepen the knowledge, skills and competencies gained in upper secondary level. 

Programmes may be designed to increase options for participants in the labour market, for further studies at tertiary level or both. Programmes at this level are usually vocationally oriented. 


Short-cycle tertiary education 

Often designed to provide participants with professional knowledge, skills and competencies. Typically, they are practically based, occupation-specific and prepare students to enter the labour market directly. They may also provide a pathway to other tertiary education programmes (ISCED levels 6 or 7). The minimum duration is two years. 


Bachelor’s or equivalent level 

Designed to provide participants with intermediate academic and/or professional knowledge, skills and competencies, leading to a first degree or equivalent qualification. Typical duration: three to four years full-time study. This level is referred to as “bachelor’s” in the publication. 


Master’s or equivalent level 

Stronger specialisation and more complex content than bachelor’s level. Designed to provide participants with advanced academic and/or professional knowledge. May have a substantial research component. 

Programmes of at least five years’ duration preparing for a long-first degree/qualification are included at this level if they are equivalent to a master’s level programme in terms of their complexity and content. This level is referred to as “master’s” in the publication. 


Doctoral or equivalent level 

Designed to lead to an advanced research qualification. Programmes at this level are devoted to advanced study and original research, and exist in both academic and professional fields. This level is referred as “doctoral” in the publication. 


In some indicators, intermediate programs are also used. These correspond to recognised qualifications from ISCED 2011 level programs which are not considered as sufficient for ISCED 2011 completion and are classified at a lower ISCED 2011 level.

Standard error (S.E.) 

Some of the statistical estimates presented in this report are based on samples of adults, rather than values that could be calculated if every person in the target population in every country had answered every question. Therefore, each estimate has a degree of uncertainty associated with sampling and measurement error, which can be expressed as a standard error. In this report, the result for the corresponding population would lie within the confidence interval in 95 out of 100 replications of the measurement on different samples drawn from the same population.

Symbols for missing data and abbreviations 

These symbols and abbreviations are used in the tables and figures: 

a Data are not applicable because the category does not apply.

b There is a break in the series. 

c There are too few observations to provide reliable estimates. 

d Includes data from another category. 

m Data are not available – it is either missing or the indicator could not be computed due to low respondent numbers. 

q Data have been withdrawn at the request of the country concerned. 

r Values are below a certain reliability threshold and should be interpreted with caution.

x Data are included in another category or column of the table (e.g. x(2) means that data are included in Column 2 of the table). 

The statistical software used in the computation of indicators in this publication may result in slightly different values past the fourth significant digit after the decimal point when compared to national statistics.

Abbreviations used in this report 

AES Adult Education Survey 

ECEC Early childhood education and care 

EEA European Economic Area 

ESS European Social Survey

GDP Gross domestic product

ICT Information and communication technologies

ISCED International Standard Classification of Education LFD Master’s long-first degree 

NEET Neither employed nor in education or training 

NPV Net present value

PIAAC Survey of Adult Skills PISA Programme for International Student Assessment 

PPP Purchasing power parity 

R&D Research and development 

S.E. Standard error STEM Science, technology, engineering, and mathematics 

TALIS Teaching and Learning International Survey

UIS UNESCO Institute of Statistics 

UOE Refers to the data collection managed by the three organisations, UNESCO, OECD, Eurostat 

VET Vocational education and training


Achieving basic education and equitable education outcomes is still a challenge 

Young adults are required to have a minimal level of education in order to contribute effectively to society. In nearly a quarter of OECD nations, at least 10% of school-aged kids were not in school in 2019. Gender and place of origin had less of an influence on 15-year-olds’ reading ability than socio-economic background. Young adults who had not finished upper secondary education had nearly double the unemployment rate as those with higher degrees in 2020.

Immigrant background tends to influence learning trajectories while employment prospects of foreign-born adults vary greatly across countries

Being a first-or-second-generation immigrant affects students’ likelihood of completing upper secondary education. In most OECD countries, employment rates are lower among tertiary-educated foreign-born adults than among their native-born peers. The opposite is often observed among those with lower educational attainment.

Financial support can facilitate access to non-compulsory levels of education

On average, educational institutions spent USD 9 300 per student at the pre-primary level, USD 10 500 at the primary, secondary, and post-secondary non-tertiary level, and USD 17 100 at the tertiary level across nations. In most OECD nations, the public sector supports 90 percent of total expenditure on basic and secondary education, which is typically obligatory. In certain nations, when a bachelor’s degree costs more than USD 4,000, at least 60% of students received a government grant, scholarship, or government-backed commercial loan. However, public financing for basic through higher education has been increasing. It grew by 10% between 2012 and 2018, albeit at a slower rate than overall government spending (12%) during the same time period.

The rise in education of recent decades has not benefited men as much as women 

Young men are more likely than young women to lack an upper secondary qualification on average across OECD countries. Men are also less likely to enter and graduate from tertiary education. Women are less likely than men to enter a STEM field of study, although this share has increased.

Men are less likely to enter and remain in the teaching profession

Between 2005 and 2019, the gender gap among teachers widened at the primary and secondary levels and narrowed at the tertiary level. In 2019, less than 5% of pre-primary teachers were men, compared to 18% at primary level, 40% at upper secondary level and more than 50% at tertiary level on average. While female teachers’ average real salaries are equivalent to or greater than full-time, tertiary-educated female employees’ average wages, primary and secondary male teachers earn just 76-85 percent of full-time, tertiary-educated male workers’ typical earnings.

Youth in the Education Sustainable Development Goal

Ensuring equity in school participation 

Participation in early childhood education and care 

The SDG 4 agenda reaffirms the importance of children’s participation in ECEC, by dedicating an entire target (4.2) to “ensuring that all girls and boys have access to quality early childhood development, care and pre-primary education so that they are ready for primary education”. Indicator 4.2.2, in particular, investigates the participation rate in organised learning one year before the official starting age. As shown in Figure 1, on average across OECD countries, about 95% of boys and girls are enrolled in ECEC one year before the official primary school entry age. There is, however, significant cross-country variation, with values ranging from less than 80% in Saudi Arabia and Turkey to at least 99% for both genders in Brazil, Canada, Colombia, Denmark, France, Greece, Ireland, Poland, Spain, Sweden, Switzerland, and the United Kingdom.

Figure 2. Upper secondary out-of-school rate (2005 and 2019) 

SDG Indicator 4.1.4, in per cent 

One way the SDG agenda monitors participation in education is through out-of-school rates, which are defined as the percentage of children in the official age range for a given level of education who are not enrolled in school (SDG Indicator 4.1.4). As shown in Figure 2, on average across OECD countries, there is a 7% upper secondary out-of-school rate. While most nations managed to keep the proportion of out-of-school kids below 5% in 2019, almost a quarter of OECD and partner countries still had a high proportion of out-of-school youth in 2019 (over 10%). With nearly 25% of upper secondary school-aged kids not enrolled, Mexico has the highest out-of-school rates among all OECD and partner nations.

Figure 3. Reading performance and gender, ESCS and immigrant status parity indices (2018) 

SDG Indicator 4.1.1: Proportion of 15-year-olds achieving at least a proficiency level 2 (PISA) 

Students’ reading performance also varies significantly by socio-economic background. On average across OECD countries, the percentage of students achieving PISA level 2 is around 30% lower for students from the bottom quartile of the PISA economic, social, and cultural status (ESCS) index than for students from the top quartile.

Figure 4. Percentage of lower secondary teachers who participated in professional development in the following areas in the 12 months prior to the survey (2018) 

SDG Indicator 4.c.7, in per cent 

SDG Indicator 



Participation rate in organised learning one year before the official starting age 


Upper secondary out-of-school rate 


Proportion of children and young people at the end of lower secondary achieving at least a minimum proficiency level in reading and mathematics 


Parity indices for all education indicators that can be disaggregated 


Percentage of teachers who received in-service training in the last 12 months by type of training 

Илхам Тохти: Активист, усмихващ се в лицето на несправедливостта

Илхам Тохти е бивш уйгурски професор по икономика в пекинския университет Миндзу, наскоро наричан „Китайският Мандела“ от „Guardian” е арестуван на 14 Януари, 2014 година. Той е обвинен в подбуждане на сепаратизъм, етническа омраза, и подкрепа на терористични дейности, поради неговата открита критика към политиката на китайското правителството. След ареста му,има двудневен открит процес между 17 и 18 септември, 2014 г., който води до осъждането му на доживотен затвор. Това шокира много чуждестранни и местни наблюдатели, приятели и организации, които подкрепиха Илхам. Илхам е виден активист, който се опитваше да запази езиковите, културните и религиозните права на малцинствените етнически уйгури. Уйгурите са тюркоезична и обикновено мюсюлманска група, живееща предимно в Синдзян  Уйгурският автономен регион (СУАР от сега нататък). Илхам е наричан „съвестта“ на уйгурския народ.


Активистката кариера на Илхам започва през 1994 г., когато той започва да пише за нарушенията, които уйгурите в СУАР претърпяват. През 2006 г. той променя полето си за изява, като той и други учени създават уебсайта „Уйгур Онлайн“ (uighurbiz.org). Уебсайтът е бил платформа на китайски език, който се е стремял да преодолее продължаващото разделение между уйгурското малцинство и китайците Хан. Платформата на кратко, е служила на Илхам като пространство, в което гласа на уйгурите да бъде чут в страната и в чужбина. Той задълбочава темата как тежкото положение на уйгурите ги кара да се чувстват пренебрегнати от цялото общество и забравени от китайското правителство по отношение на социално-икономическото развитие. Илхам кани ханци на платформа за мирен и рационален дебат върху техните различни възгледи, защото както той подчертава, ханците не са врагове на уйгурите.

Чрез своя уебсайт, Илхам насърчава мирен подход и нито веднъж не подбужда или насърчава насилие. Той внимава да не наруши правителствени закони или основните споразумения, които съществуват в гражданското общество. Въпреки това, сайтът започва да привлича вниманието на китайското правителство, което забранява сайта за първи път през 2008 г., преди Китай да е домакин на Олимписйките игри. Правителството обяснява спирането на уебсайта с това, че на него се публикуват връзки с така наречените уйгурски екстремисти базирани в чужбина.  Големите етнически бунтове в Урумчи, столицата на СУАР, и терористичните атаки, вдъхновени от по-агрсивното разбиране на исляма, водят до около 200 убити, 18 000 задържани и към 35 изчезнали, на 5 Юли, 2009 г. След случая, Илхам открито говори за инцидента и публикува имената и лицата на онези, които са изчезнали. Това доведе до неговия домашен арест и по-късно задържане в арест за 5 седмици, докато след международен натиск, не е бил освободен.

Друг отличителен момент от живота на Илхам се случва, когато той и дъщеря му Джухър са на летището, за да хванат самолет към САЩ, където Илхам е поканен да бъде гостуващ лектор. Илхам бил спрян от властите, задържан и бит, докато гледал как качват дъщеря му на самолет за САЩ сама. Този момент бележи кулминацията в историята на Илхам. През 2013 г. уйгурско семейство катастрофира с джипа си на моста Джингшуй. Китайското правителство го определя като терористичен акт, което впоследствие води до засилване на интереса към Илхам Тохти от други държави. Същата година на 2 ноември, когато Илхам е на път към летището, за да вземе майка си, политически полицаи се блъскат в колата на Илхам. Властите използват заплахи и сплашване към Илхам, както и към семейството му, ако той не престане да комуникира с чуждестранни медии. С натиска върху себе си, той започва да изразява безпокойството си, че не е в безопастност. Дори пророчески, в разговор с Михрай Абделим, репортер на уйгурската служба за радио Свободна Азия, че наблюдението върху него от агентите на държавна сигурност се е увеличило, и че скоро гласът му ще бъде заглушен. Въз основа на тези притеснения, той моли последните му думи да бъдат пуснати в ефир едва след като бъде задържан.

Арест, насилие и открит процес

През Януари, 2014 г. около 20 полицаи нападат дома на Илхам и го пребиват пред очите на двете му малки деца. Те го задържат, а сайтът му е свален завинаги. На следващия ден, Хонг Лей, говорител на министерство на външните работи, обяснява, че Илхам е задържан за „криминални действия“. Обвиненията за задържането му са обявени февруари, като официалната версия е, че е обвинен в „сепаратизъм“, неясен доклад и никакви доказателства, които обаче водят до потенциална смъртна присъда. Арестът му предизвиква сериозна подкрепа като става ясно, че той се е противопоставил на призивите за независимост на СУАР и е за това регионът да остане част от Китай. Уебсайтът „Foreign Policy” публикува техния анализ на някои от запазените статии на Илхам от неговия доказателствен материал и никъде не намират пряк или косвен израз на сепаратизъм или искане на независимост. Илхам е бил държан на тайно място в продължение на 5 месеца, без достъп до никакъв контакт, както със семейство и приятели, така и с неговия адвокат Ли Фангпин. Това продължава до 26 юни, когато Ли съобщава, че Илхам е бил окован в първите 20 дни от задържането му е било отказвано храна в продължение на 10 дни. Тези действия представляват нарушения на международното право и със сигурност попадат в обхвата на жестокост, унизителност и брутализъм спрямо задържан. Мнозина вярват, че Илхам Тохти е бил изтезаван в продължение на месеци.

Илхам вижда семейството си само веднъж, осем месеца след задържането му. Ускореният процес признава Илхам за виновен и той е осъден на доживотен затвор макар и да отрича всички обвинения срещу себе си.   По време на процеса, прокурорите твърдят, че Илхам представя терористите като герои в часовете си, интернационализира уйгурския въпрос и дори се възползва от показания на студенти, които е принудил да го подкрепят. Някои от студентите са били принудително претърсвани, задържани, а някои са изчезнали в периода на делото. Тези действия помагат на прокурорите да съставят уличаващо дело, твърдящо, че Илхам не е миролюбивият човек за, който се представя, а точно обратното.

Зад борбата на Илхам

За какво наистина е делото срещу Илхам Тохти? Уйгурско-ханските отношения съществуват от основаването на китайската народна република (КНР), които въвеждат по-сурови политики срещу уйгурите , особено след като Си Дзинпин поема властта на Китай през март 2013 г. По-късно Дзинпин разкрива „големия стратегически план“, за СУАР, като Илхам изразява притесненията си, че натискът върху уйгурите е на път да се засили. Китайското правителство определя случая като „Уйгурски въпрос“ или „проблема на Синцзян“, който те са се опитали да разрешат чрез процес на синификация. По-късно той насърчи хан китайците да мигрират в региона чрез политики, които облагодетелстваха хан, за сметка на уйгурите, което води до социално-икономически дисбаланс. Илхам е жертва на китайската цензура на медиите, където дори днес, приложението Сина Уейбо,подобно на Туитър, може да вкара автор в затвора, ако явно критикува правителството. Лишаването от свобода на Илхам, доказва, че китайското правителство не приема хан и уйгури за равни. В отговор на предполагаемата терористична атака от уйгурите срещу ханците на гарата в Кунмин през 2014 г., правителството обявява народна война срещу терора. Основно противоречие е, че интернет служи като основен инструмент за търговия и комуникация, а вместо това Китай използва „Голяма защитна стена“, за да блокира навлизането на чуждо съдържание. Китай използва интернет като инструмент за разбиване, цензуриране и контрол на цивилните мнения в пространството. Китай намира за криминално разпространението на слухове в мрежата и изисква предварителна регистрация на всеки акаунт, който изказва мнение по политически въпроси.


Като автор на тази статия, заедно с моите колеги от “Broken Chalk”, изпитвам истинско състрадание към Илхам и хората като него, тъй като и аз също имам собствен блог, в който обсъждам опасенията си по текущи глобални проблеми. Свободното изразяване, по начина по, който Илхам го прави не е престпление, нито трябва да го прави поддръжник на тероризма, търговец на наркотици, продавач на оръжия или американски агент. Той наистина се е стремял да накара уйгурите и ханците да участват в дискусии, да пренебрегнат различията си и да станат по-обединени. Той избира да използва мирен метод, с който да образова другите за уйгурите, да премахне представата, че народът му са терористи и превратаджии и искат да свалят китайското правителство. За сметка на това, той стана политически мъченик, получавайки множество награди за стремежа си за разширяване на човешките права. Той се опитва да спаси народа си от многобройните нарушения на човешките права, които уйгурите изпитват от 2017 г. до сега под формата на побои, изтезания, изнасилвания, убийства и други.

В крайна сметка Илхам ще остане в историята, като осведомен, смел, притежаващ смелостта да се бори за етническите уйгури, като държи главата си вдигната пред лицето на несправедливостта.

За да прочетете и научите повече за Илхам Тохти, има скорошна публикация, наречена „Ние уйгурите нямаме дума: „един затворен писател говори“ (Verso Books). Това е поредица от събрани есета и статии от Илхам преди задържането му. Версия с меки корици и електронна книга са достъпни на:  https://bit.ly/3wiP6Mv


Written by Karl Baldacchino English Version : https://brokenchalk.org/ilham-tohti-an-activist-smiling-in-the-face-of-injustice/

Edited by Olga Ruiz Pilato

Translated by: Ivan Evstatiev



[i] Kennedy, H. (2022) ‘We Uyghur’s Have No Say by Ilham Tohti Review – A People Ignored’. The Guardian. Available online from: https://www.theguardian.com/books/2022/mar/09/we-uyghurs-have-no-say-ilham-tohti-review-background-genocide-china [Accessed on 20/03/2022].

[ii] Makinen, J. (2014) ‘China’s Detention of Uighur Professor Ilham Tohti Worries U.S.’. Los Angeles Times. Available online from: https://www.latimes.com/world/worldnow/la-fg-wn-china-detention-professor-20140117-story.html#axzz2qljh0LfJ [Accessed on 19/03/2022]; see also Wong, E. (2014) ‘Uighur Scholar Ilham Tohti Goes in Trial in China on Separatist Charges’. The New York Times. Available online from: https://www.nytimes.com/2014/09/18/world/asia/separatism-trial-of-ilham-tohti-uighur-scholar-begins-in-china.html?_r=0 [Accessed on 19/03/2022]; see also Wertime, D. (2014) ‘An Internet Where Nobody Says Anything’. China File. Available online from: https://www.chinafile.com/reporting-opinion/media/internet-where-nobody-says-anything [Accessed on 19/03/2022]; see also Amnesty International, ‘Academicus Ilham Tohti: Levenslang Gevangengezet’. Available online from: https://www.amnesty.nl/wat-we-doen/themas/sport-en-mensenrechten/ilham-tohti [Accessed on 19/03/2022]; see also Denyer, S. & Rauhala, E. (2016) ‘To Beijing’s Dismay, Jailed Uighur Scholar Winds Human Rights Award’. The Washington Post. Available online from: https://www.washingtonpost.com/world/to-beijings-dismay-jailed-uighur-scholar-wins-human-rights-award/2016/10/11/d07dff8c-8f85-11e6-81c3-fb2fde4e7164_story.html [Accessed on 19/03/2022]; see also PEN America, ‘Ilham Tohti’. Available online from: https://pen.org/advocacy-case/ilham-tohti/ [Accessed on 19/03/2022].

[iii] Woeser, T. (2009) ‘Interview with Uyghur Scholar Ilham Tohti’. YouTube. Available online from: https://www.youtube.com/watch?v=aQT0iN1nMk8 [Accessed on 19/03/2022]; see also ‘An Internet Where Nobody Says Anything’; see also Johnson, I. (2014) ‘”They Don’t Want Moderate Uighurs”’. China File. Available online from: https://www.chinafile.com/library/nyrb-china-archive/they-dont-want-moderate-uighurs [Accessed on 19/03/2022].

[iv] ‘An Internet Where Nobody Says Anything’; see also ‘To Beijing’s Dismay, Jailed Uighur Scholar Winds Human Rights Award’; see also Tom Lantos Human Rights Commission, ‘Ilham Tohti’. United States Congress. Available online from: https://humanrightscommission.house.gov/defending-freedom-project/prisoners-by-country/China/Ilham%20Tohti#:~:text=Biography%3A%20Ilham%20Tohti%20is%20a,regional%20autonomy%20laws%20in%20China. [Accessed on 19/03/2022].

[v] ) ‘Interview With Uyghur Scholar Ilham Tohti’; see also PEN America (2014) ‘Ilham Tohti: 2014 PEN/Barbara Goldsmith Freedom to Write Award Winner’. YouTube. Available online from: https://www.youtube.com/watch?v=gm6YLWrnKPw [Accessed 19/03/2022].

[vi] Ibid.

[vii] ‘Ilham Tohti’. United States Congress; see also ‘An Internet Where Nobody Says Anything’.

[viii] known as 7/5 due to it being a sensitive date in China

[ix] ‘They Don’t Want Moderate Uyghurs’; see also PEN America, ‘Ilham Tohti’; see also Tohti, I. (2013) ‘The Wounds of the Uyghur People Have Not Healed’. Radio Free Asia. Available online from: https://www.rfa.org/english/commentaries/wounds-07052013134813.html [Accessed on 19/03/2022]; see also ‘To Beijing’s Dismay, Jailed Uighur Scholar Winds Human Rights Award’.

[x] PEN America, ‘Ilham Tohti’.

[xi] Ibid.; see also ‘They Don’t Want Moderate Uyghurs’; see also Tohti, I. (2013) ‘Uyghur Scholar Tohti Speaks About His Concerns Before Detention’. Radio Free Asia. Available online from: https://www.rfa.org/english/news/uyghur/interview-02072014182032.html [Accessed on 19/03/2022]; see also ‘China’s Detention of Uighur Professor Ilham Tohti Worries U.S.’.

[xii] ‘Uyghur Scholar Tohti Speaks About His Concerns Before Detention’; see also ‘They Don’t Want Moderate Uyghurs’.

[xiii] PEN America, ‘Ilham Tohti’; see also ‘China’s Detention of Uighur Professor Ilham Tohti Worries U.S.’; see also ‘Ilham Tohti’. United States Congress; see also ‘An Internet Where Nobody Says Anything’.

[xiv] ‘An Internet Where Nobody Says Anything’

[xv] Ibid.; see also ‘Uighur Scholar Ilham Tohti Goes in Trial in China on Separatist Charges’; see also Cao, Y. (2014) ‘China in 2014 Through the Eyes of a Human Rights Advocate’. China File. Available online from: https://www.chinafile.com/reporting-opinion/china-2014-through-eyes-human-rights-advocate [Accessed on 20/03/2022].

[xvi] ‘Academicus Ilham Tohti: Levenslang Gevangengezet’; see also ‘An Internet Where Nobody Says Anything’; see also ‘Uighur Scholar Ilham Tohti Goes in Trial in China on Separatist Charges’; see also ‘China in 2014 Through the Eyes of a Human Rights Advocate’.

[xvii] ‘An Internet Where Nobody Says Anything’; see also ‘China in 2014 Through the Eyes of a Human Rights Advocate’; see also ‘China’s Detention of Uighur Professor Ilham Tohti Worries U.S.’; see also ‘They Don’t Want Moderate Uyghurs’; see also ‘To Beijing’s Dismay, Jailed Uighur Scholar Winds Human Rights Award’.

[xviii] PEN America, ‘Ilham Tohti’; see also European Foundation for South Asia Studies, ‘Language, Religion, and Surveillance: A Comparative Analysis of China’s Governance Models in Tibet and Xinjiang’. Available online from: https://www.efsas.org/publications/study-papers/comparative-analysis-of-governance-models-in-tibet-and-xinjiang/ [Accessed on 20/03/2022].

[xix] Ibid.; see also ‘China in 2014 Through the Eyes of a Human Rights Advocate’; see also ‘An Internet Where Nobody Says Anything’.

[xx] ‘An Internet Where Nobody Says Anything’; see also ‘China in 2014 Through the Eyes of a Human Rights Advocate’.

[xxi] Ibid.

[xxii] Ilham Tohti is the recipient of PEN America’s 2014 PEN/Barbara Goldsmith Freedom to Write Award, the 2016 Martin Ennals Award for human rights defenders who show deep commitment and face great personal risk, Liberal International’s 2017 Prize for Freedom, was nominated in 2019 and 2020 for the Nobel Peace Prize, and awarded in 2019 Freedom Award by Freedom House, the Vaclav Havel Human Rights Prize by the Parliamentary Assembly of the Council of Europe (PACE), and the Sakharov Prize for Freedom of Thought.

[xxiii] ‘We Uyghur’s Have No Say by Ilham Tohti Review – A People Ignored’; see also ‘Academicus Ilham Tohti.


*cover photo taken from: https://www.omct.org/fr/ressources/declarations/ilham-tohti-2016-martin-ennals-award-laureate-for-human-rights-defender

Проблемите в образователната система на Република Малта


Република Малта е малък остров разположен в Средиземно море, точно под Сицилия, източно от Тунис и над Либия. Исторически той е служил като порта между Северна Африка и Европа като част от велики империи като финикийците, картагените, римляните, византийците, арабите, норманите, рицарите на Свети Йоан, французите и накрая британците, от които се освобождават през 1964 г. и стават република пез 1974 г.[i] Малта става член на ЕС през 2004 г., което води до вълна от реформи по отношение на образованието, здравеопазването и социално-икономическия статус, за да могат да отговарят на критерийте на ЕС. [ii] Качеството на образованието се е повишило от гледна точка на това с какви знания учениците излизат след задължителната степен на образование.

Характеристики на образователната система на Малта

„Законът за образованието“, съгласно глава 327 от законите на Малта, гласи, че образованието е задължително за всички деца и младежи в Малта на възраст между пет и шестнадесет години, разделено на шест години основно образование, последвано от пет години средно образование. Родителите имат свободата да изпращат децата си в държавни училища или църковни училища, които са на пълен работен ден и предимно безплатни, или в частни училища, които изискват годишни такси за обучение. [iii]Също така съществува и предлагане на образование и грижи в ранна детска възраст (РДРД) от раждането до тригодишна възраст, последвано от центрове за детски градини, които помагат да се подготвят децата за лесно влизане в основното образование, като има общо 143 регистрирани центъра за грижи за деца до ноември 2019 г. [iv]

Началното образование се състои от класове със смесени способности, съчетаващи трите основни предмета английски, математика, малтийски и наука, религия/етика и физическо възпитание. То включва и практически умения като електронно обучение, устойчиво развитие, междукултурно образование, предприемачество, творчество и иновации. [v]Това ниво съществува в рамките на държавните „Мрежи на колежите“, които улесняват потока от деца, посещаващи едни и същи основни и средни училища в конкретна географска близост, като използват определени контролни списъци за оценка на грамотността, математиката и електронната грамотност между първи и трети клас.[vi]

Средното образование е разделено на прогимназиално и средно . Първият етап продължава две години като включва трите основни предмета, както и география, история, религия/етика, физика, ЛСКР (лично, социално и кариерно развитие), изкуство, чужди езици (например, италиански, немски, френски, арабски, испански) и т.н. Следващата част от средното образование обикновено се състои от ученици, посещаващи избираеми часове, избрани през втората година на средното училище, заедно с един чужд език и наука по техен избор.[vii] Това ниво разчита на непрекъснати форми на оценяване и годишни изпити в края на всяка година, завършващи с националните изпити за сертификат за средно образование (SEC). Те са организирани от борда за зрелост и средно образование (MATSEC) на Университета на Малта ( UOM), при което всички ученици на шестнадесетгодишна възраст полагат изпити, фокусирани върху трите основни предмета и избрани избираеми предмети, за да придобият квалификации, признати в Малта и от Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (EQF). [viii]

(Source: ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’, European Commission)

Средното образование гарантира, че учениците, които не са успели да издържат изпитите на SEC, имат втори шанс чрез програми за подготовка в училище Guze Ellul Mercer (GEM) 16+ или във Висшите средни училища в Малта и Гозо. Това също така предполага, че студентите, преминали трите основни предмета и други три предмета, могат да изберат да придобият по-високи степени на образование в двугодишни програми или в Junior College или Giovanni Curmi Higher Secondary в подготовка за висше образование в UOM чрез изпити за нива за напреднали или за средно ниво. Може също така да се използва по-практичен подход, като се посещава Малтийския колеж по изкуства, наука и технологии (MCAST), който предлага редица професионални програми, дипломи и степени в областта на науката, инженерството, счетоводството и икономиката. Друг вариант е Института за изследвания на туризма (ITS), фокусиран върху туристическата индустрия като основен гръбнак на икономиката на Малта. [ix]

Университетът на Малта (UOM) предоставя разнообразна гама от бакалавърски, магистърски и докторски програми, традиционно фокусирани върху правото, медицината, комуникациите, психологията и хуманитарните науки. Наскоро се разшири в нови дигитални области като блокчейн технология и киберсигурност..[x] Въпреки това, други публични и частни институции се конкурират с UOM, като се насочват към пазарната нисша за образование за възрастни, както се вижда от програмите, предлагани от Центъра за свободни изкуства и науки към UOM, както и Университета за трета възраст (U3E), за да предоставят предизвикателни програми за укрепване на критичното мислене и придобиването на различни умения..[xi]

Тази система може да се похвали със силна структура, фокусирана върху образованието за всички, за да влязат на пазара на труда с лекота. Осигуряване на свободен достъп навсякъде и значителна правителствена помощ като безплатни учебници и транспорт, както и субсидии за поддръжка и месечни стипендии за тези, които продължават на по-високи нива на образование са част от нещата, които Малта прави за учещите. [xii] Очевидно е, че Малта е направила големи крачки да инвестира сериозно в своята образователна система, като има сред най-високите държавни разходи за образование от 14,2% и отделя 5,3% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за образование, което е над средните стойности за ЕС. Те са съответно 10% и 4,7%. [xiii] Въпреки този положителен напредък обаче, системата остава силно обременена при изпълнение на критериите, нейните преподаватели се справят с бързия темп на реформи и значителното увеличаване на мигрантското население.


Недостижими образователни критерии

Данните за 2009 г. и 2018 г. от Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) и изчислените резултати от Евростат подчертават как процентът на 15-годишните, които не се представят добре в областта на четенето, смятането и науката, остава доста над средните за ЕС, възлизайки на 35,6%, 29,1 % и 32,5% съответно. Нивото на четене и писане на английски на децата от 5 клас в началните училища показва, че 65,8% от тях могат да говорят английски, понякога над ниво C1, но 32,8% от децата показват слабост в писането на ниво A1. [xiv]Освен това, данните от 2011 г. от проучването за напредък в международното изследване на грамотността при четене (PIRLS), проведено от Международната асоциация за оценка на образователните постижения (IEA), класира Малта на 35-то място от 45 участващи страни в проучването. Нивата на грамотност на учениците са сравними с това в Тринидад и Тобаго, като 25% имат ниска оценка за четене на английски език. Средният резултат за четене на малтийски език е по-лош от средния резултат за четене на английски език, което подчертава несъответствието между държавните, църковните и частните институции.[xv] Последният проблем се дължи на липсата на ресурси, където Bonnici (2021) обяснява в статията си, че „Малта е създала среда, в която някои студенти имат достъп до по-добри ресурси, просто защото могат да си го позволят“. Това показва, че образованието е неравностойно в държавните училища, извод, който е потвърден от проучването на Европейската комисия от 2020 г. Проучването предполага, че разликата между държавните и частните или църковните училища стига до две години несъответствие. [xvi] Въпреки целенасочените реформи, класните стаи остават доста големи, като законите ограничават размера на 26 ученика на клас, но не отговарят на съотношението учител-ученици, което се нарежда сред най-ниските в ЕС. През 2019 г. той възлиза на 12,8, 6,5 и 7,5 за начално, прогимназиално и горно средно ниво, което дава косвена индикация за индивидуален фокус за учениците.[xvii]

Друг исторически проблем за Малта е високият процент на преждевременно напусналите училище (ESL), който Евростат определи като „тези между 18 и 24 години, които нямат поне еквивалент на завършени (от 1 до 7 клас) в пет различни предмети и които не са в образование или обучение“. Възлизайки на 33% през 2005 г., той намалява до 16,7% до 2020 г., оставяйки Малта с втория най-голям процент и по-висок от средния за ЕС от 10%.[xviii] Коефициентът на заетост на тези с ниски образователни нива е 71,7%: най-високият в ЕС, което обяснява защо отпадането от училище е постоянен проблем. Това показва, че дори и с малко квалификации, хората все още намират работа в туристическата индустрия, която освен че е лошо заплатена, също пречи на успеха на кампаниите, целящи да намалят разходите и ползите от записването на по-високи нива на образование, както предполагат някои изследователи, поставяйки тази група в риск от социално изключване и безработица в бъдеще, тъй като се създават нови индустрии.[xix] Това също може да е проблем на поколенията. Една трета от общата работна сила е със средно образование, докато 50% остават без квалификации за SEC. През 2000 г. 7,4% от 30 до 34-годишните са придобили висша квалификация, като през 2020 г. те се покачват на 39,7%. Води се като успешно постигната цел, като разликата между половете е 46,5% от жените са посещавали по-високо образование, към 34,1% за мъжете.[xx]

Ниските резултати на учениците по основните предмети на MATSEC в средното и след средното ниво показва, че системата не отговаря на критериите. През 2021 г. 17% (642 от 3706), 18% (762 от 4162) и 14% (575 от 4086) от учениците са се провалили по малтийски, математика и английски език, в сравнение с резултатите от 2019 г. от 19% 17% и 12% съответно. Бившият министър на образованието Джъстин Каруана заяви, че този провал не може да се дължи на избухването на Covid-19 през 2020 г. [xxi]В отговор на това правителството обяви решение на Университета на Малта, че влизането в Младежки Колеж вече няма да изисква от студентите да преминават всички основни предмети, чужд език и наука. Преминаването само на един основен предмет би било новото изискване. Това решение получава обратна реакция от заинтересовани страни, особено от Малтийския съюз на учителите (MUT), които дори не са били консултирани. Те поставиха под въпрос решението като изборна тактика, като се има предвид, че на парламентарните избори през 2022 г. за първи път беше разрешено 16-годишните да гласуват. [xxii]Правителството подкрепя решението, тъй като може да се справи положително с въпроса за ESL, доколкото по-високите нива на образование представляват бариера за младежите. Изискванията за влизане в UOM все още остават бариера в това отношение, но мнозина се чудят дали това е посоката, в която образованието трябва да поеме.

Педагозите не могат да се справят

Няма достатъчно учители, които да обслужват всички ученици, особено по трите основни предмета. [xxiii] обаче, вместо да гледаме на образованието като на така наречения „елитарен бастион“ и да възлагаме образователното развитие единствено на плещите на преподавателите, по-добър подход би бил да се справим с нагласите и систематичния дисбаланс в начина, по който се третират преподавателите в Малта. Това е нагласа в смисъл, че професията се счита за една от най-ниските и най-слабо уважавани в малтийското общество, и това пречи на респекта, който учителите трябва да получават, когато преподават. Родителите доскоро не желаеха да участват в образованието на децата си и бъдещето на пазара на труда, рискувайки задълбочаването на социално-икономическите неравенства. [xxiv]От друга страна, през последните три години MUT, наред с други, критикува правителствените реформи, които се въвеждат без тяхна консултация, без осигуряване на обучение и професионално развитие за новите реформи, нито тези реформи са показали успех досега, за да получат подкрепата на преподавателите. Вместо това се твърди, че бързото темпо е подобно на „надбягване с плъхове“, което води до „умора от реформи“. Ето защо преподавателите се чувстват изтощени от количеството документи, които трябва да дадат приоритет пред други основни отговорности, като от своя страна не могат да се справят с липсата на дисциплина на учениците и подходящо поведение в класните си стаи. [xxv] Вместо това те призовават реформите да не бъдат само насочени към студентите като начин да се заобиколи необходимостта от балансиран подход, който също така взема предвид нуждите на преподавателите, решаваща причина много преподаватели да напускат сферата.[xxvi]

Проучването, проведено от д-р Чиркоп през 2020 г., се фокусира върху това как преподавателите изграждат образ на малтийското общество в класната стая и разкри как бързият темп на социално-икономически реформи след присъединяването на Малта към ЕС чрез въвеждане на развод, граждански съюз, еднополови бракът, промените в миграционната политика и дори неотдавнашното легализиране на производството на коноп оставят на преподавателите двойно задължение да трябва да съгласуват тези промени със собствените си религиозни, културни и морални системи, като косвено увеличават бариерите пред създаването на по-толерантно общество вътре и извън училищата. [xxvii] Това рискува да се систематизират въпросите за расизма и изключването на определени сексуалности, които се задържаха в обществото, но станаха по-изразени и видими през последните две десетилетия, превръщайки се в утвърдени граници на „ние“ срещу „те“ поради опасенията, че малтийската идентичност ще бъде отделен от своите културни, религиозни и социални корени в замяна на по-модерни, европейски или дори северноафрикански и средиземноморски, свързани с историята и отношенията на Малта с различни култури. [xxviii] Това насочва към по-широк междусекторен проблем, който съществува в Малта от 2002 г., този за увеличеното чуждо население в страната.

От икономическа необходимост до расизъм

Темата за расизма в Малта има противоречив характер, тъй като в миналото пазарът на труда изискваше предлагане на висококвалифицирани хора, които не присъстваха сред малтийското население и станаха зависими от привличането на чуждестранни работници, за да запълнят празнината в уменията, зависимост, която продължава и днес с най-новото развитие на пазара на игралната индустрия (приблизително 60% от която се състои от чуждестранни служители). .[xxix]Расистките нагласи стават по-разпространени поради факта, че чуждестранното население нараства от 14 725 през 2008 г. на 83 267 до 2019 г., или от 4% от общото малтийско население на 17%. Това добавя натиск върху 1322-те жители на квадратен километър – значително по-висок от Обединеното кралство с 244,3 жители/km2 или Италия с 19,2 244,3 жители/km2. Това беше отразено и в училищата, тъй като повече ученици от граждани на трети страни (TNCs) от Сирия, Либия и Сърбия се записват в училища в Северното пристанище, Северното пристанище и Югоизточните райони на Малта, като например в St. Theresa College , колеж Сейнт Бенедикт и колеж Сейнт Клеър. .[xxx] Въпреки ограниченията си, проучване на Frendo от 2021 г. показа твърди признаци на изключване и дискриминация срещу учениците мигранти в следгимназиалното образование по отношение на различното третиране към тях от връстниците в класната стая поради цвета на кожата или облеклото им, като им се задават расистки въпроси от преподавателите..[xxxi]

Расизмът е критичен проблем, който трябва да бъде разгледан чрез осигуряване на повече професионално развитие и обучение на педагозите по отношение на педагогически методи и преподаване на език, както и чрез задоволяване на образователните и емоционални нужди на тези, които може да имат травма поради своето миграционно пътуване или опит на злоупотреба. В допълнение, по-широката образователна система в Малта трябва да увеличи разпределението на ресурсите и да се съсредоточи върху училищата и районите, които обслужват концентрирани групи от чуждестранни ученици. Това би предизвикало по-широкото възприятие на чужденците, които представляват „заплахи“ за тяхната култура, език и перспективи за работа.[xxxii]


След като се родих, израснах и преминах през образователната система на Малта, аз се сблъсках с тези проблеми от първа ръка и се сприятелих с много настоящи и бъдещи преподаватели в областта, които публично обсъждат тези актуални проблеми. Самата система е намерила своята основа през годините и има ясни доказателства, че миналите, настоящите и бъдещите поколения имат положителен достъп до качествено образование. Системата обаче трябва да запълни останалите празнини, тъй като всички заинтересовани страни пропадат през пукнатините. Има сериозна необходимост всички заинтересовани страни да се съберат, за да преоценят методите на преподаване, съдържанието, обучението и студентския набор, за да се гарантира, че всички те ще се възползват от системата, както първоначално е предвидено.


Written by Karl Baldacchino English Version https://brokenchalk.org/educational-challenges-in-the-republic-of-malta/

Edited by Olga Ruiz Pilato

Translated by: Ivan Evstatiev



[i] Fenech, C. & Seguna, A. (2020) ‘Internationalisation of Maltese Society and Education’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 31-32.

[ii] Ibid., p. 30; see also Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 59-60; Gauci, T. M. (2021) ‘An Analysis of Educational Attainment in Malta: Policy Note’. Central Bank of Malta, pp. 4 & 12-13; see also European Commission (2019) ‘Education and Training Monitor 2019: Malta’, pp. 5-6.

[iii] European Commission, ‘Malta: Organisation of the education system and of its structure’. Eurydice. Available online from: https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/organisation-education-system-and-its-structure-49_en#:~:text=Education%20in%20Malta%20is%20compulsory,five%20years%20of%20secondary%20education. [Accessed 29/04/2022].

[iv] Ibid.

[v] Ibid.

[vi] Ibid.

[vii] Ibid.

[viii] Ibid.

[ix] Ibid.

[x] Ibid.

[xi] Ibid.; see also Mayo, P. (2012) ‘Adult Education in Malta: Challenges and Prospects’.  Journal of Adult Continuing Education, Vol. 18(1), p. 52.

[xii] Ibid.; see also Gauci, p. 5; see also Mayo, p. 58.

[xiii] Gauci, p. 22; see also European Commission (2019), p. 7; see also Bonnici, J. (2021) ‘Malta’s Educational System is Failing While We Play Dumb’. Lovin Malta. Available online from: https://lovinmalta.com/opinion/analysis/maltas-educational-system-is-failing-while-we-play-dumb/ [Accessed on 30/04/2022].

[xiv] European Commission (2019), p. 5; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, ‘Raising the Achievement of All Learners in Inclusive Education – Country Report: Malta’, p. 2.

[xv] European Agency for Special Needs and Inclusive Education, pp. 5-6.

[xvi] Bonnici; see also European Commission (2020) ‘Equity in School Education in Europe: Structures, Policies and Student Performance’, pp. 65 & 239-240.

[xvii] Gauci, pp. 22-23.

[xviii] Ibid., p. 4; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 6; see also Carabott, S. (2019) ‘Malta with Second Largest Number of Early School Leavers in Europe’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/malta-with-second-largest-number-of-early-school-leavers-in-europe.708292#:~:text=Malta%20has%20the%20second%20largest,2018%2C%20according%20to%20European%20data. [Accessed on 30/04/2022].

[xix] Ibid., pp. 10-11 European Commission (2019), pp. 8-9; see also Bonnici.

[xx] Ibid., pp. 8-11; see also European Agency for Special Needs and Inclusive Education, p. 4; see also Carabott.

[xxi] Fenech, J. (2021) ‘MATSEC Results to be Evaluated to Find Reasons for Poor Outcome – Education Minister’. Independent. Available online from: https://www.independent.com.mt/articles/2021-08-27/local-news/MATSEC-results-to-be-evaluated-to-find-reasons-for-poor-outcome-Education-Minister-6736236248 [Accessed on 30/04/2022].

[xxii] Farrugia, C. (2022) ‘Junior College No Longer Requires Passes in All Three Core Subjects’. Times of Malta. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/junior-college-no-longer-requires-passes-in-all-three-core-subjects.943710#:~:text=Students%20previously%20needed%20passes%20in%20Maltese%2C%20English%20and%20Maths&text=Students%20applying%20to%20enter%20Junior,one%20of%20three%20science%20subjects. [Accessed on 30/04/2022].

[xxiii] Times of Malta (2019) ‘The Failing Education System’. Available online from: https://timesofmalta.com/articles/view/the-failing-education-system.701290 [Accessed 30/04/2022].

[xxiv] Ibid.; see also Bonnici; see also Vella, L. (2021) ‘Teachers Call for Action on Expert’s Report on State School Educators’ Challenges’. Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/111164/teachers_call_for_action_on_experts_report_on_state_school_educators_challenges#.Ym1EO9pBzIV [Accessed on 30/04/2022].

[xxv] Vella (2021); see also Vella, Matthew (2020) ‘Teachers Left Breathless by Reforms “Rat Race”, Says Union Boss’.  Malta Today. Available online from: https://www.maltatoday.com.mt/news/national/100137/teachers_left_breathless_by_reforms_rat_race#.Yme-htpBzIW [Accessed on 30/04/2022].

[xxvi] Ibid.; see also Vella (2020); see also General Workers’ Union Malta, ‘Study: “Challenges that Educators Face”’. Available online from: https://gwu.org.mt/en/study-challenges-that-educators-face/ [Accessed on 30/04/2022].

[xxvii] Chircop, L. (2020) ‘Educators’ Constructions of Maltese Society’. Malta Journal of Education, Vol. 1(1), pp. 57-66.

[xxviii] Ibid., pp. 57, 59, 60 & 67-69.

[xxix] Times of Malta (2019); see also Bonnici.

[xxx] Fenech & Seguna, pp. 29-30, 34-38 & 40-41.

[xxxi] Frendo, F. (2021) ‘Reflections on the Little Rock: Assessing Migrant Inclusion in Maltese Post-Secondary Education’. Malta Journal of Education, Vol. 2(2), pp. 143, 145 & 150-153.

[xxxii] Ibid., pp. 154-155; see also Fenech & Seguna, pp. 40-41, 43-45 & 46.

Кой е тиранинът на 2021 година?

Представете си, че живеете в 21-век, където технологиите, науката, здравеопазването, медиите, изкуството и образованието се развиват, а вие сте в затвора, защото изразявате мнението си и защитавате правата си. За съжаление, в момента това се случва в много страни по света.

Въпреки, че лидерите на някои страни се опитват да развиват и прилагат демокрацията заедно с правата на човека, има други, които напротив, вкарват гражданите си в затвора, които изискват основни човешки права.

Миналата година много журналисти и активисти за човешките права, бяха вкарани в затвора за изразяване на мнение и защитаването на основни човешки права като равенство в образованието и равни условия за жените. Правата на тези журналисти са отнети от управниците на техните страни, а извиненията, за да оправдаят действията си са лъжливи абсурдни.

Индекс на цензурата са подготвили списък със световните лидери, които са се отличили с жестоки нарушения на човешките права.


Александър Лукашенко

Познат като „последният диктатор на Европа“, както той гордо се самоопределя, периодът на управление на Лукашенко е един от най-пагубните в историята на страната. Хвърлил е в затвора стотици протестиращи, както и журналисти на опозицията и активисти за човешките права. В допълнение на това, той подписа закон, който позволява на полицаите да стрелят по протестиращите, без да бъдат държани за отговорност, предоставяйки на полицията огромна власт да извършва „полицейска бруталност“ спрямо протестиращите. Тъй като медиите са конторлирани от правителството, има нулева обективност в репортажите на новините, а медиите, които говорят неблагоприятно за президента са подложени на постоянни заплахи.

Образованието трябва да бъде осигурено за всички еднакво, но при сегашното управление на Лукашенко, това изглежда невъзможно. Причината е най-новото нарушение на човешките права в образователната сфера, на президента на Беларус, което забранява на млади граждани, които не подкрепят управлението му, да учат в университет. Също така десетки учители, които не вярват в идеологията на държавата са уволнени.


Жаир Болсонаро

Откакто Болсонаро поема властта през 2019 година, Бразилия се сблъсква с проблеми в много области. Медийната цензура се поставя на критиците на Болсонаро и неговия режим, а журналистите са атакувани и хвърлени в затвора за критика на крайнодесните му идеологии. Избирането на Болсонаро за президент облагодетелства хора с крайнодесни идеологии, което води до увеличаване на хомофобските и атаки срещу  „ЛГБТК+“ общността и жените. Болсонаро е известен със своите хомофобски и женомразки изявления.

Бразилия преживя един от най-тежките си периоди, откакто Ковид-19 удари страната, тъй като лошата преценка на Болсонаро доведе до огромното разпространение на вируса в цялата страна. Болсонаро е обвинен, че контролира образованието и атакува теми, занимаващи се с расизъм, жени и история на „ЛГБТК+“ обществото и равенството между половете.

Повечето от държавните университети в Бразилия зависят от държавно финансиране, но имаше предложение от Министерството на образованието да се намали финансирането на държавните университети с 30% като се премахнат катедрите по философия и социология. Настоящият режим в Бразилия също така насърчава да се разобличават и уволняват учители с леви идеиологии и да се изключват ученици, които критикуват управлението на Болсонаро.


Си Дзинпин

Един от най-опасните владетели на Китай, известен със своите брутални, крайнодесни и ревизионистки идеологии, също така отговорен за геноцида, който в момента заличава уйгурското общество в Синдзян. Както всички други крайно десни управници по света, които се забавляват като слагат в затвора журналисти и активисти, не е изненада, Си Дзинпин е един от тези владетели. Той е отговорен за ареста на много журналисти и правозащитници, които разобличиха него и неговата политическа партия. Дзинпин и неговата партия контролират образованието в страната и в чужбина, заплашвайки всеки, който говори против него или „ККП“ (Китайска комунистическа партия). Бившият министър на образованието Юан Гуйрен публично заяви, че западните учебници трябва да бъде забранено да влизат в образователната система, особено тези, които критикуват „ККП“ и нейните лидери. Това изявление е с цел ограничаване на информацията към студентите и опит за намаляване на атаките срещу „ККП“.

Очаква се от населението на Китай да следват управлението на „ККП“ и всеки, който се осмели да ги критикува бива обявен в държавна измяна и чужд шпионаж и ще бъде обвинен в нарушаване на закона. Това означава, че всеки учител или ученик, който си позволи открито да критикува Дзинпин и управлението му, ще бъде осъден и вкаран в затвор.


Доналд Тръмп

Тръмп създаде един от най-лошите периоди на САЩ като президент. Тръмп е исвестен със своите крайнодесни идеали, анти бежански изказвания, ислямофобски виждания и популяризиране на конспиративни теории.

Неговите закони за борба с бежанците включват изграждането на стена между САЩ и Мексико с цел да намали идването на бежанци от южната съседка. Заповед наречена „Защита на нацията от терористични атаки на чужди граждани“ включва забрана на граждани от 7 държави с мюсюлманско мнозинство да влизат в САЩ. Тази заповед е насочена към мюсюлманските имигранти, особено към тези с ниски доходи, тъй като законът предполага, че гражданите от тези държави са терористи и носят заплаха за безпоастността на САЩ.

Крайно десните изявления на Тръмп насърчиха привърженици на бялата раса да атакуват другите раси, мигранти и хора от религиозни малцинства. Учениците и студентите, които са част от малцинство, ставаха обект на расистки атаки, тъй като през 2018 г. администрацията на Тръмп отмени въведената от Обама кампания насочена към прекратяване на расовата дискриминация в училищата. Министърът на образованието Бетси ДеВос заяви, че „дисциплината е въпрос по, който учителите в класната стая и местните училищни ръководители заслужават автономия“. Министерството на образованието също така отмени друга инициатива започната при Обама, а именно по-строги мерки за справяне със сексуалните посегателства в кампусите и защита на транссексуалните ученици от всякаква форма на атака.


Реджеп Ердоган

Ердоган е един от противоречивите управници на Турция, известен със силните си религиозно-консервативни идеологии и крайно-десни възгледи. Противопоставянето му срещу „ЛГБТК+“ общността и женомразки изявления са част от неговата пропаганда към създаването на ислямски халифат и възстановяването на Османската империя.

Турция се оттегли от Истанбулската конвенция, която имаше за цел да защити жените и „ЛГБТК+“ общността от насилие и злоупотреби и да гарантира правата им. Това предизвика сериозни притеснения за това как Ердоган и неговият режим управляват страната на фона на нарастващия процент на фемицид и хомофобски атаки, като не осигуряват защита за жертвите на тези атаки.

Сектантството и религиозната нетолерантност са се увеличили значително в Турция след идването на Ердоган на власт. Бежанците и етническите малцинства, особено кюрдите, страдат най-много от неговия режим. ООН съобщава, че през 2016 г. турските военни и полицейски сили са убили хиляди хора по време на операция срещу кюрдските бунтовници в Югоизточна Турция. Докладът от ООН обобщава всички убийства, изтезания, изнасилвания и унищожаване на имуществото.

Мирни протести избухнаха в университет „Boğaziçi” след назначаването от Ердоган на академик Мелих Булу за ректор на университета. Булу е известен с близките си отношения с Партията на справедливостта и развитието (ПСР) ръководена от Ердоган. Студентите, които протестираха бяха арестувани и обвинени, заплашвани и малтретирани, докато Ердоган ги наричаше „мързеливи и тесногръди“. Той ги обвини във връзки с тероризъм, което той често използва като обвинения за неговите противници и всеки, който критикува режима му.

Над 100 000 професори, правителствени служители и журналисти бяха хвърлени в затвора от режима на Ердоган след неуспешният опит за преврат през 2016 г. Голяма част от задържаните са членове на движението Хизмет, създадено от турския проповедник Фетхула Гюлен, който бе посочен от Ердоган като основен виновник за преврата. Членовете на движението Хизмет отричат тези обвинения и теърдят, че Ердоган сам е организирал преврата, за да може да подсигури своята позиция и власт. Репресията след преврата води до затварянето на гюленистки училища, отстраняването на хиляди последователи на Гюлен от държавните им позиции, и ареста на повече от 150 000 образовани цивилни, обвинени във връзка с Гюлен.


Хасан Акхунд

Афганистан е център на внимание откакто талибаните си възвърнаха контрола на страната след десетилетие. Оттогава страната изпадна в икономическа, образователна и хуманитарна рецесия, засягаща особено правата на жените.

Мохамед Хасан Акхунд е един от основателите на талибаните и е ултраконсервативен религиозен учен, назначен за министър председател на Афганистан. Тяхното управление води до тежки нарушения на човешките права.

Откакто Акхунд е министър председател, жените, журналистите и активистите за човешките права страдат най-много. Момичетата нямат право да посещават училища и университет без специално религиозно облекло, а на жените е забранено да напускат домовете си без придружител мъж. Талибаните наложиха закони, които насърчават дискриминацията по пол, което води до загуба на кариерата и открита атака срещу правата на жените.

Завръщането на талибаните на власт оказва дълбоко влияние върху образованието. Въпреки, че е позволил на момичетата и жените да посещават училища и университети, министърът на образованието заяви, че на жените ще бъде разрешено да посещават институциите само с мъжкия си придружител и, че обучението им ще е в съответствие с талибанското тълкуване на ислямското право. Министърът на образованието Хакани, също заяви, че няма да има паралелки със смесени полове и ще се прилага законът на шериата в училищата и университетите.


Башар Асад

Башар Асад е синоним на диктатура. Диктаторът на Сирия е отговорен за клането на милиони цивилни, които се противопоставят на режима му, и е ползвал химически оръжия, изтезания и екзекуция като методи на защита. Той арестува и убива журналисти, които разкриват военните му престъплениям както и бомбардира гъсто населени цивилни райони. Това доведе до бежанска криза при, която 9 милиона души бяха принудени да избягат в съседни държави, търсейки убежище в бежански лагери и живеейки при тежки условия. Световната хранителна програма на ООН съобщи, че близо 6 милиона сирийци разчитат на нейните програми, за да оцелеят.

При сегашната ситуация в Сирия, много ученици и студенти се страхуват за живота си и дори много родители отказват да изпратят децата си на училище, тъй като те са се превърнали във военна подготовка. Ако се разбере, че тези семейства са част от антиправителствени протести или се противопоставят на режима на Асад, те най-често биват измъчвани, заплашвани и убити, като от сирийските въоражени сили, биват обявявани за „изчезнали“.

Училищата и университетите в Сирия, следват учебната програма, която е интерпретирана от режима на Асад. Тя възпитава учениците в съответствие с правителствените идеологии, което води до нови поколения в подкрепа на режима на Асад.


Али Хаменей

Иран е известна със своята богата история и култура, която има принос в научната, здравната и философската сфера. Въпреки богатата си история, Иран в момента страда от тежки нарушения на човешките права, причинени от техния върховен лидер.

Али Хаменей е много противоречива фигура в Иран, известен със силните си религиозно-консервативни идеологии и крайно-десни възгледи. Режимът на Хаменей е известен с бруталност и налагането на религиозни вярвания върху хората, като същевременно не зачита други религии и етнически малцинства намиращи се в Иран. Всеки, който критикува правителството е подложен на заплахи и съд, тъй като Шериатските закони се прилагат във всички правителствени институции.

Той е отговорен за затварянето на много университети, в които студентите се противопоставят на неговото правителство и нарушенията на човешките права, които е извършил. В Иран е забранено преподаването на английски език в началните училища, позовавайки се на това, че това отваря врата за разпространението на западните идеологии, или както той го нарича „западна културна инвазия“. Това действие има за цел да сведе до минимум правителствената критика сред студентите и да ги накара да не обръщат внимание на жестоките нарушения срещу човешките права извършени в цялата страна.


Никола Мадуро

Венецуела страда от огромна икономическа криза през последните години, като нивата на безработица и бедност се увеличават годишно. Тези нива нараснаха след през 2013 г. Николас Мадуро пое властта, което доведе до протести и сериозна опозиция срещу него.

Причините за протестите бяха корупционни скандали, тоталитаризъм, както и неуспех да защити демокрацията, осигурена от покойния Уго Чавес. В отговор на протестите, режимът на Мадуро осъжда, измъчва и убива цивилни, участващи в протести, включително журналисти и активисти. Много от тях са обявени за изчезнали.

Кризата засегна дълбоко образованието на децата, тъй като родителите не са способни да закупуват необходимите учебни материали и храна. Много от учениците са напуснали училище и са започнали работа, за да помагат на семействата си.  Също толкова лошо е положението и в университетите. Професорите и академичните работници получават много ниско заплащане, а в някои случаи дори не получават. Някои университети страдат от недостиг на вода, което показва колко малко внимание е обърнато на образованието във Венецуела. Режимът на Мадуро понякога арестува студенти, протестиращи срещу настоящите условия в образователната система, а понякога дори въоражените сили и стрелба срещу студентите.


Мин Аунг Хлайнг

Независимостта на Мианмар от британско управление през 1948 г. изважда на показ редица проблеми в страната. Гражданската война, бедността, военното управление и установяването на диктатура, са основни проблеми пред, които е изправен Мианмар. Въоръжените сили на Мианмар, известни като „Татмаду“, превърнаха мюсюлманското общество „Рохингя“ в мишена.

През 2020 г. Аун Сан Су Чжи и нейната политическа партия „Национална лига за демокрация“ спечелиха изборите за втори път. Военните лидери обвиниха изборите, че са фалшифицирани, а висшият генерал на Мианмар Мин Аунг Хлайнг организира преврат през 2021 г. завземайки властта в страната, задържайки Су Чжи и други опозиционни лидери.

Когато в страната избухват мирни протести след преврата, много цивилни губят живота си, тъй като военният режим на Аунг Хлайнг убива, измъчва и изнасилва протестиращите, докато сълзотворен газ и други оръжия са използвани за разпръскването на демонстрантите.

Като се има предвид настоящата политическа нестабилност в старната, много ученици са спрели образованието си поради опасения, че училищните програми са продиктувани от военна политика прославяща лидерството на Аунг Хлайнг.


Ким Чен Ун

Северна Корея е една от най-изолираните държави. Управната система е комбинация между комунизъм, конфуцианство и монархическа диктатура. Северна Корея е известна със своя авторитарен режим, тъй като владетелят Ким Чен Ун и неговата партия „Работническа партия на Корея“ използват заплахи, за да могат да подчинят хората. Ким ограничава връзката с външния свят, като така гарантира, че хората остават в държавата. Концепцията за свобода или опозиция не се толерира от Чен Ун и всъщност не съществува в севрнокорейското общество. Това обяснява защо независими медии и опозиционни партии не съществуват в Северна Корея, тъй като Чен Ун и предците му са изолирали напълно държавата, превръщайки себе си в Бог, и  техния народ „Божи роби“.

Нивата на бедност в Северна Корея постоянно нарастват и до 2018 г. нивата на бедност бяха определени на 80%. Както във Венецуела, ученици напускат училище, за да работят и да изкарват прехрана за себе си и семейството си. По време на ваканции, учениците са принудени да работят в провинциалните райони, а учителите за правителството. Учителите са заети с изграждане на железопътни линии, земеделие и други незаконни работи, за да оцелеят.

Образователната система на Корея се състои от насилствена пропаганда за Ким Чен Ун. Студентите трябва да изнасят безкрайни речи, възхвалявайки наследството на Ким. Управлението се поддържа от системно индоктриниране на населението, като по този начин се запазва подчинението към лидера. Понятия като свобода или човешки права не съществуват, а международните въпроси се представят невярно.


Пол Кагаме

Въпреки напредъка на Руанда в области като здравеоопазването и образованието, за които президентът Кагме твърди, че има заслуга, в правителството има сериозни недостатъци. Кагаме става президент на Руанда през 2000г. и както всеки друг диктатор, използва властта си, за да закрие опозиционните партии и журналисти, които разкриват за нарушените човешки права по време на неговото управление. Той неколкократно е вкарвал в затвора кандидати за президент, като ги обвинява в укриване на данъци и твърди, че представляват заплаха за националната сигурност. Тези обвинения, разбира се, са фалшиви и единствената им цел е да успее да запази властта си.

Въпреки, че Кагаме си приписва заслуги за развитие в образователната сфера, записи на УНИЦЕФ сочат точно обратното. Много деца с увреждания не са записани в начални училища, тъй като няма никакви условия за тях. Много от съораженията не са проектирани да отговарят на техните нужди.

Образователната сфера се нуждае от много внимание. Само 18% от децата посещават детска градина, а момичетата са по-склонни да напуснат училище.


Владимир Путин

Според „Freedomhouse.org” Русия има едва 20 от 100 възможни точки по отношение на политически права и свобода на словото. Президентът на страната Владимир Путин упражнява авторитарен режим с позиция на нулева толерантност към опозицията и критика към режима. Той обвинява опозиционните партии и протестиращите като „терористи“ и „шпиони“, които заплашват безопасността на страната. Алексей Навални, известен критик на ръководството на Путин и активист за борба с корупцията, беше отровен през 2020 г. ,твърдейки се, че е по заповед на Путин. През 2021 г. Навални бе пратен в затвора, действие, което накара много от организациите за правата на човека да осъдят режима на Путин и да поискат от хората да се надигнат срещу него. Включително незаконното анексиране на Крим и участие в политиката на постсъветските държави, са част от нарушенията на човешки права от Владимир Путин.

Путин наложи идеологиите си и върху образователната система, като одобри нов закон, който забранява образователни промени без съгласието на властите, като по този начин създава сериозно ограничение на свободата на училищата и университетите.

С цел да разкраси историята, Министерството на образованието в Русия одобри учебниците в училищата да представят анексирането на Крим като мирно събитие. Това е само пример как Путин ръководи авторитарен режим, което води до създаването на поколение, което да се гордее със Съветския съюз.


Теодоро Обианг

Известен като втория национален лидер, който не е крал, Обианг ръководи Екваториална Гвинея от 1979 г., чрез авторитарен режим. Правата на човека се нарушават редовно, тъй като злоупотребата с човешки права, корупцията и насилствената власт, са основните проблеми пред, които страната е изправена през последните 43 години. Населението живее в постоянен страх, а защитниците на човешките права и политическите опоненти са изправени пред системен тормоз от страна на Обианг.

Въпреки множеството природни ресурси, от които страната печели, сферата на образованието е тотално занемарена. Най-често учителите им се плаща под минималната заплата като има и недостиг  на училищни пособия. Училищата са проектирани по начин, който не отговаря на нуждите на учениците. Корупцията играе огромна роля в образователната система, тъй като учителите, които имат политически връзки, получават длъжност в училища или университети без да имат нужните опит и квалификации.


Шейх Хасина

Управлението на шейх Хасина е известно с множество нарушения на човешките права. Журналисти за арестувани незаконно, а активисти за човешките права изчезват. Режимът измъчва протестиращите срещу ръководството на Хасина.

Бангладеш е сред държавите с най-много нарушения на женските права. Домашното насилие, киселинните атаки, изнасилванията и детските бракове са непропорционално високи в цялата страна. С грешното ползване на законите, които защитават жените и децата, случаите нарастват ежедневно.

Образованието в Бангладеш продължава да страда, тъй като процентът на бедност се увеличава всяка година, принуждавайки учениците да напуснат училище, за да помагат на семействата си. Момичетата са по-склонни да напуснат училище и много от тях дори не посещават начално училище, тъй като то е предразположено към сексизъм. От тази гледна точка родителите не намират образованието за момичетата като нужно.


Гурбангули Бердимухамедов

Гурбангули Бердимухамедов е най-лошият диктатор в света според списание „Обозревател“. Съобщава се, че той е извършил едни от най-сериозните нарушения на човешките права в Туркменистан, държава, която е една от най-изолираните в света.

Свободата под всякаква форма не съществува в Туркменистан. Бердимухамедов налага властта си във всяко кътче на страната. Няма свобода на словото, нито на религията, камо ли на медиите и информацията като насилието и отвличането е нормализирано при неговия режим.

Пропагандата на Бердимухамедов оказва влияние и на образователната система. В училищата се преподава по учебници, съдържащи възхвалителни речи за управлението на Бердимухамедов и неговия режим. Тези учебници промиват мозъците на младото поколение.

Училищата и университетите се контролират от правителството, тъй като те решават каква да бъде информацията, която учениците и студентите да получават, за да гарантират сигурността на настоящия политически режим.

Туркменистан има недостиг на квалифицирани учители в резултат на лошите условия в образователния сектор, като липса на образователни ресурси в училищата и университетите. Двойните смени и съботните часове оказват сериозно напрежение върху ученици и учители. Жените страдат и от допълнителните очаквания, че трябва да се оженят на 20, 21 годишна възраст. Следователно много от тях се чувстват обезкуражени да завършат висшето си образование, тъй като вече са създали собствени семейства, което възпрепятства образование и респективно кариера.


Кой е Тиранин на годината за 2021 г.? ПОБЕДИТЕЛЪТ ОБЯВЕН


Original text: Zinat Asadova

Translated by: Ivan Evstatiev  [Who is 2021’s Tyrant of the Year?]


1. https://www.indexoncensorship.org/2021/12/who-is-2021s-tyrant-of-the-year/
2. https://www.washingtonpost.com/world/2021/05/24/faq-lukashenko-belarus/
3. https://belsat.eu/en/news/lukashenka-wants-opposition-minded-students-out-of-universities/
4. https://www.voiceofbelarus.com/lukashenko-fires-teachers/
5. https://www.france24.com/en/live-news/20211116-bolsonaro-govt-accused-of-censoring-brazil-school-exam
6. https://theconversation.com/bolsonaro-faces-crimes-against-humanity-charge-over-covid-19-mishandling-5-essential-reads-170332
7. https://theconversation.com/brazilian-universities-fear-bolsonaro-plan-to-eliminate-humanities-and-slash-public-education-budgets-117530
8. https://www.wilsoncenter.org/xis-statements-education
9. https://www.jpolrisk.com/what-the-chinese-education-minister-is-really-trying-to-say/
10. https://cmsny.org/trumps-executive-orders-immigration-refugees/
11. https://apnews.com/article/politics-lifestyle-us-news-education-donald-trump-07c8e7c5a69942699f7640890677c2d2
12. https://www.educationnext.org/harmful-policies-values-rhetoric-trump-and-nations-schools-forum-jeffries/
13. https://www.hrw.org/news/2021/03/24/turkey-erdogans-onslaught-rights-and-democracy
14. https://www.nytimes.com/2017/03/10/world/europe/un-turkey-kurds-human-rights-abuses.html
16. https://www.hrw.org/news/2021/02/18/turkey-student-protesters-risk-prosecution
17. https://www.ibtimes.co.uk/erdogans-war-education-exodus-turkeys-teachers-1656930
18. https://en.wikipedia.org/wiki/Hasan_Akhund
19. https://www.hrw.org/news/2021/09/29/list-taliban-policies-violating-womens-rights-afghanistan
20. https://www.insider.com/women-can-attend-university-mixed-classes-banned-taliban-education-minister-2021-8
21. https://theworld.org/stories/2014-09-24/8-reminders-how-horrible-syrian-president-bashar-al-assad-has-been-his-people
22. https://theworld.org/stories/2014-09-24/8-reminders-how-horrible-syrian-president-bashar-al-assad-has-been-his-people
23. https://www.hrw.org/report/2013/06/05/safe-no-more/students-and-schools-under-attack-syria
24. https://www.hrw.org/report/2013/06/05/safe-no-more/students-and-schools-under-attack-syria
25. https://justice4iran.org/12022/
26. https://tolonews.com/world/iran-bans-english-primary-schools-over-%E2%80%98cultural-invasion%E2%80%99
27. https://www.statista.com/statistics/370935/unemployment-rate-in-venezuela/
28. https://www.statista.com/statistics/1235189/household-poverty-rate-venezuela/
29. https://www.vox.com/world/2017/9/19/16189742/venezuela-maduro-dictator-chavez-collapse
30. https://www.globalcitizen.org/en/content/venezuela-crisis-childrens-education/
31. https://www.timeshighereducation.com/news/venezuelan-universities-approaching-point-no-return
32. https://www.refworld.org/docid/5be942fca.html
33. https://www.cfr.org/backgrounder/myanmar-history-coup-military-rule-ethnic-conflict-rohingya
34. https://www.hrw.org/news/2021/09/27/what-impunity-looks
35. https://www.frontiermyanmar.net/en/parents-teachers-and-students-boycott-slave-education-system/
36. https://www.hrw.org/world-report/2020/country-chapters/north-korea#
37. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
38. https://www.researchgate.net/figure/North-Korea-estimated-poverty-rates-by-region-2012-and-2018-Figures-obtained-using_fig5_339990994
39. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
40. https://s-space.snu.ac.kr/bitstream/10371/110061/1/02.pdf
41. https://www.cfr.org/blog/alongside-real-progress-kagames-human-rights-abuses-persist
42. https://www.unicef.org/rwanda/education
43. https://www.unicef.org/rwanda/education
44. https://freedomhouse.org/country/russia/freedom-world/2021
45. https://thebell.io/en/russia-tightens-state-control-over-education/
46. https://khpg.org/en/1608809430
47. https://en.wikipedia.org/wiki/Teodoro_Obiang_Nguema_Mbasogo
48. https://www.amnesty.org/en/latest/news/2019/08/equatorial-guinea-years-of-repression-and-rule-of-fear/
49. https://www.borgenmagazine.com/education-equatorial-guinea-budget-crisis/
50. https://www.justiceinitiative.org/voices/amidst-unesco-scandal-president-obiang-gives-schools-notebooks-his-image
51. https://www.amnestyusa.org/countries/bangladesh/
52. https://www.amnestyusa.org/countries/bangladesh/
53. https://borgenproject.org/girls-education-in-bangladesh/
54. https://en.wikipedia.org/wiki/Gurbanguly_Berdimuhamedow
55. https://www.hrw.org/world-report/2020/country-chapters/turkmenistan
56. https://borgenproject.org/8-facts-about-education-in-turkmenistan/#:~:text=Turkmenistan%20has%20an%20impressively%20high,through%2010th%20grade%20in%20Turkmenistan.
57. https://borgenproject.org/8-facts-about-education-in-turkmenistan/#:~:text=Turkmenistan%20has%20an%20impressively%20high,through%2010th%20grade%20in%20Turkmenistan.

pictures are taken from : https://www.indexoncensorship.org/2021/12/who-is-2021s-tyrant-of-the-year/

Мелек Четинкая – майка бореща се за справедливост

Мелек Четинкая е майката на Таха Фуркан Четинкая – военен студент. В момента синът ѝ е държан в затвора, но тя силно вярва в невинноста му и се опитва да освободи сина си чрез социалните мрежи и тяхното влияние. Г-жа Четинкая е седяла с децата си у дома в продължение на три години и половина, вярвайки, че държавата ще донесе справедливост, докато накрая решава и излиза на улицата срещу несправедливостта чрез мирни протести и шествия. Според турската конституция, всеки гражданин има право на мирни, невъоражени протести. Въпреки това, всеки път, когато госпожа Четинкая протестира, тя е глобена с 390 турски лири и бива отведена в полицейско управление, където я държат броени часове. В един от случаите, когато е арестувана, тя е задържана за два дни в антитерористично отделение.

Мелек Четинкая е известна със своите кампании и мирни протести, които имат за цел да повишат осведомеността относно преследването на сина ѝ, както и стотици други незаконни арести. Протестите стават все повече, тъй като съдебната система при Ердоган е неефективна.

Синът на Четинкая, Таха, е бил военен студент в турската военновъздушна академия. Таха е в лятна ваканция в дома си, след като завършва първата си година в академията. На 10 Юли 2016 г. пет дни преди опита за преврат, кадетите били повикани на годишния 3-седмичен военен лагер. Тези лагери са част от програмата и се определят година по-рано. Сутринта на 15 Юли, командващият военновъздушните сили генерал Абдул Юнал прави непланирано посещение на в кадетския лагер и изнася лекция пред кадетите. Юнал посещава лагера всяка година, но не и изненадващо. Обикновено кадетите чистят къмпинга и се подготвят, преди посещение от толкова важна персона.

Кадетите преминават полицейските пунктове при пристигането им на моста Османгази, но никой от полицаите не ги пита къде отиват. Пътната такса се плаща от кадетите, тъй като никой от командирите не носел пари с него.  Властите спират буса с кадетите в Султанбейли, след като преминават моста им се съобщава, че е избухнал преврат, новина, която шокира кадетите. Около 2 часа през ноща полицията заявява, че са хванали буса с кадетите. Кадетите обяснили, че нямат участие в преврата и не са знаели къде отиват. Вместо да ги закарат в полицейското отделение, или обратно в лагера, полицията държи кадетите до 8 сутринта на моста. Сутринта започнали да пристигат въоръжени хора, които искали да атакуват кадетите. Първо счупили прозорците на автобуса, след това влезнали в автобуса и започнали да ритат кадетите. Едно от въоръжените лица стреля по резервоара и виква „убийте ги“. Изплашени, младежите скрили оръжията си, и за късмет няма пострадали. Въпреки това, че били нападнати, кадетите са отведени в полицейското управление Султанбейли и са държани там цели 4 дни.

Институциите, в които били държани са били с ужасни условия. Младежите са били подложени на изтезания в продължение на 4 дни, не са били допускани до тоалетна, както и са държани без храна и вода. Властите са напълнили стаите със 120 задържани, като стаите са били за не повече от 40. Това са сериозни нарушения на човешките права, извършени от въпросните институции.

В обвиненията има искане за три доживотни присъди, за опит за преврат. Властите са разделили кадетите на 5 случая. За съжаление, кадетите са осъдени на доживотни присъди в 4 от 5 случая.

Съдебният процес доказва, че в Турция, съдилищата от по-ниска инстанция не се оридържат към решенията на по-горните съдилища, а вместо това действат по правителствени заповеди. Случаят „Султанбейли“, където са децата на г-жа Четинкая, в момента се разглежда в касационния съд и вероятно ще бъде отменен през следващите месеци. И все пак, майката не вярва, че това ще стане и децата ѝ ще продължат да бъдат затворени. Тя се надява да греши и всички деца да бъдат освободени, но действията на сегашното правителство не ѝ дават много надежда.

Майката на Таха, е пуснала молба до съвета на ООН по правата на човека, от името на сина си, да бъде разгледан неговия случай. Молбата в действителност е разгледана и е взето решение за незабавно освобождаване на Таха Четинкая. Въпреки това решение, понастоящем турската правна система на признава нито  едноо външно решение и следователно решението е невалидно и Таха не получава свободата си.

Има затворени общо 341 кадети, като три от тях са момичета, а трима вече са починали.

Двама от кадетите – Мурат Текин и Реджеп Енес Катран са били брутално убити на Босфорския мост, на 15 Юли по време на кървавия опит за преврат. Те са намерени след 12 дни заедно, напълно неузнаваеми. В моргата, родителите познават децата си по ноктите на краката, защото цялото тяло е било обезобразено. На семействата не им е предоставена катафалка, нито кофчези, както и им е отказана молитва. Не се провежда никаква погребална церемония, нито е предоставена земя на родителите, където да могат да поставят ковчезите. Все пак, родителите вече имали място, което ползвали. Третият кадет починал по-късно. Той е бил 9 месеца в затвора, но екстремният стрес и тормоз довеждат до раково образувание. Юсуф е починал миналата година, носейки цялото това бреме на плещите си.

Както бе споменато по-горе, три студентки от военната академия са в затвора по същите причини. Те са задържани в женския затвор Байкъркьой. Имената им са Нимет Еджем Гьонюлю, Нагихан Ювуз и Сена Огут Алан. Тези момичета били едва на 20, когато са задържани. Нагихан губи баща си през 2022, но не може да присъства на погребението, а Нимет е дъщеря на мъченик. Баща ѝ е загинал, когато тя е едва на три години, като той е бил лейтанант в турските военновъздушни сили. Макар и дъщеря на мъченик, тя получава доживотна присъда, по обвинения, че участва в терористична организация, за което няма никакви доказателства. Бащата на другото момиче също е ветеран от военновъздушните сили, но това не променя присъдата ѝ.

Мелек Четинкая става обект на теза. Хелена Водопия, завършила тюркология и антропология, се среща с Четинкая, за нейната магистърска степен, като пише за спомените на осъдените и техните семейства.

Мелек Четинкая е майка на три момчета, живяла съвсем обикновен живот в Турция. Вечерта на 15 Юли, 2016 г., нейният живот се променя напълно. Тя започва да търси справедливост, и няма да престане докато не освободи всички произволно задържани кадети.



Written by Berkan Doğan Ünes

Edited by Olga Ruiz Pilato

Translated by Ivan Evstatiev [Melek Çetinkaya: A Mother’s Struggle For JusticeMelek Çetinkaya: A Mother’s Struggle For Justice]



[i] https://politurco.com/arrest-of-ms-melek-cetinkaya-is-an-intervention-to-democracy.html [Accessed on 03/04/2022]

[ii] https://politurco.com/melek-cetinkaya-turkish-state-under-erdogan-regime-took-me-out-on-the-street.html [Accessed on 03/04/2022]

[iii] Ibid.

[iv] Ibid.

[v] https://www.duvarenglish.com/human-rights/2020/01/25/my-son-is-not-a-coup-plotter-a-mothers-struggle-to-prove-her-cadet-sons-innocence [Accessed on 03/04/2022]

[vi] https://www.youtube.com/watch?v=ND5snMwA2JQ [Accessed on 03/04/2022]

[vii] Ibid.

[viii] https://politurco.com/melek-cetinkaya-turkish-state-under-erdogan-regime-took-me-out-on-the-street.html [Accessed on 03/04/2022]

[ix] https://www.youtube.com/watch?v=7HB6cRgf15w [Accessed on 03/04/2022]

[x] https://politurco.com/melek-cetinkaya-turkish-state-under-erdogan-regime-took-me-out-on-the-street.html [Accessed on 03/04/2022]

[xi] https://www.youtube.com/watch?v=tofQTvdJlqk&t=290s [Accessed on 03/04/2022]

[xii] https://ahvalnews.com/tr/melek-cetinkaya/melek-cetinkaya-avrupada-tez-konusu-oldu [Accessed on 03/04/2022]


*Crop image from: https://www.tr724.com/melek-cetinkayanin-ogluna-hucre-cezasi/

Нарушения на човешките права в турските затвори

Турското правителство нарушава утвърдени вътрешни и международни закони, като държи тежко болни затворници, които са произволно задържани. Затворниците в Турция се борят със сексуално и физическо насилие, като голо претъвсване, тормоз и брутални побои. Също така има и други нарушения на законите като безумно скъпи столви, среднощни нападения в отделенията, ограничения за книги, отказ на лекарства и произволни наказания. Тази статия ще разкрие за някои от случаите за нарушения на човешките права в затворите.

След опита за преврат през 2016 г. броят на лишените от свобода е нараснал значително, до степен, че капацитета на всички затвори е недостатъчен. Въпреки това, пренаселеността не е единственият проблем на турските затвори, тъй като малтретирането и нарушаването на човешките права на затворниците е тема, която не трябва да се пренебрегва.

Турският президент Реджеп Ердоган  се е насочил към последователи на движението „Гюлен“, религиозна група вдъхновена от духовника Фетхула Гюлен. Движението съществува от Декември 2013 г., когато се провеждат поредица от разследвания за корупция, замесващи Ердоган и негови приближени. Сред жертвите са много опозиционни политици, журналисти,адвокати и защитници на човешките права. Юсуф Бекмезчи (82 г.), тежко болен затворник, който е бил държан в затвора Кириклар, Измир е починал след 47 дни в интензивното отделение.  Той е арестуван през Януари 2020 г. като част от разследването на движението „Гюлен“. Бекмезчи е осъден на 17 години и 4 месеца затвор на 9 Април, 2021 г. по обвинение, че е „мениджър” на организация. Саадет Айтекин, негова внучка и адвокат, заявява, че делото на дядо ѝ е било във Върховния съд. Присъдата му не бе ратифицирана, но съдът постанови, че той трябва да продължи да я илзежава в болница. Бекмезчи е имал заболявания, но те отказали да освободят мъж, който живее на системи, защото имало „риск за бягство“. Действително, турският съвет по съдебна медицина, издава доклад посочващ, че Бекземчи не е в състояние да остане в затвора, но съдът отхвърля доклада с обяснението, че има „риск за бягство“. Дъщеря му Шейма Бекмезчи, заявява, че баща ѝ не разбира съдебните процедури, поради причината, че Юсуф Бекмезчи страда от напреднала форма на Алцхаймер и съответно не е способен да се защити сам. Тя предполага, че липсата на необходимите грижи за менталното здраве в затвора, са влошили състоянието на баща ѝ. „Той напълно се самозабравя в съда и е в уязвимо състояние“.

Асоциацията за човешките права обяви, че към Юни 2020 г. броят на болните затворниците в Турция възлиза на 1605, от които 600 са в критично състояние. Правителството е разрешило задържането им в затвора, въпреки, че повечето от тях са имали съдебномедицински и медицински доклади, които го смятат за негодни за оставане в затвора. Властите отказват тяхното освобождаване с основанието, че представляват заплаха за обществото. Неуспехът да бъдат освободени критично болни затворници, за да получат подходящо медицинско лечение, доведе до пет смъртни случая в първите 5 месеца на 2020 г. След началото на пандемията правителството освободи затворници обвинени в убийства, но реши да задържи политическите затворници, въпреки рисковете от пандемията. Мугла почина след като бе заразена с Ковид-19.

През Ноември и Декември няколко затворници загубиха живота си в затвори тип Т и Ф. Затворниците Гарибе Гезер и Иляс Демир са намеренин мъртви в килиите, в които са били изолирани. Някои затворници като 33-годишният Бангин Мухамед и 65-годишният Абдулрезак Шуюр, починаха поради неуспех да бъдат освободени, въпреки тежкото им състояние и в случая напреднала форма на рак. Други са намерени мъртви в килиите си, като администрацията съобщава на семействата им, че са се самоубили, но това твърдение е под сериозно съмнение.

На 20 Януари, 2022 г. 43-ма адвокати и кантори, както и организации за правата на човека на национално и международно ниво, подписват спешно писмо до специалния отдел на ООН, за да обърнат внимание на случая на турския затворник Айсел Туглук. Туглук е диганостициран с деменция и продължава да бъде държан в затвора въпреки десетки медицински доклади доказващи, че състоянието на затворника не е стабилно и се е влошило след началото на пандемията. Писмо до правителството гласи, че има медицински доклади доказващи състоянието на хиляди затворници, които са тежко болни и спрямо вътрешни и международни стандарти, тези затворници трябва незабавно да бъдат освободени.

Въпреки исканията, в началото на 2022 г. затворникът Тургай Дениз получава белодробна недостатъчност и губи живота си по време на произволно задържане. Въпреки, че медицинските доклади подчертават важността важността за грижите за него по време на хоспитализация, той остава в затвора. Неговият случай е един от осемтте подобни през последните три месеца. Нусра Муглет бе осъден и хвърлен в затвора за привърженик на движението „Гюлен“. При арестта не са взети предвид сърдечните и бъбречните проблеми, както и рака на простата. Пренебрегвайки състоянието на Муглет, той умира в затвора.

В изявление за пресата, проведено в Истанбул, се отбелязва, че нарушенията на правата в затвора постепенно стават систематични, като нарушават здравеопазване, право на комуникация, изтезания и малтретиране. Достъп до адвокат и правосъдие стават мираж за много затворници в Турция. Правозащитниците изразяват своите притеснения, че вече се разглежда като обикновен инцидент, мъртво тяло да се изнася от затвора по всяко време.

От името на “Broken Chalk” отправям спешен призив към всички международни общности и организации да предприемат незабавни действия срещу несправедливостта и нечовешкото отношение към болните затворници. Желаем да се помогне на тези, които неправомерно страдат от Режима на Ердоган и умират, защото нямат осигурени необходимите условия.



Original article :  Olga Ruiz Palato

Translated by: Ivan Evstatiev [Human Rights Violations in Turkish Prisons]



[1] Duvar English, MHP submits social media proposal, seeks penalties for fake accounts, February 2022 <accessible at https://www.duvarenglish.com/mhp-submits-social-media-proposal-seeks-penalties-for-fake-accounts-news-60333>.

[2] Turkish Minute, Turkish court rejects ailing philanthropist’s appeal for release from prison, January 2022 <accessible at  https://www.turkishminute.com/2022/01/12/kish-court-rejects-ailing-philanthropists-appeal-for-release-from-prison/>.

[3] MedyaNews, Turkey: Severely ill octogenarian prisoner dies, January 2022 <accessible at https://medyanews.net/turkey-severely-ill-octogenarian-prisoner-dies/>.

[4] Ibid.

[5] Ibid.

[6] Turkish Minute, Turkish court rejects ailing philanthropist’s appeal for release from prison, January 2022 <accessible at  https://www.turkishminute.com/2022/01/12/kish-court-rejects-ailing-philanthropists-appeal-for-release-from-prison/>.

[7] Ibid.

[8] Politurco, Gulenm sympathisers are dying in prisons under the ruling of the Erdogan regime, February 2022 <accessible at  https://politurco.com/gulen-sympathizers-are-dying-in-prisons-under-the-ruling-of-the-erdogan-regime-84-year-old-nusret-mugla-was-one-of-the-many-and-died-most-recently.html>.

[9] English Bianet, At least 59 ill prisoners lost their lives in Turkey in a year, January 2022 <accessible at  https://m.bianet.org/english/human-rights/256124-at-least-59-ill-prisoners-lost-their-lives-in-turkey-in-a-year>.

[10] Ibid.

[11] Ibid.

[12] International Federation for Human Rights, Turkey must immediately release Aysel Tugluk and other severely ill prisoners, January 2022 <accessible at https://www.fidh.org/en/region/europe-central-asia/turkey/turkey-must-immediately-release-aysel-tugluk-and-other-severely-ill>.

[13] Ibid.

[14] Ibid.

[15] Ibid.

[16] English Bianet, At least 59 ill prisoners lost their lives in Turkey in a year, January 2022 <accessible at  https://m.bianet.org/english/human-rights/256124-at-least-59-ill-prisoners-lost-their-lives-in-turkey-in-a-year>.

[17] Ibid.

[18] Ibid.

Руската инвазия в Украйна: Кой ще плати цената?

Махмуд Даруиш за войната: „Войната ще приключи. Лидерите ще се ръкуват. Старицата ще продължи да чака своя син. Момичето ще чака любимия си съпруг. Децата ще чакат своя баща герой. Не знам кой продаде родината ни, но видях кой плати цената“ [1]

През годините много страни са унищожени заради война и диктатура. Много от тези държави са били съвсем цивилизовани, преди войната да ги съсипе. Пълни с култура, развитие и цивилизация, като Сирия, Палестина, Либия, Афганистан, Ирак, Сомалия, Йемен и много други.

Алчността и егоизмът на диктаторите и корумпираните политици не са донесли нищо друго, освен щети за държавите. Много невинни животи са погубени, много страни страдат от бедност в резултат на лошо управление и потиснически режим. Националните инфраструктури се сриват заради войната, а околната среда също бива сериозно засегната.


The Costs of War Project, Watson institute of international and public affairs, Brown University, 2021


Сега Украйна се присъедини към групата от стран, които са унищожени от война поради алчността на диктатор. Владимир Путин не само нахлу в съседна суверенна държава, но неговия режим също така упражнява пълна медийна цензура на руска територия. Независими руски медии и журналисти, които говорят против режима на Путин и за това как руснаците страдат, биват тормозени, сплашвани и незаконно задържани под негово ръководство. Същото отношение получават и протестиращите, които се опълчват на Путин и престъпленията извършени от неговия режим в Украйна. Пример може да бъде принуждаването на млади руснаци да се присъединят към въоражените сили, без да ги информират, че ще участват в инвазията на Украйна. Всичко това добре описва как изглежда една тоталитарна държава.


Как е афектирано образованието?

Въздействието на войната е явно и видимо в образователния сектор, тъй като ще има ограничен достъп до образователни материали, бедността, която играе огромна роля за липсата на образование също ще застраши Украйна. Пропагандата, разпространявана от диктатори, за да оправдае нашествието или да оправдае действията им, ще се опита да смекчи пагубните резултати от войната.

Много от образователните институции, като училища и детски градини са разрушени заради продължаващата война и бомбардировките в Украйна. Това застрашава бъдещето на децата в страната и ги оставя без достъп до образование. [2]

УНИЦЕФ наскоро публикува доклад относно последиците от руската инвазия в Украйна. Според доклада, войната е оставила над 350 000 деца без достъп до образование, поради бомбардиране на училищата и детските градини. [3]

Последствията за украинските бежанци и международните студенти в Украйна

Много украинци са потърсили убежище в различни страни от началото на войната. Има серизона загриженост за децата бежанци и как те ще бъдат интегрирани в училищните системи в други държави, особено при наличието на езикова бариера. Имаше бързо решение, тъй като в Полша приеха украинските деца и бежанци в своите училища, а полските учители персонално се занимаават с тях и им помагат да преодолеят езичната бариера.[4]. От друга страна, украинските деца бежанци в Обединеното кралство са изправени пред много сериозно предизвикателство, тъй като повече училища там, надвишават капацитета си за регистрация. В допълнение към това, не достатъчното финансиране за образователния сектор поставя учителищата под голям натиск, което води до отказване на бежанците. [5]

Международни студенти, които които учат в украински университети, много от, които идват от Африка, Южна Азия и Близкия Изток, също са жертви на продължаващата война. Много от тях не успяха да завършат образованието си и избягаха в други държави с надеждата да могат скоро да се завърнат в Украйна, за да завършат обучението си.[6] Много от тези студенти всъщност са се борили да намерят убежище или да избягат и най-ужасяващото е, че поне двама от тях са били убити в първите дни на войната. [7]


Последствията от войната за постсъветските държави и Русия.

След нахлуването на Русия в Украйна, гражданите на постсъветските държави живеят в страх, че контролът на Путин ще достигне и техните държави, особено след като президентът на Азербайджан Илхам Алиев, подписа съюз между Азербайджан и Русия. Споразумението от 43 точки включва образователен и икономически съюз, който ще увеличи контрола на Путин в Азербайджан. [8][9] Например, руският език ще стане задължителен в образователните институции, повече от колкото е бил преди в постсъветските държави. [10]

В последно време Министерството на образованието на Русия започна да разпространява пропаганда в онлайн образованието, с цел да прославят лидерството на Путин и да оправдаят инвазията на Русия в Украйна. Тези уроци се опитват да обяснят защо мисията в Украйна е била „необходима“. [11]Съществува голям риск тези уроци да допринесат за създаването на поколение, което толерира войната и подкрепя диктатурата в Русия, която представлява заплаха за целия свят.

Със сигурност ще дойде ден в, който войната ще приключи и разселените хора ще се върнат в родните места, където са оставили своите близки, за да търсят убежище в други страни. Лидерите ще се ръкуват, за да установяват мир в света, но на каква цена ще се случи това, след като вече са нанесени толкова много щети? Точно както Дариуш отбелязва: „Не знам кой продаде родината ни, но видях кой плати цената“.


By Zinat Asadova Enlish Version : https://brokenchalk.org/russias-invasion-to-ukraine-who-will-pay-the-price-for-this-war-2/

Преведено от Ivan Evstatiev 



  1. “The war will end” Poem by Mahmud Darwish
  2. Save the Children. (2022). Ukraine: Attacks on schools endangering children’s lives and futures. Retrieved from https://www.savethechildren.net/news/ukraine-attacks-schools-endangering-children-s-lives-and-futures
  3. UNICEF Europe & Central Asia Region (ECAR). (2022). Ukraine Situation Report – 24 February 2022 (p. 2). Retrieved from https://www.unicef.org/media/116031/file/Ukraine-Humanitarian-SitRep-24-February-2022.pdf
  4. Deutsche Welle (DW). (2022). Poland fights to give Ukrainian kids access to education [Video]. Retrieved from https://www.dw.com/en/poland-fights-to-give-ukrainian-kids-access-to-education/av-61185207#:~:text=About%202%20million%20Ukrainians%20have,Poland’s%20education%20system%20is%20enormous.
  5. Abrams, F. (2022). Ukraine refugees may struggle to find places in English schools, councils say. The Guardian. Retrieved from https://www.theguardian.com/education/2022/mar/05/ukraine-refugees-may-struggle-to-find-places-in-english-schools-councils-say
  6. Fallon, K. (2022). Foreign students fleeing Russia’s war on Ukraine hope to return. Aljazeera.com. Retrieved from https://www.aljazeera.com/news/2022/3/5/they-told-us-to-go-home-student-recounts-ukraine-war
  7. International education’s continuing response to the war in Ukraine. ICEF Monitor – Market intelligence for international student recruitment. (2022). Retrieved from https://monitor.icef.com/2022/03/international-educations-continuing-response-to-the-war-in-ukraine/
  8. Azərbaycan Respublikası Xarici İşlər Nazirliyi. (2022). No:056/22, Azərbaycan Respublikası Xarici İşlər Nazirliyinin Mətbuat xidməti idarəsinin məlumatı (AZ/RU). Retrieved from https://www.mfa.gov.az/az/news/no05622
  9. President of the Republic of Azerbaijan Ilham Aliyev. (2022). Declaration on allied interaction between the Republic of Azerbaijan and the Russian Federation. Retrieved from https://president.az/en/articles/view/55498
  10. Aliyeva, J. (2022). Azerbaijani president notes importance of Russian language. Report News Agency. Retrieved from https://report.az/en/foreign-politics/azerbaijani-president-notes-importance-of-russian-language/
  11. Russia’s Ministry of Education Official Page on Vkontakte. (2022). An Open lesson “Defenders of Peace” (Открытый урок «Защитники мира») [Video]. https://vk.com/video-30558759_456242419?list=8411aa6de207bc39a2

Германският съд намира за виновен сирийски полковник във военни престъпления и престъпления срещу човечеството

Ануар Раслан е осъден за извършването на общо 27 убийства, изнасилвания и сексуални посегателства в центъра за задържане „Ал Катиб“ около Дамаск. Тази присъда е първата, която директно свързва Сирия с военни престпления. Принципът на универсалната юрисдикция позволява на съдилищата в Германия да съдят обвинените във военни престъпления в други страни.


Обвиненията към извършителя

Тврди се, че извършителят е работил като главен следовател на сирийската тайна служба в центъра за задържане „Ал Катиб“ в Дамаск и е отговорен за изтезаването на най-малко четри хиляди души. Той е обвинен и в убийството на 58 задържани. Съдът пледира за доживотна присъда. Бившият полковник отрича обвиненията. Той твърди, че тайно е подкрепял опозицията и дори е присъствал на мирната конференция в Женева през 2014г. Обвинението оспорва тези сведения чрез свидетели, които твърдят, че Раслан винаги е използвал сила, за да изпълнява заповедите на властта. Съподсъдимият Еяд А. Е обвинен в приканването на тридесет анти-правителствени демонстранти в центъра за задържане. Предстои обжалване на обвиненията.


By Aniruddh Rajendran

Translated by Ivan Evstatiev [German court finds a former Syrian army colonel guilty of war crimes and crimes against humanity.]